Върнете се в телата си!

20

Гьоринг задъвка ябълката, спря, пак задъвка и после каза:

— Отде накъде? Нямам никаква власт тук и не бих могъл да ти направя нищо, даже и да исках. Обикновен гост съм. Тия хора тук са порядъчни до невъзможност; изобщо не ме безпокоят, освен когато се отбиват понякога да ме питат как съм. Макар че не знам докога ще ме търпят без да си плащам за наема.

— Не излизаш ли от колибата? — запита Бъртън. — Че кой тогава зарежда граала ти? И откъде имаш толкова много дъвка?

Гьоринг се ухили хитро.

— Имам голям запас от последното място където се подвизавах; това беше някъде на хиляда мили нагоре по Реката.

— Без съмнение си я отнел от някои нещастни роби — каза Бъртън. — Но щом си бил толкова добре, защо си избягал?

Гьоринг заплака. Сълзите запълзяха по лицето му, стекоха се по ключиците му и надолу по гърдите му; раменете му се затресоха.

— Аз… аз… трябваше да се спасявам. Не им допадах на другите. Губех позиции и влиянието си върху тях; пиех през цялото време, пушех марихуана и дъвчех наркотична дъвка. Казаха ми, че съм бил прекалено мекушав. Щяха или да ме убият, или да ме направят роб. И една нощ се измуших… откраднах лодката. Успях да се измъкна и плавах докато стигнах тук. Размених си част от запасите със Сивиър за престой от две седмици.

Бъртън изгледа с любопитство Гьоринг.

— Знаеш много добре какво се случва с човек който прекалява с дъвката — каза той. — Кошмари, халюцинации, делириуми. Пълна душевна и физическа деградация. Виждал си толкова много примери.

— На Земята бях пристрастен към морфина! — изплака Гьоринг. — Борех се и успях да надвия. Но после дойдоха лоши времена за Райха и още по-лоши за мен, защото Хитлер ме взе на мушката си. И пак се предадох!

Той прекъсна за малко и пак продължи:

— Но тук, когато се пробудих в новия си живот, в едно ново тяло, когато то изглеждаше така, сякаш имах пред себе си вечността, когато нямаше Господ в небесата или дявол в преизподнята да ме спрат, аз си помислих, че мога да правя каквото си поискам. Можех да стана още по-велик и от Фюрера! Онова нищожно парче земя, където се пробудих за пръв път, щеше да е само началото! Виждах Империята си вече да се простира на десетки хиляди мили по поречието на Реката и по двата бряга! Щях да съм владетел на поданици поне десет пъти повече от тия в сънищата на Хитлер!

Той отново заплака, после спря да отпие още няколко глътки вода, след което пъхна в устата си поредното парче дъвка. След малко лицето му се изглади и отпусна.

— Всяка нощ ме измъчваха кошмари как ми забиваш копието в корема. И всеки път когато се пробуждах, усещах корема си така, сякаш кремъчният връх ме беше пронизал целия. И тогава започнах да дъвча дъвката с надеждата да забравя болката и унижението. На първо време наистина имаше ефект. Ставах велик. Ставах владетел на света, Хитлер, Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски, Чингиз Хан, всички в едно цяло. Отново бях командир на ескадрилата на смъртта на фон Рихтхофен; това бяха светли дни, най-щастливите в моя живот. Но еуфорията бързо отстъпи място на грозотата. Потънах в ада; станах свидетел как обвинявам себе си и зад обвинителя подредени милиони още. Но не себе си, а жертвите на онзи велик и славен герой, оня откачен маниак Хитлер, когото боготворях. И в чието име извърших толкова много отвратителни престъпления.

— Значи признаваш, че си бил криминален престъпник? — запита Бъртън. Това е доста по-различно от онова, което имаше обичай да ми поднасяш. Тогава твърдеше, че всичките ти действия и постъпки били оправдани, и че си бил предаден от…

Той спря внезапно, като проумя че се беше отдалечил от първоначалната си цел.

— Истинско чудо е, че в теб се е пробудила съвестта. Изглежда, че това обяснява озадачението на пуританите — защо граалите сервират наред с храната и алкохол, тютюн, марихуана и наркотична дъвка. Дъвката е капан за онези, които злоупотребяват с нея.

Той пристъпи до Гьоринг. Очите на германеца бяха полузатворени и челюстта му провиснала.

— Знаеш кой съм. Поради някои причини пътувам под псевдоним. Спомняш ли си Спрус, един от твоите роби? След твоята смърт случайно открихме, че той е един от онези, които са ни възкресили. Казваме им Етичните, поради липса на по-добро име. Гьоринг, слушаш ли ме?

Гьоринг кимна.

— Спрус се самоуби преди да измъкнем от него тайната му. Скоро след това ни посетиха и съмишлениците му и временно приспаха цялата област — най-вероятно с някакъв газ — с намерението да ме отмъкнат в Главния Си щаб, където и да се намира. Но ме изтърваха. През това време бях на търговско пътешествие по Реката. Когато се върнах, разбрах, че са търсели мен и оттогава не съм спрял. Гьоринг, чуваш ли ме?

Бъртън го зашлеви здраво по бузата.

— Ах! — извика Гьоринг и залитна назад като притисна лицето си с длан. Очите му бяха широко отворени, а чертите разкривени.

— Чух те! — изръмжа той. — Но просто не счетох за нужно да ти отговоря. Няма нищо друго освен унеса, да се озовеш далеч…

— Млъквай и слушай! — кресна Бъртън. — Етичните са поставили навсякъде хора за да ме заловят. Не мога да си позволя лукса да те оставя жив, не разбираш ли? Не мога да ти се доверя! Дори и да ми беше приятел, пак не можех да ти се доверя. Ти си наркоман!

Гьоринг се изкикоти, пристъпи до Бъртън и се опита да обвие ръце около врата му. Бъртън го отблъсна с такава сила, че Гьоринг залитна назад и се блъсна в масата, като се вкопчи в нея за да не падне.

— Това наистина е много забавно — каза Гьоринг. — Още първия ден, когато се озовах тук, един човек ме запита дали те познавам. Описа те в подробности и каза името ти. Казах му, че те познавам добре, прекалено добре даже, и че се надявам никога повече да не те видя, освен ако не се озовеш в моя власт. Каза ми да го известя, ако те видя отново. Щял да ме възнагради богато.

Бъртън действаше бързо. Отиде до Гьоринг и го сграбчи с двете си ръце. Те бяха малки и деликатни, но Гьоринг изскимтя от болка.

— Какво, да не ме убиеш още веднъж? — запита той.

— Няма, ако ми кажеш името на мъжа, който те е разпитвал за мен. В противен случай…

— Давай, убий ме — изрече Гьоринг. — И какво от това? Утре ще се събудя някъде на хиляди мили, далеч от теб.

Бъртън посочи към бамбуковото шкафче в ъгъла на колибата. Беше предположил съвсем логично, че Гьоринг съхранява там запасите си от наркотична дъвка.

— Само че няма как да я вземеш със себе си! Къде другаде ще успееш да се сдобиеш с такова количество?

— Проклет да си! — изкрещя Гьоринг и се опита да се изтръгне от хватката му и да изтича до сандъка.

— Кажи ми името му! — заповяда Бъртън. — Или ще захвърля дъвката ти в Реката!

— Агню. Роджър Агню. Спи в една колиба точно до «Ареста».

— По-късно ще приключа и с теб — каза Бъртън и шибна с ръба на дланта си врата на Гьоринг.

Обърна се точно навреме за да зърне някакъв мъж, приклекнал до вратата на колибата. Мъжът се изправи и хукна. Бъртън затича след него; след минута се озоваха сред високите борове и дъбове на хълмовете. Беглецът изчезна във високата трева.

Бъртън забави бяга си, зърна бледо петно в здрача — бялата кожа на човека пред него — и отново хукна. Молеше се Етичният да не се самоубие веднага, защото си беше изградил план как да изтръгне информация от него, ако успееше да го зашемети само с един удар. Но трябваше първо да го залови, за да може да приложи хипнозата.