В потока
Макар и с огромна неохота, Корженевски склони да бъде „съхранен“.
Първоначалното усещане беше за пребиваване в някаква студена, безформена реалност, последвано от колкото възторжено, толкова и кошмарно пътешествие сред джунглите от информация, събрана от джартите за всички — а те бяха няколко хиляди — светове, с милиарди същества. Цялата тази информация сега се прехвърляше в потока, за да бъде предадена на Последния Разум.
Пътят се нагъваше на гигантски спирали и свръхспирали, поглъщаше сам себе си в неизразими пламъци и умираше.
На Земята бе отминало безнадеждно времето на призраците.