Вкусът на рая

3

Каспър донесе на Софи игла, конец и ножици, когато се върна след няколко часа, за да й донесе обяда. Застана нерешително на вратата, вгледан в нея, сякаш искаше да каже нещо, но се страхуваше.

Софи му се усмихна.

— Има ли нещо, което да искаш да ми кажеш?

— Екипажът казва, че сте… Наистина ли сте една от… онези жени?

Той пристъпи от крак на крак, не смеейки да я погледне.

— Аз съм дама, Каспър. Това отговаря ли на въпроса ти?

— Да, така си и знаех! — възкликна ликуващо момчето. — Така казах и на екипажа. Те смятат, че са ви довели тук за развлечение на капитана. Казах им, че сте пътник без билет, така е, нали?

— Точно така — отвърна Софи. — Промъкнах се без знанието на капитана ви, макар че го познавам от доста отдавна. Можеш да го кажеш, ако някой те пита.

Очевидно удовлетворен, Каспър излезе. По-късно същия следобед Софи намери чифт панталони в моряшкия сандък на Крис, които изглеждаха прекалено износени, за да му бъдат от особена полза, и започна да ги преправя, за да й станат. Макар че не беше опитна с иглата, се беше научила да шие прости неща, откакто семейството й беше сполетяно от трудности.

Когато дневната светлина отслабна, тя се принуди да запали един фенер, за да довърши последните бодове. Тъкмо нахлузваше панталоните, когато Крис се върна в каютата. Погледна я и избухна в смях.

— Изглеждаш абсурдно.

— Да, смей се — отвърна Софи, — но поне видът ми е приличен.

Погледът му, горещ и жаден, се спря на гърдите й.

— Така ли?

Съзнавайки съвършено ясно, че прозрачността на фината му риза не й дава кой знае каква защита, тя скръсти ръце на гърдите си. Това просто действие накара новопрекроените й панталони да се плъзнат по стройните й хълбоци и да се свлекат до глезените й.

Крис поклати глава.

— Шивашките ти умения оставят какво да се желае. Мога да ти дам колан, но съм сигурен, че ще се увие два пъти около тебе.

Потупа брадичката си усмихнат и взе ножиците.

— Какво ще правиш? — запита Софи.

Ще изрежа една ивица от подгъва на ризата. Можеш да я ползваш вместо колан.

Мога и аз да го направя — каза тя, когато той коленичи пред нея и повдигна подгъва.

— Ще ме лишиш от удоволствието да погледна краката ти?

И започна да реже. Софи изписка смутено, когато Крис хвана бедрото й под ризата, за да я задържи на място.

— Не мърдай — предупреди я той. Ръката му се плъзна нагоре.

— Престани! Не съм ти давала разрешение за такива волности.

— Имаш късмет, че не правя нещо повече от това — измърмори Крис. — Това е моят кораб. Ти си в моя власт.

Изправи се й подаде тясната ивица плат, която беше отрязал от подгъва на ризата. Софи веднага издърпа нагоре панталоните и я наниза в гайките. После напъха ризата в панталоните и върза импровизирания колан на талията си. Крис отстъпи назад и я погледна; развеселена усмивка изви ъгълчетата на устните му.

— Сега по-добре ли се чувстваш?

— Много по-добре, само… — Тя погледна към гърдите си, ясно съзнавайки, че се очертават под ризата. Сега вече, когато скръсти ръце, панталоните й останаха на място. — Трябва ми жакет.

— Един от моите, предполагам.

Тя се обърна към моряшкия му сандък и започна да търси; намери един жакет, ушит от дебел вълнен плат.

— Нали нямаш нищо против? — запита тя, вдигайки го към гърдите си.

— Ни най-малко, но имам по-добра идея. Ще помоля Каспър да ти даде на заем един свой жакет. Ще ти стои по-добре от моя.

Съзнавайки накъде е отправен погледът му, Софи облече жакета и го закопча на гърдите си. Почти потъна в огромните му гънки.

— Ще нося твоя, докато Каспър ми осигури друг.

— Жалко — измърмори Крис.

След като се облече прилично, Софи си върна смелостта.

— Какво искаш?

Веждите на Крис се вдигнаха.

— Това е моята каюта. Тук се храня и спя.

— Аз къде ще спя?

— Ще споделяш каютата ми. Мисля, че го обясних.

— Бъди разумен, Крис. Знаеш, че няма да стане, поради очевидни причини.

Тя се извърна, за да не му позволи да види смущението й. Гордостта й беше наранена от това, че той я оценяваше толкова ниско. Беше див като младеж, спомни си тя, но сладък и мил. Кълнеше се, че тя е любовта на живота му. Няма що, дотук с любовта!

На вратата се почука. Крис отвори на Каспър, който беше донесъл вечерята им. Момчето сложи подноса на бюрото и излезе веднага, за да донесе бутилка портвайн и един от старите си жакети по молба на Крис. Крис придърпа два стола към бюрото и със замах настани Софи на единия.

— Готвачът е приготвил истинско пиршество — каза той, посочвайки разнообразните блюда с месо и зеленчуци. — Надявам се да обичаш пилешко. Взехме на борда живи птици и няколко кози, за да има месо за цялото пътуване. Пресните зеленчуци ще изтраят не повече от един месец, а в брашното ще се завъдят житоядци, така че яж, докато има.

— Обичам пилешко — отвърна Софи. Той напълни чинията й със сочни парчета задушено пилешко и зеленчуци, а после сипа и на себе си. Тя го улови да я гледа втренчено и поиска да го разсее. — Разкажи ми за кораба си.

— „Безстрашни“ е тримачтова шхуна с прави платна. Бърза, надеждна и изцяло моя. Макар че има двадесет и четири оръдия, рядко сме стреляли с тях. Можем да надминем всичко, което плава.

— Отдавна ли си капитан?

Крис отхапа парче пилешко и задъвка замислено.

— Купих кораба преди три години. Преди това служих на него две години като първи помощник. Капитанът искаше да се оттегли, затова намерих пари и го купих.

— Значи си плавал през тези седем години.

— Обичам приключенията.

— Сега някакви стоки ли караш за Ямайка?

— Стига си питала — каза той. — Яденето ти изстива.

Софи се наежи от резкия му тон. Настроенията на Крис варираха между горещина и лед. Той я ненавиждаше, но я желаеше. Беше изчезнал от живота й, без дори да се сбогува. Тя можеше още да живее във висшето общество, ако той й беше предложил брак след дуела, вместо да изчезне и да я остави да се справя сама със скандала и с гнева на семейството си.

— Сега готова ли си да ми кажеш от кого или от какво бягаш, Софи?

Тя поклати отрицателно глава.

— Казах ти всичко, което трябва да знаеш. Разкажи ми за Ямайка.

— А, Ямайка. След като си усетил златистата топлина на острова, намираш английската мъгла ужасно непривлекателна. Затова реших да живея в наскоро купената си плантация. Ще отглеждам захарна тръстика и ще правя ром.

Разговорът беше прекъснат за малко, когато Каспър дойде с бутилката портвайн и един вълнен жакет. Крис му благодари и момчето излезе веднага. Крис подаде жакета на Софи и отвори бутилката, докато тя сваляше прекалено голямата за нея дреха и напъхваше ръце в жакета на Каспър.

— Тъй като не се предвижда на кораба да има красиви стъклени чаши, ще минем с други — изрече Крис, изваждайки две метални чаши от шкафа, за да налее щедри порции от червената течност във всяка от тях.

Софи отпи, откривайки, че виното е приятно на вкус. Продължи да се храни, докато любопитството й вече не можеше да се сдържа.

— Защо напускаш Англия заради Ямайка?

— Нямам хубави спомени от Англия.

Софи знаеше точно за какво намеква той, но остави коментара, без да му обърне внимание.

— Ами семейството ти? Знам, че имаше брат. Той ожени ли се за лейди Грейс? Ухажваше я, когато аз напуснах Лондон.

— Дъстин се ожени за Грейс. Чакат дете към края на есента. Имам намерение да се връщам в Лондон от време на време, за да се виждам с брат си и семейството му. Няма да скъсвам с корените си.

— Аз бих искала да прекъсна всички връзки с Рейфърд — измърмори Софи.

— Говориш за Колдуел, разбира се. Няма ли да се тревожи, когато разбере, че си изчезнала?

— Съмнявам се. Не можем ли да намерим нещо по-приятно, за което да говорим?

Крис не желаеше да изоставя темата.

— Ти май не си особено привързана към него.

Загледа я как отпива голяма глътка от чашата си. Продължи да се взира в нея, докато пресушаваше собствената си чаша.

— Не искам да говоря за Рейфърд — каза тя.

— Какво ти е направил Колдуел, Софи?

Тя стана.

— Уморена съм. Моля те, излез, за да мога да си легна.

— Можеш да си легнеш когато поискаш. Но ако мислиш, че ще изляза, си сгрешила. Ако не изникне нещо критично, няма да изляза оттук до сутринта. Леглото е достатъчно голяма за двама.

Софи усети как се изчервява.

— Няма да спя в леглото ти.

Крис вдигна рамене.

— Можеш да спиш на пода, ако искаш. Но те предупреждавам, няма да ти е толкова топло, както в леглото.

Той загледа играта на емоциите по лицето на Софи — от неверие към гняв и решимост. Каква изкусителна жена беше станала, но той пък си знаеше, че тя ще узрее като невероятна красавица. Не, той отказваше да остави ума си да се зарее в тази посока. Беше оставил това зад гърба си преди много години.

— С мене си в безопасност — каза той, — освен ако не пожелаеш да те запозная със сексуалното удоволствие. Никога няма да има нищо повече от това между нас двамата.

— Не, благодаря — изфуча тя. — Не се интересувам от интимности с тебе.

Крис се изправи пред нея и очите му се взряха дълбоко, чак в душата й.

— Може да те заинтересувам.

Погледите им се сблъскаха. Между двамата се разля тихо напрежение. На лицето му се изписа очаквателно изражение и мрачни обещания.

— Предлагам да използвам съблазнителските си умения върху някоя, която ще оцени усилията ти — изсумтя Софи.

Крис се изсмя.

— Наистина ме изкушаваш, милейди, въпреки усложненото ни минало.

Софи се опита да увеличи разстоянието помежду им, но Крис още не беше свършил с нея. Посегна и я привлече в обятията си.

— Не бих имал нищо против да станем интимни, стига и двамата да знаем, че е временно и нищо няма да последва от това.

— Не ме докосвай.

— Твърде късно — прошепна той срещу устните й секунди преди устата му да плени нейната.

Вкусът на рая, помисли Крис, когато долепи устни до нейните. Но това не беше достатъчно. Искаше още от нея. Разтваряйки устните й с езика си, той го пъхна в устата й, която имаше вкуса на неотдавна изпитото вино.

Един стон се надигна дълбоко в гърлото му. Искаше я. Отчаяно я искаше. Вкусът й беше зрял, като топла, сладка слива, която само чака да бъде откъсната. Дали и тя изпитваше същите усещания, каквито той чувстваше точно сега? Тъмна, сладка топлина стегна слабините му. Желанието го прободе дълбоко.

Проклятие! Не искаше да желае жена, която се беше заклел да мрази. Тя се беше качила на кораба му без покана, защо да не вземе от нея това, което иска? Беше съсипала живота му, не заслужаваше да се съобразява с нея.

Нисък звук, наполовина стон, наполовина протест, се изплъзна от устните й, карайки го да замре. Ако спи със Софи, това ще го направи отговорен за нея, а той не искаше. Имаше цялата отговорност, която би могъл да носи точно сега. Ако не беше девствена, той нямаше да изпита никакви угризения да я метне на леглото и да се зарови в горещия й център.

Изръмжавайки с нежелание, я отдели от себе си.

— Лягай си, Софи.

Извърна се рязко и излезе от каютата.

Тя не можа да повярва на току-що случилото се. Ако Крис не беше спрял, тя щеше да го остави да я съблазни. Той беше също опасен, колкото и сър Оскар, но по различен начин. Този мъж, независимо дали искаше или не, можеше да сдъвче сърцето й и да го изплюе, без да помисли за чувствата й. Веднъж я беше наранил; лесно щеше да му бъде да го направи повторно.

Мрачните мисли на Софи бяха прекъснати, когато Каспър дойде с кана гореща вода. Пожела й лека нощ и отнесе чиниите от вечерята.

Нямаше начин да спи в леглото на Крис, реши Софи. Лежането до него представляваше прекалено голямо изкушение и щеше да предизвика още един опит за съблазняваш. Ако той се интересуваше от нея, щеше да бъде различно, но не беше така.

Решавайки, че подът ще й свърши работа, Софи бе облекчена да намери още едно одеяло и възглавница в шкафа. След като се изми набързо, тя се уви в одеялото, напълно облечена, легна на пода и се опита да заспи. Подът беше по-студен, отколкото беше очаквала. Тя се примъкна по-близо до мангала, опитвайки се да попие малко от топлината му. Мина много време, преди най-накрая да заспи.

Крис беше възнамерявал да спи другаде, но промени решението си. Защо да угажда на жената, която беше разбила сърцето му? Не беше някое зелено момче, което не може да контролира сексуалното си желание. Не виждаше причина двамата със Софи да не спят на едно легло, без да са интимни.

Всичко беше тихо, когато влезе в каютата си. Погледна към леглото, видя, че е празно, и изригна една ругатня. Тогава я видя, че лежи на пода, близо до мангала, в който почти не беше останала топлина. Приближи се полека до нея и се наведе, за да я види отблизо. Макар че сякаш спеше, тя трепереше неудържимо.

Крис не беше долен човек, въпреки суровата си външност. Не можеше да остави Софи да страда, докато той спи удобно. Вземайки я на ръце, той я настани на леглото и придърпа завивките над нея. Тя още трепереше, отбеляза той, докато хвърляше въглища в мангала. Не се поколеба нито за миг, преди да се съблече и да легне до нея.

Макар че спеше, Софи се прислони неусетно към топлината на тялото му. Въздъхвайки примирено, той потисна страстта си и се долепи плътно до нея. Не мина много време, преди треперенето й да спре и тя да заспи спокойно.

Крис нямаше този късмет. Тялото му отказваше да се отпусне. Ерекцията му го караше да осъзнава прекалено ясно присъствието на желаната жена в ръцете му. Слоевете облекло помежду им не скриваха деликатните й извивки или факта, че нищо друго освен неговата съвест не му пречеше да се възползва от нея за собствено удоволствие. Беше спал с жени от всички краища на света, какво правеше Софи различна?

Защо тя не искаше да му каже какво я е накарало да побегне в нощта?

Едва когато неспокойният му член се успокои и умът му се затвори, той можа да се отпусне в неспокоен сън.

Софи се събуди, усещайки топлина. Дори нежното люлеене беше приятно. Тя въздъхна и се сви в по-удобна поза. Тежестта, която лежеше върху гърдите и хълбоците й, някак си беше приятна.

— Ако не спреш да се въртиш, всичките ми добри намерения ще изхвръкнат навън.

Очите на Софи се отвориха. Не й трябваше много време, за да разбере, че е в леглото на Крис, че тялото му се е увило около нейното, ръката му почива на гърдите й, а кракът му е преметнат през ханша й. Тя замря, зелените й очи потъмняха от обида.

— Как съм се озовала в леглото ти?

— Пренесох те снощи. Трепереше, когато се върнах в каютата, и това беше единственият начин да те затопля.

— Нямаше право.

— Софи, нека да се разберем. Каквото и да правя на моя кораб, е мое право. Не съм ти направил нищо. Всичко, което се опитах да направя, беше да те настаня удобно.

Тя се втренчи в ръката му, която почиваше на гърдите й.

— Защо те е грижа дали ми е удобно?

— Предполагам, защото дълбоко в себе си все още съм джентълмен.

— Докажи го. Махни си ръката от мене.

С нерешителна въздишка Крис удовлетвори молбата й. Дръпна крака си и стана от леглото.

— Ти си гол! — извика Софи, затваряйки очи, за да скрие смущението си.

Трябваше само един кратък поглед към него, за да осъзнае, че Крисчън Радклиф е зашеметяващ образец на мъжественост. Силата му се излъчваше от мускулестия торс и жилестите ръце и крака. Нищо у него не издаваше слабост.

Софи винаги беше съзнавала, че е изключителен, но като видя вече зрелия Крис без дрехи, напълно осъзна въздействието на неговата мъжественост. Господи, той беше великолепен!

— Вече можеш да отвориш очи — каза Крис. — Възстанових скромността.

— Никога няма да бъдеш скромен, капитане — изфуча тя.

— Иска ми се да можех да остана тук и да си разменяме остроти, Софи, но дългът ме зове.

Той облече жакета си и тръгна към вратата. Софи изскочи от леглото.

— Чакай! Може ли да изляза днес на палубата? Не мога все да стоя затворена.

Крис се загледа в нея толкова дълго, че тя се уплаши да не би да й откаже. За нейно облекчение обаче той кимна, макар и с нежелание.

— Чакай да дойда да те взема. Искам да подготвя хората, преди да те пусна при тях. Трябва да знаят, че си забранена за тях. Моят екипаж следва заповедите ми и е дисциплиниран, но ти си прекалено привлекателна.

Софи изфуча.

— Трудно ще бъде да привлека някого облечена така. — И тя се завъртя, за да може той да я огледа. — Мога да мина за човек от екипажа.

Скрит смях се долавяше в очите на Крис.

— Искрено се съмнявам, Софи. Непременно скрий косата си под някаква шапка. Потърси в сандъка ми.

Отвори вратата и излезе, преди тя да успее да му благодари.

Сутринта мина твърде бавно, за голямо неудоволствие на Софи. Докато чакаше Крис да се върне, Каспър й беше донесъл закуска, беше почистил каютата и беше свършил разни други дребни работи.

Крис се върна в каютата скоро след тя беше обядвала с хляб и сирене.

— Най-после — каза тя. — Помислих, че няма да дойдеш.

— Имаше проблем горе — каза той. — Едно от въжетата на грог мачтата се беше оплело. Трябваше да се кача да го оправя.

— Защо ти? Не трябва ли да оставяш опасните работи на подчинените си?

— Никога не карам моите хора да правят нещо, което аз самият не съм склонен да направя. Готова ли си да отидем на палубата? Нахлупи шапката над ушите, духа остър вятър откъм север.

— Повече от готова съм. Нямам нищо против студа. Всичко е по-добро от стоенето в тази каюта.

Крис отвори вратата и тя бързо мина край него. Той я пропусна да мине първа по стълбата към палубата и се качи след нея. Софи се стегна срещу порива на ледения вятър, който я блъсна. Накара я да се задъха, макар че Крис й беше казал какво да очаква.

— Искаш ли да се върнеш в каютата?

— Не, бих искала да обиколя кораба. Никога досега не съм се качвала на кораб.

Софи беше изненадана колко добре управлява кораба си и екипажа си Крис. Той я представи на господин Блейн, първия помощник, и й показа различни части от кораба, като същевременно обясняваше подробно. Когато Софи видя гротмачтата, зяпна от удивление.

— На тази мачта ли се качи?

— Да.

— Можеше да се убиеш!

— Преиграваш, Софи. Правил съм го години наред и никога не съм падал.

— Един път е достатъчен, за да се пребиеш. Винаги си бил вироглав и безразсъден.

Навеждайки глава, той й хвърли странен поглед.

— И аз мога да кажа същото за тебе.

Тя реши да смени темата. Всеки път, щом си припомнеха миналото, той ставаше мрачен и странен.

— Ако имаш нещо наложително за вършене, върши го. Аз искам да остана тук и да гледам морето.

— Предполагам, че няма да се забъркаш в неприятности, ако стоиш тук и се държиш прилично. Ако ти стане студено, чувствай се свободна да се прибереш в каютата.

Софи кимна в знак на съгласие и обърна вниманието си към морето, пляскайки възхитено с ръце, когато забеляза пасаж делфини.

— Значи това е нашата пътничка без билет — изрече Блейн, когато Крис се присъедини към него след няколко минути. — Как е? Предполагам, че е прекарала нощта в леглото ти.

— Да, но не по този начин, който предполагате, господин Блейн.

Помощникът го изгледа изумено.

— Не съм казвал, че сте я чукали.

— Точно това казвам и аз, макар че ви предлагам да запазиш това за себе си. Искам мъжете да вярват, че Софи е моя във всяко отношение.

Блейн поклати глава в неверие.

— Не знаех, че ще пропуснете нещо хубаво, когато ви падне в ръцете. Дайте ми я, ако не ви харесва.

Крис го изгледа твърдо.

— Софи е моя, не забравяйте. — Макар че на Крис не му харесваше начинът, по който Блейн гледаше Софи, той не искаше да разкрие миналите им отношения. Все още твърде много го болеше да говори за това. — Нямате ли някаква работа да вършите, господин Блейн?

— Имам много работи, но ми се иска да ви гледам как изяждате с очи вашата пътничка без билет. За бога, капитане, ако я искате, вземете я.

— Не я искам.

— Кажете го на някого, който ще ви повярва.

Нямаше начин. Трябваше да каже на приятеля си поне малко от истината.

— Софи не е каквото си мислите. Познавам я отпреди. Отношенията ни не се развиха както трябва.

— Да не сте я намерили в някой бардак в Лондон? — запита Блейн.

— Няма такова нещо — отвърна Крис. — Тя е девствена. Бяга от някого, но отказва да каже защо.

Блейн го изгледа втренчено и невярващо.

— Девствена ли? Как може да сте сигурен, ако не…

— Не мислите ли, че мога да разбера дали жената е девствена?

— Разбира се, но не е ли трябвало да…

Изражението на Крис навярно беше предупредило Блейн, че нагазва в опасни води, затова той бързо смени темата.

— Още ли смятате да я върнете в Англия, когато стигнем Ямайка?

— Да. Софи е отговорност, от която нямам нужда, жена, с която отказвам отново да се забъркам. Тя е жива беда, Блейн. И е в беда.

— В беда? Как можете да я върнете в Англия да се изправи срещу онзи, който я преследва, щом знаете, че е в беда?

— На чия страна сте, Блейн?

— На вашата, разбира се, капитане. Просто казвам, че не знаех, че можете да хвърлите една жена на вълците.

Крис обърна поглед към Софи, питайки се защо ли я оставя да го тормози, защо иска да я защитава. Блейн беше прав, щеше да бъде трудно да я върне в опасна ситуация, но какъв избор имаше?

Ямайка бяха неспокойни. Според съобщенията робите на острова бяха готови всеки момент да се вдигнат на въстание.

Робите заплашваха да въстанат срещу белите си господари; Ямайка не беше място за англичанка точно сега. Макар че Крис знаеше, че на острова има жени, съпруги на плантатори и други, не можеше и дума да става да остави Софи там. Освен това, тя го беше помолила да обърне кораба и да я отведе в Англия въпреки мистериозната опасност, която я заплашваше.

— Убеден съм, че тя може да се погрижи за себе си. От това, което ми каза, съдя, че опасността е свързана със заварения й брат. Съмнявам се, че ще й направи нещо лошо. Жените са склонни да вдигат много шум за нищо.

— Вие си знаете, капитане — каза Блейн и погледна към небето. — Май ще имаме буря.

Крис огледа пухкавите бели облачета, които бягаха от острия вятър.

— Ще я изпреварим, но вземете мерки, ако излезе, че съм сбъркал.

Блейн се отдалечи. Крис отново обърна очи към Софи. Сякаш усетила втренчения му поглед, тя обърна глава. Погледите им се сблъскаха; после неговият се отмести. Когато отново погледна към нея, не я видя.

Софи се върна в каютата, за да избегне вятъра, който се беше усилил и беше станал почти бурен. Каспър трябва да беше хвърлил повече въглища в мангала, докато тя беше извън каютата, защото сега вътре й беше топло и уютно. Тя започна да се поти във вълнения си жакет и го свали. Отиде към илюминатора и се загледа в неспокойните вълни. Корабът беше започнал да подскача неудържимо. Тя почувства леко неразположение и отиде да легне.

Чувстваше се твърде зле, за да вечеря, и каза на Каспър да отнесе яденето.

— Ще има малко буря, госпожице — предупреди я момчето. — Капитанът каза, че няма да е много голяма, така че не се безпокойте.

Софи не можеше да не се тревожи, когато Крис не се върна в каютата тази нощ. Чуваше как вятърът вие, как дъждът, смесен със сняг, удря по илюминатора. Макар че се опита да проспи най-лошото, разстроеният й стомах я тормозеше през цялата нощ.

Когато се събуди следващата сутрин, като че ли не беше имало буря. Небето беше синьо, корабът се люлееше под нежния бриз, стомахът й се беше оправил. Тя се надигна, когато Крис влезе, залитайки, в каютата.

Софи веднага скочи от леглото.

— Изглеждаш ужасно — каза тя, поглеждайки тъмните сенки под очите му и наболата брада, която личеше на бузите му.

— Благодаря — отвърна той троснато и започна да сваля мокрите си дрехи.

— Какво правиш?

— След като опасността мина, ще си легна. — Изгледа я предизвикателно. — Можеш да се присъединиш към мене, ако искаш. Предполагам, че не си спала много снощи.

— Добре съм — каза тя, извръщайки се, когато той свали панталоните си.

Крис се отпусна с въздишка на леглото, придърпа одеялото до брадичката си и заспа почти веднага.

Софи се загледа в лицето му. Беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала. Така беше мислила през всичките тези години и още мислеше така. Косата му, мокра от бурята, изглеждаше не черна, а тъмнокестенява. Миглите му бяха неприлично дълга, но дръзките му черти издава несъмнената му мъжественост.

Софи си спомняше как жените припадаха по него в сезона на нейния дебют и как той й беше посвещавал цялото си време.

Проклет да е! Защо не й беше направил предложение след смъртта на Дезмънд?