Звездният отбор

43

Рубън Маси пристигна по тъмно с фирмения гълфстрийм. Кацна на летище „Мидуей“ и веднага бе посрещнат от цял антураж, който потегли в дълъг кордон от огромни черни кадилаци. Трийсет минути по-късно той влезе в Тръст Тауър и се качи високо в небето на сто и първия етаж, където адвокатите от „Роган Ротбърг“ бяха наели елегантна частна зала, използвана само от старшите служители и техните най-ексклузивни клиенти. Никълъс Уокър и Джуди Бек чакаха там заедно с Надин Карос и Марвин Маклоу, управляващия съдружник в адвокатската фирма. Сервитьор в бял смокинг им поднесе коктейли, след което всички се запознаха и си размениха обичайните любезности. Рубън от месеци очакваше да се срещне с Надин Карос. Не остана разочарован. Тя използва цялото си обаяние и още след първия коктейл той бе запленен от нея. Шефът на „Варик“ сменяше непрекъснато жените и винаги се оглеждаше за нещо интересно, а и човек никога не знаеше докъде може да доведе едно ново познанство. Според информацията на неговия шпионин обаче Надин се радваше на щастлив брак и единственият й грях беше усилената работа. Откакто се бе запознал с Надин преди десет месеца, Никълъс Уокър бе видял в нея само пълна отдаденост на кариерата.

— Няма да се получи — бе казал той на шефа си напълно убедено.

Според предпочитанията на Рубън вечерята се състоеше от салата с омари и макаронени раковини. Седнал до Надин, той попиваше жадно всяка нейна дума. Обсипа я с хвалебствия за добре свършената работа по делото. Всички на масата нямаха търпение да чуят важното решение.

— Събрахме се тук, защото ни предстои сериозен разговор — заяви Ник, след като сервитьорът отнесе празните чинии от десерта и затвори вратата. — Но първо Надин ще ни обясни какво следва в съдебната зала.

Тя веднага започна:

— Предполагаме, че адвокатите на ищцата няма да призовават повече свидетели. Ако фармакологът се появи утре, съдията ще му позволи да даде показания, но според нашите източници доктор Тредгил се е скрил в дома си в Синсинати. В такъв случай те ще приключат в девет часа с излагане на становището си. На този етап имаме две възможности. Първата и най-очевидната е да поискаме решение по реда на съкратената процедура. Съдия Сийрайт приема подобни молби както в устен, така и в писмен вид. Ние ще подготвим и двата варианта, ако решим да поемем по този път. Според моето мнение, което се споделя и от екипа ми, съществува огромен шанс съдията да одобри незабавно молбата ни. Адвокатите на ищцата не успяха да представят и най-елементарни доказателства в подкрепа на своята теза. Всички, включително те самите, знаят това. Още от самото начало съдия Сийрайт не харесваше делото. Ако трябва да бъда честна, той няма търпение да се отърве от него.

— А как е реагирал в миналото на молби за съкратена процедура, след като ищецът е приключил с излагането на случая? — попита Рубън.

— През последните двайсет години Сийрайт е одобрил повече такива молби от всеки друг федерален съдия в Чикаго и щата Илиной. Той не проявява никакво търпение към искове, които не са подплатени с доказателства.

— Но аз държа на решение от заседателите — заяви Рубън.

— Тогава ще забравим за съкратената процедура и ще призовем свидетелите. Разполагаме с много, все пак вие платихте за тях. Ще се представят безупречно. Но не ме напуска усещането, че заседателите са доста отегчени.

— Така е — намеси се Ник Уокър, който бе присъствал на всяка минута от делото. — Предполагам, че вече са започнали с обсъжданията въпреки предупрежденията на Сийрайт.

Джуди Бек добави:

— Консултантите ни съветват да приключим с делото възможно най-бързо, задължително преди уикенда. Решението на заседателите ни е в кърпа вързано.

Рубън се усмихна на Надин и попита:

— Е, госпожо адвокат, вие какво смятате?

— За мен победата си е победа. Съкратената процедура ни е гарантирана. Ако стигнем до заседателите, винаги съществува риск да се случи нещо непредвидено. Аз бих предпочела по-лесния изход, но разбирам, че в случая се стремим към нещо по-голямо.

— Колко дела поемате всяка година?

— Средно по шест. Не мога да се подготвя за повече независимо от размера на екипа ми.

— И откога не сте губили?

— От единайсет години. Имам шейсет и четири поредни победи, но кой ли ги брои?

Отегченият й коментар предизвика по-бурен смях от очакваното, но всеки от присъстващите се нуждаеше от малко хумор.

— Досега чувствали ли сте се толкова сигурна по отношение на даден процес или заседатели? — попита Рубън.

Надин отпи глътка вино и се замисли за миг, след което поклати глава.

— Не. Поне не си спомням.

— Ако решим да изберем по-дългия път, какви са шансовете ни да спечелим?

Всички я наблюдаваха.

— Адвокатите не бива да правят подобни прогнози, мистър Маси.

— Но вие не сте типична адвокатка, мисис Карос.

— Деветдесет и пет процента.

— Деветдесет и девет — заяви Ник Уокър и се засмя.

Рубън отпи голяма глътка от третото си уиски, примлясна и каза:

— Искам думата на заседателите. Искам да се оттеглят за кратко, да се върнат в залата и да се произнесат в полза на „Варик Лабораторис“. За мен подобно решение означава репутация, отмъщение, възмездие. Нещо много повече от победа. Ще разпространим новината из целия свят. Нашите пиар и рекламни специалисти вече чакат в готовност. Според Коун, човека ни във Вашингтон, решението ще умилостиви Агенцията по храните и лекарствата и тя ще оттегли забраната върху „Крейокс“. Адвокатите ни от цялата страна са убедени, че то ще изплаши още повече момчетата, които се занимават с колективни искове, и ще ги пропъди завинаги. Искам решение, Надин. Можеш ли да ми го осигуриш?

— Както вече споменах, Рубън, вероятността да спечелим е деветдесет и пет процента.

— Тогава се споразумяхме. Забравяме за съкратената процедура. Нека погребем тези копелета.