Върнете се в телата си!

30

Първият човек, който го поздрави, беше Питър Фрайгейт. Фрайгейт беше загубил обичайната си сдържаност; той заплака. Бъртън също си поплака и за момент се видя затрупан от многобройните въпроси на Фрайегйт. Бъртън пожела първо да научи какво беше станало с Фрайгейт, Логу и Алиса след като той беше изчезнал. Фрайгейт отвърна, че и тримата го бяха търсили, и след това отплавали нагоре по Реката за Телем.

— Къде беше? — запита го Фрайгейт.

— Обходих Земята навсякъде аз — цитира Бъртън. — Все пак, за разлика от Сатаната, успях да открия поне няколко честни и праведни мъже, боящи се от Бога и отбягващи Злото. Бяха много малко обаче. Повечето хора са си останали все същите егоисти, неграмотни, суеверни, самозаслепени, лицемерни, страхливи негодници, каквито са си били и на Земята. И при повечето от тях старата кръвожадна маймуна се бори с господаря си, обществото, като се отскубва и цапа с кръв ръцете си.

Фрайгейт не спря да дърдори докато крачеха заедно към голямото кръгло здание, отдалечено на миля от тях, сградата на съвета, където се помещаваше администрацията на Телем. Бъртън слушаше с половин ухо. Целият трепереше и сърцето му биеше лудо, но не поради завръщането му у дома.

Той си спомняше!

Противно на обещаното от Лога, той си спомняше и пробуждането си в гигантската камера, станало преди толкова години, и мъчението, на което беше подложен от Дванадесетте Етични.

Можеше да има само едно обяснение. Един от тях трябва да беше възпрепятствувал изтриването на онази част от паметта му без другите да разберат.

Мистериозният Странник, Ренегатът!

Но кой от Тях беше Той? В настоящия момент нямаше как да разбере. Но някой ден все щеше да го открие. А междувременно си имаше приятел във Висшия Съд на планетата, мъж, който се канеше да използува Бъртън за свои собствени цели. Но щеше да дойде и времето, когато Бъртън щеше да го използува.

Имаше и други човешки същества, с които Странникът имаше вземане-даване. Може би щеше да открие и тях; щяха да щурмуват заедно Кулата.

Одисей се беше ползувал от закрилата на богинята си Атина. Обикновено той се беше измъквал от повечето опасни ситуации с помощта на хитрините си и куража. Но всеки път, когато бе имала възможност, богинята му беше протягала ръка.

Одисей бе имал своята Атина; Бъртън — Мистериозния Странник.

— Какви планове имаш за бъдещето, Дик? — запита го Фрайгейт.

— Ще построя лодка и ще отплавам нагоре по Реката. До самия й край! Ще дойдеш ли с мен?