Червеният павилион

ГЛАВА XVIIПомощникът на съдията Ди прави похвална саможертва и прекарва нощта с двама просяци.

Жун тъкмо се беше почерпил с прекрасна вечеря в един ресторант за юфка в тестени ястия, полята с две кани превъзходно тънко вино, и в чудесно настроение се носеше по улицата с общежитията на куртизанките, като си тананикаше закачлива песничка. Старата жена, която му отвори вратата с надпис „Втори ранг, № 4“, го изгледа враждебно.

— Сега пък какво искате? — попита тя.

— Да видя госпожица Сребърна Фея.

Тя тръгна пред него по стълбите и попита недоверчиво:

— Нали няма да ни навлечете някакви неприятности? В главната администрация ни предупредиха, че днес следобед са я откупили. Но когато й съобщих добрата новина, тя като че ли се уплаши. Поне не мога да кажа, че се зарадва особено!

— Чакай да видиш как ще изглежда, като си тръгне оттук заедно с мен. Няма смисъл да се качваш догоре, и сам ще намеря стаята.

Той изкачи две по две тесните стъпала и радостно почука на вратата, върху която бе изписано името на малката куртизанка.

— Болна съм, не приемам никого! — отвърна тя.

— Дори и мен ли? — извика Ма Жун.

Вратата се открехна и Сребърна Фея го издърпа вътре в стаята.

— Толкова се радвам, че дойдохте! — каза тя, усмихвайки се през сълзи. — Стана нещо ужасно. Трябва спешно да ни помогнете, господин Ма!

— Ни? — учуди се той.

Тогава забеляза Дзя Юбо, седнал с кръстосани крака върху леглото, печален както обикновено. Ма Жун пое столчето, което младата жена му подаде и седна. Сребърна Фея се настани на леглото до поета и трескаво заразказва:

— Дзя Юбо искаше да се ожени за мен, но загуби всичките си пари и онази отвратителна госпожица Фън се възползва от това, за да му нахлузи примката. Горкичкият, все така му върви!

И тя погледна младия мъж, преливаща от умиление.

— А тази вечер стана най-лошото. Някакъв неизвестен тип ме откупил от господаря. Все се надявахме да намерим пари и да се измъкнем, но сега вече край! Вие сте офицер в трибунала, нали? Не бихте ли могли да говорите със съдията да ни помогне по някакъв начин?

Ма Жун побутна назад шапката си и бавно се почеса по главата. Поглеждайки нерешително към поета, той попита:

— Каква е тая история с женитба сега? Вие нали смятахте да ходите в столицата, за да се явите на изпитите за чиновнически пост?

— О, небеса, не! Това решение бе плод на моментна слабост, когато само за малко амбицията ми надделя. О, не, моята мечта е малка къщичка нейде сред природата и жена, която ми подхожда. Където ще мога изцяло да се отдам на поезията. Вие самият не смятахте, че от мен би излязъл способен императорски чиновник, нали?

— Не смятам, разбира се — убедено отвърна Ма Жун.

— Тъкмо това ми намекна и вашият господар тогава само, ако имах нужната сума, щях да откупя това храбро дете и щяхме да се заселим в някое малко селце. Купичка ориз на ден и кана вино от време на време е всичко, от което ще имаме нужда. Това винаги мога да осигуря, като работя като учител.

— Учител… — повтори със съмнение в гласа Ма.

— Той е чудесен преподавател — гордо заяви Сребърна Фея. — Разтълкува ми едно трудно стихотворение. Да знаете колко е търпелив!

Ма Жун замислено изгледа младата двойка.

— Е, добре — бавно изрече той, — да предположим, че успея да уредя нещата. Тогава обещавате ли ми господин поете, че ще отведете това дете в родното му място и ще се ожените за него, съблюдавайки всички изисквания на процедурата?

— Разбира се! Но какво всъщност искате да кажете? Ами нали днес следобед ме съветвахте да взема госпожица Фън за жена, за да…

— Това беше, млади човече, за да ви изпитам — сряза го набързо злочестият Ма Жун. — От стара коза ярета сме ние, хората от трибунала: винаги знаем повече, отколкото ни личи. Наясно бях за вас и за малката. Аз дори я проучих… по своему. Така че слушайте ме. Спечелих доста пари на игралната маса и тъй като момичето е от моето село и ви обича, днес следобед реших да го откупя за вас.

Той извади квитанцията от ръкава си и я подаде на Сребърна Фея. После измъкна и малкия червен пакет с остатъка от богатството си и го подхвърли на поета:

— Ето ви за пътуването и за да имате нещичко, докато започнете работа като учител. И не ми отказвайте, глупак такъв, няма проблем да спечеля отново толкова, преди да напусна острова! Късмет, деца мои!

Той се измъкна бързешком. Сребърна Фея изтича след него и успя да го настигне в приемната.

— Господин Ма, вие сте невероятен! — задъхано каза тя — Мога ли да ви смятам за мой по-голям брат?

— Винаги — отвърна той с широка усмивка.

После свъси вежди и добави:

— Между другото господарят ми проявява жив интерес към приятеля ви. Не мисля, че е нещо сериозно, но не напускайте острова до утре следобед. Ако до този момент не сте получили съобщение от мен, можете да заминавате.

Той отвори вратата, а младата жена поривисто се приближи до него и каза:

— Много се радвам, че сте били наясно за нас двамата с Дзя, големи братко. Когато ви чух да идвате, малко се поразтревожих, защото, когато… ме проучвахте… при вдовицата Уан, за момент ми се стори, че се влюбвате в мен.

Ма Жун се разсмя гръмогласно.

— Не се тревожете, малка сестричке! Просто си кажете, че когато аз проучвам нещо, го върша от все сърце, ако мога така да се изразя.

— Вие сте голям палавник — отвърна тя с мила муцунка.

Той я потупа приятелски по задничето и излезе.

Докато крачеше надолу по улицата, с огромно удивление установи, че не може да разбере тъгува ли, или се радва. Разтърси ръкава си и усети, че е доста лек — подрънкваха само няколко дребни монети. Не стигаха, за да вкуси от удоволствията, които Райският остров предлагаше. Разходка из парка беше повече по кесията му, но усещаше главата си натежала и в края на краищата реши да си легне рано. Влезе в първия нощен приют, който намери, и даде последните си грошове, за да го пуснат да пренощува в едно ъгълче.

Свали ботушите си, развърза пояса и се изтегна между двама скитници върху дългата дъска, която служеше за общо легло.

Кръстосал ръце зад главата си, той наблюдаваше покрития с паяжина таван. По странен начин си прекарвам нощите в Райския остров на удоволствията мислеше си той. Предната — направо на пода на някакъв таван, тази — на място за пет гроша върху дъска, между двама просяци. „Това ще трябва да е онзи проклет мост, променящ душата, под който преминах, докато идвахме насам“ — промърмори си той. Затвори решително очи и строго отсече: „Хайде, спи… големи братко!“