Владение на мрака

Сряда, 23 януари 1985 Нютън ъв Уиймс

Гласът е мек като мрака, който ги заобикаля.

— Готов ли си?

— По-готов не мога да бъда.

— Каза ли й какво да прави?

Думите започват да препускат забързано, в препъващ се поток.

— Не се тревожи. Тя е наясно. Не си прави илюзии кой ще го отнесе, ако стане издънка. — Резки думи, рязък тон. — Не тя ме безпокои сега.

— Какво трябва да означава това?

— Нищо. Не означава нищо, съвсем нищо. Нямаме избор. Не и тук, не и сега. Просто ще направим онова, което трябва да бъда направено. — Думите отекват кухо, с фалшива смелост. Трудно е да се предположи какво прикриват. — Хайде, да се заемаме.

Така започва всичко.