Версия „Торнадо“

54

Седях заедно с Теди Сап и прокудените от семейство Клайв на голяма маса в единия край на грил бара и хапвах пица. Сап пиеше кафе, а всички останали, с изключение на мен, си бяха поръчали чай с лед. Аз не обичам чай с лед. Сап седеше от дясната ми страна, Корд от лявата, до него Стоуни, по-нататък Сю и Пъд. Всички низвергнати членове на фамилията изглеждаха далеч по-добре от последната ни среща. Погледът на Пъд се бе избистрил, а лицето му бе изгубило характерния си червендалест и подпухнал вид. В новата обстановка Корд явно се чувстваше много по-свободно. Двете жени се бяха постарали да вчешат късите си коси и си бяха сложили грим. Облеклото им изглеждаше напълно нормално. Очите им отново излъчваха жизненост и вече не се държаха като подплашени животни.

Доколкото си спомнях, Сю първа се бе осмелила да ми направи комплимент и затова реших, че би трябвало да разговарям първо с нея.

— Разкажи ми какво се случи — започнах аз.

Седнал до нея, Пъд я потупа окуражително по гърба. Сю погледна към сестра си, след което си пое дълбоко дъх през носа.

— След като татко… умря, Пени ни повика на разговор. Заяви, че било ужасно, дето татко е мъртъв. Но ние не бивало да се тревожим, тя щяла да се погрижи за всичко, всъщност призна, че от доста време сама управлявала бизнеса, тъй че всичко щяло да върви, все едно татко е жив.

Внезапно млъкна и отново изгледа сестра си.

— Продължавай — насърчи я Стоуни. — Всичко им кажи. Достатъчно дълго се преструвахме. Време е всичко да си кажем.

Сю отново си пое дъх.

— Ами добре — въздъхна. — Та Пени каза, че ние двете трябвало да променим някои неща. Пъд бил пияница, дето само харчи парите на компанията, без да влага нищо в нея.

— То не е лъжа — вметна Пъд. Все още не сваляше ръката си от гърба на Сю.

— Тя каза още, че Корд… — Смутено погледна към зет си.

— Казала е, че Корд е обратен — довърши той вместо нея.

Стоуни и Корд не се докосваха, но изглеждаха доволни, че са заедно. Сю кимна и продължи:

— Тя каза още, че трябва да се отървем от тях. Трябвало да очистим семейството от тяхното присъствие, така както понякога пречистваме тялото си.

— От отровата — уточни Корд.

— После каза, че и самите ние трябвало да се пречистим. Били сме опозорили семейството с нашето пиянство и разврат. Нареди ни да престанем да пушим, да пием и да развратничим. Забрани ни да носим грим, да си купуваме дрехи и всичко останало. И докато траело пречистването, трябвало да живеем в уединение, като монахини… нещо такова каза, макар че не си спомням точната дума. Забрани ни да напускаме къщата.

— Противопоставихте ли се? — попитах.

— Е, да, но Джон Делрой нали е винаги там, пък и хората му бяха наобиколили къщата. Татко беше мъртъв. Страх ме беше и от нея, и от всички.

— И теб ли те беше страх? — попитах Стоуни.

Ние с Корд отдавна не бяхме щастливи — отвърна Стоуни. — Това направо те съсипва.

Корд потупа ръката й. Тя му отвърна с усмивка.

— И на теб не ти е било забавно с мен, нали?

Корд поклати глава.

— И така — продължи Сю, — тя ни накара да си отрежем косите, взе ни дрехите, залости прозорците и ни накара да взимаме някакви хапчета.

— Транквиланти?

— Май че да. Всичко ми е малко мъгляво.

— Като дойдоха тук, здравата ги бяха натъпкали с нещо — намеси се Сап. — Доста време мина, докато дойдат на себе си.

— Това ти ли го свърши?

— А, и други помогнаха — отвърна Сап.

— Задължен съм ти.

— И още как.

Сю се размърда нетърпеливо. Имаше какво още да разкаже, пък и всички внимателно я слушаха. Това момиче обичаше да е център на вниманието.

— Никаква телевизия, никакво радио, нищо за четене. Трябвало и главите си да прочистим.

— Вие двете разбирате ли се с майка си? — попитах аз.

Сестрите се спогледаха.

— С майка ми ли? — сепна се Сю.

— С Шери Ларк — каза Стоуни едва ли не с отвращение.

— Майка ми е абсолютен боклук — заяви Сю.

— А разбираше ли се с Пени?

— Пени я мразеше.

— А как се разбираше Пени с баща ви?

— Тя обичаше татко — рече Сю.

— Всички го обичахме — добави Стоуни.

— Да не би това да значи нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед?

— Ами… Стоуни не се превземаше като сестра си. — Наистина го обичахме, и трите. Все пак може би не сме го обичали по правилния начин и може би щеше да е по-добре за нас, ако го бяхме обичали по друг начин.

— Какво значи това, по дяволите! — засегна се Сю.

— Не знам как точно да се изразя. Но нали всички обичахме татко, а я ни погледни сега.

— Вината не е негова — отсече Сю.

— Какво мислете за Джейсън Хартман?

Въпросът отклони вниманието им.

— Джейсън ли? — повтори Сю. — Какво за него?

— И аз това питам.

— Е, той е сладък.

Стоуни кимна утвърдително.

— Като роднина ни е — уточни тя. — Нали е син на Доли и изобщо…

— Да ви е известно нещо необичайно за него?

— Не — отвърна Стоуни. — Само дето май с нищо не се занимава. Не работи. Живее с майка си.

— Може да е от твоя контингент, а, Корд — вметна Пъд.

— Много е сладък — повтори Корд думите на Сю.

Стоуни потупа мъжа си по ръката.

— Шшшт — рече тя тихичко.

И двамата се усмихнаха.

— Защо питаш? — поиска да знае Сю.

Щях да произведа невероятен драматичен ефект, ако можех да заявя: Защото е ваш брат, но пък с това нищо нямаше да постигна.

— Известни ли са ви условията в завещанието на баща ви? — бе следващият ми въпрос.

— Ние трите наследяваме всичко — отвърна Сю.

— Пени обаче ще управлява — намеси се Стоуни. — Ние двете нищо не разбираме от бизнеса.

— Нейният дял равен ли е на вашите?

— Наследството още не е уредено, но Пени ни дава пари.

— Какво е отношението ви към нея?

— Не съм съвсем сигурна — отвърна първа Сю. — Все пак тя ни е сестра, а и се грижи за нас.

— Освен това ни заключи като затворнички и изгони съпрузите ни — добави Стоуни.

— И без това браковете ни бяха вече съсипани — каза Сю. — А и Пени открай време обича да командва.

Сап ме погледна. Аз му кимнах в отговор.

— Сега вече разбирам защо и в клетка птичката пее — заявих аз.

— Това пък какво значи, по дяволите? — сепна се Сю.

— Не зная — успокоих я аз. — И на мен ми е доста трудно.