Владение на мрака

Четвъртък, 28 юни 2007 Нютън ъв Уиймс

— Значи не му беше за първи път да вземе боите и да изчезне за цял ден? — попита Карен. Каквото и да се въртеше в главата на Джени Прентис, то бе много повече от оголения скелет на събитията, който бе склонна да й представи.

— Правеше го поне четири-пет пъти седмично.

— Ами вие? Как прекарахте остатъка от деня?

— Отидох в гората да събирам дърва за огъня, после се върнах и гледах новините по телевизията. „Крал Артур“ се изправи пред съда за възпрепятстване на работата на полицията по време на битката при Оргрийв8. На този ден „Банд Ейд“9 се изкачиха на първо място в класацията. Казвам ви, ако можех, щях да им плюя в лицата. Такива усилия за деца, живеещи на хиляди мили от тук, докато на прага им имаше гладуващи деца. Къде бяха Боно и Боб Гелдоф, когато нашите деца се събуждаха в Коледната сутрин и в окачените им на камината чорапи нямаше нищо?

— Сигурно ви е било трудно — каза Карен.

— Все едно, че ни удариха плесница. Нямаше нищо вълнуващо в това да помагаш на миньорите, нали? — Горчива полуусмивка озари лицето й. — Е, можеше да бъде и по-лошо. Можеше да ни се наложи да търпим онова лицемерно лайно Стинг, да не говорим пък за шибаната му лютня.

— Точно така — Карен не можеше да скрие, че думите на Джени я бяха развеселили. В тези миньорски общности бързо прибягваха до черен хумор. — Е, какво направихте, след като новините свършиха?

— Отидох в миньорското дружество. Мик беше споменал, че ще раздават храна. Наредих се на опашката и после се прибрах с пакет спагети, кутия консервирани домати и две глави лук. И кубче пресован шотландски бульон. Спомням си, че бях много доволна от постижението си. Прибрах Миша от училище, после ми хрумна, че може да я поразвеселя, ако започнем да слагаме коледната украса, и се заехме именно с това.

— Кога ви стана ясно, че Мик закъснява прекалено?

Джени помълча, въртейки с пръсти едно от копчетата на престилката.

— По онова време на годината мръкваше рано. Той обикновено се прибираше много скоро след мен и Миша. Но тъй като украсявахме къщата, не забелязах как минава времето.

Карен си каза, че тя лъже. Но защо? И какво криеше?