Вкусът на рая

19

Светлина пламна в къщичката. С разтуптяно сърце Софи се изправи пред най-лошия си кошмар.

— Най-накрая сме сами — изрече провлечено сър Оскар Ригби. — Дълго време чаках този момент.

— Извръщайки се рязко, тя се обърна и побягна. Той я хвана точно пред вратата.

— О, не. Не и този път. Длъжница си ми и отдавна е време да си платиш.

— Ако не ме пуснете веднага, вие ще плащате. Аз бих се страхувала много от Крис, ако бях на ваше място.

— Не мисля така — изфуча той. — Според Колдуел вие двамата със съпруга ти живеете отделно. Той казва, че друга жена чака Радклиф зад кулисите. Аманда Дартмур е изкусително парче.

— Тогава защо не я ухажвате, вместо да се домогвате до мене?

— Би трябвало да знаеш отговора. Никой не може да ме направи на глупак и да се измъкне. Този път те имам точно където искам да бъдеш и никой не се интересува достатъчно от тебе, за да ме спре.

Софи се замоли дано това да не е истина. Крис се интересуваше от нея. Трябваше да се интересува. Тя имаше нужда да вярва, че е бил информиран за отвличането й и я търси. Ако не беше решила в последната минута да вземе Пег със себе си, никой нямаше да разбере, че я няма, докато не станеше твърде късно.

— Грешите, много хора се интересуват от мене. Помолих камериерката си Пег да ме придружи. Когато влязох в каретата, Рей я избута и ме отвлече. Пег ще каже на Дънинг какво се е случило; той ще осведоми графа, а графът ще каже на Крис. Ще намерят Рей и ще го накарат да каже къде ме е отвел. Не сте толкова умен, колкото си мислите, сър Оскар.

Ригби изруга, вдигна ръка и я удари, от което главата й отхвърча настрани.

— Проклета да си, проклет да е Колдуел! Ако мислиш да ми се опъваш, сгрешила си. Колдуел няма да се реши да ме предаде. Дадох му цяло състояние, за да го измъкна от кредиторите.

— Защо аз, когато можете да имате всяка жена, която пожелаете?

— Не прощавам и не забравям. Ако беше отстъпила онази нощ, когато дойдох в стаята ти, щях да си взема удоволствието и да забравя за тебе. Но ти помисли, че си прекалено добра за мене. Измами ме и счупи ваза в главата ми. Почти те бях хванал в Ямайка, но тогава Радклиф осуети плановете ми.

— Пуснете ме да си отида и ще забравя, че това се е случило — замоли се тя.

— Да не ме мислиш за глупак? Купил съм си билет да отплавам за Ямайка утре. Ще те пусна сутринта, не по-рано. Очаквам Колдуел да дойде за тебе много след като напусна къщата.

Хвана я за ръката и я повлече към спалнята.

— Ела, искам те в леглото.

Софи се задърпа с всичка сила.

— Няма да се дам без борба.

— По-силен съм от тебе. Мога да те нараня, ако откажеш да ми угодиш.

— Ако ме нараните, ще нараните невинното дете, което нося.

Той спря рязко и се втренчи в корема й.

— Не ти вярвам.

— Не лъжа.

Той вдигна рамене.

— Няма значение. Коремът ти не ми пречи. От тебе зависи дали ще те нараня или не.

— Моля ви — замоли се тя, — не го правете.

— Не можеш да се измъкнеш — изсъска той. — Искам те под мене, точно както обеща Колдуел. Не само веднъж, а много пъти. Имаме време до разсъмване.

Той свали лампата, сграбчи я над лакътя с две ръце и я повлече към спалнята. Софи го удари със свободната си ръка и се прицели в слабините му с крак. За нейна изненада успя. Това я накара да го ритне отново. Ригби изрева и стисна слабините си с едната ръка, продължавайки да я държи здраво с другата.

Лицето му пребледня от болка.

— Дива котка! Едва не ме осакати. Скъпо ще си платиш.

Бутна я на пода и излезе с накуцване от стаята. Софи тупна тежко долу, притискайки с ръце корема си, за да предпази бебето.

— Само елате още веднъж и ще направя така, че вече никога да не нападнете друга жена — заплаши го тя с по-голяма увереност, отколкото чувстваше.

Вратата се затръшна под носа й, оставяйки я в пълен мрак. Чу ключа да се обръща в ключалката.

— Не можеш да избягаш, капаците са заковани — извика Ригби от другата страна на вратата. Гласът му прозвуча неестествено високо. — Веднага щом се оправя, ще дойда с въже и ще те вържа. Тогава ще те видим колко си смела.

Софи се надигна от пода и се сгуши в наметката си. В спалнята беше студено, в огнището нямаше огън. Дали ритникът й беше помогнал да спечели достатъчно време, за да пристигне някой да я спаси? Надеждите й се уповаваха на възможността Крис да открие Рейфърд. Като познаваше Рей, той щеше навярно да се огъне при разпита и да разкрие местоположението й. Но само ако бъде намерен.

Вече се стъмняваше, когато Колдуел се върна в квартирата си. Скрит в алеята до постройката, Крис прецени, че той трябва да е пиян, ако съди от неуверената походка, с която мина през вратата.

— Ето го — каза тихо Джъстин. — Започнах да се страхувам, че няма да се покаже.

— Бях подготвен да чакам вечно. Колдуел е единствената следа, с която разполагаме. Да го последваме до стаята му. — Устните на Крис се извиха в мрачна усмивка. — Работата ни с него е най-добре да се свърши насаме.

Очевидно, Колдуел не ги видя, когато го последваха по стъпалата. Трябваха му няколко опита, докато намери ключалката, но когато най-накрая успя да отключи вратата, Крис го бутна вътре, а Джъстин влезе след тях и затвори вратата. Камериерката явно беше посетила стаята, защото вътре имаше запалена лампа и неясната й светлина пропъждаше мрака в малката стаичка.

— Ка… — заекна Колдуел, взирайки се с помътен поглед в Крис. — Махайте се от стаята ми.

— На това стая ли му казваш? Аз му казвам кочина — изрече Крис, изригвайки някакви боклуци от пътя си. — Наистина си паднал ниско, нали? Къде си отвел съпругата ми?

— Не знам за какво говориш.

Крис сграбчи Колдуел за яката и го притисна към стената.

— Лъжеш. — Заплашително ръмжене се изтръгна от гърлото му. — Искам истината, Колдуел. Прислужниците ми са те видели да отвеждаш Софи с каретата си. Къде я заведе?

— Защо се интересуваш? Не живеете заедно. Мислиш ли, че не знам? Никога не си се интересувал от нея, нали?

— Грешиш, Колдуел, ужасно грешиш. И ще се простиш с живота, ако не ми кажеш къде отведе Софи и защо.

Колдуел го изгледа презрително.

— Той ще ме убие, ако го издам.

— Не и ако аз те убия преди това.

Крис го завлече към прозореца и го отвори.

— Ка… какво ще правиш?

— Помниш ли как си играехме на пирати, когато бяхме малки, Джъстин? Всеки караше другия да върви по дъската и да скочи в езерото.

— Помня — отвърна Джъстин.

— Представям си как Колдуел тръгва по дъската. Понеже нямаме дъска, този прозорец ще ни свърши работа. А вместо езеро имаме калдъръма долу на двора, нали?

Лицето на Колдуел се изкриви от страх.

— Не можете да ме хвърлите от прозореца.

— Разбира се, че не — отговори Крис. — Сам ще скочиш.

— Няма да го направя.

Крис спокойно извади зловещо острие от ботуша си и го опря в гърлото на Колдуел.

— Или ще скочиш, или ще те нарежа на парченца, като започна от ушите, и ще ги хвърля на кучетата долу.

Колдуел се разхлипа.

— Не мога да ви кажа. Той ще ме убие.

— Аз ще те убия, ако не ми кажеш.

— Свършвай по-скоро, Крис — каза Джъстин, сподавяйки една прозявка, отегчен от цялата тази работа, — Губим време.

Крис направи малка резка зад ухото на Колдуел и спря.

— Знаеш ли какво, Колдуел. Ще направим сделка е тебе. Кажи ми къде да намеря Софи и кой ти плати, за да я отвлечеш, а аз ще се погрижа да бъдеш качен на бърз пощенски кораб за Франция. Бракът ти ще бъде анулиран скоро и ще можеш да си намериш някоя богата французойка, за която да се ожениш.

Колдуел погледна към двора два етажа по-долу.

— Заклеваш ли се?

— Разбира се. Нямаше да го кажа, ако не го мислех сериозно. Говори, Колдуел, и най-добре е да ми кажеш истината.

Колдуел се отпусна, очевидно облекчен.

— Ригби я държи. Той плати всичките ми висящи задължения. В замяна трябваше да заведа Софи в една къщичка, която е взел под наем в провинцията. Нямах избор. Кредиторите ме преследваха. Бях на косъм от затвора за длъжници.

— Винаги има избор, Колдуел — изсъска Крис. — Какво прави Ригби в Лондон?

— Дошъл е по работа, като тебе. Напусна Ямайка скоро след тебе.

Крис изруга яростно.

— Копеле такова! Кажи ми къде да го намеря.

Колдуел му даде указания как да отКрис къщичката близо до едно селце на север от Лондон.

— На два часа път с карета е — каза той.

— Мога да стигна и за един — закле се Крис. — Джъстин ще остане тук да те пази. Ако се върна без Софи, ще се простиш с живота. Ако я намеря недокосната, Джъстин ще ти осигури билета до Франция и ще те натовари на кораба.

— Късмет — извика Джъстин, докато Крис излизаше от стаята.

— Може да е късно — измърмори Колдуел, след като Крис излезе.

— По-скоро започнете да се молите дано Ригби да не е направил нещо на Софи — отвърна Джъстин.

Крис излезе от Лондон и препусна главоломно на север. Ако Колдуел го беше излъгал, щеше с радост да го удуши. А ако Ригби беше направил нещо на Софи, щеше да плати с живота си. Крис щеше да се погрижи лично.

Обвиняваше себе си за проблемите на Софи. Ако беше останал при нея, вместо да изхвърчи и да си търси отделно жилище, щеше да успее да възпрепятства подлия план на Ригби. Но не, той упорито беше отказал да признае любовта си към Софи. Ако беше изрекъл думите, които тя искаше да чуе, нищо от това нямаше да се случи.

Щеше да изпитва вечна благодарност за тази пълна луна. Тя осветяваше достатъчно пътя му, за да избягва ямите. Мина през едно селце, напрягайки коня си до крайност. Въпреки това му отне повече от един час, докато намери тясната уличка, водеща към къщичката, която беше му описал Колдуел.

Софи разбра, че луната е изгряла, защото през цепнатините на закованите капаци се процеждаха ивици светлина. От доста време нямаше ни вест, ни кост от Ригби и тя се надяваше да го е наранила сериозно. Надеждите й бяха попарени, когато чу шум от далечната част на къщичката.

Препъвайки се в мрака, тя беше претърсила стаята за оръжие. Нямаше кана, нито леген, нищо, е което да нанесе някакъв удар. Трябваше да разчита единствено на себе си. Загледа вратата с нарастващ страх. Ригби беше силен мъж. Нямаше да му бъде трудно да я подчини.

Разкриването на деликатното й състояние не му беше попречило, нито беше угасило решимостта му да я има. Ригби беше склонен към насилие. Нямаше ли начин да го нарани отново? За съжаление, той вече бе предупреден за хитрините й и нямаше големи изгледи да им се поддаде.

Софи чу ключа да се обръща в ключалката, дръжката се превъртя и тя се стегна. Погледът й прелиташе от един тъмен ъгъл към друг, търсейки несъществуваща помощ.

Инстинктът за самосъхранение й подсказа да се прилепи до стената зад вратата. Вратата се отвори. Приглушена светлина нахлу през отвора. Ригби влезе в стаята носейки навито въже на ръката си.

— Къде си? — измуча той, премитайки в тъмнината. Пристъпи в стаята. — Не мисли, че можеш да се скриеш от мене. Този път ще те вържа за леглото и ще прекарам остатъка от нощта да получавам удоволствие от тебе.

Беше обърнат с гръб към нея. Софи разбра, че ако се поколебае, е изгубена. Затаявайки дъх, тя се промъкна през отворената врата и излезе от стаята. Първата й мисъл беше да избяга в нощта. Но веднага след нея дойде друга. Извърна се, затръшна вратата и обърна ключа в ключалката, затваряйки Ригби вътре.

— Не! Кучка! Глупава кучка — изкрещя той и започна да блъска по вратата.

Софи отстъпи. Беше ли достатъчно силен, за да я разбие? Твърде възможно. И докато Ригби ругаеше и риташе вратата, тя избяга. Нямаше представа къде се намира или накъде да тръгне, но знаеше, че трябва да се отдалечи колкото може повече от къщичката.

Затича се по уличката и спря, когато стигна до пътя. Огледа се на двете страни, опитвайки се да реши накъде да тръгне. Точно тогава чу конски тропот, който се приближаваше към нея, и се запита дали да бяга, или да изчака ездача и да го помоли за помощ. Нямаше да отнеме много време на мъж е ръста и силата на Ригби да разбие вратата. Можеше вече да е излязъл и да е тръгнал да я преследва.

Инстинктът и подсказа да изчака ездача и да помоли за помощ. Нищо не беше по-лошо, отколкото отново да попадне в ръцете на Ригби.

Притаи се в сенките отстрани на пътя, докато конят и ездачът се приближаваха. Конят забави, когато стигна до уличката, водеща към къщичката. Тя излезе от сенките и размаха ръце.

Крис дръпна юздите. Уплашен, Атлас се дръпна назад. Той го овладя и скочи от седлото.

— Софи! Ти ли си? Слава богу.

Привлече я в прегръдките си и я прегърна така силно, че тя се уплаши да не би ребрата й да се счупят. Но не се оплака. Молитвите й бяха получили отговор. Крис се интересуваше достатъчно много от нея, за да дойде да я спаси.

— Къде е Ригби? — запита той. — Как избяга?

— Моля те, отведи ме далече оттук. Ще ти обясня по-късно.

Крис я настани на гърба на Атлас и се качи зад нея. Препусна бързо назад към Лондон. Софи се облегна на здравите му гърди, прекалено щастлива, за да наруши мълчанието. Беше свободна от Ригби и в ръцете на Крис, точно където искаше да бъде. Напрежението от последните няколко часа я надви. Тя облегна глава на гърдите на Крис и заспа.

Събуди се едва когато усети, че я свалят от седлото. Отвори очи.

— Къде сме? Не може вече да сме стигнали Лондон.

— Спираме в една странноприемница. Не можеш да продължиш, прекалено си изтощена, а и аз трябва да намеря полицай. Няма да оставя Ригби да се измъкне безнаказано е това отвличане. Можеш ли да вървиш?

— Разбира се, пусни ме да сляза.

Той я остави да стъпи на земята, прихвана я през кръста и я въведе в странноприемницата. Ханджията ги посрещна пред вратата.

— Бихме искали най-добрата ви стая — каза Крис със заповеднически глас. — Вана за съпругата ми и вечеря за двама.

Ханджията го изгледа от горе до долу, направи си заключението и се ухили широко.

— Незабавно, господине, както желаете. — Измъкна един ключ от чекмеджето си и взе един свещник. — Моля, последвайте ме.

Крис стисна по-здраво Софи, когато последваха ханджията нагоре по стълбите. Той отключи вратата, влезе и остави свещника.

— Това е най-добрата ни стая — изрече гордо. — Ще наредя да донесат ваната и ще пратя една камериерка да запали огън в огнището. През това време ще кажа на съпругата ми да ви приготви вечерята. Тя е отлична готвачка. Мисля, че ще останете доволни.

— Благодаря. Стаята е по-добра, отколкото очаквах за такова малко селце.

Сияещият ханджия се поклони и излезе.

Крис отведе Софи до един стол и коленичи преди нея.

— Искам да знам какво ти направи това копеле, преди да намеря полицая.

Софи сключи пръсти в скута си.

— Не ме е докоснал. Когато се опита, го ритнах.

Смях се откъсна от устните на Крис.

— Ритнала си го? Къде?

Софи му отправи многозначителна усмивка.

— Където боли най-много. Тогава той ме заключи в спалнята и заплаши да се върне с въже.

— Ритнала си го в топките?

Усмивката й стана още по-широка.

— Два пъти. Накуцваше, когато излезе от стаята, и дълго време не се върна.

Крис изтрезня.

— Но се е върнал.

Софи кимна.

— Върна се е въже в ръцете и отмъщение в сърцето.

— Боже господи, как му избяга? — Взря се в лицето й, видя пурпурната следа от удар и изруга. — Наранил те е!

Ръката й се вдигна към бузата.

— Не много силно. Той…

Почукване на вратата прекъсна разговора им. Крис се приближи към вратата, отвори я и пропусна вътре една камериерка, която беше пратена да запали огън в огнището. Когато пламъците затанцуваха весело зад решетката, камериерката направи реверанс и излезе. Крис се върна при Софи и клекна до нея.

— Кажи ми какво ти направи Ригби.

— Удари ме, нищо повече.

Крис видимо се отпусна.

— Как избяга? Каза, че се върнал в спалнята с въже.

— Всъщност, беше доста просто. Скрих се зад вратата. Стаята беше тъмна и той не ме виждаше. Когато влезе по-навътре в стаята, се измъкнах и го заключих вътре. Не може да излезе, без да разбие вратата. Не чаках да видя дали ще успее, обърнах се и избягах.

Крис я прегърна здраво.

— Удивителна си. Препусках да те спася само за да открия, че сама си се спасила. Смелостта ти е една от причините да те обичам.

— Какво? Какво каза?

Ненавременно почукване попречи на Крис да отговори.

— По-късно — каза той. — Сигурно идва ваната ти.

Той отвори вратата, за да пропусне прислужниците, носещи вана и кофи с гореща и студена вода.

— Приятно къпане, любов моя. Ще отида да вдигна полицая от леглото и да му обясня положението. Ако имаме късмет, Ригби ще изгние в Нюгейт заради това, което направи тази нощ.

Софи загледа как мъжът, когото обичаше, излиза от стаята. Този път обаче знаеше, че той ще се върне и ще останат завинаги заедно. Усмихна се замечтано, докато камериерката сваляше наметката й и й помагаше да се съблече и да влезе във ваната. Освободи девойката, потъна във водата и затвори очи.

Крис я обичаше. Тя го беше чула да изрича тези думи. Не беше сънувала. Думите още звъняха в ушите й. Обичам те. Не беше чувала други по-сладки думи. Изпитанието е Ригби избледняваше от паметта й, заменено от нежния поглед на Крис, когато беше изрекъл думите, които винаги беше чакала да чуе от него.

Вратата се отвори. Крис влезе в стаята.

— Още ли се киснеш?

— Подай ми кърпата и ще изляза.

Крис намери кърпата на пейката близо до пламтящия огън и я протегна към Софи. Тя влезе в прегръдките му и почувства топлата кърпа да я обгръща. Той я изсуши с изпълнени е любов ръце, после я отнесе в леглото и я настани под завивките.

— Ще се изкъпя, докато чакаме вечерята.

Съблече се, влезе във ваната и се изми бързо. Софи го загледа с лека усмивка, извиваща устните й. Никой мъж не биваше да бъде толкова красив. Твърдата му, загоряла плът я омагьосваше. Обкръжаваше го ореол на мощ, сексуалност, увереност и мъжественост.

Гледайки я с пламтящи очи, Крис изрече:

— Продължавай да ме гледаш така и няма да стигнем до вечерята.

Софи тъкмо щеше да каже, че не я е грижа за вечерята, когато някой почука на вратата.

— Това трябва да е яденето ни — каза Крис, докато излизаше от водата, изсушавайки се бързо, и навличаше панталоните си.

Софи придърпа чаршафа до брадичката си, докато Крис отваряше вратата, за да пропусне ханджията.

— Оставете подноса на масата — каза той.

Ханджията изпълни нареждането му и излезе. Увивайки се в чаршафа, Софи се настани на стола, който Крис й предложи. Двамата се захванаха сериозно е картофената супа, вкусната бяла риба, сочните наденици и прясно изпечения хляб, от който капеше масло. Поляха всичко това с прилично червено вино. За десерт ханджията беше осигурил сочни плодови пити.

— Намери ли полицая? — запита Софи, когато се нахрани до насита.

— Не беше особено доволен, че го измъквам от леглото, но обеща да събере няколко души и да арестува Ригби.

Софи само кимна. Ригби вече не беше неин проблем. Беше направил най-лошото, на което беше способен, и се беше провалил. Сега нищо друго нямаше значение освен Крис, нероденото й дете и бъдещето им като семейство. Време беше да каже на Крис, че ще става баща.

Очите му потъмняха от желание, гласът му беше пресипнал, когато запита:

— Нахрани ли се, любов моя? — Софи кимна. — Ще те настаня в леглото. Много ти се събра днес.

— Крисчън Радклиф! — укори го Софи, докато ставаше, за да се изправи срещу него. — Най-накрая ми казваш, че ме обичаш, и очакваш да легна да спя? О, не, няма да стане. Няма да се измъкнеш толкова лесно.

Очите на Крис блеснаха.

— Мислех, че си уморена.

— Сбъркал си. Знаеш ли откога те обичам?

— Не, кажи ми.

— Всъщност от край време. Влюбих се в тебе в деня, когато се запознахме, на дебюта ми.

— И аз те обичам почти оттогава — призна Крис. — Ти ми разби сърцето, когато избра Дезмънд. Сега разбирам причината, но тогава не я разбирах. Години наред отказвах да изрека името ти. Дори не исках да мисля за тебе, защото когато си спомнех за тебе, непоносимата вина заради смъртта на Дезмънд ме хвърляше в най-дълбокия ад.

Софи въздъхна.

— Трябва да погребем миналото, ако искаме да оцелеем като семейство.

Крис я привлече в прегръдките си.

— Аз вече го направих. Сега разбирам, че не мога да живея все в миналото. Бъдещето ни чака, любов моя. Ще го прегърнем ли заедно?

О, да. Целуни ме, Крис.

Целувката му беше продължителна, сурова и жадна, разкривайки неизречените му желания. Той дръпна чаршафа от нея, оголвайки плътта й за чувствените си докосвания. Ръцете му забродиха свободно, изследвайки извивките и долините на пищното й тяло, изтръгвайки въздишки и стонове на наслада.

— Не знам какво си правила, но харесвам новите ти извивки — прошепна той на ухото й. — Гърдите ти са великолепни.

Вдигна я на ръце, положи я на леглото и я последва. Започна да й показва колко харесва гърдите й, полагайки леки целувки по тях, докато облизваше зърната им. Един стон се изтръгна от нея, когато ръката му се спусна надолу и възглавничката на палеца му намери чувствителната пъпка, притаена сред женските й гънки.

Софи извика, притискайки се към него, тялото й копнееше за още. Той си играеше с нея, свеждайки глава, за да я гали с езика си в дълги, бавни движения, а после пъхваше пръсти в нея. Треперейки силно, Софи бързо се приближаваше към точката, от която нямаше връщане. Той явно усети приближаващата кулминация, защото се надигна и започна трескаво да обсипва устата й е целувки. Тя му отвръщаше жадно, привличайки езика му в устата си, за да го посрещне със своя.

С дълбок стон на удоволствие той прокара ръка по корема й. Внезапно замря и вдигна глава, а сините му очи се взряха напрегнато в нея.

— Има ли нещо, което да искаш да ми кажеш, Софи?

— Не сега — изстена тя. — Моля те, Крис, искам те. Не ме карай да чакам.

Той продължи да я гледа втренчено още малко, после кимна.

— Много добре, скъпа, но този разговор ще се състои. — Ръцете му продължиха пътуването си надолу по корема й, карайки кожата й да настръхне. Той плъзна ръка между бедрата й към сладкия й център. Пръстите му излязоха навлажнени.

— Време е, любов моя.

— Отдавна беше време — прошепна тя. — Ела в мене. Не искам повече да чакам.

Нисък смях се откъсна от гърдите му.

— Искаш ли да си отгоре?

— О, да!

Той плъзна ръце под нея и я вдигна, за да го възседне.

— Вземи ме, Софи. Язди ме. Твой съм, прави с мене каквото искаш.

Вместо веднага да го вземе в себе си, тя се плъзна надолу по краката му, обви ръка около плътната му дължина и започна да го гали нагоре-надолу. Той издаде дълбок, задавен звук и се притисна към ръката й. Тя продължи да гали плътната дължина на ерекцията му, благоговеейки пред копринената, топла тежина и суровата, едва сдържана сила, която държеше в ръката си.

Тогава сведе глава и прокара език по пулсиращия му член, нагоре от едната страна и надолу от другата. Той трепна силно, когато тя го пое в устата си. Без да му обръща внимание, тя започна да го измъчва безмилостно с езика и зъбите си, захапвайки и облизвайки, докато той не изрева и я издърпа нагоре. Моментално се преобърна, притискайки я под себе си. Надвеси се над нея с потъмнели очи, изгарящи от неукротимо желание. Взрян в очите й, вдигна краката й на раменете си и навлезе в нея.

Софи повдигна ханша си, за да му позволи по-дълбок достъп, и стегна ножницата си около пулсиращата му дължина. Той изръмжа одобрително и започна танца на любовта. Навлизаше и се изтегляше, отново и отново, излизаше и после влизаше още по-дълбоко, по-силно, галейки нежно тялото й в всеки мощен удар.

Накъсаното му дишане отекваше като сладка музика в ушите й. Тя усети как тялото й започва да трепери, чу се да изстенва. Крис се зарови дълбоко в нея е гърлен стон и тогава Софи полетя, вкусвайки рая. Треперейки, с името му на уста, тя се отдаде на вълните на искрящата наслада.

Неясно чу как Крис извика, усети тялото му да се стяга и в този миг вълните я потопиха под себе си. Беше почти заспала, когато усети Крис да се отмества и да ляга до нея. Прилепи се до нея и я привлече в прегръдката си.

— Имаш ли представа колко те обичам? — прошепна той срещу шията й.

— Не и преди тази вечер. Не спирай да ме обичаш, Крис.

— Не бих могъл. — Ръката му обхвана гърдата й и се плъзна надолу към корема. Той разстла пръсти над едва забележимата издутина. — Кога смяташе да ми кажеш за нашето дете?

Софи въздъхна.

— Смятах да не ти казвам, ако беше продължил да се наказваш заради смъртта на Дезмънд. Имах нужда да чуя да признаваш, че ме обичаш.

Поразен, Крис запита:

— Щеше да ме оставиш да се върна в Ямайка, без да ми кажеш, че носиш моето дете?

— Ако се беше наложило — да. Не бих могла да живея с тебе, преди да се пречистиш от вината и да си простиш.

— Слава богу, че се осъзнах навреме. Ще се върнеш ли в Ямайка е мене след коледните празници? Джъстин и Грейс искат семейството да се събере заедно за празниците. Нямам търпение да им кажа, че ще имаме дете. Обзалагам се, че Каспър ужасно ще се зарадва.

— Не съм казала на никого освен на Грейс, но не бих разчитала тя да пази тайна от съпруга си. Можем да кажем на Каспър заедно. Той е част от семейството ни.

Крис погали сметанената й буза. Тя му беше толкова скъпа. Как беше могъл да бъде толкова глупав? Трябваше отдавна да разбере, че решението му да се ожени за нея се основава на нещо повече от желанието му да я защитава. Той я беше обичал още тогава. Надигна се на лакът, за да й го каже, но се отказа, когато я видя, че е заспала.

Тъкмо се беше приготвил да спи, когато някой почука тихо на вратата. Той изруга под нос, измъкна се от леглото, навлезе панталоните си и отвори вратата.

— Мисля, че казах да не ме безпокоите до сутринта. Ханджията се поклони смутено.

— Извинете ме, господине, но полицаят е долу. Помоли ме да ви повикам.

— Кажете му, че идвам веднага.

Крис затвори вратата и навлече ботушите и ризата си. После излезе от стаята, затваряйки тихо вратата зад себе си. Когато се върна след малко, завари Софи седнала в леглото.

— Събудих ли те? — запита той.

Тя прехапа долната си устна.

— Усетих, че не си до мене, и се събудих.

Крис бързо се съблече и легна до нея.

— О, любов моя, да не би да си помисли, че няма да се върна?

— Предположих, че още не съм приела докрай това, че ме обичаш.

— Повярвай, любов моя.

— Къде беше?

Полицаят дойде, за да ми каже, че Ригби го е нямало, когато пристигнал в къщичката. Вратата на спалнята била избита.

Ригби каза, че отплава за Ямайка на сутринта — каза тя.

— Прав му път — отвърна Крис. — Един ден ще си плати за това, което се опита да ти причини. Преди да заминем от Лондон, ще взема заповед за арест и ще оставя властите в Ямайка да се погрижат.

Софи се отпусна до него.

— Остават още три седмици до Коледа. Какво ще правим дотогава?

— Защо да не се забавляваме и да правим всичко, което не можем да правим в Ямайка? Можем да ходим на театър, на опера, да разглеждаме града с Каспър, да ходим на гости на Джъстин и семейството му, да пазаруваме. Ще ти хареса ли?

— Стига да съм с тебе, не ме интересува какво ще правим. Сигурна съм, че Каспър също ще се радва на компанията ти. Може би ще можем да вземем учителя му с нас в Ямайка, ако се съгласи.

— Ще го питаме. Сега ще заспиш ли?

Тя се извърна в ръцете му.

— Още не. Искам отново да вкуся рая.

— Бебето…

— Няма да възрази.

— Така ли?

— Просто млъкни и ме люби.

Той се настани над нея.

— Няма по-голямо удоволствие за мене от това.