Владение на мрака

Четвъртък, 19 юли 2007 Нютън ъв Уиймс

Гласът е мек като светлината, която струи през прозореца.

— Кажи го пак.

— Бившата съпруга на един братовчед на Джон. Преселила се е да живее в Австралия, близо до Пърт. Вторият й съпруг е минен инженер или нещо подобно.

Сега думите й започват да се прескачат, застъпват се и се леят в неспирен поток от звуци.

— Върнала ли се е?

— Това ти обяснявам. — Думите зазвучават малко раздразнено. — За някаква среща на випуска по случай двайсет и пет години от завършване на училище. Дъщеря й, Лоръл, която е на шестнайсет години, дошла с нея, защото е във ваканция. Джон се видял с тях у майка си преди две седмици. Не искал да казва нищо, защото не искал да буди у мен неоснователни надежди. — Смехът й избликна неудържимо. — И това го казва самият мистър Оптимизъм.

— И всичко е наред? Ще стане ли?

— Пробите им съвпадат, мамо. На Люк и Лоръл. Това е възможно най-добрият шанс.

Така свършва всичко.