Вкусът на рая

18

Софи видя Крис чак на кръщенето на малкия Теди. Имаше такава тълпа в къщата след черковната церемония, че не й беше трудно да се скрие в нея. Беше видяла Крис отдалече, но беше успяла да го избегне. Забеляза обаче, че Аманда придружава лорд и лейди Честър. От мястото си зад колоната видя как Аманда се приближава към Крис и го гледа е обожание.

— Криеш се от Крис ли?

Софи трепна силно. Тя беше така завладяна от реакцията на Крис спрямо Аманда, че не беше чула Грейс да се приближава към нея.

— Не знаех, че лейди Дартмур ще бъде тук — каза Софи.

— Лейди Честър запита дали може да доведе племенницата си и не можех да кажа „не“. Запознахте се с нея в Ямайка, нали? Има ли някаква причина, поради която да не я харесваш?

Софи погледна към Крис; той беше все така ангажиран с разговора си е Аманда. Внезапно той вдигна поглед и срещна нейния. Кръвта нахлу в главата й. Сините му очи бяха фокусирани толкова интензивно върху нея, че пялото й тяло започна да тръпне. Тя отвърна поглед, но не преди Грейс да забележи размяната. Грейс я хвана за ръка и я отведе настрана.

— Ще видя как е Теди. Ела е мене, трябва да поговорим.

Софи нямаше друг избор, освен да се съгласи. На най-долното стъпало отправи поглед над рамото си към Крис и видя, че я наблюдава. После се обърна и последва Грейс по стъпалата.

Теди спеше дълбоко. Бавачката му седеше на един стол до него, нежно люлеейки люлката му. Софи пристъпи към нея, наведе се и положи лека целувка на гладката буза на бебето.

— Възхитителен е — изрече тя с въздишка.

— И вие с Крис можете да си имате дете, ако не бяхте толкова упорити и двамата. Не го виждаме често напоследък. — Тя изведе Софи от детската стая. — Знам, че пристигнахте за кръщенето поотделно; да не би да имате някакви проблеми?

— Живеем разделени.

— О, Софи, толкова съжалявам. Знам, че го обичаш, не можете ли да преодолеете това?

— Крис не ме обича. Призракът на Дезмънд още стои помежду ни. Докато Крис не се освободи от вината и не отвори сърцето си за любовта, не виждам никаква надежда за нас. Аз го помолих да живее другаде, докато е в Лондон.

— Мисля, че той наистина те обича.

— И аз мисля така, но докато не го признае, бъдещето ни изглежда мрачно. Напълно съм готова да отгледам сама нашето дете.

Грейс хвана ръката й и я стисна.

— Ти си бременна? Крис знае ли?

— Не съм му казала. Трябва да обещаеш, че ще запазиш тайната ми.

— Но, Софи, трябва да му кажеш.

— Не, Грейс, няма. Нямаше да кажа на никого какво се е случило, но ти заслужаваш да знаеш защо не искам да кажа на Крис за детето. — Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна полека. — Видях Аманда Дартмур в ръцете му в моето собствено фоайе. Те се целуваха. Знаеше ли, че някога са били любовници?

— Не, не знаех. Прости ми, че я поканих, Софи.

Софи потупа ръката на Грейс.

— Няма какво да ти прощавам. Не е имало откъде да знаеш. Ако не възразяваш, сега трябва да си тръгна.

— Разбира се. Ще кажа да докарат каретата, за да се върнеш у вас. Дошла си с файтон, нали? — Софи кимна. — Обещай ми да дойдеш утре, за да обсъдим това по-подробно.

— Много добре, щом настояваш.

— Настоявам. Ела.

Двете слязоха заедно по стълбата.

— Почакай тук — каза Грейс. — Ще кажа на някой лакей да ти донесе наметката, докато говоря с Джъстин за каретата.

Погледът на Софи незабавно потърси Крис. Той още стоеше в ъгъла с Аманда. Лорд Честър се беше присъединил към тях. Когато Крис се обърна към нея, тя отказа да срещне погледа му. Лакеят пристигна с наметката й и й помогна да я облече. Когато тя погледна отново към Крис, него го нямаше.

Джейсън дойде и я осведоми, че каретата я чака. Софи излезе навън. Кочияшът държеше вратичката отворена. Тя влезе в тъмната вътрешност и замря на място. Веднага усети, че не е сама. Когато хвана дръжката вратата, една ръка посегна и хвана нейната.

— Не се плаши, Софи. Аз съм.

— Крис! Изплаши ме. Къде е Аманда?

Той изруга под нос.

— Не съм с Аманда.

— Изглеждаше, че сте заедно.

Крис чукна по тавана и каретата потегли.

— Сега за първи път я виждам от онзи ден в твоето фоайе.

— Какво искаш, Крис? Откъде знаеше, че си тръгвам?

— Грейс ми каза. Влязох в каретата, преди да излезе от конюшнята. Грейс като че ли смяташе, че ние с тебе имаме да обсъждаме нещо. Така ли е, Софи?

— Зависи от тебе, Крис. Знаеш какво е мнението ми за връзката ни. Ти си единственият, който може да реши дали имаме бъдеще заедно.

Каретата спря пред вратата на Софи.

— Нека да вляза, Софи. Тогава можеш да ми кажеш какво според Грейс трябва да обсъждаме.

Кочияшът отвори вратата.

— Не днес, Крис. Наистина съм изтощена.

— Значи нищо не се е променило — изсъска той. — Кажи ми, променило ли се е нещо?

— Не, Крис. Не тази вечер. Ела вдругиден на чай. Обещах на Грейс, че ще я посетя утре.

— Ще те изпратя до вратата.

— Няма нужда.

— Позволи ми.

Той излезе пръв от каретата и я свали долу. После я хвана под ръка и я поведе към вратата.

— Сега можеш да си тръгваш. Дънинг винаги ме чака. Само трябва да почукам и той ще ми отвори.

Крис я привлече в прегръдките си.

— Липсваш ми, Софи. Знам, че се разделихме с остри думи, но не бих искал всичко да свърши така.

— И аз не искам, Крис.

— Тогава защо да не сме заедно, ако това искаме и двамата?

— Защото искам повече, отксолкото си склонен да дадеш. Обсъждали сме го, ако си спомняш.

— Може би съм готов да ти дам това, което искаш.

Софи се вгледа в лицето му. Мракът не й позволяваше да разгадае изражението му. Но това, което успя да види, й даде надежда. За съжаление, не го беше излъгала. Наистина беше изтощена и не беше в състояние да обсъжда бъдещето на брака си.

Откакто Крис се беше върнал в Лондон, Софи не беше спала добре. След няколко безсънни нощи можеше да се съгласи на всичко, което той й предложи, дори да не ставаше дума за любов. Тя трябваше да държи на думата си, докато не се почувстваше достатъчно силна, за да преговаря с него. Ако Крис се беше освободил от призрака на Дезмънд и беше готов да признае любовта си към нея, можеше да я изчака и да й го каже, когато тя се почувства по-добре.

— Вдругиден, Крис, ще те чакам.

Той нямаше намерение да я пусне, без да й даде нещо, за което да мисли. В последните дни беше мислил дълго и усилено върху връзката им и как никак не му се искаше да се връща в Ямайка без нея. Бъдеще без Софи му изглеждаше невъзможно мрачно.

Преди тя да почука на вратата, Крис я притисна към себе си и я целуна. Тя беше толкова сладка, така прелестна в ръцете му, че не искаше да я пусне. Усети я как се стяга, после се отпусна, стопи се в прегръдката му. Ръцете му я притиснаха още по-силно, целувката му стана по-дълбока. Малко му оставаше да я грабне на ръце и да я отнесе обратно в каретата, когато вратата се отвори.

Дънинг стоеше на прага е предизвикателно изражение.

— Добър вечер, милейди, капитане.

На Крис му се дощя да удуши прекаляващия с покровителството си иконом, когато Софи се откъсна от него.

— Ще се видим вдругиден, Крис.

Тя изчезна вътре. Дънинг го изгледа високомерно и затвори вратата под носа му.

Проклинайки иконома за ненавременното му появяване, Крис се върна в каретата и каза на кочияша да го откара в квартирата му в „Трън и паламида“.

Потъна в мрачно мълчание, докато каретата го откарваше към странноприемницата. Тя не му беше дала възможност да й каже какво се таи в сърцето му. Той наистина я обичаше и искаше да й каже колко много държи на нея. Седем години бяха твърде много, за да оплаква загубата на приятеля си. Смъртта на Дезмънд беше ужасна трагедия, но дългата му раздяла със Софи му беше показала, че без нея за него няма живот. Беше време да се освободи от миналото и даде на любовта още един шанс.

Беше премислил и ролята на Софи в трагедията и беше осъзнал, че я е осъждал несправедливо. Двамата с Дезмънд бяха буйни мъжкари, състезаващи се за една и съща женска. Софи беше млада и притискана от семейството си да си намери богат мъж. Той със сигурност беше достатъчно зрял сега, за да разбере положението й. Откровението му беше дошло отдавна, но сега знаеше какво иска и защо.

Искаше Софи, защото я обичаше. Може би никога не беше престанал да я обича.

Софи се беше запътила към вратата на следващия ден, за да отиде при Грейс, когато Рейфърд се появи на прага й. Почти не го беше виждал след завръщането си в Англия и не чувстваше липсата му.

— Какво искаш, Рей? Излизам.

— Трябва да поговорим, Софи. Важно е.

— Може би друг път. Тъкмо пратих Дънинг да повика файтон. Трябва скоро да се върне.

— Важно е, Софи. Трябва да ми помогнеш. Искам Клеър да се върне. Ще поговориш ли с нея?

— Не знам с какво мога да ти помогна Не си се представил особено добре пред съпругата си и пред мене.

— Промених се, Софи, кълна се. Дори си платих дълговете.

Тя вдигна изненадано вежди.

— Откъде си взел пари? Само не ми казвай, че Аманда ти ги е дала. Последното, което чух е, че те е изритала.

— Аз… спечелих си ги — изрече той, отказвайки да я погледне. — Ще дойдеш ли с мене сега? Взех карета под наем. Чака на алеята. Защо да чакаш файтон, когато имам превоз на разположение?

— Не, Рей, не сега. Лейди Стандиш ме чака.

— Отказваш да ми помогнеш ли?

Софи въздъхна. Не му дължеше нищо, но ако той говореше сериозно и беше изплатил дълговете си, може би Клеър щеше да го върне в правия път.

— Ела утре, Рей. Ще бъда готова около десет. Ще направя каквото мога за тебе, но не храни големи надежди. Не си дал нито на Клеър, нито на мене особено много основания да ти вярваме.

— Благодаря, Софи. — Той й се усмихна хитро. — Впрочем, видях съпруга ти с Аманда Дартмур онзи ден. Тъкмо излизаше от дома й. Помислих, че трябва да го знаеш.

Един файтон се зададе по улицата. Дънинг седеше на капрата до кочияша.

— А, ето го и твоя транспорт. До утре, Софи.

Тя кимна вцепенено. Беше я заболяло от думите на Рей. Наистина ли беше видял Крис е Аманда? Може би лъжеше. Трудно можеше да се каже. Би ли я измамил, след като я молеше да му помогне пред Клеър? Не знаеше какво да мисли. Но възнамеряваше утре да запита Крис.

След болезнената новина, която Рей току-що й беше съобщил, Софи вече не искаше да отива у Грейс. Освободи файтона и каза на Дънинг да намери някого да прати известие на Грейс, че отлага посещението си.

На следващия ден, докато Софи обмисляше обещанието си да придружи Рейфърд, тя започна да се съмнява. Да остане насаме със заварения си брат, който не заслужаваше особено доверие, не беше добра идея. Когато Пег влезе в спалнята й, за да оправи леглото, Софи изрече:

— Бих искала да ме придружиш днес, Пег. Ще отида заедно е брат си да умилостивяваме съпругата му, която го изгони.

— По кое време да бъда готова, милейди?

— Ще се видим във фоайето в десет часа.

— Много добре, милейди.

Пег я чакаше, когато Софи слезе долу. Дънинг стоеше наблизо, за да отвори вратата. Рейфърд пристигна точно в десет часа.

— Няма да се бавя — осведоми го Софи. — Кажете на Каспър, че очаквам с нетърпение да обядвам с него.

Дънинг погледна през прозореца.

— Един файтон дойде, милейди. Дали не е брат ви?

Рейфърд излезе от черната карета със затворени прозорци и застана на алеята. Дънинг отвори вратата. Софи слезе по стъпалата, последвана плътно от Пег. Дънинг ги погледна за миг, после затвори вратата.

— Взела си камериерката си — каза Рей. — Не ми вярваш.

— Обвиняваш ли ме? Да свършваме по-скоро, Рей. Крис ще дойде по-късно.

Рей я настани в каретата. Но когато Пег тръгна да влиза, той я бутна на земята, скочи вътре и затръшна вратата. Каретата се отдалечи бързо.

— Дънинг! Помощ! — извика Пег, когато се надигна и изтича към къщата.

Икономът отвори вратата.

— Какво има? Защо не си с господарката си?

— Нещо не е наред, Дънинг. Каретата тръгна без мене.

— Ела, момиче, влез вътре.

Треперейки силно, Пег влезе в къщата.

— Трябва да направиш нещо, Дънинг. Завареният брат на милейди ме бутна на земята и избяга заедно с нея.

— Трябва да помисля — каза Дънинг, разстроен като момичето.

— Защо завареният брат на милейди ще прави такова нещо?

— Знам, че този човек е истински негодник. Може би възнамерява да я задържи за откуп.

Точно тогава Каспър дойде тичешком по стъпалата, последван от учителя си.

— Чухме, че става нещо. Какво има?

Кършейки ръце, Пег изхлипа:

— Милейди беше отвлечена от заварения си брат. Трябваше да я придружавам, но той ме бутна на земята и замина с нея.

— Граф Стандиш трябва да бъде уведомен — каза Дънинг.

— Някой трябва да каже на капитана — настоя Каспър. — Аз ще отида. Господин Декстър ме е водил на гости у него в „Трън и паламида“ няколко пъти след пристигането му в Лондон.

Каспър тръгна да излиза.

— Ще дойда с вас — каза Декстър. — Не бива да тичате самичък из Лондон.

— А аз ще доведа графа — каза Дънинг.

Тримата излязоха — Каспър и учителят му на една страна, Дънинг на друга.

Когато се опомни, Софи се нахвърли върху Рейфърд:

— Какво означава това, Рей? Какво си намислил сега?

— Трябваше да го направя, Софи. Или трябваше да го послушам, или да вляза в затвора за длъжници.

Сърцето на Софи се разтуптя от страх.

— Да го послушаш? За кого говориш?

— Скоро ще разбереш.

Тя реши, че няма да чака, за да разбере, посегна към дръжката на вратичката, смятайки да скочи, преди каретата да е набрала скорост.

— О, не, не можеш — каза Рей, сграбчи я и я натисна назад върху възглавниците. — Не искам да се пребиеш. Няма да ми свърши работа.

— Къде ме водиш?

— Моля те, разбери положението ми, Софи. Няма да ти се случи нищо лошо, обещавам.

Тя изфуча.

— Не ми казвай, че пак си продал благосклонността ми.

Рей отказа да я погледне в очите.

Клеър не ме иска. Баща й ме заплаши, когато помолих за пари, за да не вляза в затвора за длъжници. Бях отчаян. Тогава той пристигна и предложи да плати на кредиторите ми. Беше дар божи, Софи. Нямах друг избор, освен да се съглася.

— Защо аз? Лондон е пълен проститутки, които ще угодят на всеки мъж срещу няколко монети.

— Но те не си ти, Софи. Какво може да ти стане? Вече не си девица.

— Копеле такова! — извика тя.

Започна да го удря в гърдите и да пищи каретата да спре. Рей хвана китките й и я стисна здраво.

— Стой мирно. Кочияшът получи достатъчно пари, за да не обръща внимание на никакви писъци от твоя страна. Моят благодетел се е погрижил за всичко.

— Кажи ми името му, Рей. Искам да знам какво ме чака.

— Не, по-добре да не знаеш.

— Крис ще те убие. Мисли за това, преди да продължиш е подлия си план.

— Вие с Радклиф дори не живеете заедно — каза самодоволно Рей. — Той никога не те е искал, Софи. Ако те беше искал, щеше да ти направи предложение след смъртта на Дезмънд. Но не го направи. Тръгна да плава и те остави сама да се справяш със скандала.

Жестоките думи на Рей нараняваха, но бяха самата истина. Крис не я беше искал. Беше избягал, беше я оставил сама. Сега тя знаеше, че вината го беше накарала да избяга, но чувствата му към нея не бяха достатъчно силни, за да му попречат да избяга.

— Нямам представа как сте се срещнали вие двамата след всичките тези години, но разбрах, че бракът ви няма да просъществува, още щом научих за него. Наистина ли смяташ, че Радклиф ще се интересува какво става е тебе?

— Проклет да си! Пусни ме да изляза от тази карета! Планът ти да ме продадеш не успя първия път, сега пак няма да успее.

Тя се хвърли отново към вратичката, но се отказа, когато разбра, че каретата върви много бързо. Отчаяната й постъпка би могла да убие детето й — детето, която отчаяно искаше.

— Чакам дете от Крис, Рей. Нямаш ли малко съчувствие?

Зашеметеното му изражение бързо се скри, попарвайки надеждите й.

— Сигурен съм, че той няма да се интересува от това. На мене не ми изглеждаш променена.

— Кажи ми кой е този „той“, Рей. Дължиш ми поне това.

— Не ти дължа нищо. Ти си ми длъжница. Дадох ти покрив над главата, когато обществото те отхвърли.

Софи се опита да вдигне покрива, когато каретата забърза по пътя, но той бе вързан със сложни възли. Нямаше представа къде я отвеждат или при кого. Рей нямаше скрупули, нямаше морал. Каквото и да правеше, го правеше единствено за своя полза.

След два часа каретата спря.

— Стигнахме — каза Рей. Отвори вратата и слезе.

Софи се взря в малката къща с капаци на прозорците, разположена в пасторална обстановка. Нямаше нищо зловещо в изгледа й, но тя знаеше, че това, което ще намери вътре, може да изложи живота й на опасност и да застраши нероденото й дете.

Вратата на къщичката се отвори. Рей я извлече от каретата и я бутна вътре. Макар че беше прекалено тъмно, за да види каквото и да билоя тя усети, че не е сама.

Един глас се чу в тъмнината:

— Тръгвайте, Колдуел. Можете да се върнете за нея сутринта.

Софи се задъха. Позна гласа.

— Вие!

Крис не беше в квартирата си, когато Каспър и учителят му пристигнаха.

— Може би е отишъл у графа — каза Декстър.

— Ако е така, Дънинг ще го намери — отвърна Каспър. — Но ми се струва, че трябва да го изчакаме тук, ако случайно е отишъл някъде другаде.

Намериха една свободна маса в общата зала и седнаха да чакат. Каспър час по час скачаше, за да отиде до вратата и да погледне навън. Дори броеше мислено минутите.

— Може би трябва да върнем у дома — предложи Декстър. — Дънинг може би е намерил капитана в дома на графа.

— Не може ли да почакаме още малко? — замоли се Каспър.

Търпението им беше възнаградено, когато Каспър забеляза Крис да влиза след малко.

— Капитане! — извика той, втурвайки се към него.

Крис го посрещна е приветлива усмивка. Винаги се радваше да види момчето, но се запита какво прави тук сега, защото Каспър го беше посетил едва вчера.

Той кимна на Декстър.

— Изненадан съм да ви видя. Мислех, че Каспър трябва да възобнови уроците си днес.

— Софи! — извика момчето.

Сърцето на Крис се разтуптя в гърдите му. Да не би нещо да се беше случило със Софи? Замоли се дано не е така. Беше прекарал последните два дена да мисли за Софи; тя му липсваше и той се укоряваше, че е бил толкова глупав да не види любовта, когато тя просто щеше да му извади очите. Беше така погълнат от вината и нещастието си, че съвсем беше изоставил Софи. Но нямаше пак да допусне тази грешка. Знаеше какво иска и възнамеряваше да направи така, че Софи да разбере, че той я обича, че тя е единствената жена, която някога е искал. Двамата бяха родени един за друг. Той щеше да бъде нещастен без нея и се надяваше да не е твърде късно, за да поправи нещата.

Беше смятал днес да й каже колко много означава тя за него. Дори беше й купил венчална халка, достойна за нейната красота.

— Нещо е станало със Софи ли?

— Не знам защо го е направила — обясни Каспър, — но отпътува в една карета заедно е виконт Колдуел. Пег трябваше да я придружава, по Колдуел я избутал навън и скочил в каретата със Софи. Каретата тръгнала веднага и никой не знае къде я е отвел Колдуел.

Студена пот изби по челото на Крис. Какъв ли подъл план беше скроил този път Колдуел за Софи? Интуитивно разбра, че отвличането й е свързано с пари. Беше чул, че Колдуел е на косъм от затвора за длъжници.

— Върни се у дома — каза Крис. — Ще намеря Софи.

— Искам да помогна — извика Каспър.

— Можеш да помогнеш, като се върнеш у дома и следиш всички известия, които може да пристигнат. Колдуел може да я е отвлякъл за откуп. Този мъж е отчаян. Не мога да си представя защо е тръгнала е него, като го знае какъв е негодник.

— Дънинг отиде да осведоми графа — вметна Декстър.

— Добре. Може би той ще може да научи нещо. Аз не мога.

— Късмет — извика Каспър, когато Крис тръгна. — Върнете се със Софи.

Крис възнамеряваше да направи точно това. Никой не можеше да му отнеме Софи. Не и след като най-накрая беше прогонил призраците си и беше отворил сърцето си за любовта. Той обичаше Софи. Винаги я беше обичал, въпреки че не беше склонен да си го признае. Никоя друга жена не беше достойна за негова спътница.

Първата му спирка беше просторният дом на Аманда Дартмур на Бъркли Скуеър. Въпреки че вече не живееше с Колдуел, тя можеше да знае къде евентуално може да бъде намерен. Крис взе коня си от близката конюшня и тръгна към Бъркли Скуеър. Икономът му отвори вратата. Крис го познаваше от предишните си посещения. Казваше се Уоринг.

— С какво мога да ви помогна, капитане? — запита Уоринг.

— Моля, съобщете за мене на лейди Дартмур.

— Доста рано е, господине. Милейди рядко става преди пладне. Може би ще можете да наминете по-късно.

Крис се промуши покрай него.

— Кажете и, че Радклиф иска да говори с нея. Важно е.

— Моля, почакайте тук — каза икономът, качвайки се по стълбището. — Ще видя дали милейди приема.

— Не се наложи да чака дълго. Аманда се появи на най-горното стъпало, облечена в пеньоар, който оставяше малко на въображението.

— Крис! — изписка тя. — Знаех си, че ще се осъзнаеш. Ела, любов моя, не съм преставала да те чакам.

Той се заизкачва по стъпалата със строго лице. Когато стигна горе, Аманда вече беше изчезнала в спалнята си. Крис я последва. Намери я предизвикателно излетната на леглото, с примамваща усмивка. Махна му да се приближи.

— Не съм дошъл на светско посещение, Аманда — каза Крис.

— Не ме интересува, щом си тук — измърка тя.

— Къде е Колдуел?

Аманда се надигна и раздвижи рамене така, че пеньоарът се смъкна и оголи гърдите й.

— Не е тук. Той не означава нищо за мене. Просто ме забавляваше известно време. Сега, щом ти си тук, нямам нужда от друг мъж.

— Можеш ли да ми кажеш къде живее Колдуел?

— За какво е всичкото това, Крис? Ако си дошъл да ме упрекваш заради Колдуел, не искам да те слушам.

— Не съм дошъл за тебе, Аманда. Аз съм женен. Обичам съпругата си.

— Обичаш я? — хлъцна Аманда. — Не ти вярвам.

— Вярвай каквото си искаш. Знаеше ли, че Колдуел е отвлякъл Софи?

— Отвлякъл я? Защо?

— Надявах се да ми кажеш.

— Не съм го виждала от доста време. Кредиторите му го преследват; може да е напуснал страната.

— Със Софи?

Тя потупа брадичката си.

— Не, не мисля. Защо да я влачи със себе си?

— Отвлякъл я е с някаква цел, която не разбирам. Ако й беше искал пари, тя можеше да му даде. Има достъп до моята банкова сметка. Имаш ли някаква представа къде може да е намерил квартира, след като си го изхвърлила?

— На някое евтино място — предположи Аманда. — Защо не питаш съпругата му?

— Точно това възнамерявам да направя. Ако получиш известие от него, моля те, потърси ме в „Трън и паламида“.

И той се обърна, за да излезе.

— Крис, почакай! Това сбогуване ли е?

— Сбогувахме се отдавна, Аманда. Отивам да намеря съпругата си и вече няма да я изпускам от поглед.

Той се извърна рязко и излезе, без да й каже и дума повече.

Отиде веднага в разкошния дом на лорд и лейди Уорпоул, където Клеър живееше с родителите си. Казаха му да почака в приемната, докато икономът съобщи на лейди Колдуел. Клеър, закръглена, енергична жена, пристигна след малко.

— С какво мога да ви услужа, капитан Радклиф?

— Знаете ли къде мога да намеря съпруга ви? Извънредно важно е да го открия.

Клеър направи гримаса с очевидно отвращение.

— Не ми казвайте, че и на вас дължи пари. Ако никога повече не го видя, и това ще е прекалено рано.

— Виждали ли сте го напоследък? — запита Крис, опитвайки различен подход.

— Появи се тук преди няколко дни. Татко го отпрати.

— Джийтърс каза, че имаме посетител — изрече лорд Уорпоул, влизайки в стаята.

— Ето го татко — каза Клеър. — Капитан Радклиф. Уорпоул поздрави госта с кимване.

— Това псе има нахалството да ми иска пари. Отпратих го и му казах никога повече да не припарва тук.

— Татко има влиятелни приятели — обясни Клеър. — Подаде молба за развод от мое име. Когато го получа, ще бъда свободна.

— Имате ли представа къде мога да го намеря? — запита Крис. — Той отвлече природената си сестра.

Клеър ахна.

— О, горката Софи!

— Откуп ли иска? — запита Уорпоул.

— Не, доколкото знам, но на всяка цена трябва да го намеря. Ние със Софи се оженихме в Ямайка преди няколко месеца.

— Не знаех — каза Клеър. — Искам да ви помогна, но Рей не е споменавал за Софи по време на краткото си посещение.

— Джобовете на Колдуел са празни — вметна Уорпоул. — Позволих си да надникна в сметките му. Може би е потърсил евтина квартира.

— Благодаря ви — каза Крис. — Започвам е кръчмите около пристанището. Ако случайно чуете нещо за него, можете да ме намерите в „Трън и паламида“.

Сбогува се с двамата и насочи коня си към реката. Слънцето залязваше, следите започваха да се губят. Ако не намереше скоро Колдуел или някой, който да знае къде е отвел Софи, можеш да я изгуби.

Духът му започна да пада, след като без успех посети три крайбрежни кръчми. Когато излезе от третата, се натъкна на брат си.

— Джъстин, какво правиш тук?

— Дънинг ми разказа какво се е случило. Знаех, че ще искаш да намериш Колдуел, и реших да проверя някои от местата, където евентуално може да бъде намерен. Предполагам, че и ти си имал същата идея.

— Не знам какво ще правя, ако не намеря Софи, Джъстин. Обичам я. Щях да й го кажа днес.

Джъстин стисна рамото на Крис.

— Кураж, старче. Ще намерим съпругата ти. Да се разделим и да се срещнем тук след три часа, какво ще кажеш?

Крис кимна.

— Когато намеря Колдуел, ще убия това копеле.

След три часа нито Крис, нито Джъстин бяха намерили липсващия Колдуел. Но Джъстин имаше някои добри новини.

— Намерих къде е бил отседнал — каза той. — Предлагам да го чакаме и да видим дали ще се покаже.

Надеждата беше крехко чувство. Възприемайки идеята, Крис последва Джъстин в съмнителната кръчма, която Колдуел беше нарекъл свой дом.