Венецианският договор

ИСТОРИЧЕСКА БЕЛЕЖКА

Освен че построява някои от най-важните сгради на Ренесанса, Андреа Паладио дава името си и на "паладианството" – един от най-трайните и най-вездесъщи архитектурни стилове в целия свят.

Той е също така и изключително добре запознат с геометрията на битките, което се вижда от неговите илюстрации на "Всеобщата история" на Полибий. Паладио нанася собственоръчно поправките на ръкописа – сред множеството такива е корекцията към грешката на писаря, указваща, че "Хасдрубал" трябва да се чете "Ханибал", както е бил убеден, че звучи името на великия генерал.

Ала след големия пожар във Венеция Паладио не получава поръчката за изграждане на поне част от важните емблеми на града – с изключение на църквата "Ил Реденторе", която той и без това е бил започнал много преди това.

Насред дясната пътека в последната църква на Паладио има голям фосил на наутилус във вградената в пода плоча.

По време на чумата от 70-те години на XVI век карантинният остров, познат до момента като Виня Мурада, се превръща в изолационна болница под името Лазарето Нуово. По време на австрийската окупация на Венеция през XVIII век на острова са разквартирувани войници, а след тяхното заминаване той постепенно запада.

ЛЕКАРСТВОТО ТЕРИАКА се превръща в едно от най-популярните и доходоносни медицински средства в ренесансовия свят. Производството му се регулира от Консилио дела санита, който го облага с много тежък данък печалба.

ВАКСИНАЦИЯТА е била обичайна практика в османската медицина много преди да стане известна и на Запад. В наши дни са открити сериозни доказателства в полза на доброто действие на някои от чумните лекарства от онова време, а проучванията за създаването на ефективен противочумен серум продължават и до днес.

СЕБАСТИАНО ВЕНИЕР, главен адмирал на венецианската флота и дож на Венеция, се помни не само заради военното му командване по време на битката при Лепанто, а и заради личната помощ, която оказва при потушаването на пожара, опустошил двореца му. Говори се, че е починал от мъка, задето е позволил градът да изгори по време на неговото управление.

МОСТЪТ "РИАЛТО" на АНТОНИО ДА ПОНТЕ се превръща в един от най-прочутите мостове в света и е може би онзи архитектурен елемент, който дефинира най-ярко Венеция и до наши дни.

Всяка година в третата неделя на юли гражданите на Венеция прекосяват на сал протока от Дзатере до Джудека, за да запалят свещ в църквата на Паладио – ЛA КИЕЗА ДЕЛ САНТИ– СИМО РЕДЕНТОРЕ, и да изкажат благодарността си към Бога за спасението на града от чумата.

– – – – – – – – – – – –

[В български източници – "териак". – Б. Пр.]