Вкусът на рая

ЕПИЛОГ

Времето, прекарано в Лондон, беше всичко, на което Софи би могла да се надява. Благодарение на граф Стандиш Крис и Софи бяха повторно приети в обществото. Не че това ги интересуваше. Те ходеха на театър и опера, разхождаха се в градините Воксхол, наслаждаваха се на спокойни разходки в парка, когато времето позволяваше, и водеха Каспър на най-различни места.

Прекараха спокойно Коледа с Джъстин и семейството му. Това беше първата Коледа, която Софи празнуваше след смъртта на майка си преди много години. Беше първата Коледа на Крис заедно със семейството му от седем години насам и изобщо първата семейна Коледа на Каспър. Но след като отпразнуваха Нова година е бал, Софи, Крис и Каспър вече нямаха търпение да се върнат в дома си в Ямайка. Както се оказа, господин Декстър, учителят на Каспър, с радост се съгласи да ги придружи.

На пети януари, хладен, но по-скоро приятен зимен ден, „Безстрашни“ вдигна котва и пое курс за Ямайка. Към забележимо бременната Софи, Крис, Каспър и господин Декстър се присъединиха лорд Честър и семейството му.

Софи рядко излизаше от каютата през първите две седмици. Лютият вятър и честите снеговалежи не позволяваха на пътниците да се разхождат по палубата. Но когато корабът навлезе в топли води, пътниците прекарваха времето си в разходки по палубата, наслаждавайки се на слънцето и тропическите ветрове. Дебелите лондонски дрехи бяха опаковани и заменени от по-леки. Софи поднови приятелството си с Дърк Блейн и с някои от моряците, които беше опознала при предишното си пътуване до Ямайка.

Пристигнаха в Кингстън в края на януари, три седмици и два дни след заминаването от Лондон. В мига, когато стъпи на брега, Крис усети, че над града тегне тишина. Нямаше усмихнати черни лица, които да продават е подвиквания стоката си, никой — черен или бял — не се разхождаше по облените в слънце улици.

— Нещо не е наред — каза Крис, изразявайки общата тревога. Крис и лорд Честър бяха възнамерявали да отидат право в конюшнята, където бяха оставили каретите си, за да са им под ръка, когато се върнат, но промениха намерението си. Заедно със съпругите и децата си те отидоха пеша до „Кралски герб“. Господин Лъдлоу изглеждаше изненадан да ги види.

— Лош момент да се върнете в Ямайка — каза той мрачно.

— Какво е станало? — запита Крис. — Да не би да се е случило нещо непредвидено, след като напуснахме острова?

В очите на Лъдлоу се таеше страх.

— Беше ужасно. Много хора загинаха. Предполагам, че вестта не е стигнала още до Англия. Беше катастрофа, истинска катастрофа.

Лейди Агата вкара децата в общата зала.

— Можете да ми разкажете по-късно — обърна се тя към съпруга си. — Сигурно това са неща, които децата не бива да чуват.

— Въстание на робите ли е имало? — предположи Крис. — Мислех, че опасността е отминала.

— След като заминахте — започна Лъдлоу, — отново пламнаха бунтове. Татенцето Сам Шарп продължи да проповядва пасивно съпротивление и робите като че ли вземаха думите му присърце. Но тогава нещата се обърнаха към насилие. На Коледа и Нова година мародерстващи роби, близо двадесет хиляди, започнаха да палят плантации и да избиват плантатори из целия остров.

— О, не! — извика Софи. — Сънсет Хил пострада ли?

— Вашата плантация остана непокътната. Работниците ви опазиха вашата собственост, а Сам Шарп и неговите хора се присъединиха към тях, за да попречат на буйстващите роби.

Крис изпусна шумно дъх. Сънсет Хил беше пощаден. Не можеше да повярва. Слава богу, че беше освободил робите си.

— Какво стана с „Орхидея“? — запита лорд Честър.

— Имението го няма — отвърна Лъдлоу, поклащайки глава.

— Съжалявам.

— Ще го възстановим — закле се Честър.

— Ами съседите ни? — запита Софи.

— Някои от съседите ви оцеляха, други не. Умбли и Хъмбарт спасиха живота си, но загубиха плантациите. Сър Оскар Ригби умря, когато плантацията му беше подпалена. Пристигна в Кингстън на борда на „Мери Диъри“ няколко дни преди да избухне въстанието. Избра лош момент да се върне.

— Ригби получи каквото заслужаваше — измърмори Крис.

— Как свърши въстанието? — запита Честър. — Сега всичко изглежда тихо.

— Беше ужасно време — каза тъжно Лъдлоу. — Робите бяха накарани да сложат оръжие с лъжливи обещания за свобода. Над четиристотин бяха обесени веднага, стотици други бяха бичувани. Ужасно, направо ужасно — повтори той. — Коледата на 1831 година ще остане задълго в историята на Ямайка като кървава баня.

Софи така пребледня, че Крис се втурна към нея, страхувайки се да не би тя да припадне. Господин Декстър също изглеждаше доста блед.

— Искам да се прибера у дома, в Сънсет Хил — прошепна Софи, — а ти трябва да поканиш лорд Честър и семейството му да останат у нас, докато бъде построен новият им дом.

— Какво ще кажете? Ще приемете ли гостоприемството ни?

— Благодаря ви, много любезно от ваша страна. Агата настояваше, че Софи трябва да има до себе си жена, която е наясно е раждането и гледането на деца, когато дойде време да роди — каза Честър. — Трябваше да ви послушам, Радклиф, и да освободя робите си. Ако го бях направил, „Орхидея“ можеше още да бъде цяла. Мисля, че всички извлякохме поука от това. Човешкият живот е ценен, независимо какъв цвят е кожата на човека. Възнамерявам да освободя моите роби веднага и да им плащам прилични заплати, за да обработват земята ми.

— Добре казано — съгласи се Крис. — Значи се разбрахме. Да докараме каретите и да отведем жените и децата в Сънсет Хил. Можем да вземем багажа по-късно.

— Идвам е вас — каза Каспър. — Не съм дете.

Крис потупа момчето по рамото.

— Наистина не си, моето момче. А господин Декстър също може да дойде, ако желае.

Докато яздеха към Сънсет Хил, видяха безкрайни акри, засети със тютюн, захарна тръстика и кафе, които бяха опожарени и унищожени по време на въстанието. Но когато стигнаха външните граници на земите на Крис, разликата беше очебийна. Цветята още цъфтяха, птиците продължаваха да пеят сладките си песни, реколтата избуяваше. Къщата се издигаше, висока и величествена, на фона на яркосиньото небе.

— У дома — прошепна Софи, докато Крис й помагаше да слезе от каретата. — Надявам се Ямайка никога повече да не преживее такава кървава баня. Нямам търпение да видя Катина и другите. Лондон е приятен град, но тук съм си у дома. Тук нашето семейство ще расте и ще процъфтява. Сънсет Хил е нашият личен рай.

— Ти симоят личен рай, — каза Крис, докато влизаха ръка за ръка в къщата. — Слава богу, че намерихме обратния път един към друг.

След пет месеца

Крис държеше ръката на Софи, когато се роди дъщеря им. Раждането беше леко по думите на лейди Агата и акушерката. Нарекоха я Анджела, защото Каспър каза, че прилича на ангел. На следващата седмица семейство Честър се преместиха в новопостроения си дом и островът полека започна да се връща към нормалния си живот.