Червеният павилион

ГЛАВА XVIIIЗелен Нефрит е уличена в благородна лъжа и баща й най-после разкрива истината

Съдията Ди допиваше трета чаша чай, когато възрастният слуга дойде да съобщи, че паланкинът на главния надзорник е в предния двор. Съдията стана и се отправи да посрещне Фън Дай и Нефритов Пръстен.

— Хиляди извинения, че ви обезпокоих така късно, но е абсолютно наложително — обърна се той към посетителите си. — Запознах се с нови факти и смятам, че ако ги обсъдим заедно, въпросите, които не ни дават покой, бързо ще бъдат изяснени.

Той ги отведе в салона и настоя Нефритов Пръстен да седне на масата редом с него и с баща си. Лицето на Фън бе все така непроницаемо, но в очите на момичето трептеше тревога.

— Осведомиха ли ви, че двама от хората ви са били нападнати днес следобед от разбойници?

— Да, ваше превъзходителство. Засадата е била организирана от злосторници от другия бряг на реката. Искали са да си отмъстят за трима от техните, убити при въоръжено нападение. Дълбоко съжалявам, че помощникът на негово превъзходителство също е бил нападнат.

— О, инциденти от този род не го притесняват. Струва ми се, че той дори се забавлява — и като се обърна към младото момиче, попита: — Бихте ли ми припомнили как точно влязохте в тази стая?

За миг погледът на момичето се спря на вратата на верандата.

— Ще ви покажа — каза тя и стана.

Съдията се изправи едновременно с нея и я хвана за ръката.

— Няма нужда — каза той. — Тъй като сте дошли от парка, вие сте се качили до верандата по четирите високи стъпала в средата й, предполагам?

— Точно така, ваше превъзходителство!

Тя внезапно прехапа устни, като съзря бледното изопнато лице на баща си.

— Точно така си и мислех! — извика строго съдията. — Хайде да привършим с тази комедия, какво ще кажете? Единствените стъпала, които осигуряват достъп до верандата, са от двата й края. Вие никога не сте идвали тук, момичето ми. Следобеда, когато започнах да разпитвам баща ви, още първите ми думи са ви разкрили, че зная за домогванията на Ли спрямо вас, както и за това, че баща ви е бил тук вечерта, когато е настъпила смъртта на младия Ли. Вие сте твърде умна и тръгвайки от тези два факта, измисляте някаква история за Ли, който се опитва да ви прелъсти в тази стая, и вие го убивате, за да защитите честта си. Както и всичко останало, това, естествено, е чиста измислица, скалъпена, за да спаси баща ви.

Като видя, че момичето цялото почервенява от смущение и всеки миг ще се разплаче, той продължи по-меко:

— Във вашата история все пак имаше известна доза истина. Ли наистина се е опитал да ви обезчести, но не преди три дни и не в тази стая. Това се е случило преди десет дни, на джонката му. Синините, които толкова държахте да ми покажете, са поизбледнели. Не е възможно да са толкова скорошни, колкото твърдяхте. Описанието на борбата помежду ви също не беше убедително. Когато един силен мъж вижда, че жената, която се опитва да изнасили, хваща нож, той ще се помъчи да я обезоръжи, а не да я прегръща, все едно че няма нищо. А и бяхте забравили, че е била прерязана дясната вратна артерия, което говори по-скоро за самоубийство, отколкото за убийство. Като махнем тези дребни неточности, историята ви не беше зле скалъпена, още повече че я импровизирахте в момента.

Нефритов Пръстен избухна в сълзи. Фън я погледна загрижено и уморено рече:

— Вината е изцяло моя, ваше превъзходителство. Тя просто се опитваше да ми помогне. Но като видях, че вие хващате вяра, не посмях да призная истината. Не съм убивал този проклет Ли, но си давам сметка, че ще бъда обвинен за смъртта му, тъй като наистина бях в Червения павилион онази нощ и…

— Не — прекъсна го съдията, — вие няма да бъдете обвинен за смъртта му. Аз имам доказателство, че той наистина се е самоубил. С преместването на трупа вие сте направили самоубийството съвсем явно. Предполагам, че сте дошли при него във връзка със заговора му с антикваря срещу вас?

— Да, ваше превъзходителство. Моите хора ме бяха предупредили, че Уън Юан се опитва да подхвърли в дома ми сандък с пари, който да ме компрометира. Планът е бил Ли Лиен да пише до префекта, че не декларирам точната сума на доходите си. Щяха да последват ревизии и разследвания и щяха да „открият“ подхвърления в къщата ми сандък с пари. Тогава…

— Защо не ми съобщихте веднага за тези машинации? — сухо го прекъсна съдията.

Фън се поколеба за миг, после притеснено обясни:

— Ние, обитателите на Райския остров, предпочитаме да перем мръсното си бельо помежду си. Не сме свикнали да показваме пред чужденци разправиите си. Може би грешим, но…

— Разбира се, че грешите. Продължете историята си.

— Когато хората ми ме уведомиха за плана на Уън Юан, аз реших да се срещна с Ли Лиен. Исках откровено да го запитам защо той, интелигентен мъж когото добре познавах, се съюзява с търговеца на антики в такава долна интрига. Щях и да го порицая за държанието му към дъщеря ми на кораба. Но когато дойдох тук, налетях в парка на Уън и тази среща ми припомни една вечер преди трийсет години, когато на път за Дао Куан на същото място срещнах Уън Юан. Съобщих на антикваря, че неговите долни козни са ми известни и че отивам при Ли Лиен, за да му кажа какво мисля за всичко това. Уън Юан призна, че в момент на ревност помолил Ли да му помогне да ме измести от поста ми. Младият учен, който явно бил зле с парите, отначало се съгласил, после, без Уън да знае защо, се отметнал. Антикварят смирено ме помоли да му простя недостойните замисли и ме подкани да отида при Ли, за да потвърди и той, че двамата са се отказали от плана си. Когато влязох в тази стая, видях, че злокобните ми предчувствия са се сбъднали — Ли Лиен лежеше в креслото, очевидно мъртъв. Уън Юан явно е знаел и е желаел да ме сварят до трупа, за да ме обвинят в убийство. Преди трийсет години пред трупа на Дао аз го заподозрях в подобни намерения. Тогава си припомних, че първото убийство бе замаскирано като самоубийство, и реших да прибягна до същата измама. После стана точно както ви докладвах, ваше превъзходителство. Когато се реши, че Ли се е самоубил заради Есенна Луна, която отблъснала любовта му, разказах всичко на дъщеря си и това я накара прибързано да импровизира своята история, за да оправдае моето толкова неразумно действие — преместването на трупа. Фън се изкашля и продължи с глух глас:

— Не мога да намеря думи, ваше превъзходителство за да изразя дълбокото си съжаление за своето неописуемо глупаво държание. През целия си живот никога не съм се срамувал толкова, както когато бях принуден да потвърдя вашето погрешно тълкуване на последните драсканици на Ли. Наистина, аз…

— Не се притеснявам, когато ме мамят — сухо го прекъсна съдията. — Случва ми се непрекъснато и съм свикнал. За щастие винаги разкривам заблудата, преди да е станало прекалено късно. В този конкретен случай излезе, че онези драсканици на Ли наистина се отнасят до Есенна Луна. Но той не се е самоубил заради нея.

Съдията Ди се облегна назад в креслото. Поглади дългата си черна брада и продължи:

— Младият Ли Лиен е бил много талантлив мъж, но твърде студен и пресметлив. Успехът идва рано при него и за дълго му замайва главата. Длъжността, която заема, не го задоволява и той желае да се изкачи още по-високо, при това колкото може по-бързо. Но за тази цел му трябват пари, много пари, а семейното богатство се е стопило вследствие на няколко години слаба реколта и рисковани сделки. Със съучастието на вашия стар враг Уън Юан той съставя план, който ще му осигури приказните богатства на Райския остров. Преди десет дни пристига тук, за да пусне в ход проекта си, самоуверен и надменен. След сблъсъка на двете джонки отказът на вашата дъщеря наранява болното му самолюбие и той се опитва да я обезчести. Когато Уън го посреща на кея, Ли все още е разгневен от отказа на Нефритов Пръстен заповядва на стария търговец да му помогне да справи с нея. Припомня му, че вие скоро ще бъдете подведен под отговорност за данъчни нарушения й няма да сте в състояние да защитите дъщеря си. Това вдъхва кураж на Уън Юан. Той бързо подсказва на Ли как да принуди Нефритов Пръстен да отстъпи пред домогванията му. Негодникът разбира, че така ще Ви засегне лично.

Съдията поспря, за да отпие глътка чай.

— Скоро след това — продължи той — Ли толкова се заплесва по госпожица Розов Карамфил, госпожица Божур и другите млади куртизанки, че не се сеща за дъщеря ви. За сметка на това обаче непрекъснато се сеща за плана си да ви озлочести. В една кръчма се запознава с млад мъж, чиито услуги смята да използва, за да подхвърли сандъка с парите. Тогава, на двайсет и петия ден, деня на смъртта му, Ли открива или смята, че е открил, нещо, което напълно променя плановете и въжделенията му за бъдещето. Той изпъжда леконравните госпожици, с които е прекарал толкова сладостни моменти, изпраща обратно в столицата разпуснатите си другари в разгулния живот, защото е решил да сложи край на дните си. Вечерта, малко преди избрания от него момент за фаталния жест, отива при Есенна Луна, за да се види за последен път с нея. Сега и двамата не са сред живите и ние никога не ще узнаем истината за тяхната връзка. Доколкото разбрах, Ли я вземал на вечерите, които давал, за блясък, но не е бил неин любовник. И може би затова в последните моменти на живота му тя олицетворява за него всички земни наслади, с които му предстои да се раздели. С покрусена душа й поверява писмо до баща си, императорския цензор. Есенна Луна просто забравя да предаде това писмо. Куртизанката не се е опитвала да превърне Ли Лиен в свой любовник, тъй като усетът й е подсказвал, че той е толкова студен и себичен, колкото и самата тя. Ли със сигурност никога не е говорил, че възнамерява да я откупи от господаря й.

— Никога? Но моля ви се, ваше превъзходителство, та тя самата го заяви!

— Заяви го… но това е било лъжа. Когато е разбрала, че той се е самоубил, а името й е изписано върху лист на бюрото му, тя се е възползвала от случая, за да раздуе славата си, и нагло заявила, че е отказала ласкателното предложение на младия учен.

— Тя е нарушила моралния кодекс на изискания свят! — с негодувание извика Фън. — Името й ще бъде зачеркнато от списъка на Цариците на цветята.

— Тя не беше от особено висока класа — сухо отбеляза съдията Ди, — но вината й е по-скоро следствие от начина на живот. Друго, което ме кара да бъда по-снизходителен към нея, е, че смъртта й е била ужасна.

Очите на съдията се насочиха към затворената портичка на верандата и той прекара длан по лицето си, после погледът му се вряза в бащата и дъщерята.

— Вие, Фън, се опитахте да заблудите правосъдието, подменяйки обстоятелствата около едно самоубийство, а вие, Нефритов Пръстен, наговорихте куп лъжи. За ваше щастие разговорът ни беше от частен характер. Не съм забравил също, че вие, Фън, се заклехте да кажете цялата истина единствено във връзка със събитията отпреди трийсет години. Крайната цел на правосъдието е да поправи в рамките на възможното нещастията, причинени от престъпление. Опитът за изнасилване е престъпление, и то тежко. Така че ще забравя за вашите провинения и самоубийството на Ли Лиен ще бъде регистрирано именно като самоубийство, а като обяснение ще впишем вече приетото — нещастна любов. Безполезно е също да петним честта на злощастната Есенна Луна. Ето защо вие ще премълчите дребната й измама и ще оставите името й в списъка на Цариците на цветята. Що се отнася до Уън Юан, той е виновен в престъпни начинания. Но е действал така несръчно, че планът му се е провалил още преди да посмее да го приложи. Той може би никога не е извършвал истинско престъпление. Липсва му смелостта да осъществи заплетените си интриги. Ще взема необходимите мерки, за да му попреча веднъж завинаги да злосторничи. Две убийства са извършени в Червения павилион. Но тъй като нито вие, нито дъщеря ви сте замесени в тях, няма да кажа нищо за тези черни деяния. Това е всичко, което имах да ви съобщя.

Фън се простря в краката на съдията Ди, последван от дъщеря си, но той нетърпеливо им нареди да се изправят.

— Презирам места като Райския остров. Но, естествено, си давам сметка, че това е необходимо зло и че един наистина съвестен главен надзорник като вас бди да се съблюдават границите на допустимото. Можете да се оттеглите.

Разделяйки се със съдията, Фън смутено промълви:

— Предполагам, че негово превъзходителство ще приеме като дързост от моя страна, ако попитам кои са двете убийства, за които негово превъзходителство спомена преди малко.

Съдията се замисли за миг, после отвърна:

— Дързост ли? В края на краищата вие сте главен надзорник на острова и трябва да знаете. Но засега ми се струва прибързано да споделям каквото и да било, тъй като не разполагам с необходимите факти. Веднага след като ги науча, ще ви уведомя.

Фън и дъщеря му направиха нисък поклон и напуснаха павилиона.