Червеният павилион

ГЛАВА XIIСъдията Ди проучва нови факти с помощника си, а една бивша куртизанка извиква сенки от миналото

Крачейки забързано по улицата, магистратът се обърна към помощника си:

— Бях несправедлив към Рака и другия ти приятел, признавам го. Те ни предоставиха ценни сведения.

— Да, на тия двамата можем да имаме доверие. Въпреки че не им разбирам и половината от това, което говорят. Особено на Рака. Но да се върнем на Уън, ваше превъзходителство. Вярвате ли на историята, която ви изтърси тоя мерзавец?

— Отчасти. Ние го изненадахме. Пипнахме го неподготвен. Предполагам, че Ли наистина е пожелал госпожица Фън, и освен това вярвам, че Уън Юан му е подсказал подлата стратегия, която ни описа. Всичко това отговаря както на самомнението и арогантността на Ли, така и на нападателната подлост на Уън. То обяснява и защо Фън толкова е бързал да омъжи дъщеря си за Дзя Юбо. Младият поет изцяло зависи от Фън и не би посмял да върне младата съпруга на баща й, когато открие, че не е девствена.

— Значи ваше превъзходителство е убеден, че Ли наистина я е обезчестил?

— Разбира се. Затова и Фън го е убил. Подредил е всичко така, че смъртта на младия учен да прилича на самоубийство точно както е направил и преди трийсет години с Дао Куан.

Като забеляза доста недоверчивото изражение на помощника си, съдията побърза да добави:

— Но може и да не е Фън, разбира се! Той просто има мотив и е бил на мястото. Аз съм напълно съгласен с твоите приятели Рака и Скаридата, че този учен съвсем не е човек, който ще се самоубие заради една жена, заради това, че някаква куртизанка му отказала благоразположението си. Не, очевидно Фън го е убил. Освен с удобен случай и сериозен мотив той е разполагал и с похват, излязъл твърде сполучлив преди трийсет години. Съжалявам, че няма друго разрешение, защото Фън ми направи много добро впечатление. Но ако той е убиецът, доброто впечатление няма да ми попречи да го арестувам.

— Може би той ще ни даде някои полезни сведения за смъртта на Есенна Луна, ваше превъзходителство.

— Би било чудесно! Това, което открих във връзка с убийствата на Дао Куан и Ли Лиен, с нищо не ни помага да разрешим загадката около Есенна Луна. И все пак съм убеден, че между смъртта на Царицата на цветята и другите два случая има някаква връзка, но да ме вземат дяволите, ако виждам каква!

— Преди малко казахте, ваше превъзходителство, че вярвате на стария сладострастник за Ли и Нефритов Пръстен. А какво мислите за останалото?

— След като ни обясни какви съвети е дал на Ли, забелязах, че сякаш се поокопити. Изглежда, е разбрал, че блъфирам, и тъй като вече не можеше да промени признанията си, реши да не ни казва повече. Но имам чувството, че е разговарял с Ли за неща, които предпочита да премълчи. О, ще открием ние пиленцето. Още не съм привършил с този гнусен старик.

— Надявам се да не му се размине леко! — избоботи Ма Жун и двамата продължиха пътя си.

Дао Бандъ ги чакаше пред магазина за вино. Тримата се отправиха към общежитието на Сребърна Фея. Младата жена сама им отвори и тихичко каза:

— Госпожица Лин се срамува да посрещне негово превъзходителство в мизерната си колиба. Настоя да я доведа тук, колкото и болна да е. Вкарах я вътре, без да ни види никой, и сега тя ви очаква в стаята за занимания, която в момента е свободна.

Младата куртизанка ги отведе до обширна зала, където до прозореца в дъното забелязаха силуета на слаба, превита в креслото жена. Облечена беше в проста избеляла рокля от кафяв памучен плат. Сивите й коси висяха раздърпани по раменете, ръцете й с изпъкнали вени почиваха в скута. Когато ги чу да влизат, тя обърна невиждащите си очи към тях.

Светлината, нахлуваща през хартията на прозореца, осветяваше обезобразено от шарка лице. На двете хлътнали бузи имаше нездрави алени петна, очите, под нещо като мътно перде, оставаха странно неподвижни.

Сребърна Фея се завтече бързешком към старата жена, последвана от съдията Ди и двамата му спътници. Свеждайки се над посивялата глава, тя пошепна:

— Магистратът е тук, госпожице Лин.

Бившата куртизанка понечи да стане, но съдията сложи ръка върху крехкото й рамо и изрече с топъл глас:

— Не ставайте, моля ви. Не трябваше да си правите труда да идвате дотук, госпожице Лин.

— Недостойната стара жена е изцяло на ваше разположение, ваше превъзходителство — произнесе сляпата.

Съдията неволно отстъпи назад, стреснат и невярващ. Никога досега слухът му не бе погалван от толкова топъл, толкова богат и вълшебен глас. Долитащ от едно нещастно създание, опустошено от годините и болестта, той звучеше като жестока подигравка. Съдията преглътна няколко пъти, преди да успее да проговори:

— Какво бе професионалното ви име, госпожице Лин? — най-сетне попита той.

— Наричаха ме Златен Яспис, ваше превъзходителство. Хората се възхищаваха от пеенето и… от красотата ми. Бях на деветнайсет години, когато болестта… — гласът й се задави.

— По това време — поде магистратът — една куртизанка на име Зелен Нефрит е била избрана за Царица на цветята. Познавахте ли я добре?

— Да. Но тя умря преди трийсет години, по време на епидемията. Аз бях една от първите, която се зарази. Научих за смъртта на Зелен Нефрит няколко седмици по-късно, когато вече оздравявах. Тя се заразила малко след мен и починала много бързо.

— Предполага се, че Зелен Нефрит е имала много обожатели?

— Разбира се. Не познавах по-голямата част, само двама ми бяха по-близки, двама обитатели на острова — Фън Дай и Дао Куан. Когато се възстанових, Дао и Зелен Нефрит вече не бяха между живите.

— Уън Юан, търговецът на антики, не се ли опитваше да спечели благоразположението й?

— Уън Юан? Да, познавам и него, но ние го отбягвахме. Той намираше удоволствие само в това да изтезава жените. Правеше скъпи подаръци на Зелен Нефрит, но тя дори не го поглеждаше. Уън още ли е на тоя свят? Вероятно минава шейсетте. Всичко беше толкова отдавна.

Прелестни куртизанки минаха край прозореца, разговаряйки оживено. Едната избухна във весел смях.

— Мислите ли — отново попита съдията Ди, — че може да има нещо вярно в приказките, че Фън бил любовник на Зелен Нефрит?

— Фън беше много красив мъж. С честно сърце, човек, на когото можеше да се разчита. Той и Дао Куан бяха сродни, избрани души. Дао също бе красив, честен и добър. И много, много влюбен в нея.

— Носи се слух, че Дао се е самоубил, тъй като Зелен Нефрит предпочела Фън. Вие сте го познавали, госпожице Лин, мислите ли, че е възможно Дао да е постъпил по този начин?

Бившата куртизанка не отговори веднага. Вдигна сляпото си лице, за да улови по-добре звука от цитра, на която някой се упражняваше на първия етаж. Натрапчиво се повтаряше един и същ мотив. Най-после госпожица Лин каза:

— Това момиче трябва да настрои инструмента. Да, Дао Куан дълбоко обичаше Зелен Нефрит и е възможно да се е самоубил заради нея.

Тя изведнъж долови учестеното дишане на Дао Бандъ при последните думи и рязко попита:

— Кой е с вас, ваше превъзходителство?

— Един от моите помощници.

— Не е вярно, ваше превъзходителство, този, когото чух, вероятно добре е познавал Дао Куан. Той би могъл да ви разкаже много повече от мен.

Разтърси я жестока кашлица, тя извади от ръкава си смачкана кърпичка и избърса устните си. Когато отдръпна дланта си, на кърпичката аленееха кървави петна. Съдията разбра, че дните на болната са преброени. Той я изчака да се посъвземе и продължи:

— Казват също, че Дао Куан не се е самоубил, а е бил убит от Фън.

Тя бавно поклати глава.

— Това е клевета, ваше превъзходителство. Дао Куан беше най-добрият приятел на Фън. Често съм ги чувала да говорят за Зелен Нефрит. Зная, че ако тя бе предпочела единия, другият щеше да приеме избора й. Но мисля, че не е имала време да избира.

Съдията въпросително погледна Дао Бандъ, който поклати глава. Списъкът с въпросите бе изчерпан.

— Мисля — поде красивият, топъл глас, — че Зелен Нефрит искаше нещо повече от хубав, честен и богат любим. Нейният избраник трябваше да въплъщава всичко това, но и да бъде способен да захвърли богатство и репутация, всичко… заради жената, която обича.

Гласът секна. Съдията Ди гледаше втренчено през прозореца. Музикалната тема на цитрата му лазеше по нервите. Като правеше усилия да запази спокойствие, той се обърна към куртизанката:

— Дълбоко съм ви благодарен, госпожице Лин. Страхувам се, че ви изморих. Ще поръчам носачи и стол.

— Аз съм ви признателна, ваше превъзходителство, за благосклонното внимание и ви благодаря.

Въпреки че думите й бяха смирени, тонът, с който старата жена ги изрече, извикваше образа на великата куртизанка, отпращаща поредния почитател с царствена милост. Сърцето на съдията Ди се сви.

Когато всички излязоха, Дао Бандъ промълви:

— Останал й е само гласът. Колко странно е това извикване на сенките. Имам нужда да размисля, ваше превъзходителство, моля да ме извините.

Съдията кимна и се обърна към Ма Жун:

— Иди да наемеш стол и носачи за госпожица Лин. Ще кажеш да го докарат пред задната врата и ще помолиш Сребърна Фея да настани старата жена, без да привлича вниманието. Имам да направя още едно посещение, преди да се върна в Червения павилион. Ще бъда там след час.