Звездният отбор

48

Измина цяла седмица без никаква реакция от „Сонеста Геймс“. Дейвид постоянно поглеждаше календара и часовника. Бореше се с надеждата за бързо споразумение и се страхуваше от мисълта да подаде иск срещу огромна корпорация във федералния съд. Току-що бе извървял този труден път. Понякога се чувстваше като Уоли — изгубен в мечтите за лесни пари.

Фирмата постепенно се върна към установения ред. Рошел идваше на работа в седем и половина и се наслаждаваше на спокойните мигове с Прели. После пристигаше Дейвид, а след него и Уоли, чиято кола бе вдигната от улицата по време на запоя му, но не бе претърпяла никакви поражения. Оскар се появяваше към десет, придружен до вратата от своята приятелка — чаровната жена, която успя да впечатли дори Рошел. В даден момент от сутринта Уоли се обръщаше към колегите си с думите:

— Трезвен от дванайсет дни.

Дните станаха тринайсет, четиринайсет и така нататък. Останалите го насърчаваха и той отново се чувстваше горд от себе си. Участваше в сбирките на Анонимните алкохолици почти всяка вечер.

В кантората продължаваха да звънят недоволни ищци по случая „Крейокс“ и Рошел пренасочваше обажданията към Уоли и Дейвид. Бившите клиенти не бяха вбесени, а звучаха примирено, дори тъжно. Какво бе станало с обещаните им суми? Адвокатите се извиняваха и често хвърляха вината върху мистериозните „федерални заседатели“, които се бяха произнесли в полза на лекарството. Те бързаха да добавят, че според „доказателствата в съда“ медикаментът е напълно безобиден.

С други думи пари няма да има, но поне сърцето ви е много по-здраво, отколкото сте предполагали.

Подобни разговори се водеха из цялата страна, докато десетки амбициозни адвокати се оттегляха от фронта. Един адвокат във Финикс бе подал молба за прекратяване на четири съдебни иска, касаещи клиенти, смятани за жертви на „Крейокс“. Той получи незабавен отговор по член 11 с почерка на Надин Карос. „Варик Лабс“ изискваха налагане на санкции за всички необосновани искове, като прилагаха подробна финансова документация в подкрепа на тезата, че са похарчили над осем милиона за правна защита. След масовото оттегляне на адвокатите постепенно стана ясно, че от „Варик“ са повели същинска война. Битките щяха да продължат с месеци.

Десет дни след решението на заседателите Агенцията по храните и лекарствата отмени забраната върху „Крейокс“ и фармацевтичната компания отново заля пазара с него. Рубън Маси бързо възстанови паричните си резерви. Той изгаряше от нетърпение да накаже адвокатите за лошото им отношение към любимото му лекарство.

Единайсет дни по-късно все още нямаше и дума от Арън Дийнц. Тринайсетия съдебен заседател бе спрял да пише в блога си, без да даде никакво обяснение. Дейвид си мислеше две неща за евентуалните обвинения в нанасяне на телесна повреда. Първо, ако подадеше жалба, Дийнц рискуваше да излезе наяве. Както много други блогъри, той се наслаждавате на своята анонимност и възможността да изразява свободно мнението си. Фактът, че Дейвид бе разбрал кой е, навярно го тревожеше. Повдигнеше ли обвинения, Дийнц щеше да бъде принуден да се яви в съда и да признае пред всички, че е Тринайсетия съдебен заседател. А ако наистина си търсеше нова работа, писанията в блога му можеха да му попречат. През последните две години той бе обиждал множество съдии, адвокати и юридически фирми. От друга страна обаче, Дийнц бе получил два силни удара. Дейвид се съмняваше, че е счупил челюстта му, но със сигурност го бе контузил, макар и временно. Тъй като беше адвокат, Дийнц вероятно щеше да настоява да отиде на съд и да потърси отмъщение.

Дейвид още не бе споменал за инцидента пред Хелън. Опасяваше се, че тя няма да одобри постъпката му и ще се притесни за евентуалния арест и обвиненията. Смяташе да й каже само ако Дийнц подадеше жалба. С други думи щеше да говори с нея по-нататък, ако изобщо го направеше. После му хрумна нова идея. В телефонния указател съществуваше един-единствен Арън Дийнц. Късно следобед Дейвид набра номера му.

— Арън Дийнц, моля — започна той.

— На телефона. Кой се обажда?

— Дейвид Зинк. Мистър Дийнц, обаждам се, за да ви се извиня за инцидента след края на делото. Бях разочарован и ядосан. Действах прибързано.

След кратка пауза Дийнц отвърна:

— Счупихте ми челюстта.

Дейвид усети прилив на мъжка гордост от факта, че е успял да го удари толкова силно, но самоувереността му отстъпи място на страха от обвинение в нанасяне на телесна повреда.

— Още веднъж, съжалявам. Не исках да ви счупя нещо или да ви нараня.

Следващият коментар на Дийнц бе показателен. Той попита:

— Как разбрахте кой съм?

Очевидно се страхуваше да излезе на светло. Дейвид послъга, като обясни:

— Братовчед ми се занимава с компютри. Отне му двайсет и четири часа. Не е разумно да публикувате статиите си по едно и също време на деня. Съжалявам за счупената ви челюст. Готов съм да поема медицинските ви разходи.

Предложи последното, защото се чувствате длъжен да го направи, но после му прилоша при мисълта за поредните харчове.

— Да не би да искате да сключим сделка, мистър Зинк?

— Разбира се. Ще покрия разходите ви, ако ми обещаете да не предявявате никакви съдебни претенции.

— Притеснявате се, че ще ви съдя за телесна повреда?

— Не съвсем. Ако ми се наложи да се защитя по подобни обвинения, ще се погрижа съдията да прочете някои от коментарите ви. Съмнявам се, че ще остане очарован. Съдиите мразят блогове като вашия. Хари Сийрайт го следеше всеки ден и беше побеснял. Страхуваше се, че ще навреди на делото, ако заседателите попаднат на него. Служителите му се опитваха да разкрият самоличността ви.

Дейвид използваше цялото си въображение, но думите му звучаха правдоподобно.

— Вие казахте ли на някого? — попита Дийнц.

Дейвид не можеше да прецени дали човекът отсреща е предпазлив, уплашен, или просто страда заради счупената си челюст.

— Абсолютно никой не знае.

— Нямам здравна застраховка, откакто ме съкратиха. До момента лечението струва четири хиляди и шестстотин долара. Шините ще бъдат свалени след месец. После не знам какво ще стане.

— Чухте предложението ми — заяви Дейвид. — Сключихме ли сделка?

Последва дълга пауза. Накрая Дийнц отвърна:

— Мисля, че да.

— И още нещо, мистър Дийнц.

— Да, слушам ви.

— Вие нарекохте съпругата ми „безмозъчна кукла“.

— Да… ъъъ… не трябваше да го правя. Жена ви е много красива.

— Така е, но освен това е доста интелигентна.

— Извинявам ви се.

— Аз също.

Първата професионална победа на Уоли след делото беше успешното приключване на развода на Оскар. Тъй като нямаха какво толкова да делят и отчаяно искаха да се разделят, двете страни постигнаха лесно споразумение, ако изобщо някой юридически документ може да се нарече „лесен“. Когато Оскар и Уоли се подписаха под имената на Пола Финди и Гудлоу Стам, Оскар се втренчи задълго в листа и дори не се опита да скрие усмивката си. Уоли внесе споразумението, в окръжния съд, а там насрочиха делото за средата на януари.

Оскар настоя да отпразнува случая с бутилка шампанско, разбира се, безалкохолно, и в края на деня служителите на фирмата се събраха неофициално в кантората. Тъй като знаеха за постиженията на Уоли — 15 дни трезвеност, — те вдигнаха тост за него и за най-новия ерген в квартала Оскар Финли. Беше четвъртък, 10 ноември. Въпреки че малката бутикова фирма бе изправена пред планина от дългове и разполагаше само с няколко клиенти, в този момент всички бяха решили да се забавляват. Победени и отчаяни, те все още бяха на крака и показваха признаци на живот.

Докато Дейвид пресушаваше чашата си, телефонът му иззвъня. Той се извини на останалите и отиде на горния етаж.

Дилън Кот се представи като вицепрезидент и главен юрисконсулт на „Сонеста Геймс“ — позиция, която заемаше от много години. Обаждаше се от централата на компанията в Сан Джасинто, щата Калифорния. Той благодари на Дейвид за писмото и разумния му тон, след което го увери, че играчката е била изследвана от най-добрите специалисти във фирмата. Ако трябвало да бъде честен, съществувала причина за „огромно притеснение“. Самият той бил силно разтревожен.

— Искаме да се срещнем, мистър Зинк. Лично.

— И с каква цел? — попита Дейвид.

— Трябва да обсъдим начините за избягване на евентуален процес.

— И на негативните публикации, нали?

— Определено. Ние сме компания за играчки, мистър Зинк. Имиджът е много важен за нас.

— Кога и къде?

— Имаме дистрибуционен център и офис в Деплейн, във вашия район. Можете ли да дойдете там в понеделник сутринта?

— Да, но само ако обмисляте споразумение. Ако смятате да ми пробутате някакви евтини трикове, просто забравете. Ще пробвам шансовете си пред заседателите.

— Моля ви, мистър Зинк. Твърде рано е за заплахи. Уверявам ви, че осъзнаваме сериозността на ситуацията. За съжаление сме се сблъсквали с подобни проблеми и преди. Ще ви обясня всичко в понеделник.

— Добре.

— Съдът определил ли е законен настойник на детето?

— Да, баща му.

— Възможно ли е да доведете и двамата родители в понеделник?

— Сигурен съм, че ще успеят да дойдат. Защо?

— Карл Лапорт, нашият изпълнителен директор, държи да се срещне с тях и да им поднесе извинения от името на компанията.