В хотел Бъртрам

Глава 9

Елвира Блейк погледна небето, видя, че утринта е чудесна и отиде до телефонната кабина. Избра номера на Бриджит на Онслоу Скуеър.

— Ало, Бриджит!

— О, Елвира, ти ли си? — гласът на Бриджит звучеше уплашено.

— Да. Всичко наред ли е?

— О, не. Ужасно е! Братовчедка ти, мисис Мелфорд, се обади на мама вчера след обяд.

— Нещо за мен ли?

— Да. Мислех си, че съм свършила всичко добре, когато й се обадиха сутринта. Обаче тя изглежда се е разтревожила за зъбите ти. Помислила си е, че наистина има нещо, абсцес или нещо друго. И така, тя се обадила на зъболекаря и разбрала, че въобще не си била там. Тогава позвънила у нас и за нещастие мама беше до телефона. Аз не успях да взема слушалката. И, разбира се, мама й каза, че тя не знае нищо и че ти не си тук. Не знаех какво да направя.

— И какво направи?

— Престорих се, че не зная нищо. Казах, че доколкото си спомням, си споменала, че ще посетиш някаква приятелка в Уимбълдън.

— А защо в Уимбълдън?

— Това беше първото, което ми дойде на ума.

— Добре. Ще гледам да измисля нещо — въздъхна Елвира. — Може би някоя стара гувернантка, която живее в Уимбълдън. Цялото това суетене толкова обърква нещата. Надявам се, че братовчедката Милдред не е била достатъчно глупава да отиде в полицията.

— Прибираш ли се сега?

— Не веднага. Първо имам да свърша доста неща.

— Беше ли в Ирландия? Всичко наред ли е?

— Научих каквото исках.

— Гласът ти не звучи добре.

— Самата аз не съм добре.

— Не мога ли да ти помогна, Елвира? Да направя нещо?

— Никой не може да ми помогне… Това е работа, която трябва да свърша сама. Надявах се, че нещо не е истина, но то се оказа вярно. Не зная какво да правя.

— В опасност ли си, Елвира?

— Не прави мелодрами, Бриджит! Ще трябва да съм предпазлива. Това е всичко. Трябва да бъда много предпазлива.

— Значи си в опасност?

След кратка пауза Елвира отговори:

— Мисля, че си въобразяваш разни неща. Това е всичко!

— Какво смяташ да правиш с гривната, Елвира?

— Няма страшно. Уредих да взема в заем пари и ще отида да я откупя. След това ще я върна на Болард.

— Мислиш ли, че те ще… Не, мамо, от пералнята. Казват, че не си изпратила чаршафите. Да, мамо, ще им кажа. Добре…

На другия край на линията Елвира се намръщи и постави слушалката обратно. Отвори чантичката си, извади пари, преброи монетите, които й бяха нужни и пусна една в апарата. Когато набра искания номер, тя натисна бутона и заговори, едва поемайки си дъх:

— Ало, братовчедке Милдред! Да, аз съм… Много съжалявам… Да, зная… е, ходих в… да, при старата Меди, познаваш нашата стара мадмоазел… Да, написах ти картичка, но забравих да я пусна. Още е в джоба ми… Разбираш ли, беше болна и нямаше кой да се грижи за нея, затова отидох да видя дали е оздравяла. Да, щях да ходя у Бриджит, но това промени нещата… Не разбирам какво си си помислила. Някой трябва да е объркал… Да, ще ти обясня, когато се върна… да, днес след обяд. Не, ще почакам да видя сестрата, която се грижи за старата Меди… е, не точно сестра. Нещо подобно… Не иска да ходи в болница… Съжалявам, наистина много съжалявам. — Тя остави слушалката и въздъхна: — Ако само не трябваше да се изричат толкова много лъжи.

Излезе от телефонната кабина и забеляза големия плакат до будката за вестници, който гласеше:

Мистър Болард се занимаваше с един клиент, когато вратата се отвори. Той погледна и видя влизащата Елвира Блейк.

— Не — каза тя на помощника, който се приближи до нея. — Ще почакам докато мистър Болард свърши с клиента и Елвира се запъти към освободеното място.

— Добро утро, мистър Болард — каза тя.

— Боя се, че часовникът ви още не е готов, мис Блейк.

— О, не идвам за часовника — заяви Елвира. — Идвам да ви се извиня. Случило се е нещо ужасно — тя отвори чантата си и извади малка кутийка, в която беше гривната с диаманти и сапфири. — Спомняте си, че когато дойдох с часовника и разглеждах някои неща за коледния ми подарък, навън стана нещо. Някой беше прегазен или щеше да бъде прегазен. Изглежда тогава съм държала гривната в ръка и без да мисля съм я мушнала в джоба си. Намерих я тази сутрин и веднага се втурнах да ви я върна. Много съжалявам, мистър Болард, не зная как съм направила такова идиотско нещо.

— Няма нищо, мис Елвира — каза бавно мистър Болард.

— Сигурно сте помислили, че някой я е откраднал.

Чистите й очи срещнаха неговите. Болард каза:

— Не бяхме открили липсата й. Благодаря ви, мис Елвира.

— Почувствувах се ужасно, когато я намерих — каза Елвира. — Е, благодаря ви, че сте толкова мил, мистър Болард.

— Стават много странни грешки — заяви мистър Болард и се усмихна любезно. — Да не мислим повече за това. Но не го правете повече!

Той се засмя като човек, който се шегува.

— О, не — каза Елвира. — Вече ще бъда много внимателна.

Тя се усмихна и излезе от магазина.

— Чудя се — каза си мистър Болард. — Наистина се чудя…

Един от съдружниците му, застанал наблизо, се приближи до него.

— Тя я беше взела, нали? — запита той.

— Да, тя — отговори мистър Болард.

— Но я върна — забеляза съдружникът.

— Да, наистина я върна — съгласи се мистър Болард. — Не го очаквах.

— Искате да кажете, че не сте очаквали да я върне ли?

— Не, в случай, че я беше взела тя.

— Намирате ли, че обяснението й е правдоподобно? — попита съдружникът. — Искам да кажа, че случайно я е пуснала в джоба си?

— Възможно е — каза Болард замислено.

— Или може би е клептомания?

— Или може би е клептомания — съгласи се Болард. — По-вероятно е да я е взела с някаква цел… Но ако е така, защо я връща толкова скоро? Интересно е…

— Добре, че не се обадихме в полицията. Аз настоявах да се обадим.

— Зная, зная. Вие нямате моя голям опит. В този случай беше по-добре да не се обаждаме. — Той добави тихо на себе си: — Все пак, интересно е, много интересно! Чудя се на колко ли години е? Седемнадесет или осемнадесет, предполагам. Сигурно се е забъркала в някаква каша.

— Споменахте, мисля, че се къпела в пари!

— Може да сте наследник и да се къпете в пари — каза Болард, — но на седемнадесет години невинаги можете да разполагате с тях. Смешното е, че обикновено наследниците разполагат с много по-малко пари, отколкото който и да е друг. Това невинаги е добре. Е, не мисля, че някога ще узнаем истината.

Той прибра гривната на мястото й във витрината и затвори капака.