Версия „Торнадо“

34

За да стигна до градската библиотека на Ламар, трябваше да измина две преки след магазинчето за сандвичи под неумолимото слънце на Джорджия. Още по пътя ризата залепна за гърба ми. Библиотеката се помещаваше в едноетажна бяла дървена постройка с широка веранда отпред. Покривът на верандата се крепеше на различни по размер бели колони. Влязох. Посрещна ме свежият полъх на климатичната инсталация. Поспрях да си поема дъх, след което потърсих телефонния указател на Атланта, за да открия какво пише срещу „Секюрити Саут“. Беше посочен адрес на Пиемонт Роуд в Бъкхед. Добър квартал.

Трябваха ми два часа и половина, за да се добера до Атланта, и още двайсет минути, за да открия „Секюрити Саут“ на адреса, с който разполагах, в малкия търговски център близо до ъгъла на Ист Пейсис Фери Роуд. И тук не беше по-хладно. Щом слязох от колата, ме зашемети усещането, че горещината може да се реже на парчета, от които да се построи висока стена.

В търговския център минах покрай книжарница, тайландски ресторант, фризьорски салон, магазин за спално бельо и аксесоари за баня, както и бюро за бизнес услуги „Бела“. Колкото и внимателно да се оглеждах, не открих надпис на „Секюрити Саут“. Реших, че „Бела“ е единствената ми надежда, и влязох.

Помещението беше малко, хладно и празно, ако не се броят таблото на телефонната централа, двете пишещи машини, двете кантонерки, бюрото, столът и жената. Всъщност жената седеше на стола зад бюрото. Беше чернокожа, много късо подстригана, с хубаво оформени рамене.

— Бела? — попитах.

— Дениз — поправи ме тя. — Купих помещението от „Бела“.

— Търся фирма под името „Секюрити Саут“. В указателя е посочен този адрес, но май съм сбъркал.

— Тук е — рече Дениз.

Беше облечена в тъмночервена ленена рокля без ръкави, която разкриваше силни ръце.

— Тук ли? — повторих.

— Да, сър. Ако искате да оставите съобщение, ще предам на мистър Делрой да ви се обади.

— Това е само пощенска кутия, така ли?

— И телефонна служба. Занимаваме се и със сметките.

— Аха.

— Какво „аха“?

— Така казват детективите, като се натъкнат на следа.

— Вие детектив ли сте?

— Тъкмо бях започнал да се питам. Предполагам, няма да можете да ми кажете имената на клиентите им.

— Не, сър, съжалявам. Надявам се, разбирате защо е необходимо да проявяваме дискретност по отношение на клиентите.

— Естествено.

— Вие наистина ли сте детектив?

— Да.

— От полицията в Атланта?

— От Бостън. Частен детектив.

— Частно ченге? — В гласа на Дениз прозвуча възторг. — От Баастън?

— Ей, аз подигравам ли се на акцента ти?

Дениз ме дари с усмивка.

— Какво говориш, миличък, ние, тукашните, нямаме акцент.

— Да, бе.

Огледах кантората. Прозорецът зад бюрото на Дениз гледаше към открит паркинг. От мястото си видях предницата на кола, която приличаше на „Хонда Прелюд“. Пуснах в действие омайващата усмивка на търговски пътник.

— Щом така и така съм тук — рекох, — искаш ли да проверя охранителната ви система? Мога да ви предложа добра цена за един от най-новите модели.

— Не, благодаря. Тук се чувствам в пълна безопасност.

— Имах предвид алармена система. За да пази офиса през нощта.

— От какво? За да не влезе някой да открадне кламерите ли?

— Е, просто предполагах, че все имате някаква. Мога и само да я модернизирам, колкото да си покрия разноските по пътуването.

— Тук нямаме алармена система — заяви тя.

— Мога да ви монтирам и чисто нова — настоях аз. Не се отказвах лесно.

— Ама че сте изнудвач!

— Е, не се сърдете, поне се опитах да изкарам нещичко. Ако не открия „Секюрити Саут“, няма и да ми платят.

Дениз се усмихна. Усмивката напълно я преобразяваше.

— Не ви се сърдя, но нямам нужда от онова, което предлагате.

— Не сте първата жена, която изтъква именно този аргумент.

— Сигурно. Ако желаете да оставите съобщение за мистър Делрой, ще се погрижа да го получи.

— Мистър Делрой?

— Да, сър, това е шефът. Искате ли да оставите съобщение за някой друг?

— Не — отвърнах, — съобщение няма да има.

— Нищо повече не мога да направя.

— Аз също заявих с не по-малко лъчезарна усмивка, отворих вратата и пристъпих в жаркия пек на път към колата.