Червеният павилион

ГЛАВА XIЕдна малка куртизанка си признава любопитството, а заплаха с камшик развързва езика на един мерзавец

В ранния следобед на улицата със спалните помещения на куртизанките цареше оживление. Вратите непрекъснато се отваряха, за да пропуснат търговци и вестоносци, навсякъде се чуваха звуци на флейта, барабани и цитри, акомпаниращи вокалните или хореографските упражнения на госпожиците.

Ма Жун спря пред една врата, на която бе отбелязано „Втори ранг, № 4“. Вратата отвори някаква смръщена старица и той й обясни, че господарят му желае да види госпожица Сребърна Фея по служебни дела. Без да отговаря, старицата ги въведе в някаква тясна приемна и се упъти да търси младата дама.

Сребърна Фея се появи почти веднага и се поклони дълбоко, като се правеше, че не забелязва усиленото намигане на Ма Жун зад гърба на съдията. Той отпрати старата жена и мило се обърна към малката куртизанка:

— Казаха ми, че вие сте били ученичка на Есенна Луна. Тя вероятно ви е преподавала танци и пеене?

Девойката кимна утвърдително и съдията продължи:

— Това значи, че би трябвало добре да я познавате?

— О да, ваше превъзходителство! Почти всеки ден я виждах.

— В такъв случай ще можете да ми помогнете да си изясня нещо, което ми се губи. Бях осведомен, че тя очаква да бъде откупена от мой колега, магистрата Луо, и че е била твърде огорчена, когато разбрала, че това няма да стане. Веднага се впуснала да си търси нов обожател. Това доказва, че силно е желаела да намери някой, която да я отведе оттук и да се омъжи за нея, така ли е?

— О да, ваше превъзходителство! Тя често ни говореше, и на мен, и на другите момичета, че изборът за Царица на цветята е големият шанс в живота на една куртизанка и че това ще й помогне по-лесно да си намери богат покровител, който да й осигури стабилно положение.

— Отлично. Щом е така, защо е отказала предложението на един толкова богат и известен мъж, като Ли Лиен?

— Това и мен много ме учуди, ваше превъзходителство. Ние, момичетата, си говорехме, че сигурно има някаква особена причина, но можехме само да гадаем каква е тя. Имаше нещо потайно в тяхната връзка. Например ние така и не узнахме къде ходеха… хм… да се любят. Той я канеше на всички свои пирове, но след вечеря двамата никога не се оттегляха в някоя от стаите, запазени за поканените. А тя нито веднъж не го придружи до неговия хотел. Когато научих, че Ли се бил самоубил заради нея, аз…

Младата жена се изчерви и като стрелна съдията с очи, продължи:

— Бях толкова любопитна да разбера къде са се срещали, че разпитах слугинята на Есенна Луна, и тя ми каза, че Ли е идвал един-единствен път в павилиона на господарката й, и то вечерта, преди да се самоубие. Поговорили си малко и той веднага си тръгнал. Разбира се, Царицата на цветята благодарение на титлата си може да отиде, където пожелае, на острова има толкова места, където би могла да се среща с любовниците си. Вчера следобед се осмелих да й задам този въпрос и тя ми отговори рязко да се занимавам с моите си неща. Стори ми се доста странно, защото тя обичаше да ни разказва пикантни подробности от интимното поведение на партньорите си. Няма да забравя колко много се смяхме, когато ни описваше как внушителният магистрат Луо…

— Да, да… — забързано я прекъсна съдията Ди. — Чух, че имате чудесен глас. Доколкото разбрах от моя помощник, вие учите пеене при една бивша куртизанка, някоя си госпожица Лин?

— Не знаех, че помощникът ви е толкова бъбрив! — отвърна Сребърна Фея и стрелна яден поглед към Ма Жун. — Ако другите момичета разберат, те също ще искат да вземат уроци при госпожица Лин и ще имаме еднакъв репертоар.

— Ние ще запазим тайната — усмихнато отвърна съдията. — Само исках да поговоря с госпожица Лин за неща, случили се на острова преди много години, но тъй като не бих искал нашата среща да стане достояние на някои люде, не мога да я проведа в трибунала. Мога ли да разчитам на вас да ми уредите една дискретна среща с нея?

— Няма да е лесно, ваше превъзходителство — каза куртизанката, като бърчеше чело. — Току-що бях при нея, но тя не ми позволи да вляза вътре. През вратата ми каза, че кашлицата й отново се засилила и че не ще може да ми дава уроци още една-две седмици.

— Едва ли е толкова болна, че да не може да отговори на няколко обикновени въпроса. Идете да я предупредите, че след час ще ни отведете при нея. Ние ще се върнем веднага.

Сребърна Фея церемониално ги изпрати до вратата. Щом излязоха, магистратът каза на Ма Жун:

— Искам Дао Бандъ да присъства на разговора ми с госпожица Лин, тъй като би могъл да ни подскаже интересни въпроси. Да влезем в този магазин за вино, сигурно ще ни упътят къде да го намерим.

Късметът им се усмихна. Управителят им каза, че в момента господин Дао Бандъ е в склада и преглежда нова пратка вина. Намериха Дао наведен над голяма делва вино. Търговецът се извини, че ги посреща на подобно място, и предложи да ги заведе в магазина, за да опитат от новото вино, но съдията отвърна:

— Бързам, господин Дао. Исках само да ви съобщя, че след малко ще имам среща с една възрастна жена, която преди трийсет години е била най-прочутата куртизанка на острова. Помислих си, че може би ще пожелаете да присъствате на срещата.

— Разбира се — възкликна Дао. — Как успяхте да я откриете, ваше превъзходителство? Аз от години се опитвам да издиря такъв човек!

— Струва ми се, че малко хора знаят за нейното съществуване. Сега имам едно кратко посещение, господин Дао, и на връщане ще минем да ви вземем оттук.

Дао Бандъ топло благодари на магистрата. На улицата съдията се обърна към помощника си и рече:

— Този търговец на вино отделя доста повече време за сделките си, отколкото пожела да си признае сутринта, струва ми се.

— Малцина биха се отказали да опитат новото вино! — отвърна с хитра физиономия Ма Жун.

Магазинът за антики и сувенири на Уън Юан беше на ъгъла на една пешеходна улица. Вътре върху множество големи и малки масички стояха скулптури, лакирани съдове и други старинни предмети с най-различни — форми и размери. Когато продавачът изчезна по стълбите, отнасяйки червената му визитна картичка, съдията каза тихо на Ма Жун:

— Ще се качиш с мен. Ще те представя като колекционер на старинен порцелан.

Едрият мъжага отчаяно запротестира, но съдията го прекъсна и му каза, че се нуждае от свидетел.

Уън Юан слезе почти моментално и се поклони ниско на съдията Ди. Понечи да се впусне в обичайния за подобни случаи порой от вежливи фрази, но нервното треперене на устните му не му позволи да произнесе и дума. Съдията побърза да заговори с подчертано сърдечен тон:

— Толкова съм чувал да хвалят вашата прекрасна колекция, господин Уън, че не можах да устоя на изкушението и дойдох да й хвърля едно око.

Уън отново се поклони дълбоко. Когато се изправи, си личеше, че обяснението на съдията е разпръснало уплахата му. Той се усмихна с пресилена скромност и каза:

— Нещата, които са тук долу, нямат голяма стойност, ваше превъзходителство. Те са просто за невежите посетители от затънтените провинции. Позволете ми да ви отведа горе.

Залата на първия етаж беше препълнена с ценни предмети, а по лавиците, които я опасваха, бе наредена превъзходна колекция от старинен порцелан. Антикварят отведе съдията и Ма Жун в една малка стая кабинет и покани магистрата да седне пред ниска масичка за чай. Ма Жун остана прав зад господаря си. Приглушената от хартията на прозорците светлина меко осветяваше окачените по стените свитъци, подчертавайки изящния им колорит, облагороден от времето. Въздухът беше приятно свеж, но Уън настоя гостът му да приеме едно красиво копринено ветрило. Докато антикварят наливаше уханния жасминов чай в чашата му, съдията заобяснява:

— Древните картини и ръкописи са моята слабост. А помощникът ми е специалист по старинен порцелан.

— Какво щастливо съвпадение! — възкликна Уън и постави на масичката лакирана кутия, от която извади изящна бяла ваза с издължена форма, обявявайки: — Донесоха ми я тази сутрин, но не съм сигурен дали е автентична. Дали вашият помощник би ми оказал честта да изкаже своето мнение?

Злощастният бивш боксьор загледа вазата с толкова покрусена физиономия, че Уън побърза да прибере деликатния предмет в подплатената му кутия и каза с тъжен глас:

— Да, аз също мислех, че е фалшификат, но не допусках, че е толкова груб. Господинът е истински познавач!

Ма Жун се върна зад креслото на господаря си, потискайки въздишка на облекчение. С все така приятелски тон съдията се обърна към антикваря:

— Но седнете, господин Уън, нека си поговорим спокойно.

Когато домакинът седна, съдията уточни небрежно:

— Да поговорим… но не за порцелан. Най-добре да се върнем на лъжите, които наприказвахте тази сутрин на съдебното заседание.

Изпитото лице на Уън стана мъртвешки бледо.

— Недостойната личност, която ви слуша… — заекна той.

Съдията го прекъсна студено и каза:

— Вие заявихте, че снощи сте дошли направо тук, след като сте напуснали „Сивият жерав“. Вероятно си въобразявате, че никой не ви е видял как изтезавате една беззащитна млада жена в занималнята на куртизанките. Но една прислужничка е станала свидетелка на сцената и ме уведоми.

Лицето на Уън се покри с червени петна. Като овлажни с усилие тънките си устни, той отвърна:

— Не сметнах за нужно да занимавам негово превъзходителство с подобна дреболия. Но тези своенравни момичета имат нужда от време на време от наказание.

— Този, който ще получи хубаво наказание, сте вие. Обида на съда, това значи петдесет удара с големия камшик8. Да свалим десет заради напредналата ви възраст, останалото ще е достатъчно, за да ви направи инвалид до края на живота ви!

Уън рязко се изправи и се хвърли в краката на съдията Ди. Заудря чело о земята, молейки за прошка. Съдията Ди ядно нареди:

— Станете! Няма да бъдете наказан с камшик, защото палачът ще отсече главата ви. Замесен сте в убийство.

— Убийство? — извика Уън. — Това не е възможно, ваше превъзходителство… Какво убийство!

— Убийството на члена на академията Ли Лиен. Един човек е чул разговора, който сте водили с него сутринта, когато е пристигнал тук преди десет дни.

Уън изгледа съдията с ококорени от почуда очи.

— До кея, под дърветата, мръсник такъв! — изрева Ма Жун.

— Но никой… — започна Уън. Замълча, после заекна: — Тоест…

Отново млъкна, като полагаше отчаяни усилия да се овладее.

— Хайде, говори… признавай! — прокънтя гласът на съдията Ди.

— Но ако разговорът ни ви е бил съобщен, би трябвало да знаете, че аз се постарах, направих всичко, което бе по силите ми, за да вразумя младия Ли — проплака Уън. — Казах му, че е чиста лудост да иска да обезчести дъщерята на Фън, че той ще му отмъсти по ужасен начин, че…

— Разказвай всичко — сряза го съдията. — Разкажи ми как се стигна до убийството.

— Този подлец Фън сигурно ме е наклеветил, ваше превъзходителство. Нямам нищо общо със смъртта на Ли Лиен. Виновникът сигурно е самият Фън!

Антикварят пое дъх и продължи по-спокойно:

— Ще ви обясня съвсем точно какво се случи, ваше превъзходителство. На разсъмване слугата на Ли дойде тук. Току-що бях станал. Каза ми, че господарят му, когото очаквах предната вечер, бил задържан поради сблъскване с друга джонка и че ме моли да отида на кея. Познавах баща му, императорския цензор Ли, и се надявах, че и със сина ще имам добри сделки. Мислех, че може би…

— Не се отдалечавай от фактите! — прекъсна го съдията.

— И така, Ли не се интересуваше от антични предмети, а настоя да му помогна в уреждането на тайна среща с госпожица Нефритов Пръстен, дъщерята на Фън Дай! Видял я, когато джонките им се сблъскали, и се опитал да я убеди да прекара нощта в неговата кабина. Отказът на момичето наранил самолюбието на този глупак и той бе решен на всяка цена да я накара да отстъпи пред каприза му. Опитах се да му обясня колко нелепи са тези намерения. Подчертах, че това е благопристойна девойка, чийто баща не само е твърде богат, но и е един от най-влиятелните хора и освен това…

— Това го знаят всички. Разкажи ми по-добре как омразата ти към Фън те накара да промениш плановете си.

Съдията Ди забеляза нервния тик, който изкриви изопнатото лице на Уън. Значи бе улучил. Антикварят избърса потното си чело и с отчаян глас заговори:

— Изкушението бе твърде силно за мен, ваше превъзходителство. Направих ужасна грешка, но Фън винаги се е отнасял с презрение към мен както в търговските сделки, така и… за други неща. Какъв глупак съм бил да помисля, че случаят е добър да го унизя чрез дъщеря му! А ако планът пропаднеше, Ли щеше да отнесе всичко. Затова му подхвърлих, че зная как да накараме Нефритов Пръстен да се съгласи на среща с него, и му казах да мине следобед при мен, за да уточним подробностите.

Антикварят погледна боязливо застиналото лице на съдията и продължи:

— Ли дойде и аз му разказах, че навремето един от първенците на острова се е самоубил, понеже известна куртизанка отблъснала любовта му и всички знаели, че Фън Дай е бил щастливият съперник на покойния. Дори се шушукаше, че това не било самоубийство и че Фън е убиец. И може би тези слухове не са били толкова неверни, ваше превъзходителство, тъй като, кълна се, вечерта, когато умря онзи нещастник, аз видях Фън да се шмугва зад хотела, където се разигра трагедията. Според мен Фън го е убил и е представил убийството за самоубийство.

Уън се покашля и продължи:

— Обясних на Ли, че госпожица Фън е чувала тези подмятания и ако той изпрати на девойката вест, че притежава неоспорими доказателства за вината на Фън, тя непременно ще дойде, защото силно обича баща си. Тогава той, Ли, ще може да прави каквото си пожелае с нея, тъй като тя няма да се осмели да го обвини публично. Това е всичко, ваше превъзходителство. Кълна се! Не зная дали Ли е изпратил съобщението и ако го е сторил, дали Нефритов Пръстен Го е посетила, но това, в което съм сигурен, е, че видях Фън в парка точно зад Червения павилион. А какво се е случило там, нямам никаква представа, ваше превъзходителство, и ви моля да ми вярвате! — Той падна на колене и заудря челото си о пода.

— Всяка дума от изявлението ви ще бъде проверена — смръщен изрече съдията Ди. — Надявам се, за ваше добро, всичко да е истина. Сега ще напишете признанията си как Есенна Луна ви е пошушнала, че Сребърна Фея е завързана гола за една колона в учебната зала на куртизанките, как вие сте отишли на посоченото място и след като момичето е отказало да отстъпи пред долните ви щения, жестоко сте я били с бамбукова флейта. Хайде, ставайте и изпълнявайте каквото ви наредих.

Уън се изправи с неочаквана пъргавина. Треперещите му ръце измъкнаха лист хартия от чекмеджето и го поставиха върху бюрото. Но когато потопи четката в туша, той се поколеба.

— Аз ще ви диктувам — рязко каза съдията Ди. — Аз, долуподписаният, с настоящото признавам, че през нощта на двайсет и осмия ден на Седмата луна…

Когато търговецът свърши, магистратът му нареди да сложи печата си върху признанието и отпечатъка от палеца си в долния ъгъл на документа. После побутна листа към Ма Жун, за да положи и той отпечатъка на палеца си като свидетел.

Пъхна листа в ръкава си и студено процеди:

— Не може и да се мисли за никакво пътуване до столицата. Поставям ви под домашен арест.

После слезе по стълбите, придружен от Ма Жун.