Версия „Торнадо“

52

Приготвяхме се да отидем на празненството у Доли Хартман. Подготовката означаваше за Сюзан нещо съвсем различно от онова, което бе за мен. При нея всичко започва с душ, но не свършва дотам. В момента тя бе под душа. Чакането щеше да бъде доста продължително. За да убия времето, от „Рамада Ин“ набрах собствения си номер, за да прослушам телефонния секретар. Беше ми оставено съобщение да се свържа с Долтън Бекър. Което и направих.

Открих онова, което те интересува — заяви Бекър.

— Ооо — проточих аз. Ти май никога не спиш, а?

— Винаги съм нащрек — отвърна Бекър. — Та да ти кажа, завещанието е било изготвено преди трийсет години, непосредствено след раждането на Стоуни, ако съм изчислил правилно.

— Е, и?

— Ами нищо особено. Записано е, че имуществото ще се раздели поравно между наследниците му.

— Ти затова ли ми се обади?

— Липсваш ми.

— Голям сладур си, няма що.

— Освен това накарах и Валоун да си поговорим.

— За нещо, което няма връзка с важната му персона?

— За никого не е тайна, че Руди е влюбен в себе си — изхили се Бекър. — Все пак в един момент си призна, че Клайв е обсъждал с него възможността да промени завещанието си.

Този път изчаках мълчаливо.

— Интересува ли те какво е искал да промени? — не се стърпя Бекър.

— Интересува ме, разбира се. Стига да изплюеш камъчето, преда да съм се поминал.

— Колкото и да ми е мъчно, трябва да ти кажа, че през всичките тия години Уолтър не се е отърсил от предубеждението си спрямо жените. Желанието му е било в завещанието да се добави клауза, която да предостави управлението на „Трите кобилки“ на евентуален наследник от мъжки пол.

— Джейсън Хартман — уточних аз.

— Той е единственият, за когото знаем.

— А Валоун защо не ни каза?

Може да е забравил да го спомене.

— И ти си вярваш?

— Руди е мързеливец — рече Бекър, но пък през последните трийсет години хубави пари е изкарал. Сигурно не е пропуснал да забележи, че ако дърдори за незначителни неща, а си премълчава за по-важните, ще си живее живота без особени усилия. Особено ако става въпрос за нещо важно за семейство Клайв.

— Е, сега поне разполагаме с мотив. Ако Пени е знаела какво пише в завещанието, а и за намерението на баща си да го промени, готвейки се да признае сина си…

— Много станаха условията — отбеляза Бекър.

— Може би аз ще успея да ги направя по-малко — казах самонадеяно.

— Ако Пени е способна на убийство… — започна Бекър.

— По-скоро е способна да направлява Делрой.

— Добър довод. Не бих повярвал току-тъй, но пък всеки път все дотам стигаме.

Вратата на банята се отвори. От мястото си видях Сюзан да излиза, загърната с хавлиена кърпа. Забеляза, че я гледам, усмихна се и размаха края на кърпата, сякаш танцуваше фламенко. Усмихнах й се. И тя ми се усмихна. Взех да се чудя наистина ли има хора, които чак толкова държат на мъжете.

— Направи ли каквото трябва за лепката Хърб? — попитах.

— И слон да е, това момче ще го изтърве — избоботи Бекър. — Пратих го в сервиза на Хектър Тобин да си прегледа колата. Между другото, фамилията му не е Симънс, а Симпсън.

— Хитро измислено. Да си говорил с Теди Сап?

— Не съм. Той сега няма време за мен. Зает е с грижите около онова котило бегълци, които си му натресъл.

— Ти пък как научи?

— Гледам поне очите да си отварям, приятел. Бездруго не съм претоварен с работа.

— Готов ли си да се заемеш с Пени?

— Защото не харесваш приятеля й или какъвто там й се води?

— Имала е възможност, има и мотив.

— Аха.

— А държи и Делрой.

— Аха — дълбокомислено повтори Бекър. — Да разполагаш с оръжието на убийството?

— Не.

— А със свидетели?

— Не.

— С отпечатъци от пръсти? Следи от барут? Признания? Изобщо с нещо разполагаш ли?

— Ако можем да арестуваме някого и да го попритиснем, все ще ни подскаже накъде да се насочим.

— Да. Всеки ден го прилагаме за дребните крадци. Само дето тия не са откраднали нищо. И носят фамилията Клайв. Дай ми доказателства.

— Може пък сестрите да са дошли на себе си и да мога да поговоря с тях — казах аз.

— Интересно ми е да чуя какво ще изпеят.

— Добре тогава. Утре важните клечки до една се връщат в Ламар. Аз също. В края на седмицата ще говоря със Сю и Стоуни.

— Ще те чакам с нетърпение.

— Само от жажда за справедливост ли?

— Защото винаги е приятно да гледаш какво ще стане, когато някой бръкне в гнездото на осите.

Затворих и поседях неподвижно на стола, едновременно мислейки и наблюдавайки Сюзан. По някакъв невероятен начин тя бе успяла да покрие само с хавлиената кърпа всички части от тялото си, които представляваха особен интерес за мен, и сега се гримираше, седнала в мивката. Позата й отдавна вече не ме учудваше. Знаех, че й е нужна силна светлина, а и непосредствена близост до огледалото, тъй че най-удобна й бе тъкмо тази поза. Веднъж я попитах защо е избрала точно мивката, а тя ми отвърна с въпрос:

— Ако не беше толкова едър, ти самият не би ли предпочел да седнеш в мивката?

Сега вече просто се чудех има ли човек с нужните размери, за когото това да не е любимо място.

Домът на Доли Хартман в Саратога носеше заблуждаващото название лятна къща. Отпред ни посрещнаха гръцки колони, а вътре се озовахме в огромна трапезария, с таван, висок не по-малко от три-четири метра. Ордьоврите бяха сервирани върху маса, застлана с дантелена покривка, а шампанското се изстудяваше в сребърни кофички с лед. Две момичета, които биха се чувствали далеч по-добре в джинси, сега бяха издокарани в неудобната униформа на френски камериерки и обикаляха между гостите да доливат чашите им. Доли играеше любимата си роля на чаровна домакиня. Беше облечена в рокля от бял газ, надиплен на няколко пласта, която й придаваше вид на момиченце, излязло да поиграе на жмичка с приятелчетата си. Синът й Джейсън бе до нея и поздравяваше гостите. Изглеждаше доста излъскан в безупречно изгладената си черна риза, закопчана догоре, и черни ленени панталони.

Сюзан си взе чаша шампанско, колкото да не я питат защо не пие нищо, и се насочи към импровизирания бюфет, където обикновено ставаха най-интригуващите събития. Хората винаги привличаха вниманието на Сюзан. Освен това тя знаеше, че искам да остана насаме с Доли.

— Как си? — попита Доли.

— Научавам все повече и все по-малко зная със сигурност — отвърнах. — Убедена ли си, че никой друг не е узнал за резултатите от изследванията за бащинство на Уолтър?

— Знаехме само аз, Уолтър и доктор Клайн. Не мога да повярвам, че Уолтър е казал на някой друг освен на мен. Беше много потаен. Доктор Клайн дори не ми каза.

— От Уолтър ли го научи?

— Да. Той ми се обади… вечерта, преди да го убият, ако трябва да бъдем точни. Тогава ми каза. Беше много развълнуван.

— А доктор Клайн да е имал по-близка връзка с някого от семейството?

Доли замълча за миг, сякаш се взираше в нещо, което до този момент бе убягвало от вниманието й. След което се усмихна.

— Ами мисля, че е напълно възможно Лари да е имал малък флирт с хипито.

— С Шери Ларк?

— Или както и да се е нарекла тази седмица.

— И откога е този флирт?

Доли отново се усмихна.

— Гледал ли си пиесата „Догодина по същото време“?

— Темата ми е позната.

— Е, случаят е точно такъв, струва ми се. Лари и хипито се срещат от време на време, когато тя идва в Ламар да види дъщерите си или когато той отива на медицински конференции в Сан Франциско.

— Той нали е женен?

— Е, да. При това бракът му е щастлив, доколкото знам. Шери сигурно е единствената му забежка и без съмнение той е максимално дискретен в това отношение.

— А ти откъде знаеш?

Доли се усмихна широко и прекрасните й скули порозовяха. Не отговори на въпроса ми. Лари Клайн, ах ти, куче проклето!

— Смяташ ли, че тази… връзка все още продължава? — попитах я аз.

— Ако изобщо е имало връзка, сигурно продължава и до днес.

— Възможно е… Мъжете понякога споделят свои или чужди тайни с жените, с които спят.

— Наистина ли? — възкликна Доли. Направо съм шокирана. Просто думи нямам.

Отидох да потърся Сюзан.