Червеният павилион

ГЛАВА IIIСъдията Ди оглавява вечеря, дадена не в негова чест, и една куртизанка се държи мило с него

В приемната на „Сивият жерав“ съдията Ди обясни на управителя, дошъл да го посрещне, че е поканен на вечерята в чест на магистрата Луо.

Управителят се поклони дълбоко и поведе съдията към покритото с дебел син килим стълбище, по което стигнаха до първия етаж. Там Ди бе въведен в огромна стая с приятен въздух, освежаван от огромни късове лед, поставени в големи медни делви. В средата имаше кръгла маса от идеално полиран абанос, отрупана с блюда със студени меса и сребърни чаши за вино. Около нея бяха наредени шест стола от абаносово дърво, целите в дърворезба, с високи облегалки и седалки от мрамор. Пред прозореца в дъното до елегантна масичка с червен мраморен плот четирима мъже пиеха чай и хрупаха семки от пъпеш. Те зачудено вдигнаха глави, когато влезе съдията. Слаб мъж на средна възраст с посребрени бакенбарди се изправи и се упъти към него.

— Търсите ли някого, благородни господине? — учтиво запита той.

— Вие ли сте многоуважаваният господин Фън Дай? — попита съдията. Когато събеседникът му кимна утвърдително с глава, извади от ръкава си документа, подписан от магистрата Луо, като обясни, че неговият колега го е помолил да го замести на банкета.

Фън Дай му върна документа, поклони се дълбоко и каза:

— Аз съм главният надзорник на Райския остров и моля негово превъзходителство да разчита изцяло на услугите ми. Позволете да ви представя останалите гости.

Един мършав старец с малка шапчица на главата бе представен като Уън Юан, собственик на антикварни и сувенирни магазини. Лицето му бе удължено, с хлътнали страни, малките му очи гледаха изпитателно изпод гъстите вежди. Сивите мустачки и заострената брадичка бяха грижливо подкастрени. Мъжът до него, по-млад, с изискан вид, се наричаше Дао Бандъ беше предстоятел на гилдията на винотърговците, на главата си носеше квадратна шапчица от тънка черна материя. Третият гост бе красив млад мъж, седнал с гръб към прозореца и представен като Дзя Юбо — студент, тръгнал за столицата, за да се яви на литературните изпити. Фън Дай гордо добави, че славата му на поет вече започва да се разнася.

Съдията си каза, че има вероятност вечерта да бъде по-интересна, отколкото си бе представял. С няколко любезни фрази той предаде извиненията на своя колега на четиримата мъже:

— Понеже минавах оттук — завърши той, — магистратът Луо ме натовари с разследването на станалото преди три дни самоубийство на един млад академик. Като новодошъл сред вас ще ви бъда много задължен, господа, ако споделите с мен мнението си за тази история.

Последва неловко мълчание, след което Фън Дай изрече строго:

— Самоубийството на академика Ли Лиен е много скръбно събитие, ваше превъзходителство. Но трябва да отбележа, че за съжаление подобни случаи не са рядкост тук. Случва се някои посетители, понесли прекалено тежки загуби на игралните маси, да изберат този начин, за да сложат край на грижите си.

— Аз пък подразбрах, че в случая причината е по-скоро несподелена любов — обади се съдията.

Фън Дай хвърли бърз поглед към тримата присъстващи. Дао Бандъ и младият поет мълчаха със сведени очи. Антикварят Уън овлажни тънките си устни. Като подръпваше късата си брадичка, той попита предпазливо:

— Нима магистратът Луо ви е казал това?

— Не съвсем — съгласи се съдията. — Колегата ми твърде много бързаше, за да се впуска в подробности.

Господин Уън хвърли многозначителен поглед към Фън. Дао Бандъ се вгледа в съдията с тъжните си очи и меко каза:

— Атмосферата на Райския остров благоприятства за разгарянето на страстите, ваше превъзходителство. Ние, които сме потопени в нея, от малки сме свикнали да приемаме любовта не чак толкова на сериозно. За нас това е просто едно изискано развлечение, игра, чийто залог са няколко часа ефимерни наслади. Онзи, комуто някоя красавица отдаде своето благоразположение, обогатява паметта си с нежни спомени; неудостоеният просто се насочва към по-благосклонна партньорка. Но пришълците невинаги гледат така на нещата. И тъй като нашите куртизанки и танцьорки са изключително вещи в любовното изкуство, тези господа понякога приемат нещата твърде навътре и… се стига до трагични резултати.

Съдията Ди не бе очаквал такъв изискан език от устата на един винотърговец. Учуден, той запита:

— На този остров ли сте роден, господин Дао?

— Не, ваше превъзходителство, люлката на моя род е по на юг. Преди четирийсет години баща ми се установил тук и купил всички питиепродавници. За зла участ почина твърде млад, когато бях още дете.

Господин Фън внезапно се изправи и каза, както се стори на съдията, с престорена веселост:

— Време е да сменим чая с нещо по-сериозно! На масата, господа.

Той церемониално отведе съдията Ди до почетното място срещу вратата. Самият той се разположа точно от другата страна на масата, между Дао Бандъ отляво и антикваря Уън Юан отдясно. Направи знак на младия поет да седне от дясната страна на съдията и предложи наздравица за новопристигналия гост.

Като отпи няколко глътки вино, което му се стори доста силно, съдията Ди кимна към празния стол от лявата си страна и попита:

— Очакваме ли още гости?

— Наистина, ваше превъзходителство, очакваме гост, чието присъствие всички ние ценим — отговори Фън.

Отново неестествено веселият тон озадачи съдията Ди, а Фън добави:

— Всеки момент една красива куртизанка, известната Есенна Луна, ще ни ощастливи с присъствието си.

Съдията само леко повдигна вежди.

Според обичая куртизанките оставаха прави по време на угощение или седяха на табуретки малко встрани от трапезата. Не бе прието да се разполагат на масата с гостите. Като забеляза учудването на съдията, Дао Бандъ побърза да обясни:

— Прочутите куртизанки допринасят много за благоденствието на острова, ваше превъзходителство. Затова и се отнасяме с почитание към тях. След игралните маси те привличат най-много посетители тук, половината от приходите на Райския остров идват от тях.

— Четиридесет процента от които отиват за правителството — сухо вметна антикварят.

Без да отговори, съдията примъкна парче солена гъба с клечиците си. Той добре знаеше, че немалка част от таксите в тези места за наслада влизат в провинциалните данъци. Обърна се към господин Фън:

— Предполагам, че с всичките тези пари, които минават тук от ръка на ръка, никак не е лесно да се следи за спазването на закона?

— На самия остров това не е толкова трудно, ваше превъзходителство. Когато нашият магистрат утвърди избора ми, аз събрах шестдесетина местни специални стражници. Те не носят униформи и лесно могат да се смесят с клиентите на игралните домове, кръчмите и публичните домове. Наблюдението е дискретно, но нищо от онова, което става на острова, не им убягва. Но по-друго е из околностите. Шайки бандити често се навъртат около острова и обират посетителите, които пристигат или си заминават. Преди две седмици имахме сериозни неприятности от този род. Петима негодници се опитаха да откраднат сандък със златни слитъци, носен от един мой агент. За щастие придружавали го двама служители, които успели да отблъснат разбойниците. Убили трима бандити, другите избягали.

Господин Фън пресуши чашата си и добави:

— Надявам се негово превъзходителство да се е настанил удобно…

— Да, наистина. Отседнах във „Вечно блаженство“, в красивия Червен павилион.

Погледите на четиримата едновременно се извърнаха към съдията. Фън Дай постави клечиците си на масата и с печален глас каза:

— Управителят не е трябвало да ви настанява там, ваше превъзходителство. Точно в тази стая преди три дни се самоуби членът на академията. Ще нареди веднага да подготвят подходяща…

— Но моля ви, това ни най-малко не ме притеснява — прекъсна го съдията. — Напротив, така ще се запозная най-добре с обстоятелствата, при които се е разиграла трагедията. И не упреквайте управителя, той се опита нееднократно, сега си спомням, да ме предупреди за нещо, но тъй като много бързах, не му дадох възможност да го стори. Кажете ми, в коя от двете стаи е станала драмата?

Господин Фън все още бе много развълнуван, за да говори, и Дао Бандъ обясни със спокоен глас:

— В Червената стая, ваше превъзходителство. Била е заключена отвътре. Магистратът Луо накара да разбият вратата, за да може да се влезе.

— Наистина забелязах, че ключалката е нова. И така, след като ключът е бил отвътре, а единственият прозорец в стаята е с гъста желязна решетка, поне можем да сме сигурни, че не е имало външна намеса. Как е станало самоубийството?

— Прерязал си е вратната вена със собствения си кинжал — успя накрая да отговори господин Фън. — Ето как се е случило: Академикът вечерял сам на верандата, после се прибрал и подреждал книжата си според показанията на келнера, когото предупредил никой да не го безпокои. Но след няколко часа келнерът се сетил, че не е поднесъл чая, и почукал на вратата на Червената стая. Никой не отговорил и той отишъл на верандата да погледне през прозореца дали ученият вече не си е легнал. Видял го проснат на земята до леглото, целия облян в кръв. Веднага предупредил управителя, след това дотича при мен. Отидохме заедно в странноприемницата, където бе отседнал магистратът Луо, и той, придружен от хората си, се отправи към „Вечно блаженство“. Там нареди да разбият вратата на Червената стая и след огледа, трупът бе отнесен в даоисткия храм, в другия край на острова. На следващата нощ бе извършена аутопсията.

— Нещо особено откри ли се?

— Не ваше превъзходителство. Или по-скоро — да. Сега си спомням, че по лицето и горната част на ръцете имаше няколко драскотини. Не можах да определя произхода им. Магистратът Луо веднага изпрати специално послание на бащата на починалия, прочутия императорски цензор Ли Уейдзин, който живее уединено в планинската си вила, на около шест мили северно от острова. Пратеникът се върна с чичото на починалия, тъй като доктор Ли бил тежко болен от няколко месеца. Чичото нареди да поставят тялото в ковчег и го отнесе, за да бъде погребано в семейната гробница.

— В коя куртизанка е бил така пламенно влюбен младежът? — попита съдията Ди.

Отново настъпи неловко мълчание. Господин Фън се изкашля и заяви с мрачен глас:

— В Есенна Луна, ваше благородие. Тазгодишната Царица на цветята.

Съдията Ди въздъхна тежко. Опасенията му се сбъдваха!

— Той не бе оставил никакво писмо за нея, както обикновено правят нещастно влюбените — побърза да добави господин Фън. — Но ние открихме, най-отгоре на купчината книжа върху масата, лист хартия, на който ученият бе начертал два кръга, а под тях името на Есенна Луна, изписано три пъти. Магистратът накара да доведат куртизанката и тя не отрече, че младият мъж се влюбил в нея и й предложил да я откупи, но тя отказала.

— Случайно срещнах тази жена днес привечер — с хладен тон каза съдията Ди. — Тя, както ми се стори, доста се гордее с факта, че хората се самоубиват заради нея. Видя ми се себична и безсърдечна жена. Тъй че присъствието й тук тази вечер ми изглежда…

— Надявам се — живо се намеси Дао Бандъ, — че негово превъзходителство ще бъда така добър да вземе предвид особената атмосфера, която цари тук, преди категорично да заклейми поведението й. Реномето на една куртизанка много се покачва, когато някой сложи край на живота си заради красивите й очи, особено ако жертвата е известна личност. Из цялата провинция се говори за това… а извратеното любопитство привлича нови поклонници…

— Колкото и да е особена атмосферата, нещастието си е нещастие — сухо го прекъсна съдията.

Слугите внесоха огромно блюдо с печена патица. Съдията опита и бе принуден да признае, че е невероятно вкусна. По този въпрос сведенията на магистрата Луо се оказаха абсолютно точни!

В стаята влязоха три млади жени и се поклониха грациозно. Едната носеше цитра, другата — дайре. Докато те се настаняваха на малките табуретки, облегнати на стената, третата, привлекателна и дребна, с хубаво личице, пристъпи до масата, за да напълни чашите с вино.

— Това е куртизанката Сребърна Фея, ученичка на Есенна Луна — представи я на съдията Ди господин Фън.

Поетът Дзя Юбо, който не бе обелил дума до този миг, изведнъж се оживи. Размени няколко закачки със Сребърна Фея и се впусна в разговор за старинните балади със съдията. Момичето с цитрата засвири весела мелодия, а другата отмерваше ритъма с длан по дайрето. Когато музиката спря, съдията дочу антикваря кисело да казва:

— Много си срамежлива, момичето ми!

Сребърна фея се опитваше да се изплъзне от стареца, който бе пъхнал ръка доста навътре в широкия ръкав на младата жена. Страните й бяха силно порозовели.

— Вечерта едва сега започва, господин Уън — сухо отбеляза поетът.

Докато търговецът на сувенири измъкваше дланта си, Фън Дай нареди:

— Напълни чашата на господин Дзя, Сребърна Фея! И бъди добра с него, той скоро вече няма да е веселият ерген! — и обръщайки се към Ди, добави: — Имам удоволствието да ви съобщя, ваше превъзходителство, че господин Дао Бандъ, когото виждате пред вас, в качеството на брачен посредник след няколко дни ще обяви годежа на господин Дзя Юбо и моята единствена дъщеря Нефритов Пръстен.

— Да пием за щастливото събитие — веднага се провикна Дао Бандъ.

Съдията тъкмо се канеше да поздрави младия поет, когато с неудоволствие съзря на прага високата млада жена със самочувствие на кралица.

Есенна Луна беше в рокля с висока яка и дълги като шлейф ръкави. Великолепната й дреха бе от виолетов брокат с везан мотив на птици и златни цветя, стегнатият широк пояс подчертаваше тънкия й кръст и пищната гръд. От високия й кок стърчаха дълги златни игли със скъпоценни камъни на края. Изискано положената пудра и червилото омекотяваха съвършения овал на лицето й. От изящните й уши висяха дълги обици от зелен нефрит.

Господин Фън разпалено поздрави младата жена. Тя се поклони небрежно и като огледа стаята, запита:

— Магистратът Луо още ли не е дошъл?

Господин Фън побърза да обясни, че магистратът бил принуден спешно да напусне острова. Добави, че негово превъзходителство господин Ди, магистрат на съседния окръг, го замества, и я помоли да седне до него. Съдията си каза, че не ще е зле да се възползва от случая, за да я поразпита за обстоятелствата около смъртта на младия учен. И за да спечели благоразположението й, се обърна с шеговит тон към нея:

— Сега вече съм ви представен според правилата. Днес наистина имам късмет!

Есенна Луна го изгледа студено.

— Напълни ми чашата — заповяда тя на Сребърна Фея. Пухкавото девойче побърза да се подчини на Царицата на цветята, която пресуши чашата си на един дъх. След като й наляха нова, тя непринудено се обърна към съдията:

— Магистратът Луо не остави ли някакво съобщение за мен?

— Помоли ме да поднеса на всички присъстващи, най-искрените му извинения — отговори леко учуден съдията. — Това сигурно се отнася и до вас.

Тя не каза нищо и остана известно време загледана в чашата си, заплашително сбърчила красивите си вежди. Съдията забеляза, че останалите гости я наблюдават с известно безпокойство. Изведнъж тя вдигна глава и извика на двете музикантки:

— Не стойте като истукани! Изсвирете нещо, нали затова сте тук!

Докато уплашените девойки подхващаха инструментите си, Царицата на цветята пресуши още веднъж чашата си. Поглеждайки с любопитство към нея, съдията забеляза, че жестоките гънки около устните на съседката му се бяха очертали още по-ярко: изглежда, настроението на куртизанката ставаше все по-мрачно… Внезапно тя се вторачи изпитателно във Фън Дай. Той побърза да извърне очи и поведе оживен разговор с Дао Бандъ.

Изведнъж съдията разбра. На верандата Есенна Луна бе доверила, че ще се омъжва за някакъв магистрат, поет, при това богат. Луо пописваше стихове и минаваше за доста заможен! Очевидно неговият пламенен колега се бе увлякъл твърде много в разследването на самоубийството на учения и в момент на порив бе обещал на Царицата на цветята да я откупи и да се ожени за нея. Това обясняваше внезапното му и доста прибързано заминаване! Спешните държавни дела бяха само благовиден повод. Леконравният магистрат сигурно бързо е разбрал, че жената, с която бе прекарал една хубава нощ, е безмилостно и амбициозно създание, готово на всичко, за да постигне целите си. Вероятно тя не би се поколебала да използва факта, че той е допуснал голямо безразсъдство, впускайки се в интимни отношения с важен свидетел по текущо дело. Нищо чудно, че толкова бързаше да напусне острова! Но този нещастен глупак го бе поставил него, колегата си, в изключително досадно положение. Естествено, Фън и останалите са знаели за увлечението на Луо към това момиче и именно затова го бяха поканили. Може би дори вечерята се даваше в чест на откупването на Есенна Луна! Затова толкова се изумиха, когато разбраха, че Луо си е заминал. Те явно се бяха досетили, че Луо му е наприказвал небивалици, и сигурно го смятаха за последен глупак, понеже се е съгласил да замести магистрата при тези обстоятелства! Най-доброто при тези обстоятелства беше да набере повече смелост и да не роптае против съдбата. Той се усмихна мило на съседката си и заяви:

— Току-що научих, че прочутият член на академията Ли Лиен е посегнал на живота си заради вас. Колко са били прави древните в твърдението си, че един хубав и интелигентен млад мъж винаги се влюбва в жена, чиято красота не отстъпва на ума!

Есенна Луна го стрелна с крайчеца на окото си Гласът й прозвуча малко по-любезно:

— Благодаря на негово превъзходителство за този комплимент. Да, Ли Лиен беше по своему много привлекателен. Подари ми парфюм за сбогом и върху хартията, с която бе увит, ми написа очарователни стихове. Клетото момче дойде лично до павилиона ми, за да ми го поднесе през нощта, когато се самоуби. Знаеше, че имам слабост към скъпите парфюми!

Тя въздъхна леко и продължи със замечтан глас:

— Все пак можех да му дам някаква надежда. Той бе толкова внимателен, толкова щедър към мен. Още не съм отворила подаръка и се питам какъв ли парфюм ми е избрал. Знаеше, че харесвам мускус и индийски сантал. Когато си тръгваше, го попитах кой от двата парфюма е избрал, но той не пожела да ми отговори, само ми повтори: „Направете така, че да стигне до предназначението си!“. Естествено, предназначението съм аз. Той обичаше да се шегува! Според вас кой вид парфюм повече би ми подхождал, ваше превъзходителство, мускус или сантал?

Съдията Ди се впусна в изискани комплименти, но бе прекъснат от шума на малка схватка. Наливайки вино на търговеца на сувенири, Сребърна Фея се опитваше да опази гърдите си от твърде предприемчивите ръце на стария развратник и върху дрехата му се разля малко вино.

— Колко си несръчна! — извика й Есенна Луна. — Не можеш ли да бъдеш по-внимателна? И цялата си разрошена! Веднага иди да се оправиш в ложата си?

Царицата на цветята проследи със замислен поглед уплашеното момиче, което ситнеше към изхода. После се обърна към съдията и като сведе с престорена свенливост очи, помоли:

— Дали негово превъзходителство би бил така добър да ми налее малко вино? Ще приема това като специална чест от негова страна.

Докато наливаше вино в чашата й, съдията забеляза, че лицето й се е позачервило. Изглежда, силното вино я бе хванало. Тя навлажни устни с върха на езика си и леко му се усмихна, но очевидно мислите й бяха другаде. Отпи няколко глътки и се изправи.

— Моля да ме извините за момент. Веднага се връщам.

Когато тя излезе, съдията се опита да подхване разговор с Дзя Юбо, но поетът отново бе потънал в мрачно мълчание. Поднесоха нови блюда и всички се нахвърлиха върху тях, докато двете момичета изпълняваха модни мелодии. Съдията Ди не харесваше много тази музика, но не можеше да не признае, че храната е превъзходна.

Сервираха последното рибено ястие, когато Есенна Луна се върна в прекрасно настроение. Като минаваше зад търговеца на сувенири, тя му прошепна нещо на ухото и весело го тупна по рамото с върха на ветрилото си. Сядайки, се обърна към съдията:

— Всъщност тази вечер се оказа по-приятна, отколкото предполагах! — тя постави дланта си върху ръката на съдията и сведе глава към него, така че той усети тежкия аромат на мускус в косите й.

— Да ви призная ли защо бях малко рязка с вас на верандата? — запита тя. — Защото се вбесих, когато усетих колко ми харесвате! И то от първата среща! — тя го изгледа многозначително и добави: — И ми се струва, че вие нямахте нищо против дрехата, с която се появих. Не съм ли права?

Докато съдията Ди търсеше подходящ отговор, куртизанката нежно притисна ръката му и продължи:

— Ако знаете какво удоволствие е да срещна човек като вас, мъдър и опитен. Не можете да си представите колко ме отегчават тези уж модерни младоци. Какво облекчение е да бъда в компанията на истински зрял мъж, мъж, който… — тя го погледна с обиграна свенливост — мъж, който знае много неща.

Съдията Ди със задоволство видя, че антикварят Уън Юан се надигна и помоли да бъде извинен, защото имал среща с много важен клиент.

Царицата на цветята вече си разменяше шеги с господата Фън и Дао. Макар да бе изпила няколко чаши, говорът й бе безупречен. Но когато Фън Дай привърши да разказва някаква смешна история, тя изведнъж се попипа по челото и изстена:

— О, аз, изглежда, прекалих с виното! Нали не бихте приели за неучтиво от моя страна, ако се оттегля, господа! Това е прощалната ми чаша!

Тя взе чашата на Ди и бавно я изпи, после се поклони и излезе.

Съдията с отвращение гледаше отпечатъка от червило върху финия порцелан. Хитро усмихнат, Дао Бандъ забеляза:

— Негово превъзходителство направи потресаващо впечатление на нашата Царица на цветята.

— Есенна Луна просто пожела да бъде мила с един чужденец — отговори съдията.

На свой ред се изправи и Дзя Юбо.

— Не се чувствам много добре — каза той. — Моля да ме извините, че и аз ви напускам.

Раздразнен, съдията Ди си даде сметка, че трябва доста да изчака, преди да си тръгне, за да не помислят, че бърза след Царицата на цветята. Това, че пи от чашата му, бе достатъчно прозрачна покана. В каква история го бе заврял този негодник Луо! Той въздъхна и се зае с подсладената супа, която подсказваше края на вечерята.