Златокосият великан

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

— Тео, какво означава всичко това?

— Рейна, слава Богу!

Рейна не очакваше да намери в стаята си Тео, и то привързан в ъгъла.

— Да разбирам ли, че си прекарал по този начин времето докато ме е нямало? — попита тя, невярваща на очите си.

— Не, Уенда ме откри вчера и ме развърза. После предадохме листа със съобщението на сър Уилям. Още не е оздравял, но вече не го тресе и не бълнува. Когато прочетох известието, се ужасих и реших да ви последвам незабавно. Обаче сър Уилям ми забрани. Вчера вечерта отново се опитах, но онзи негодник Обер ме хвана и заповяда да ме завържат. Само да ми се мерне, ще го очистя.

— Разбира се, че няма да го убиеш — прекъсна го строго Рейна, но едва сдържаше усмивката си, докато го развързваше. — Глупаво момче такова, нима си си мислел, че можеш да сториш нещо? Приличам ли ти на човек, комуто това малко приключение е навредило? Би трябвало и сам да се досетиш, че за мен опасност не е имало. Много съм скъпа и затова никой не ще се наеме да ме убие, преди да се омъжа.

— Как мога да предположа, че ти няма нищо, след като тъкмо той ви е отвлякъл? — попита той.

— Е, що се отнася до него, не е чак толкова лош! Все пак той ме върна тук, нали?

— Да, но като негова жена — добави Тео навъсено.

— Ти откъде знаеш?

Очите на момчето станаха големи и кръгли.

— Казах го на шега!

— Не, не е шега.

— Рейна! — изкрещя той. — Как можахте? Нали знаете какви чувства храня към него?

— Да не ревнуваш, скъпи мой?

— О, не… мисля, че не — отвърна той замислен. — Щом като не може да бъде мой, нека тогава бъде ваш този тип. Но защо точно той, Рейна? Нима не сте имали никакъв друг избор?

— Не, нямах. Но най-смешното е, че трябваше доста да го уговарят, докато се съгласи да се ожени — поясни тя с трезв глас. — Той не ме е отвлякъл за себе си, а за някакъв стар лорд, който го наел за тази работа. Наистина не бе лесно да го убедя да ме вземе той, вместо да ме дава на лорда.

— Това означава ли, че вие го искате?

— Имаше две възможности — или дъртакът, или той. — Повече обяснения не бяха нужни. — А сега ми помогни да се преоблека, но по-бързичко. Не бива да го оставям дълго сред васалите си.

— А те как се отнесоха към този набързо сключен брак?

— Те все още не знаят, че съм омъжена и не бива да го узнаят. Не бива да издаваш никому какво съм ти казала — дори и на Уенда. Така и така ще празнуваме тук голяма сватба. Нека всички си мислят, че втората сватба е първата. Ще им съобщя официално, че Ранулф се е съгласил да се ожени за мен и че аз го желая за съпруг. Така никой няма да си помисли, че съм била принудена да се омъжа насила. Не желая да се отнасят към Ранулф с недоверие.

— Да, но ако искате да се освободите от него, сега е моментът да го сторите — преди да съобщите на сър Саймън, че ще сключите брак с великана.

— Аз го искам за съпруг, Тео. Обмислих въпроса от всички страни и стигнах до извода, че той е подходящият човек за Клайдън. Нито Джон, нито пък Ричард са в състояние да се посветят изцяло на Клайдън, Ранулф Фиц Хю обаче ще го стори. Той не притежава собствена земя, няма семейство и допълнителни задължения, които да го отклонят от грижите за хората и имотите на Клайдън. Освен това не е бедняк и с парите си ще успее да запуши дупките в нашите финанси.

— Е, тогава Клайдън ще го обикне. А с вас как стоят нещата?

Рейна отклони поглед встрани.

— Когато най-сетне той се реши да встъпи в брак, стана нещо, което направи взетото решение необратимо. Не знам, може един ден и да съжалявам за стореното.

— Е, как беше? — ухили се Тео.

Тя разбра прекрасно какво има предвид момъкът и го изгледа укоризнено.

— Това не те засяга ни най-малко.

— Ах, Рейна — започна той с ласкав тон и усмивката му стана още по-широка, — моля ви, разкажете ми какво съм пропуснал.

— Щом като толкова държиш да знаеш — беше бързо и грубо.

— О, сега наистина започвам да ревнувам.

— Тъпак — подигра го тя. — Той го направи по-бързо, отколкото ми трябва, за да се изпикая. Само не ми разправяй, че обичаш да се любиш бързо. И не ме дразни, че ще ти отвъртя някой шамар.

Рейна се канеше да облече най-красивата си рокля за разговора със Саймън и Джон, но Тео настоя да я запази за сватбата. Затова тя избра втората най-хубава рокля от яркочервено кадифе с широки камбанообразни ръкави, скъсени в предната си част. Под тях се подаваха тесните, дълги ръкави на наситеножълтата долна рокля, която също искреше изпод дълбокото V-образно деколте и страничния срез, стигащ до края на бедрата. Коланът бе от златни брънки, захванати под талията, които се спускаха до колената.

Тео я зауговаря да сплете косата й на плитки, хванати от жълти ленти. Рейна реши, че с плитки ще изглежда по-млада, нещо, на което в момента не държеше. Тео обаче не се съгласи с нея. Той се закле, че никога не е изглеждала по-красива. И така, суетата победи, макар иначе Рейна да не бе суетна. Тео й обясни, че трябва да е красива за младоженеца и че този стремеж е както желателен, така и съвсем естествен.

Рейна трябваше да признае пред себе си, че така изглежда някак си по-привлекателна. Същото потвърди и скъпото стъклено огледало, в което фигурата и чертите й изпъкваха много по-ясно, отколкото в полирана стомана. При това положение не си струваше да се съмнява във верността на поговорката, че много по-лесно се ръководи един мъж, който харесва външността на жена си. Във всички случаи още същата вечер щеше да разбере дали поговорката отговаря на истината. Защото Ранулф Фиц Хю сигурно вече се сърдеше, че го кара да чака.

Откри го заедно с Джон и Саймън — тримата мъже разговаряха задълбочено по въпросите на сеитбата и темата очевидно го вълнуваше. В държането му нямаше и следа от яд заради дългото й отсъствие и по всичко личеше, че му е безразлично дали тя му е пред погледа или не. Реши да се поотдръпне тихо, но внезапно Джон я съзря и я поздрави.

В мига, в който и другите двама мъже се обърнаха към нея, тя се усмихна насила. Разочарованието й се подсили от факта, че Ранулф не реагира на появата й, но тя умееше да се преструва и затова никой не забеляза истинските й чувства.

— Не искам да попреча на разговора ви, господа. Държа само да кажа, че не съм ви забравила. Трябва само да свърша някои неща и ще се присъединя към вас.

Ранулф отвори уста, за да изрази своето несъгласие, но Саймън го изпревари.

— Милейди, моля ви. Вие знаете, че обикновено съм търпелив човек, но не и когато някой е събудил любопитството ми. Хайде, разкажете ни какво ви накара да промените мнението си относно младия Дьо Ласел.

При тези думи тя изгледа Ранулф с широко разтворени, невинни очи.

— Нима не сте им казали нищо? Засрамете се, сър! Нима сте си, помислили, че някой все още се съмнява във вас? — Поставяйки по този начин Ранулф на мястото му, тя реши, че вече му е отмъстила за претърпяното разочарование и затова се обърна към васалите си: — Макар познанството ми със сър Ранулф да е съвсем кратко, успях да се убедя, че той е подходящият мъж — и за Клайдън, и за мен.

— Значи иска да се ожени за вас, така ли? — попита Джон Редфърд и в тона му не пролича кой знае каква изненада.

— Той е съгласен да встъпи в брак с мен — уточни Рейна. — Всъщност, оказа се, че не е лесно да го убеди човек, но накрая и той стигна до извода, че този съюз е разумен. Първоначално се колебаеше, тъй като не притежава земи, но от друга страна разполага с достатъчно средства да си купи добро имение, ако поиска. А фактът, че няма задължения към друг лорд, го превръща в идеалното решение за Клайдън.

— В такъв случай предложението произтича от вас, така ли?

— Да, от мен. — Рейна изрече тази лъжа без никакви угризения. — Разгледах въпроса от всички възможни страни и след като не открих нищо, срещу което може да се възпротивите, предложих на сър Ранулф съответния договор и той го одобри. И така, съзирате ли някакво основание да не приемете сър Ранулф за ваш сюзерен, макар и да знаете, че именно той е мъжът, когото съм избрала?

При въпрос, зададен по този начин, едва ли някой би се осмелил да повдигне каквито и да било възражения. Затова двамата васали я увериха с готовност, че са съгласни с нейното решение.

— Как мислите, дали и другите ми васали ще се присъединят към вашето мнение? — обърна се Рейна към Саймън.

— Защо не? И те като нас смятат, че вече е крайно време да се омъжите… и то за мъж, одобрен от вашия баща.

— Това е добре. Защото вече съм изпратила вестоносци до всички, както и до сър Хенри. Сватбата ще се състои, когато всички се съберат. А, още нещо… Саймън, ако баща ми беше жив, щеше несъмнено да изпита уважение и възхищение към много от качествата на сър Ранулф. Вие го познавахте много добре и знаете, че в един мъж той ценеше най-много от всичко правдивостта, честта, силата и способностите. Е, добре, в силата и способностите на сър Ранулф не може да се усъмни никой, а що се отнася до правдивостта и честта, аз лично мога да потвърдя съществуването им. Баща ми щеше да е много доволен.

Последните й думи успокоиха окончателно мъжете. Остатъкът от вечерта премина приятно, най вече поради факта, че Рейна отново покани Уолтър на масата на лорда. Решението й допадна на Ранулф и в резултат на присъствието на остроумния и весел Уолтър на масата се възцари ведра атмосфера.

Все пак малко след края на вечерята Саймън се обърна към младата жена и изрази последното си опасение:

— Сигурна ли сте, че постъпвате правилно, милейди? Да не би това хубаво мъжко лице да ви е повлияло повече, отколкото трябва?

Рейна се разсмя.

— Чуйте ме, Саймън. Вие ме познавате отлично. Мислите ли наистина, че за мен външният вид на един мъж е по-важен от благото на Клайдън? Изобщо не си правя илюзии, че сър Ранулф иска мен и само мен. Не! Просто той се поддаде на същото изкушение, което щяха да изпитат и Ричард или Джон, ако бях предложила брачен съюз на някой от тях. Любовното заслепление няма място в брак, основан на разума. Така че нищо подобно не ми е повлияло, когато съм го избирала. Той е силен и…

— Силен ли? Та този мъж е истински великан, милейди, ако случайно не сте забелязали още.

Тя се засмя тихо, съзирайки страхопочитанието, изписано на лицето му.

— Така е, прав сте. Трябваше само да го видите, как разпилява като пилци хората на Дьо Рошфор. Той сам изби половината от тях още преди да им хрумне да бягат. Мисля, че ще ви бъде от голяма полза, ако ви потрябва някой ден, Саймън! И още нещо — той ще е тук и няма да кръстосва околностите, за да наглежда имения, които нямат нищо общо с Клайдън.

Саймън бе удовлетворен от разговора. Рейна обаче трябваше да разреши още една трудност — разпределянето на местата за спане. Най-накрая се озова насаме с Ранулф и вече не можеше да отлага този въпрос. Реши да го изпрати в покоите на лорда, тъй като в Клайдън Саймън винаги заемаше стаята в западната кула; настани се там и този път. Стаята на лорда подхождаше на Ранулф. Само че тя все още не възнамеряваше да я споделя с него.

Разбира се, решението й щеше по-скоро да го облекчи, отколкото да го ядоса. Единственото, от което се страхуваше, бе изразеното от него желание да види съпругата си разсъблечена. Но сигурно вече е забравил, помисли си тя. А ако случайно подхванеше наново тази тема, знаеше какво да му отговори. Не знаеше обаче дали ще приеме обясненията й.

И така, двамата бяха седнали пред камината и Ранулф понечи да каже нещо, но Рейна го изпревари.

— Последвайте ме, милорд.

Един от слугите ги очакваше в основата на стълбището с лампа в ръка. Лензо вече бе занесъл горе доспехите на Ранулф, с изключение на меча. Юношата бе легнал полузаспал върху сламен чувал в предверието, но когато Рейна и Ранулф влязоха, се стресна и разтвори широко очи.

— Да знаете само каква стая са ви отредили, Ранулф — възкликна Лензо въодушевено. — Като съкровищница е.

Рейна се усмихна и пристъпи в просторното помещение. Осветена от множество канделабри, двете стаи бяха подготвени отлично.

— Ето някои от ценностите, завладени от баща ми в Кипър — поясни Рейна и посочи финия турски килим, заемащ по-голямата част от пода, както и два гигантски гоблена с чуждоземни орнаменти. — Стигна ли и до вас вестта, че кралят е завзел острова?

— Не. Никога не съм се вълнувал особено какво става далеч от границите на Англия — отвърна Ранулф разсеяно.

Усмивката на Рейна стана още по-широка, тъй като той бе буквално поразен от удобствата, които предлагаше помещението. Покрай просторното легло с четирите подпори бяха спуснати пищни сини завеси, а над тях грееше гербът на рода Дьо Шампани. В двете дебели външни стени бе изградена тоалетна, свързана с водна цистерна на покрива; така се отстраняваше неприятната миризма. В две от бойниците ги очакваха кресла, покрити с хермелинови кожи, а една от стените бе заета от огромен гардероб, в който се съхраняваха скъпото официално облекло на родителите на Рейна.

В стаята имаше няколко ракли за ежедневното облекло. Една от тях обаче, значително по-широка от останалите, се заключваше и бе предназначена за скъпоценни предмети, придобити в Обетованата земя. Тя съдържаше златни кюлчета, екзотични масла и бокали, обсипани със скъпоценни камъни. Подобно ракла имаше и в стаята на Рейна. В нея се съхраняваха важни семейни документи, сребърни съдове за хранене и везани одежди, закупени от търговците в Бъркънхем, както и скъпоценни подправки, малкото на брой накити и останалите налични пари.

Камината не бе запалена, тъй като гоблените и килимите не допускаха течение в помещението. Пред нея стоеше рядък стол, уникат като двата останали до масата на лорда. На пода бе разстлан и козяк, имаше различни столове и седалки, както и масичка, върху която бе поставена кана с вино. Огромната вана бе изместена напред от постоянното си място в ъгъла и от нея се издигаше пара. Малкото столче до ваната бе отрупано с дебели кърпи, а върху тях имаше калъп пресен, вносен, ароматичен сапун, придобит също от търговците в Бъркънхем.

— Настоявате ли… да ви помагам, докато се къпете? — В гласа й се долавяше нервност и Ранулф любезно отказа предложението. Тя се възползва незабавно от открилата се възможност и се сбогува. — В такъв случай ви желая лека нощ, милорд.

Стрелна се навън още преди той да осъзнае смисъла на думите й, решавайки, че е успяла да се измъкне. Но се лъжеше. Той успя да я хване досами вратата на стаята й и гръмогласният му бас със сигурност разбуди жените, спящи в помещенията, разположени между покоите на двамата.

— Какво означава всичко това, госпожо?

— Нима са необходими обяснения? Вие ще спите там, а аз — тук. Поне докато се оженим.

— Ние вече сме женени — намръщи се той.

— Да, но никой не знае това, милорд, и вие се съгласихте да не съобщаваме никому. Нима искате да опетните честта ми пред останалите само защото не можете да потърпите няколко дни?

— Питам се обаче какво ли ще стане с вашата чест, ако по брачното ложе няма обичайните петна кръв? — отвърна той.

Рейна бе готова за този въпрос и извади малко шишенце от ръкава си, пълно с червена течност.

— И за това е помислено, милорд. Това тук разрешава проблема. А сега отново: лека нощ!

Тя се шмугна в стаята си и хлопна вратата под носа му. Ако бе видяла изражението на неговото лице, сигурно щеше да прихне. В този момент обаче не й бе никак до смях; та нали той можеше да заблъска по вратата, настоявайки за своето брачно право.

За щастие не се случи нищо подобно и Рейна си честити победата и малката отсрочка. Въпреки всичко обаче отказваше да мисли за онова, което я очакваше след няколко дни, когато нямаше да може да избяга от неудобното брачно ложе, което сама си избра.