Вечност

49.

Шишарк

Изправен пред панорамното стъкло на наблюдателната раковина Корженевски не откъсваше поглед от стената на Шеста кухина. Пръстите му бягаха чевръсто по клавишите на командното табло. Във въздуха зад него се носеше самият президент, облечен с церемониален плащ и шапчица като онези, които са носели висшите мандарини. Беше дошъл тук. направо от последната сесия на Възела, за да проследи втората и третата серия тестове след задействането на машините в Шеста кухина.

На едно място в стената — в района на трети квадрант — вече се вдигаше черен димен стълб, около който тревожно кръжаха няколко летателни апарата.

— Знаеш ли какво е това? — попита Фарен Силиом.

— Противопожарен антирадиационен клапан — отвърна Корженевски, без да се обръща. Не отделяше поглед от схемата на пода: напрежението в някои от квадранти те бе толкова голямо, че всеки миг можеха да се получат пробойни в стената на астероида. — Дребна работа.

— Тестът успешно ли върви?

— Успешно — почти изръмжа Корженевски. — И колко ни остава до свързването? — Девет дни. Това е времето, за което машините ще осъществят нужното равновесие. Но първо ще изчакаме да се разтвори примката на виртуалната вселена. Едва тогава пътят към свързването ще бъде чист.

Президентът пиктира символ на вяло одобрение.

— Да си призная, нито аз, нито нрезидент-министърът се чувстваме особено щастливи. В края на краищата, накараха ни да вършим тези неща против волята ни, нали? Корженевски присви очи и си помисли: „Затова пък ти направи целия процес толкова мъчителен и болезнен, че да пострадат всички.“

— Поне се връщаме у дома — каза той. — Там, откъдето не трябваше да си тръгваме.

Фарен Силиом, изглежда, пропусна край ушите си нескритото самообвинение. Корженевски беше вдъхновителят на всички взети решения.

Кълбото беше толкова заплетено, че нямаше как да намерят свободен край.