Вълнуващи нощи

16

Страх лумна в сърцето на Кларис, страхът на жена, изправена пред силен, безогледен мъж. Мъж, за когото хората си шепнеха, че е луд. Мъж, чиито погледи пареха и възпламеняваха жените.

Заедно със страха пламна и възбуда. Хепбърн я искаше, без изобщо да се замисли, в разрез с всеки етикет, с изпепеляващо желание. Тя реагира на желанието му и кръвта й закипя. Когато той уви ръка около талията й и я привлече към себе си, дъхът й спря. Гърдите й се притиснаха към неговите, слабините й запариха. Той я погледна изпитателно в лицето, с леко отворени устни, и белите му зъби блеснаха. Всички отдавна забравени приказки за гладни вълци, които й беше разказвала бавачката, внезапно оживяха. Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й и тя вдигна ръце, аз да ги опре на раменете му.

Трябваше да го отдалечи от себе си. Той щеше да я изгори.

Устните му завладяха нейните в луда целувка. Езикът му проникна дълбоко в устата й, потисна съпротивата й и разпали в тялото й буйна страст.

Да, той беше луд. И лудостта му беше заразителна, защото тя се разкъсваше от желание. Кожата й се опъна, гърдите набъбнаха. Коленете й затрепериха и тя усети как се овлажни.

Той изследваше устата й като завоевател чужда страна. Сякаш това беше негово право и сякаш тя беше завладяната страна.

Кръвта шумеше във вените й. Наслада и страх се бореха в тялото й. Просена тихо в устата му и той започна да целува бузите й, прокара зъби по брадичката, помилва шията и чувствителната вдлъбнатина на ключицата. Сякаш искаше да вкуси всеки сантиметър от нея и тя беше готова да му даде всеки сантиметър от себе.

С бързо движение на ръката той свали корсажа й и освободи гърдите от обшития с дантели затвор. Кларис се събуди за малко от страстта, когато проумя, че той е твърде сръчен, твърде опитен, че е привил това движение много често. Изпита диво желание да го удари.

Но в този миг от гърдите му се изтръгна дълбок стои и Кларис изпита странната увереност, че никоя друга жена не е виждала този израз на лицето му. Той жадуваше за нея и беше готов да й даде всичко от себе си. Неволно я обзе страх.

Той щеше да й причини болка.

Ала когато устата му помилва чувствителното зърно на гърдата, докосването беше топло и меко като кадифе. Ласките на езика му изтръгнаха от гърдите й сладостни стонове и тя зарови пръсти в косата му. Притисна главата му към гърдите си и зад спуснатите й мигли експлодираха фойерверки. Никога не се беше чувствала така. Никога не си беше представяла, че може да съществуват толкова сладки и необуздани чувства.

И в същото време… нещо дълбоко в нея й нашепваше да се пази от лорд Хепбърн. Напомняше й защо в първия миг е изпитала страх. Отдавна знаеше, че той може да я зарази с лудостта си и че тя няма сили да му се противопостави.

Дългите години строго възпитание, цялата й самодисциплина бяха пометени от вълната на страстта. Каква глупачка беше! И все пак… милувките му се усещаха като истински. За първи път, откакто бе дошла в Англия, се чувстваше у дома. Защитена.

Пое шумно въздух, но светът около нея потъна в огнена мъгла. Остана само мъжът, който я целуваше. Внезапно той вдигна глава.

Хладният въздух, който погали твърдите зърна на гърлите й, я накара да усети неочакваната им тежест. Отново й се зави свят. Въздъхна и вдигна глава да види лицето му.

Той се усмихваше. Наблюдаваше я с усмивка и зъбите светеха на тъмното лице. А очите му… господи, очите му! В зениците светеше лудост. Треперейки, Кларис се притисна към него и се опита да намери опора. Подът се люлееше под краката й.

Какво безумно начинание! Той обхвана с две ръце дупето й, вдигна я на пръсти и мушна крак между бедрата й. Кракът му се притисна към слабините й и я принуди да се задвижи бавно напред и назад.

Здравият човешки разум проби опияняващата мъгла на страстта.

— Не! — Тя го блъсна с все сила. Ако не престанеше…

— Не! — Ако той не престанеше веднага, тя щеше да…

— Не! — Не знаеше какво ще се случи тогава, но беше наясно, че ей сега ще изгуби контрол над себе си. Това би било неприемливо. Унизително.

— Престанете!

Той не се подчини. Не престана. Дори не я чу.

Желанието се засилваше с всяка секунда.

Той беше по-силен от нея. Коленете й поддадоха. Натискът на крака му се засили. Похотта я държеше в ноктите си. Помете гордостта й, накара я да забрави коя е. Заби нокти в раменете му, за да усети горещата кожа под тънката риза.

Той притисна устни към ухото й.

— Ти си моя — пошепна дрезгаво. — И ще правиш, каквото искам.

Не. Устните й оформиха думата, но нямаше достатъчно въздух, за да я произнесе. Бедрото му непрестанно се триеше между краката й.

— Днес си моя. Отдай ми се. — Захапа крайчето на ухото й и тя се притисна към него с цялото си тяло.

Ужасът от тази кратка болка беше достатъчен. Тя загуби контрол над себе си и се хвърли в пропастта на отдаването. Притисна се до него, цялата трепереща. Безпомощна да се пребори с непознатите чувства, толкова силни, че не й позволяваха нито да говори, нито да диша, докато се разбиваха в нея на безкрайни вълни. Можеше само да им се отдаде.

Усещанията в тялото й не можеха да се сравнят с нищо, което беше изпитвала дотогава. Раздвижи се, простена високо и продължи напред, неспособна да разсъждава ясно.

Още преди да свърши това чувство, той я вдигна на ръце я нежно я положи върху килима. С треперещи ръце вдигна полите й до талията. В изражението му имаше триумф, но и… страх.

Би трябвало да потъне в земята от срам, че той разголи краката й до бедрата, че хладният въздух помилва чувствителната й женственост, но незнайно как този мъж с опитни пръсти и опияняващи устни успя да й вдъхне чувство на триумф. Тя въздъхна и го прегърна здраво.

Той коленичи между краката й, свали панталона си и се отпусна върху нея. Шокиращото усещане на голата му кожа върху нейната й отне дъха. Той излъчваше горещина, която щеше да я изпепели. Опря лакти на пода от двете страни на главата й, сведе глава и целуна устните й, отначало нежно, после потопи език дълбоко в устата й. Бавните, неспиращи милувки и нежните докосвания на пръстите му я разтрепериха от очакване и… страх. Ароматът му я замая, а подлудяващата интимност на устата и тялото му събори всички защитни бариери, които беше изградила пред сърцето си.

Тя зарови пръсти в косата му, вкопчи се в него и го задържа така. Отговори на милувките на езика му, първо срамежливо, после със засилваща се страст. Той простена, сякаш пламъкът й му причиняваше болка, и вибрирането на устните му до нейните увеличи възбудата й. Страстта я направи смела и тя потърка бедрата си в хълбоците му. Това движение разби на пух и прах самообладанието му. Той се отдръпна назад и Кларис зърна за миг очите му, които пламтяха като сини въглища.

Слабините му се притиснаха в нейните. Мъжествеността му потърси вход. Тя се вцепени от уплаха, но Хепбърн вече не можеше да спре. Намери тесния отвор, нахлу мощно навътре… и Кларис за първи път усети какво е в тялото й да влезе мъж.

Той й причини болка. Изгори я със страстта си. Ръцете му все още се опираха от двете страни на главата й, гръдният му кош беше на сантиметри от гърдите й. Той я владееше с позицията и силата си.

От очите й потекоха сълзи, но тя не го спря. Как би могла, след като извитият му гръб, издутите ноздри и измъченото изражение ясно показваха, че самият той също страда от болка? Сантиметър по сантиметър той проникна дълбоко в тялото й, разкъса девствената ципа, взе я, завладя я. А през това време тя поглъщаше мъката му, успокояваше го и замени неговата болка с нейната.

Щом влезе в нея, той спря и зачака. Какво чакаше?

Кларис отвори очи и го погледна.

Хълбоците му я притискаха към пода, очите му бяха широко отворени. По челото му бяха избили капчици пот. Полагаше огромни усилия, за да не се раздвижи.

Кларис разбра. Той беше на път към лудостта и тя нямаше да му позволи да я изживее сам. Вдигна ръце и се вкопчи в раменете му. Краката й се увиха около кръста му и тя промени позата си така, че да го приеме още по-дълбоко в себе си, да се насладя докрай на мъжествеността и силата му.

Съгласието й го лиши и от последната частица разум. Той се отпусна върху нея, стегна хълбоци и нахлу дълбоко в тялото й. Тласъците продължиха, отново и отново, бързи и силни. Мъжът бе забравил всичко около себе си, ослепял и оглушал от възбуда.

Кларис не остана пасивна. Вдигна хълбоци, за да се нагоди съм ритъма му, и отговори на страстта със страст. Вече не знаеше къде свършва страхът и започва насладата. А и сега това нямаше значение. Само едно беше важно — това животинско сливане, тази среща на двете тела, за да станат едно. Самият акт беше безумен и нежелан, но в същото време най-прекрасното нещо, което бе преживявала някога. Никога в живота си не беше правила нещо от чиста радост от самото действие, но сега се съединяваше с него с пълна отдаденост и без капчица съмнение.

Докато се движеше в нея, той я носеше към висините на насладата. Освобождаването беше зашеметяващо. Кръвта шумеше в ушите й, сърцето се блъскаше лудо в гърдите, тя изплака и се хвана здраво за него, за да не потъне в бездната. Дълбоко в тялото й мускулите обхванаха мъжествеността му и се опитаха да го задържат.

Ала той й се изплъзваше, отново и отново. Движенията им, приличащи на битка, станаха още по-буйни. Кларис го желаеше, както никога досега не бе желала нещо или някого. Когато ръцете му се плъзнаха под дупето й и я повдигнаха, за да приема още по-дълбоко мощните му тласъци, тя стигна до оргазъм.

Див, безусловен, агресивен оргазъм. Той я разтърси, тялото й се сгърчи и се устреми насреща му, удовлетворението изличи всички други мисли от главата й. Сега се подчиняваше само на прастар, заложен дълбоко в нея инстинкт да се съедини с него. С неговия гняв и болка, с неговата сила и любовна наслада.

Бързите, неспирни тласъци я повлякоха още по-дълбоко в мрачното царство на удоволствието. Той изстена задавено — тъмен, почти животински стон, дошъл от дълбините на душата му. Най-сетне и той се разтърси от неустоимите, неспирни тръпки на екстаза. Надигна се и напрегна всичките си мускули, за да продължи тласъците. Оргазмът му повлече и нея.

Тя го следваше, без да охка и без да подозира, че току-що бе извършил нещо почти невъзможно. Бе взел девственица и я бе докарал два пъти до оргазъм. Силата на желанието му я опияни. Вече не беше господарка на тялото си. Сега то принадлежеше на Хепбърн и той разполагаше с него, използваше го… и го обожаваше. Когато насладата достигна своя връх, в този кратък, всеобхватен миг, тя повярва, че ей сега ще умре.

Но остана жива. Когато движенията му се забавиха и той най-сетне рухна върху нея, тя се усети по-жива от всякога. Кожата й пламтеше, сърцето й пееше, тялото й трепереше от оттеглящите се вълни на преживяната наслада. Подът под нея беше твърд, килимът я драскаше, косата й се бе разпиляла върху грубата тъкан. Когато бавно вдигна тежащите си мигли и погледна мъжа над себе си, Кларис повярва, че никога не е виждала нещо толкова прекрасно като мокрото му от пот лице.

Двамата се гледаха мълчаливо. Той бе изпълнил всички обещания, дадени от кристалносините му очи, от силните ръце, от великолепното тяло. Беше й подарил повече радост, отколкото тя беше в състояние да си представи.

Хепбърн поклати глава, за да се отърси от опиянението. Отвори уста и гласът му прозвуча дрезгаво, сякаш идваше от дълбока пещера в гърдите му.

— Защо допуснахте… да ви взема?

Трябваше да отговори с плесница на нахалното предположение за влиянието му върху нея, но нямаше смелост. Може би защото тялото му още тежеше върху нейното. Или защото лицето му изразяваше смущение.

— Не сте ме взели — отговори тихо тя. Мястото между краката й беше разранено и болеше, но тя трябваше да му каже истината. — Аз ви поднесох себе си като подарък.

Той излезе бавно от нея и тя изведнъж се почувства празна и самотна.

— Защо? — попита още по-объркано той.

Отговорът беше съвсем прост. Нима той не го знаеше?

— Защото имахте нужда от мен.