Вкусът на рая

17

— Влез вътре, Крис — подкани го Джъстин. — Трябва да поговорим, преди да се видиш с жена си.

Крис последва Джъстин в приемната.

— Най-напред най-важното. Имам син — изрече гордо Джъстин.

Крис го тупна по гърба.

— Поздравления! Как е Грейс?

— Много добре, благодаря — каза Грейс от вратата. — Добре дошъл у дома, Крисчън. Точно навреме за кръщенето следващата събота.

Крис я целуна по бузата.

— Направо сияеш, Грейс. Майчинството ти отива. Как нарекохте сина си?

— Тиодор Крисчън. Казваме му Теди.

— Кога ще се запозная с малкия лорд Теди?

— Скоро, но най-напред трябва да поговорим за съпругата ти — отвърна Джъстин. — Какво те прихвана да се жениш за Софи, когато отказваше дори да произнесеш името й след трагичната смърт на Дезмънд?

— Най-добре е да седнете — каза Крис. — Това е дълга история.

Джъстин и Грейс се настаниха един до друг на дивана, докато Крис остана прав, леко разкрачен, все едно още беше на палубата на кораба си.

— Софи разказа ли ви за срещата ни и за брака ни?

— Много малко — каза Джъстин, — само каза, че се е промъкнала на кораба ти. Как стана това?

— Бягала е от опасна ситуация.

— О, божичко — прошепна Грейс. — Моля те, продължавай.

— Завареният й брат продал добродетелта й на един мъж, на когото дължал пари от хазарт. Софи успяла да избяга от вероятния си похитител и хукнала навън в нощта. Той повикал стражата, обвинил я, че го била нападнала, и тръгнал да я преследва. Когато се озовала на кея Саутуърк, се промъкнала на кораба ми.

— О, божичко — повтори Грейс. — Какъв ужас.

— Винаги съм знаел, че Колдуел е негодник — вметна Джъстин.

— Открих Софи на кораба на следващия ден, твърде късно, за да я върна — продължи Крис.

— Срещата ви си я е бивало — коментира Джъстин.

Крис прокара пръсти през косата си, припомняйки си онзи ден, сякаш беше вчера.

— Така беше. Кълна се, че Софи е пратена на тази земя, за да ме измъчва.

— И как така се оженихте? — зачуди се Джъстин.

Крис се заразхожда, докато говореше, разкривайки повечето, но не всички факти, довели до брака му със Софи.

— Значи наистина си бил принуден да се ожениш — изрече замислено Джъстин. — Софи намекна нещо подобно, но не знаех на какво да вярвам.

— Колко галантно от твоя страна — каза Грейс. — Оженил си се за нея, за да я защитиш, а после си се влюбил.

Крис спря на място и се вторачи в Грейс.

— Защо смяташ, че я обичам?

— Вярно е, нали? Софи те обича, каза ми го. Проблемът, както тя го вижда, е твоята неспособност да си простиш заради смъртта на Дезмънд.

— Ще нося тази вина до смъртта си. Родителите на Дезмънд загубиха своя син и наследник. Как да си го простя?

— Време е да забравиш и да простиш — посъветва го Джъстин. — Не можеш да бъдеш щастлив в брака си, докато не го направиш.

— Джъстин има право — вметна Грейс. — Не искаш ли свое семейство и съпруга, която те обича?

— Искам, но не знам дали заслужавам такова нещо.

Грейс изпръхтя раздразнено.

— Кълна се, Крис, ти си най-упоритият мъж, когото познавам. Прости си и продължи живота си. Сдобрете се със Софи — това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.

Джъстин беше на друго мнение.

— Грейс е права за прошката, но дали вие със Софи можете да намерите щастие, ето това е спорно. Ти не направи никакво усилие да скриеш презрението си към нея след онзи трагичен ден. Не бих ти препоръчал да търсиш помирение, преди да бъдеш сигурен, че можеш да преодолееш смъртта на Дезмънд. Защо не останеш днес тук и да отидеш при Софи утре? Вечеряй с нас и се запознай с племенника си.

Крис се поколеба, но накрая отклони предложението за вечеря и легло, макар че искаше да види племенника си. Последва Грейс и Джъстин в детската стая. Грейс вдигна сина си и го представи пред Крис.

— Запознай се с лорд Тиодор Крисчън — каза тя с грейнало лице.

Възхищението на Крис беше искрено. Мъничкият Тели беше хубаво момченце, което се прозя широко и сграбчи пръста му с изненадваща сила. Когато започна да търси майчината си гръд, Грейс се засмя и накара мъжете да излязат от стаята, за да накърми бебето си.

Джъстин каза на Крис къде се е настанила Софи, докато го изпращаше към вратата.

Крис се намръщи.

— Банковата ми сметка беше на нейно разположение; не с ли могла да намери жилище в по-хубав квартал?

— Тя каза, че къщата, която е наела, отговаря на нуждите й. Когато разбрах, че не мога да я разубедя, се отказах. Съпругата ти си има собствено мнение, Крис, ако досега не си го забелязал.

— Знам го по-добре от когото и да било.

Джъстин му пожела късмет. Крис знаеше, че ще му трябва, докато се качваше на коня си и се отдалечаваше. Много добре познаваше упорството на Софи. Но ако последните три месеца без неговата съпруга бяха доказали нещо, то беше поразителният факт, че тя му беше липсвала.

Софи се чувстваше зле, откакто се премести в къщата. Нещо повече, знаеше причината за неразположението си и беше във възторг. Три месеца бяха минали, откакто се бе разделила е Крис, но доскоро не подозираше, че е бременна. Беше искала дете, но признаците на предстоящото майчинство досега й бяха убягвали. Беше прекалено заета с грижите около Грейс и намирането на жилище, за да мисли за пропуснатия си женски период.

Едно нещо я безпокоеше. Ако досега не е била болна, защо сега? Дали нещо не е наред? Нямаше апетит, не спеше добре.

Заброди безцелно из спалнята си, опитвайки се да реши дали да се поразходи, или да легне и да поспи. Напоследък все се чувстваше уморена.

Каспър беше излязъл с учителя на разходка и нямаше да го има няколко часа. Не очакваше посетители, защото не беше официално приета в обществото и вероятно това нямаше и да се случи. Сериозно обмисляше да се премести в провинцията е бебето си, когато изтечеше шестмесечният срок за наема на къщата.

Взе наслуки една книга, която беше купила при последното си посещение в книжарницата, но толкова й се спеше, че думите започнаха да се сливат. Остави книгата и се изтегна на леглото. Заспа след броени минути.

Крис почти насила трябваше да влезе в къщата на Софи. Икономът, който каза, че се казва Дънинг, отказваше да го пусне да влезе. Каза, че господарката му е неразположена и не приема посетители. Дори след като Крис се идентифицира като съпруг на Софи, мъжът упорито отказваше да го пусне вътре. Тъй като търпението му се изчерпа, Крис бързо мина край Дънинг и заизкачва стъпалата две по две. Лесно намери стаята на Софи, но спря на място, когато видя съпругата си дълбоко заспала, с бледо лице на фона на тъмната коса. Докосна бузата й и прошепна името й. Тя не помръдна. Какво не беше наред е нея? Какво беше превърнало Софи в тази бледа имитация на жизнената му съпруга? Тя спеше толкова дълбоко, че не му даде сърце да я събуди. Излезе на пръсти от стаята и затвори вратата зад себе си. Когато тръгна надолу по стълбите, чу гласове във фоайето. Единият беше на Дънинг, а другият… веднага го позна. Продължи надолу по стълбите, питайки се какво ли прави тук Аманда Дартмур. Когато стигна най-долното стъпало, запита:

— Защо си тук, Аманда?

Аманда писна възхитено и се хвърли в ръцете му. Той се опита да я отстрани, но тя се прилепи към него.

— Крисчън! Бях с леля Агата, когато чичо Честър пристигна. Каза, че е дошъл с „Безстрашни“ и че ти си в Лондон. Дойдох веднага щом можах.

Съзнавайки, че Дънинг ги гледа, Крис освободи иконома и отдели Аманда от себе си.

— Няма да стане, Аманда. Имам съпруга, ако си забравила.

— О, защо това трябва да те притеснява? Бракът ти не беше по любов, защо да си отказваме удоволствието? Не помниш ли колко ни беше хубаво?

— Беше отдавна.

Аманда се хвърли към него, притискайки пищното си тяло към неговото.

— Не толкова отдавна. Това е Лондон, не Кингстън. Изневярата е нещо естествено във висшето общество.

— Аз не съм висшето общество, ако не си забравила. Обществото не ме приема.

— О-о! Това беше тогава, сега е друго. Скандалите идват и си отиват; малко хора помнят какво е било преди седем месеца, да не говорим за седем години.

— Това между нас свърши, Аманда; мислех, че съм го казал ясно в Ямайка. Приеми го и да продължим нататък поотделно. Ти си имала любовници през дългото ми отсъствие, защо сега си се вманиачила по мене?

Тя облиза устни и вдигна поглед към него.

— Ти си най-добрият любовник, когото някога съм имала, Крис. Нямах търпение Дартмур да умре. Когато умря, заминах за Ямайка, за да ти кажа, но те намерих оженен. Надявах се да се оженим и да продължим оттам, където бяхме спрели в Лондон.

Зашеметен, Крис се втренчи в нея.

— Какво ти е давало основание да мислиш, че ще се оженим, ако си свободна? Мислех, че и двамата разбираме, че отношенията ни се основават на удоволствието, че ангажирането не е нито желано, нито очаквано.

— Говори за себе си, Крис — настръхна тя.

Преди той да осъзнае какво смята да прави Аманда, тя хвана главата му и я притегли надолу, за да го целуне. Ръцете й стиснаха врата му като менгеме, устата й се прилепи към неговата с упорита решимост.

Крис чу задавен звук зад гърба си и се откъсна от примката на Аманда.

— Да не прекъсвам срещата ви — каза Софи от най-горното стъпало. — Вече се умори от заварения ми брат, така ли, Аманда?

Крис изпъшка.

— Софи, не е каквото изглежда.

Тя тръгна надолу по стъпалата, но спря, преди да стигне най-долното.

— Какво трябва да си помисля, когато намирам съпруга си, когото не съм виждала от месеци, да целува друга жена във фоайето ми?

— Ние с Крис сме много стари и много добри приятели, мислех, че го разбираш — изсумтя Аманда.

— Разбрах. Кога изхвърли Рейфърд?

Аманда вдигна рамене.

— Започна да ми досажда. Кредиторите му започнаха да се появяват на вратата ми, заплашваха да го пратят в затвора за длъжници, ако не им плати. Освен това — добави тя, — колкото и да беше забавен, очакваше да му осигурявам пари, за да бъде платежоспособен. Вече не го искам.

— Откъде разбра, че Крис е в Лондон, когато дори аз не бях осведомена?

— Софи — намеси се Крис, — ще ти обясня.

Презрение се промъкна в думите й.

— Няма нужда от обяснения. Имам очи.

Крис изпъшка ядосано.

— Моля те, върви си, Аманда.

— Кога да очаквам да ми се обадиш? — запита тя, отправяйки му ласкава усмивка.

— Никога.

— Наистина, Крис, няма защо да бъдеш груб.

— Това е единственият начин да те накарам да разбереш.

— Добре! — изфуча тя, събирайки полите си.

Крис отвори вратата и я затръшна зад нея, след като тя изхвръкна навън.

Софи усещаше как сърцето й подскача, докато гледаше как Аманда си тръгва. Беше се събудила от звука на гласовете, идващи откъм фоайето. Беше станала от леглото, беше измила лицето си, беше сресала косата си и беше излязла от стаята. Озовавайки се в коридора, беше разпознала гласа на Крис. Той се беше върнал от Ямайка! Тревога, смесена с щастие, беше пролетяла през нея, когато беше стигнала най-горното стъпало на откритото стълбище и се беше взряла надолу към фоайето. Но Крис не беше сам. Аманда Дартмур беше в прегръдките му.

Гняв се беше надигнал у нея. Когато ги видя да се целуват, всяка надежда за щастливо бъдеще с Крис се беше изпарила. Това, което изпитваше сега, беше разочарование и болка.

Крис тръгна нагоре по стъпалата.

— Софи, добре ли си? Изглеждаш толкова бледа.

Тя изфуча.

— Как се предполага да изглеждам, когато намирам съпруга си да целува друга жена?

— Ако беше погледнала по-отблизо, щеше да видиш, че не участвам в целувката. Аманда беше последният човек, когото очаквах да видя днес.

— Днес? Ами утре или вдругиден?

— Това е нелепо, Софи. Защо изобщо да искам да виждам Аманда? Казах го съвършено ясно в Ямайка, че не се интересувам от нея.

— Очевидно не е било достатъчно ясно.

Тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите. Преди да стигне най-горе, се заплете в полите си, залитна за момент и се олюля назад. Посегна трескаво към перилата, но хвана само въздух. Затвори очи и се стегна, притискайки ръце към корема си, за да защити бебето. Тогава изведнъж се озова във въздуха, залюляна от силните ръце на Крис.

Затрепери, прекалено развълнувана, за да изрече и една дума.

— Бях зад тебе, Софи. Нямаше да те оставя да паднеш.

Отнесе я в нейната стая и я остави да стъпи на пода. Тя се огледа с озадачено изражение.

— Ти ме донесе точно в моята стая. Откъде знаеше?

— Бях тук преди малко. Ти спеше, затова реших да не те будя. Тогава Аманда пристигна.

Софи замръзна. Не искаше да й се напомня колко я беше заболяло, когато беше видяла как Крис целува Аманда.

— Извини ме, че прекъснах страстната ви среща.

— Не беше така, Софи. Дойдох право тук от дома на Джъстин. Нямах представа, че Аманда е била с лейди Агата, когато лорд Честър е пристигнал у дома си. Той пътува с мене на „Безстрашни“. Аманда сама е решила да дойде. Откъде знае къде живееш?

— От Рейфърд, както подозирам.

— Безпокоил ли те е?

— Не, Аманда го държеше доста зает.

Тя се дръпна леко от него. Крис беше твърде привлекателен, твърде жизнен, за да е спокойна покрай него. От една страна, тя искаше да се хвърли в прегръдките му, а от друга, искаше да го нашиба е острия си език. Този мъж беше невъзможен. Невъзможно красив, невъзможно арогантен, невъзможно изкусителен. Тя не можеше да понесе още болка.

Крис посегна към нея.

— Това не е посрещането, на което се надявах, Софи, надявах се, че ще се зарадваш да ме видиш.

Тя се измъкна от обсега му.

— Ти ме отпрати, не помниш ли?

— Заради собствената ти безопасност.

— Трябваше да изчакаш и да видиш дали наистина има опасност, преди да се отървеш от мене.

Той я притисна към стената, така че тя нямаше къде да бяга.

— Опасността беше съвсем истинска. За щастие, не стана нищо. Дойдох в Лондон, за да ви взема двамата с Каспър веднага щом „Безстрашни“ се върна в Кингстън за нов товар. Мислех, че ще мога да остана в Лондон до след коледните празници. Искам да дам на екипажа няколко седмици отпуск на брега. Имат нужда да прекарат известно време със семействата си, а аз обещах на Грейс, че ще бъда тук за кръщенето на малкия Теди и ще прекарам празниците е тях.

— При Джъстин ли ще останеш, или ще наемеш жилище?

Крис я изгледа озадачено.

— Възнамерявам да остана тук, при съпругата си. Какво те кара да мислиш, че ще искам нещо друго?

— Лейди Аманда. Съпругата няма ли да попречи на вашите… отношения?

Той посегна пак към нея и този път я хвана.

— По дяволите, Софи, Аманда не ме интересува.

— Можеш да ме заблудиш. — Тя се вгледа в лицето му. — Прости ли си заради смъртта на Дезмънд? Още ли ме държиш отговорна за дуела?

— Защо да говорим сега за това? — Той я дръпна към себе си. — Не сме се виждали няколко месеца. — Следващите му думи изригнаха от гърдите му в пресипнал шепот. — Не искам да споря. Искам да те отнеса в леглото и да те любя.

Софи също го искаше, въпреки че знаеше, че жаждата му е подклаждана от страст, единственото чувство, на което беше способен. Но преди да успее да изрече опасенията си, той хвана главата й и я привлече към себе си, за да я целуне. Както винаги, целувката му беше чиста магия, способна да я накара да забрави решимостта си, името си, разума си.

Трябваше й време, за да събере разпокъсаните си мисли. Прекъсна целувката и погледна в ъгловатото му лице, което ямайското слънце беше дарило със силен златист загар. Очите му, стряскащо сини, потърсиха нейните. Пренебрегвайки опасенията си, тя вдигна ръце към гърдите му.

Крис се засмя и в ъглите на очите му се появиха ситни бръчици.

Не можейки да се противопостави на магията на целувките му, Софи плъзна ръце нагоре и пристъпи по-близо до него, обвивайки ръце около врата му. Притисна се към него и вдигна устни за друга целувка.

Устните им се срещнаха и се сляха. Жадно. Тя усети как ръцете му обгръщат талията й и я притискат здраво към него, докато устата му пленява нейната. Целувката му стана по-дълбока, езикът му се заигра е нейния.

Изумен от лекотата, е която го приемаше, след сърдитите й думи, Крис окова демоните, които не преставаха да го тормозят и след тези седем години, и се съсредоточи върху прелестната си съпруга. Беше минало много време, откакто се бяха любили за последен път. Притисна я към себе си, долепи се още по-плътно към ханша й, притискайки твърдите кълба на седалището й към стегнатите си бедра.

Дръпна се леко, усещайки ръцете й на гърдите си, парещи, жигосващи, почувства как пръстите й се впиват в плътта му. Нямаше търпение да махне всички дрехи, негови и нейни. Бутна ръцете й, развърза вратовръзката си и я издърпа.

Господи, ако не влезе скоро в нея, ще полудее.

Измъквайки ръба на ризата от панталоните си, той свали стягащата го дреха през главата си, без да си дава труда да откопчава копчетата, и я хвърли настрана. После завъртя Софи с гръб към себе си и развърза връзките на гърба на роклята й. Хващайки ръкавите, смъкна роклята покрай бедрата й и я измъкна от нея, изритвайки я встрани. След това дойде редът на ризата. Привлече я в прегръдките си, благодарен, че не носи корсет и гащи.

— Мечтаех отново да те имам гола в ръцете си.

— Сигурен ли си, че си мечтал за мене?

Крис изруга под нос.

— Не разваляй мига, любов моя. Забрави миналото и ми позволи да те любя.

Ръката му се плъзна между телата им, обхващайки гърдата й. Претегли я и се намръщи.

— Паметта сигурно ми изневерява. По-едра си, отколкото си спомням. — Усмихна се. — Така ми харесва.

— Само защото си представяш, че съм някоя друга.

— Знам коя си. Ти си моя жена и ми харесва да се любя е тебе. — Доказа думите си, навеждайки глава, за да засмуче зърното й. Софи си пое остро дъх, когато той започна да гали и да мачка едната й гърда, докато дразнеше другата с езика и зъбите си. Изстена протестиращо, когато той пусна гърдите й, отпусна се на едното си коляно и стисна талията й.

— Искам да те вкуся — прошепна той, полагайки нежна целувка в долината между гърдите й, преди да се придвижи по-надолу, над леката издутина на корема й към мястото, където се съединяваха краката й.

Бедрата й трепнаха; само силните ръце на Крис я поддържаха. Тя сграбчи главата му, когато дръзката му уста затърси влажните гънки между бедрата й. Гъстата му коса се разсипа по ръцете й като кафява коприна; тя не можа да устои да не я погали.

Неговият глас накара тръпка да пропълзи по тялото й.

— Ухаеш като рая и имаш вкус на мед. Липсваше ми.

Софи не отговори. Вече беше дала любовта си на Крис и той я беше отхвърлил. Ако му признаеше колко й е липсвал, това нямаше да послужи за нищо.

Мълчанието й като че ли не го обезпокои. Разтваряйки краката й, той задържа листчетата на секса й отворени и я подразни с грапавата възглавничка на езика си.

Краката й омекнаха като желе. Тя стисна раменете му.

С грациозна лекота той я грабна на ръце, оставяйки я слаба и жадуваща.

— Крис…

— Знам.

Положи я на леглото и я последва. Коленичи между краката й и устата му се върна към сочната й плът.

Софи почувства как страстта й нараства, подтиквана от интимните целувки на Крис. Когато устата му намери втвърдената пъпка на желанието между бедрата й, тя подивя под него. Изгаряше; страхуваше се, че ще се превърне в пепел. Въздухът в стаята изглеждаше по-тежък, по-горещ. Един стон се откъсна от устните й. Дъхът й излизаше в бързи, отчаяни стенания.

Той плъзна един пръст в горящия и център, после още един, навлизайки все по-дълбоко, забивайки ги в горещата копринена мекота. Софи извика — тихо, трепетно. Беше влажна. Повече от влажна. Стегнатата й ножница притискаше пръстите му.

Той вдигна глава.

Тя изпъшка протестиращо.

— Искаш ли ме, Софи?

— Да, проклет да си!

Той я целуна. Тя усети собствения си вкус на устните му.

— Искаш го толкова, колкото и аз — прошепна той срещу устните й.

— Тялото ми те иска. Винаги те е искало.

Крис смъкна панталоните си и се настани над нея. Членът му беше твърд като камък. Сетивата му бяха изпълнени е нейния аромат, с мускусния мирис на секс.

— Кажи ми пак, че ме искаш.

— Защо ме измъчваш? Искам те… доволен ли си?

Доволен… това едва ли можеше да опише състоянието на Крис, но той не можеше да отговори. Всичко, за което можеше да мисли, беше да зарови пулсиращия си член в стегнатата й ножница и да отведе и нея, и себе си към пълната наслада. Обърна я грубо по корем вдигна ханша й, разтвори широко краката й с коленете си и заби члена си в нея. Докато се движеше напред-назад в хлъзгавата й, влажна топлина, вкусваше рая. Усети как тя започва да трепери под него.

Липсвал съм й, помисли той в момент на здрав разум, преди да изгуби способността да мисли.

Когато тя започна да се гърчи под него, той задържа раменете й и започна да влиза и излиза силно, рязко, ритмично, мъчейки се да се сдържи, докато тя не достигне своя рай.

Тя извика под него, тихо и меко. Все още държейки здраво раменете й, той излезе и влезе отново. Това му беше липсвало. Това беше искал. Беше ли просто страст или…

Мислите му се разлетяха и светът му се завъртя, излизайки от контрол. Неясно усети как Софи потръпва и я чу да вика. Тогава се отдаде на жаждата, която го беше обладала, и пропадна в чувствената бездна. Семето му изригна от тялото му към нейното и след миг той се строполи върху нея отпуснат и преситен. Зарови лице в шията й, вдъхна аромата й и промърмори името й.

— Софи.

Тя се раздвижи под него. Той се дръпна и тя се обърна по гръб.

— Бях твърде груб. Съжалявам.

— Добре съм.

Стана от леглото и започна да се облича. Тя се надигна на лакът и го загледа.

— Къде отиваш? — запита тя.

Той срещна погледа й и си пое дъх. Тя изглеждаше така заситена от любене, така прелестно разрошена, че той силно се изкуши да се върне в леглото. Дори тенът й беше станал по-здрав. Но той трябваше да се върне на кораба, да си вземе сандъка и да каже на екипажа, че им дава продължителен брегови отпуск.

— Трябва да се върна на „Безстрашни“. Имам да свърша много работа, преди да мога да се върна при тебе. Мога ли да доведа Дърк Блейн на вечеря тази вечер? Готвачката ти ще се справи ли?

— Разбира се, но… надявам се да не смяташ да оставаш тук. По-добре ще е и за двама ни, ако отседнеш при брат си.

Крис замря.

— Защо да стоя у Джъстин? Ти си моя съпруга и това е нашият дом, докато сме в Лондон.

Софи си пое дъх, за да се стегне.

— Не искам да живея с тебе. Всъщност, смятам да се преместя в провинцията, когато договорът за наем на къщата изтече. Щях да те помоля да ми определиш известна сума, за да живея, без да завися от тебе. Тогава ще бъдеш свободен да правиш каквото искаш.

Отговорът му беше по-суров, отколкото беше възнамерявал.

— Говориш глупости. Не си и помисляй да живееш отделно. Ние сме женени. Където отивам аз, там отиваш и ти. — Той стигна до вратата, посегна към дръжката и спря. Без да се обръща, запита: — Любенето с мене не означава ли нищо за тебе? Не беше толкова отдавна, когато ми каза, че ме обичаш. Това промени ли се?

На Софи й се доплака. Любенето с Крис означаваше всичко за нея. Тя наистина го обичаше, но не знаеше дали любовта й ще бъде достатъчна за двама им. Макар че животът без него би бил съкрушително празен, тя не можеш да живее е него, преди той да се научи да прощава на себе си и на нея. Ръката й се притисна към корема, където почиваше детето му. Винаги щеше да има част от него, независимо какво щеше да се случи помежду им.

Той се извърна и тръгна към леглото.

— Отговори ми, Софи. Наистина ли искаш да живеем поотделно?

— Искам да бъда с тебе, Крис, но се страхувам, че Дезмънд винаги ще стои помежду ни. Можеш ли да ме погледнеш и да не си спомниш за дуела, който причини смъртта му?

Той се взря в нея.

— Не мисля така. Не мога да живея е това, Крис. Можеш ли да ми кажеш, че ме обичаш, и да говориш напълно сериозно?

Крис искаше… отчаяно искаше да й го каже. Но думите засядаха в гърлото му. Дезмънд витаеше като фантом между двама им. Той не искаше друга жена, но не можеше да каже на Софи, че я обича. Тяхното трагично минало беше създало бариера помежду им. Искаше я в леглото си, в живота си, но да признае любовта си към нея все още му изглеждаше като предателство към паметта на Дезмънд.

— Аз… не си ми безразлична, Софи. Иначе нямаше да съм тук.

— Това не е достатъчно, Крис. Искам повече. Заслужавам повече. Докато не можеш да ми дадеш това, което искам, най-добре е да живеем отделно.

— Най-добре за кого?

— За двамата.

Лицето му остана безизразно.

— Сигурна ли си, че искаш точно това?

— Не искам, но трябва.

— Много добре, тогава, така да бъде. Можеш да ме намериш в „Трън и паламида“, ако имаш нужда от мене.

Трябваше му целият самоконтрол, за да излезе от стаята, когато това, което действително искаше, беше да се люби с нея, докато тя не го замоли да остане. Или това, или да й влее малко разум в главата.

Какво се беше случило с нея през кратката им раздяла? Дали не беше намерила някой друг? Гневът, който кипеше в него, го караше да иска да вие. Когато стигна най-долното стъпало, Дънинг беше там, държейки вратата отворена.

— Ако вашата господарка има нужда от мене — изрече той рязко, — съобщете ми в „Трън и паламида“.

Излезе навън, заклевайки се да търси в сърцето си, докато не намери отговорите, които му бяха необходими. Чувстваше се сигурен, че ако успее да прогони призрака на Дезмънд, ще бъде свободен да каже на Софи, че я обича.