Първо искам да благодаря на Пам Ейхърн — внимавайте, агент с ново блекбъри е опасно нещо. После на чудесните хора в Рандъм Хаус: Джина Чентрело, моята издателка (казвам го с голяма гордост); Либи Макгайър — за постоянната подкрепа; Марк Тавани, който отново предложи великолепни редакторски идеи; Синди Мъри, която винаги се радва, когато може да ме отпрати; Ким Хоуви, която някак успява да накара хората да ме търсят; Рейчъл Кайнд, която разпространява книгите по целия свят; Бек Стван, удивителен художник на корици; Каръл Лоуенстийн и накрая на всички служители от „Реклама и продажби“, без чиито усилия нищо нямаше да постигна.
Бих искал да спомена също и Вики Сатлоу, италианската ми литературна агентка; Мишел Бензони и жена му Лесли, които ни оказаха гостоприемство във Венеция; Кристина Кортезе, която ни разведе из базиликата „Сан Марко“ и ни предложи безценни идеи; всички от издателство „Норд“ в Италия, които са страхотен екип; и Дамарис Кориган, една прекрасна жена, която разпали въображението ми една вечер. Моите искрени благодарности към всички вас.
На брат ми Боб и съпругата му Ким; на Линдзи и Грант дължа, макар и закъсняла, специална благодарност.
И накрая тази книга е посветена на моята съпруга. Тя бе свидетел как историята се превърна от една груба идея в думи на хартия. През цялото време тя ме насочваше, критикуваше и окуражаваше.