Версия „Торнадо“

32

Апартаментът на Пъд Потър се намираше на една от малките улички, които тръгваха от площада, покрай магазинчето за сандвичи и павилиона, в който се продаваха карти за бейзбол и компактдискове втора ръка. Горните апартаменти имаха чудесна гледка към железопътните лиши, В малкото преддверие се наложи да прескоча тесен матрак, проснат на пода. Останалото включваше само спалня, кухненски бокс и баня. Климатикът, монтиран на прозореца, работеше с пълна сила, но не успяваше да разхлади въздуха в стаята. Матракът беше гол, като изключим една възглавница и зелена покривка, която явно служеше за чаршаф. Леглото в спалнята не беше оправено, но на него поне имаше чаршаф. Стените бяха боядисани в бежово, а дървенията — в кафяво. Кухненската мивка беше пълна с мръсни чинии, мокри кърпи се въргаляха по пола на банята. Докато разговаряхме, Пъд и Корд седяха на неоправеното легло. Аз самият останах подпрян на стената. Двамата нямаха вид да са станали много отдавна.

— Трудни времена — опитах вместо въведение.

— Жалка работа, ако питаш мен — отвърна Пъд.

Беше навлякъл долна фланелка без ръкави и джинси. Имаше ръце на тежкоатлет и шкембе на алкохолик. До него седеше Корд, гол до кръста, по тенис гащета.

— Нещата се развиха твърде бързо — рече той. — Ще ни трябва време, за да се окопитим.

— И после какво, по дяволите? — засече го Пъд.

— Ще продължим да живеем живота си.

— И двамата нищо не умеем — отбеляза Пъд. — Досега само сме обслужвали жените си, а теб и в това не те биваше.

— Не разбирам за какво говориш — каза Корд.

— Мислиш, че той не знае? — засече го Пъд. — Разбира се, че знае. Я кажи, наясно ли си? — обърна се той към мен.

— Мисля, че да — отвърнах.

— Някога да съм се карал с теб? — попита Пъд.

— А, никога — отвърнах. — Посблъскахме се на едно празненство в къщата на Клайв. Не сме се карали обаче.

Пъд кимна.

— Пия прекалено много — призна си той — и понякога ми се губят разни неща. Знам, че мога да извърша сума ти глупости.

— Не си само ти — успокоих го аз.

— Какво знаеш? — неочаквано се намеси Корд.

— За кое?

— За мен.

Колкото и да е странно, климатикът бе успял да направи въздуха лепкав, но не и да го охлади.

— Знам, че си гей. И че предпочиташ момчета вместо мъже. Знам, че жена ти е обслужвала кръстовищата на големите магистрали.

Корд заби поглед в пода.

— Виждаш ли? — обади се Пъд. — Казах ти, че знае.

Корд леко поклати глава, без да отмества очи от пода.

— Какво беше това за кръстовищата? — поиска да знае Пъд.

— Корд да ти каже — отвърнах аз.

— Нищо не знам — заяви Корд.

Седеше напълно неподвижно. Гласът му беше съвсем изтънял.

— Сигурно се е погрижила да узнаеш — казах аз.

— Какво да узнае? — настоя Пъд.

Корд заплака тихо. Пъд се вторачи в него, после в мен.

— Какво става?

Корд продължаваше да плаче.

— Стига де — промърмори той, — хайде стига, Корд Корд опря лице в рамото на Пъд и се разрида. Видях пламналото лице на Пъд, видях и как се стегна тялото му, но не отмести ръката си. Мен изобщо не ме поглеждаше.

— Какво ще стане с нас? — изхлипа Корд, без да вдига глава.

— Ще се оправим — увери го Пъд. — Просто ни е нужно малко време, за да си стъпим на краката, нали разбираш. И сега не сме толкова зле. Ще срещнем други. Ще се оправим.

Продължих да изчаквам.

— Корд е много чувствителен — рече Пъд — Тия от неговата порода всичките са такива.

Стаята вече ми изглеждаше прекалено малка. Въздухът беше твърде спарен, а сетивата твърде изострени. Обзе ме клаустрофобия.

— Ще ви купя нещо за закуска — предложих аз.

Пъд кимна.

— Кафе, ако може От кафето ще се почувстваме по-добре. Ти вземи душ — обърна се той към Корд. — И се облечи. Ще се видим при Фини. — Сетне погледна към мен. — Заведението долу — поясни той. — Има няколко сепарета.

Отново потупа Корд по гърба, изправи се и ме поведе навън, Оставихме Корд да хлипа безутешно.

В магазинчето за сандвичи всъщност имаше само две сепарета. Заехме по-отдалеченото от вратата, срещу бара, където мъж и жена нагъваха пържени яйца и овесена каша, а друг мъж наглеждаше грила. Млада жена със светлоруса коса, оформена като огромна каска, приемаше поръчките и обслужваше сепаретата. Когато се изправи до масата ни със застрашителната каска и тефтер в ръка. Пъд си поръча портокалов сок, шунка, яйца, немного препържени, овесена каша, препечени филийки и кафе. Аз реших да остана на кафе.

— Горкият — изпъшка Пъд.

— Корд ли? — уточних.

— Той ами. Тъй де, и аз знаех, и всички знаеха, че гони невръстни пилци. На няколко пъти Уолт му спасява кожата. Всички си мислехме, че изобщо не чука Стоуни.

Келнерката донесе сок за Пъд и кафе за двама ни.

— Абе обратен е, и туй то — завърши Пъд.

— И това не е било тайна за Стоуни.

— Естествено.

— Какво ги свързваше?

Пъд изля в гърлото си всичкия сок, погълна го наведнъж, сетне остави празната чаша на масата.

— Откъде да знам, по дяволите! Аз например, ако не бях толкова добър защитник, щяха да ме изхвърлят от Атабама още през първата година. Корд изглеждаше наред, докато тя се грижеше за него.

— А защо престана?

— Да се грижи за него ли?

— Ами да.

Пъд изразително сви рамене.

— Дъртият Клайв си е отгледал смахнати момичета — каза той.

— Разказвай де — подканих го аз, Келнерката донесе закуската и Пъд й се нахвърли. Мина известно време, докато заговори отново.

— След смъртта на Уолт всичко стана от шантаво по-шантаво. Нямах представа какво точно се мъти, но момичетата все по-често прекарваха дълго време заедно.

— Стоуни и Сю ли?

— И Пени също. Затваряха се в канцеларията при конюшните с часове наред.

Той лапна парче шунка.

— После един ден Сю се обади в моя кабинет и ме извика да отида в канцеларията Отидох и заварих там и Стоуни, и Корд, и Пени, и онзи откачалник Делрой Пени седеше зад бюрото, сладка като захарче, само дето ни каза, че трябва да си вървим Били сме нежелани на територията на имението и конюшните.

Яйцата отново привлякоха вниманието му, той набучи хрупкаво късче на вилицата си заедно със залък препечен хляб, отпи от кафето и махна на русокосата да му налее още.

— А аз й викам: „За бога, момиче, нали съм женен за една от вас.“ А тя ми отвръща: „И за това ще се погрижим.“ Извръщам очи към Сю, а тя не ме и поглежда. Гледам, и Корд е зяпнал Стоуни, но тя също отказва да го погледне. И двете са се вторачили в Пени. „Сю, викам, какво значи това, за бога?“ А тя клати глава, без да ме гледа, и Пени ми заявява: „За сестрите ми това е много болезнено, затова аз ще говоря.“

Мъжът и жената на барплота привършиха със закуската, оставиха един долар бакшиш и си тръгнаха. Русокосата прибра бакшиша.

— И после — поде отново Пъд — аз й викам: „Проклет да съм, ако се оставя да ме пъдят като бездомно куче.“ А Пени кима прелюбезно и кротко ми заявява: „Помолих мистър Делрой да се погрижи.“ А онзи додава: „Срокът изтича в понеделник…“ — Пъд разпери ръце и вдигна рамене. — Това е. В понеделник Делрой заедно с още четирима цъфна у дома и ме изгони само с един куфар багаж.

— Къщата твоя ли е?

— Дали е моя собственост? Не. И тя е на семейството. Беше си на Уолт Същото е и с къщата на Корд. Всичко беше собственост на Уолт.

— Да сте се карали със Сю?

— Не повече от обикновено.

— А скандалите все за пиенето ли бяха?

— Е, да. Права беше, много се наливах.

— Оная вечер на празненството, когато се сблъскахме… забелязах, че тя те насъскваше.

— Да, харесваше й да ме вижда в ролята на коравия мъжага.

— Затова ли изигра онзи театър?

— Ако съм бил пиян, точно така е станало. Тъй де, нали баща й ме хранеше, в къщата му живеех. Трябваше да й доказвам, че и мен ме бива за нещо.

— Тя натякваше ли ти, че баща й те храни?

— Не. Според мен дори й харесваше.

— За да те държи под контрол?

— Не съм толкова умен — сви рамене Пъд.

— Как мислиш, изневерявала ли ти е?

— Доколкото знам, не.

Имаше право. Не беше много умен.

— Ти обаче си кръшкал.

— Не и с нейни познати. Най-много с някоя курва. Не съм я унижавал.

— Затова ли запази апартамента?

— Е, да.

— Сю знае ли за него?

— Не съм й казвал аз.

— Тя пие ли много?

— И двамата обичаме чашката.

— Как реагира Корд на всичко това?

— Там, в канцеларията, когато ни… изхвърлиха, думичка не каза, не откъсваше очи от Стоуни. Все едно че майка му го напускаше.

— А после?

— После просто изчезна и след време цъфна на вратата ми. Изглеждаше ужасно. Каза, че е спал в килера на някакъв гей бар.

— Грил барът „Бат“ ли?

— Аха.

— Откъде е разбрал как да те намери?

— По-рано му давах ключа от време на време.

— За романтични забежки?

— Както там му викат.

— Изглеждате ми някак необичайна двойка.

— Че как иначе. Да имам за приятел някакво си педи. Но пък, от друга страна, бяхме в едно и също положение, домашни кученца, тъй да се каже.

Пъд млъкна и довърши закуската си.