Дукесата

Глава двадесета

След като Маймунката изчезна в тайния коридор, Клер махна нервно фибите от косите си и започна да ги мачка, сякаш искаше да ги счупи.

Разбира се, не беше нейна работа дали Тревилиън прекарваше нощта с друга жена. Не я засягаше. Тревилиън беше капитан Бейкър, прочут по цял свят с любовните си приключения.

Разкопча роклята си, свали турнела и фустите си. Само по корсет и долно бельо се завъртя пред огледалото. После скри лице в дланите си. Нямаше значение какво прави мъж като капитан Бейкър. Не я засягаше.

Свали бельото си с бързина, която граничеше с насилие и нахлузи нощницата си. Мушна се в леглото, изгаси лампата и затвори очи.

Боеше се, че отново ще се разплаче, но едва бе затворила очи и заспа. Спеше и сънуваше. Изглежда се намираше в южна страна, защото около нея се преплитаха гъсти зелени растения и прехвърчаха пъстри птици. Отвсякъде я дебнеше опасност и сърцето й се свиваше от страх. Изведнъж дочу някакво движение в джунглата. Съзнаваше, че трябва да бяга, но краката й тежаха като олово. Стоеше като хипнотизирана и гледаше как нещо се приближава към нея. Когато й се стори, че всеки миг ще започне да крещи, растенията се разделиха и се появи Тревилиън.

В съня си Клер не знаеше дали изпитва облекчение, или се бои повече от преди. Отвори уплашено очи. Над нея със свещ в ръка стоеше Тревилиън. Очите му горяха и я пронизваха.

Клер не се поколеба нито за миг. Сякаш това беше продължението на съня й, протегна ръце към него.

Той остави свещта и потъна в прегръдките й. Покриваше лицето и с целувки, галеше с длани ръцете й и ги прикова вдигнати над главата.

— Искам да те разгледам — каза той по начин, от който кръвта й кипна. Ловко свали нощницата й. Когато тя остана съвсем гола, Тревилиън й обърна гръб. Взе отново свещта и я вдигна високо, така че да я вижда цялата. Разглеждаше гърдите й, които се вдигаха и спускаха, и тънката й талия. Прокара длан по хълбоците й надолу по бедрата.

Изпиваше с очи лицето й.

Клер дишаше задъхано и чувстваше, че гори цялата. Тревилиън я целуна. Тя затвори очи и се остави през тялото й да потекат усещанията, отприщени от целувките му. Тези милувки я пронизваха чак до пръстите на краката.

Когато отдели устни от нейните, тя отвори очи и го погледна. Той се усмихваше. Беше усмивка, каквато още не беше виждала на лицето му — толкова нежна, че й заприлича на малко момче. Нямаше и помен от цинизма, с който се сблъскваше при разговорите им, нито от суровостта, която винаги го обгръщаше. Очите му бяха изпълнени с доброта и нежност.

— Тревилиън… — прошепна тя.

Той сложи пръсти върху устните й, после ги махна и я целуна. Клер престана да мисли. Когато я гледаше по този начин, пелена падаше върху съзнанието й.

Започна да покрива тялото й с целувки. Бавно и с наслада, сякаш разполагаше с безкрайно много време. Без всякаква припряност. Плъзгаше устните си от шията й към гърдите и захапа едното зърно.

Клер изви гръбнак и зарови пръсти в косата му. Беше мека и гъста.

Докато устните му я милваха, дланите му търсеха нейните. Той бе първият мъж, който я докосваше така. Бе отраснала в дом, където физическият контакт беше рядкост, и преди да се запознае с Хари, не беше се целувала. Но сега Тревилиън я докосваше, сякаш искаше да омагьоса тялото й, проточваше всяка ласка до безкрайност и й се наслаждаваше. Дланите му се разхождаха бавно от гърдите към бедрата й.

Целуваше бедрата, прасците и накрая стъпалата й. Разтриваше един по един пръстите на краката й.

Клер се подпря на лакътя си и го погледна. Той беше още облечен.

Тревилиън се усмихна, сякаш се досещаше какво мисли в този миг и дланите му се плъзнаха по гърдите й, по шията, докато повдигнаха главата й.

Погледна я в очите. Не, той не я гледаше, а сякаш търсеше нещо в нея. Извърна лицето й към светлината на свещта и я заразглежда още по-изпитателно.

— Още не — прошепна той, и преди Клер да го попита какво има пред вид, я целуна отново.

Стори й се, че умира. Тревилиън я караше да забрави всичко. Ласките му разтърсваха като ток по цялото й тяло и когато легна върху нея, тя изстена тихо. Не беше чувала за удоволствието, което изпитваше женското тяло от тежестта на мъжа върху себе си. Той беше толкова огромен, а тя толкова малка, но се чувстваше божествено под него. Когато й разправяха какво правят мъжете и жените в леглото, се беше изплашила, че мъжът може да смаже жената под тежестта си.

Уви бедрата си около неговите, когато я целуваше отново. Съзнаваше, че той иска да я научи да се целува — че се бавеше нарочно и й показваше какво може да се прави с език, устни и зъби. Нежно захапа устните й и я погали с език. Обърна лицето й на едната и после на другата страна. Показваше й всеотдайните, нежните и страстните целувки.

Както вината тя схващаше бързо. Отначало беше пасивна и му предостави ролята на учителя, но малко по-късно го отмести от себе си и той тутакси разбра какво искаше. Претърколиха се и тя легна отгоре. Сега започна тя да го целува. Първо едната, после другата буза, прехвърли се на очите с дългите мигли, мина на слепоочията и захапа нежно крайчеца на ухото му.

Тревилиън нададе болезнен стон, когато го ухапа малко по-силно и я претърколи на гръб.

— Искаш да си играем, така ли? — каза той дяволито, захапа шията й и заръмжа свирепо. Клер се изкикоти и се опита да го отблъсне.

Тревилиън я хапеше с престорен гняв по рамото и по шията, докато стигна до гърдите й. За няколко мига се преобрази от спокоен, безкрайно търпелив мъж, в страстен любовник.

Клер реагира чистосърдечно на страстта му. Взе да разкопчава ризата му, за да усети кожата му върху своята. За секунди Тревилиън се освободи от дрехите си, без да откъсва нито за миг уста от тялото й. Чу се изпращяване на скъсан плат.

Той отново впи устни в нейните и двамата вложиха в тази целувка цялото желание, което ги изгаряше.

Когато беше гол и тя за пръв път усети топлата му кожа върху своята, Клер простена, заби нокти в раменете му и го погали по гърба. Притисна бедрата си към неговите и усети колко са окосмени и твърди, този контраст я възбуди още повече.

Изпита истински шок, когато Тревилиън проникна в нея. Смайване и болка. Опита се да го отблъсне, но той я целуваше по устата, за да заглуши вика й.

— Стой спокойно — каза той дрезгаво. — Болката ей сега ще премине.

Постъпи, както искаше от нея, но не защото му повярва. В този миг беше убедена, че ще бъде разкъсана на две.

Той галеше нежно шията й, а дланта му си играеше със зърната на гърдите. Ненадейно нещо я подтикна да му отговори в прадревния ритъм.

— Уили… — прошепна тя.

— Да, мила моя, тук съм.

Тя раздвижи хълбоците си. Непохватно. Тревилиън сложи длан под таза й, за да й помогне при следващото движение. Не я болеше. Действително й харесваше.

Той я погали, докато се отдръпваше от нея.

— Не! — извика тя и го сграбчи. — Не ме оставяй.

Тревилиън издаде странен звук — наполовина смях, наполовина стон — и я увери, че по-скоро ще умре, отколкото да я остави.

Клер неволно се усмихна и го притисна още по-силно. Неочаквано дъхът й секна, когато отново проникна в нея.

— О — извика тя, изненадана от новото усещане. — Боже милостиви!

Тревилиън вдигна глава, за да я погледна, и се усмихна.

— Май ти хареса веднага, също като уискито.

После вече не говореха. Тревилиън се движеше бавно, а Клер лежеше почти в несвяст под него и се наслаждаваше на тези съвършено нови усещания. Може би съм предала Богу дух и се намирам на небето, мислеше си тя.

По някое време и тя започна да се движи. Тревилиън здраво държеше задника й и ръководеше движенията й така, че да са в синхрон с неговите. Беше удивена колко добре се съгласуваха.

Очите й се разшириха още повече, когато усети как огънят у нея се разпалва. Вкопчи се в него като удавник и вдигна още по-високо таза си.

— Тревилиън — каза тя и в гласа й се долавяше страх. Погледна го и забеляза напрежението по лицето му, сякаш се опитваше да удържа това, което се случи. Вълната на страстта я обхвана и понесе в неизвестността.

Когато във вътрешностите й експлодира едно огнено кълбо, Клер знаеше, че това е най-чудесното събитие в живота й. Пръстите й се забиха в гърба на Тревилиън. Лицето му беше заровено в шията й и тя усещаше влажните му кичури върху кожата си.

Дълго лежаха така, здраво преплетени, докато Клер се отдели от него. Искаше да го погледа.

Очите му бяха затворени и той изглеждаше много млад като юноша.

— На колко си години? — попита тя. Той се усмихна със затворени очи.

— На тридесет и три.

Тя го погали по слепоочията и махна кичурите коса от лицето му.

— Мисля, че не биваше да го правим — каза тя тихо.

Тревилиън веднага отвори очи и я изгледа гневно.

— Ако искаш да кажеш, че сме предали Хари, трябва да знаеш, че в момента той е с любовницата си в Единбург.

Клер се изплаши от гнева му.

— Завиждаш ли му?

— Заради проклетата му любовница ли? Тя е на четиридесет и пет години, омъжена е и има две деца, едното, от които много прилича на Хари.

В този миг Клер не обърна внимание на новината. Хари беше много далеч. Целуна веждите на Тревилиън.

— Не искам сега да мисля за това. Въобще не искам да мисля.

Една част от съзнанието й регистрираше, че не беше правилно да спи с един мъж, когато е сгодена с друг. Но беше толкова щастлива, че е с капитан Бейкър — героя, когото обожаваше от много години.

Погали белезите по бузите му и си спомни дума по дума историята на всеки от тях. Нежно докосна и другите следи от стари рани по тялото му. На глезените личаха дълги бразди от разрезите, които си беше направил сам, за да облекчи силно отеклите си от пристъпите на маларията крака.

Стоеше до него, докосваше го и го разглеждаше. Ето как изглеждали мъжете голи, ето как изглеждал Тревилиън гол.

Забеляза, че любопитството й не му е много приятно.

— Разглеждаш ли ме? Мислиш си какво ще разкажеш на света за капитан Бейкър?

Клер легна до него.

— Не знам — отговори тя искрено. — Виждала съм те в толкова много образи. Когато се запознахме, те помислих за възрастен човек, слаб и болен. После виждах най-вече циника — онзи сорт хора, които гледат на света като на ужасно място и твърдо са решили да бъдат нещастни. След това открих, че си знаменитият капитан Бейкър. А сега…

— А сега?

— Сега не знам кой си всъщност.

— Остави ме да ти покажа — каза той и очите му горяха от пламенна решителност. — Остави ме да ти покажа кой съм. Дай ми време, докато Хари се върне. Това е всичко, за което те моля. Вероятно той ще се върне след четири-пет дни. После иди пак при него, ако искаш. Но дотогава прекарвай всяка минута с мен.

Клер дръпна завивката над гърдите си.

— Аз… аз не знам. Госпожица Роджърс и дукесата ме следят. Струва ми се, че майката на Хари вече знае много за мен, а трябва да се съобразявам и с родителите си. Майка ми…

— Аз ще се погрижа за Роджърс и дукесата. Що се отнася до твоите родители, изглежда малко ги е грижа какво правят дъщерите им.

Когато го погледна, Клер разбра, че иска само едно — да бъде с него. В този миг й изглеждаше възможно просто да избяга и да зареже всичките си задължения. Внезапно се сети нещо и се подсмихна.

— А какво ще стане с твоя прелестен Нилски смарагд?

Той се усмихна.

— С Лунната перла.

— Да, май така беше — отвърна тя. — Светът ще чете ли в следващата ти книга за нея?

— Естествено. Точно това се цени най-много от читателите. Чакай да си спомня какво съм писал за Ниса. Разбира се, точно с нея започваше описанието на Пеша — много преди онези скучни глави за размерите на колелата на каруците и тем подобни. Мисля, че съм я описал по следния начин: „Ниса беше стопроцентова жена, изтъкана от огън и страст. Бе чудесна любовница. При всяка наша среща подлагаше мъжествеността ми на сериозно изпитание.“

Клер понечи да скочи от леглото, но Тревилиън я улови и дръпна обратно. Тя не искаше нито да го погледне, нито да говори с него, скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в балдахина.

— Ревнуваш ли? — попита той развеселен.

— Можеш да се омиташ от стаята ми. И не смей повече да идваш.

Той я целуна по шията и по нежните устни.

— Нима те засяга какво съм правил или правя с Ниса! Та ти обичаш Хари. Забрави ли?

— Престани да ми се подиграваш! — ядоса се тя. — Хари поне се отнася към мен като към възрастен човек. А ти ми се присмиваш като на дете.

— Ти си дете — прошепна той. — Най-хубавото пораснало дете на света.

Клер се чудеше дали да се радва на думите му, или не.

— Но не съм хубава като твоята Лунна перла или пък като сестра ми.

Той я целуна в ъгъла на устните.

— Ти дори не разбираш какво имам пред вид под хубост. — Той се облегна назад. — Постъпвала ли си през живота си наистина користно?

Въпросът му я смути.

— Много пъти съм постъпвала користно. У дома в Америка си позволявах доста неща.

— Живели сте от лихвите на дядовото си наследство. А искала ли си пари на заем от родителите си?

— Само няколко пъти — отговори тя неохотно и когато той се усмихна по своя всезнаещ начин, гневът й избухна. — Не те харесах, когато те видях за пръв път и все още не те харесвам.

Той легна върху нея и я погледна в очите.

— Какво не ти харесва? Че те виждам такава, каквато си? За мен ти не си само красивата американска наследница, чиито пари са най-важното нещо на света. Или те смущава, че виждам родителите ти такива, каквито са? Да, аз съм реалист, докато ти си романтичка. Може би ти се струва, че обичаш Хари, защото и той е романтичен като теб. Внушава си, че майка му е добра, защото иска да я вижда такава. Иска да е влюбен в теб и се влюбва.

— Не намесвай Хари! Хари е добър, мил човек.

— Да, така е. Хари не мисли никому злото. Той е неспособен да причини болка.

— За разлика от теб! Ти унижаваш хората. Унижаваш всеки, който иска да се доближи до теб.

В този миг лицето на Тревилиън се промени и той й обърна гръб.

— Да — потвърди той — вярно е.

Клер лежеше до него, без да го докосва и кипеше от яд. Не биваше да го пуска в леглото си. Трябваше да го отблъсне, когато дойде в стаята й. Но вместо това го прие с разтворени обятия.

Усети, че той се опитва да стане и тутакси го обви с ръце.

— Не си тръгвай, Уили — каза тя. — Толкава ми е трудно да бъда сама.

Той я притисна здраво към себе си и тази прегръдка бе някак по-интимна дори от любовния акт.

— Ти също я познаваш, нали?

— Какво? — Тя притисна буза към гърдите му.

— Самотата.

Искаше да му каже, че прочут човек като капитан Бейкър не би трябвало никога да е самотен, защото имаше приятели по целия свят. Но в този миг не усещаше мъжа в прегръдките си като капитан Бейкър. По-скоро той беше оня Тревилиън, който припадна при първата им среща, който я научи да пие уиски и й даваше книги за четене.

Клер потърси устните му и после забравиха всички думи.

Когато Клер се събуди, видя малката си сестра да седи до леглото.

— Спеше като умряла — отбеляза Маймунката.

Клер се обърна, за да погледне другата страна на леглото. Нямаше никой.

— Той замина.

Клер седна и придърпа завивката към голото си тяло.

— Знам. Хари е заминал вчера. В Единбург е по… работа.

Маймунката се изсмя.

— Роджърс си е счупила крака.

Клер възкликна уплашено:

— Какво се е случило?

Тревилиън й обеща, че ще се погрижи за Роджърс. Но не вярваше все пак, че е способен да й счупи крака — или…

— Снощи е заспала в стаята си, а тази сутрин се събудила в стаята на иконома с гипсиран крак — от хълбока чак до петите. Освен това имала и ужасно главоболие и не си спомняла какво се случило през нощта. Икономът й каза, че ходила на сън, паднала надолу по стълбите и си счупила крака. Веднага дошъл лекар и й гипсирал крака, докато спяла. Икономът твърди, че лекарят изписал на Роджърс някакво миризливо лекарство, за да забрави случилото се през нощта.

Клер направи гримаса.

— И откъде е взел този лекар лекарството?

Маймунката се усмихна:

— От Пеша, разбира се.

Клер се засмя.

— Да, сигурно е от Пеша.

Маймунката изгледа сестра си изпитателно.

— Коя е онази жена, която живее при Уили? Тази сутрин беше още тъмно и не можах да я разгледам добре. Но изглежда страхотно. Мина съвсем близо до мен, после отиде при него, сложи ръка на кръста му и…

Маймунката се стресна, когато Клер скочи като ужилена от леглото. Досега не беше виждала сестра си гола. От вълнение Клер дори не съзнаваше голотата си.

— Помогни ми да се облека — заповяда тя. — Трябва… трябва…

— Трябва да спасиш Тревилиън? — попита Маймунката лукаво.

— Нещо такова — отвърна Клер.

След четвърт час тя се понесе по стълбите към кулата. Не знаеше точно какво очаква да завари там, но си представяше ужасни неща. Очакваше да завари Ниса в скута на Тревилиън. Вместо това го видя да седи на една маса съвсем сам и да пише, съсредоточен върху работата си, както само той можеше. Той дори не вдигна очи, когато Клер влезе, а само протегна към нея празната си чаша за уиски. Явно мислеше, че е Оман.

Клер намери бутилката с уиски и напълни чашата. Когато му я подаваше, той вдигна очи към нея.

— Мислех, че още спиш — каза Тревилиън тихо.

Ръката на Клер трепереше, когато остави бутилката на масата. Погледите им се срещнаха — очите на Тревилиън бяха станали почти черни от страст и настойчивост. Клер го погледна с питащи и уплашени очи, защото за нея в този миг оживя всичко, което бяха правили през нощта — и в следващата секунда се хвърлиха в прегръдките си и започнаха да се целуват страстно, сякаш се бяха разделили преди години, а не преди няколко часа. Тревилиън вдигна полите й и я притегли на скута си, докато разкопчаваше панталона, който носеше под копринения халат.

Клер се смая, когато разбра какво си е наумил. Искаше да протестира, но той запуши устата й с целувка и тя се предаде.

Обви ръце около врата му и отвърна на целувките му, изгаряща от желание.

Отначало тя не чу влизането на Ниса. Тревилиън я усети, но остана невъзмутим. Той целуваше Клер и се бореше с три от фустите й.

Клер се опита да го отблъсне. Ниса каза нещо.

— Тревилиън! — извика Клер строго, скръсти ръце пред гърдите си и се опита да слезе от скута му.

Тревилиън прошепна нещо на пешански. Ниса се засмя и му отвърна.

Клер удари силно Тревилиън по гърдите. Той я пусна и тя тупна шумно на каменния под. Вдигна уплашено очи и видя Ниса през две маси от себе си. На утринната светлина изглеждаше дори още по-хубава от снощи. Носеше рокля от жълта коприна, която правеше кафявите й очи почти златисти. Клер си спомни думите на Тревилиън за любовните умения на Ниса. Дали не беше я оставил снощи, за да се върне при тази перла на красотата? Щом за една нощ беше любил двадесет и пет жени, нищо не му струваше да се справи и с още една.

Клер стана от пода и тръгна към вратата.

— Ще си вървя — каза тя.

Тревилиън обаче веднага я улови за роклята.

— Никъде няма да ходиш.

Ниса се обади и Тревилиън й отговори.

— Какво каза тя? — попита Клер разгневено.

— Нищо интересно.

— Преведи ми! — извика Клер.

Тревилиън тежко въздъхна.

— Тя каза, че цветът на роклята ти е неподходящ за теб. Правел те бледа и повехнала.

Ниса повторно взе думата, а Клер й хвърли унищожителен поглед.

— Превеждай!

— Клер, мила… — започна Тревилиън и отново въздъхна. — Твърди, че си била прекалено едра за ръста си и че мъжете не харесват дебели жени.

Клер скръцна със зъби.

— Предай й, че мъжете не харесват плоскогърди и кльощави закачалки като нея. Предай й, че в моята страна, в Америка, където живеят цивилизовани хора, от жените се очаква да имат малко плът върху костите си.

— Клер… — умоляваше я Тревилиън.

Клер го погледна с пламнали от възбуда очи.

— Не искаш да й го кажеш нали? С нея ли прекара нощта? При нея ли отиде, след като ме остави?

— След като те оставих, се заех с камериерката ти. Не ми остана време за друга жена.

— И само липсата на време ти попречи, нали? Ако имаше време, щеше да спиш с нея.

— Нямаше да го сторя — призна си Тревилиън искрено. — Ниса изисква прекалено много от мен. Тя изцежда и последните ми сили.

Клер извика от ужас.

— Предполагам, че до нея съм стара девственица. Скопен кон, сравнен с расов жребец.

— Не съм и помислил такова нещо. Исках само да кажа, че…

Клер не издържа повече. Закри лицето си и избухна в плач.

— Не те упреквам. Тя е най-красивата жена, която съм срещала през живота си и аз нямам право да ти казвам какво да правиш. Свободен си да постъпваш както си искаш.

Ръцете, които се протегнаха сега към нея, не бяха на Тревилиън. Бяха малки, много ласкави и притеглиха Клер към крехко тяло.

— Бих дала всичко, за да имам гърди като твоите — каза Ниса на английски с приятен, мек акцент. — И ми се струва, че кожата ми е прекалено тъмна. Как поддържаш твоята толкова бяла?

— Не стоя много на слънце — изхлипа Клер, отскубна се от Ниса и я погледна. После измери Тревилиън и извика: — Отново си се подиграл с мен!

Той явно се сконфузи. Отвори уста да каже нещо в свое оправдание, но Ниса го изпревари:

— Помолих го да не казва на никого. По пътя от Пеша към морето ме научи да говоря английски. — Ниса взе ръцете на Клер. — Франк ми разказа, че на теб дължа спасението си. Не харесвах Джек Пауъл. Той искаше да ми отнеме свободата. Смяташе да ме развежда по света и да ме показва на хората. Бях се отчаяла, защото мислех Франк за мъртъв. — Ниса се усмихна на Клер. — Ще ми простиш ли моята малка шега? Много ми харесва да гледам как се бориш за Франк. Ти си първият човек, който успя да отвлече ума му от неговото писане.

Клер погледна Тревилиън въпросително:

— Отвличах ли те от твоята работа?

Той сви рамене.

— От време на време. Когато се правех на викарий, за да спасявам някого или седях опрян на един зид и трябваше да наблюдавам как се учиш да танцуваш. Наложи ми се да те водя при разни старци и да гледам как флиртуваш с тях. Отгоре на всичко трябваше да забавлявам малката ти сестра и…

Клер му се усмихна.

— Защо като две деца не излезете навън да си поиграете заедно? — промърмори Тревилиън.

Двете се засмяха от сърце — Клер и Ниса.

— Какво да го накараме да стори за нас? — попита Ниса. — Да ни разказва интересни случки? Или да ни изведе на слънце?

— Намираме се в Шотландия — забеляза Тревилиън мрачно. — Тук слънцето въобще не грее. А ако си забравила, нека ти напомня — присъствието ми в тази къща трябва да остане тайна.

Клер ги наблюдаваше внимателно. Колко добре се познаваха и се разбираха двамата. Беше й непоносимо да мисли, че Тревилиън е спал с тази жена.

— Трябва да се прибирам — каза Клер. — Ще забележат, че ме няма.

Тревилиън я последва, но не каза нито дума, докато не стигнаха до долния етаж, където преди Клер пропадна през прогнилите греди. Той я хвана за ръката и я извърна към себе си.

— Нямаш никакво основание да ревнуваш от Ниса. Тя не значи нищо за мен.

— Но е толкава красива и ти си спал с нея. — Стараеше се да избегне погледа му, за да не види той сълзите в очите й.

— Да, така е. — Той замълча, а после продължи с гняв: — По дяволите! Може да съм спал с нея, но никога не съм й казвал, че я обичам!

В първия миг тя не го разбра. О, той пак намекваше, че тя обича Хари. Обичаше ли го наистина? Как можеше да го обича и в същото време да изгаря по другия? Възможно ли бе такова раздвояване? Но Тревилиън, който твърдеше, че е спал със стотици, а може би и с хиляда жени, правеше разлика между сексуална връзка и любов.

Той забеляза объркването й, прегърна я и Клер скри лице на гърдите му.

— Да направим ли както каза Ниса и да прекараме деня на открито?

— Ние тримата?

— Да, ние тримата — кимна той. — Не, четиримата. Ще поканим и сестричката ти.

Клер изхлипа:

— Моята красива сестричка. Аз ще бъда най-грозната.

Тревилиън се засмя и повдигна брадичката й.

— Ти ще бъдеш най-хубавата за мен. Знаеш ли, започвам да вярвам, че си най-хубавото същество, което изобщо познавам.

— Наистина ли? — Тя го гледаше с мокри от сълзи очи.

— Наистина. — Той я целуваше нежно, после целувките му станаха по-настоятелни, по-страстни. Обгърна хълбоците й и вдигна фустите й нагоре. — Защо, дявол да го вземе, носиш толкова много дрехи?

— Тревилиън, не можем да го направим тук. Наблизо има хора и…

Той я прекъсна с целувка.

— По дяволите хората.

— Но тук няма легло — промърмори тя.

Тревилиън отговори с приглушен смях, толкова многообещаващ, че Клер усети тръпки по цялото си тяло. Престана да мисли въобще, когато повдигна левия й крак, обви го около кръста си и направи две крачки, докато гърбът й опря в стената. Проникна без усилие в нея и Клер въздъхна изплашено. Беше забравила колко невероятно е това усещане.

Отметна глава назад, а Тревилиън покриваше шията й с горещи целувки, докато придържаше таза й с две ръце и диктуваше задъхания ритъм.

Страстта на Клер се разпали неимоверно. Той пресрещаше тежестта на тялото й с тласъците си и тя усещаше, че ще закрещи от наслада. Но той заглушаваше с целувки всеки звук, докато накрая едновременно стигнаха върха.

Тя се вкопчи изтощена около него.

— Тревилиън — шепнеше на врата му.

— Да — отвърна той — кажи ми го.

Клер разтърси глава. Не искаше да прибавя нищо от страх да не даде прекалено много.

Той я държеше здраво, двамата бяха напълно облечени, но съединени по един толкова интимен начин.

— Подари ми тези дни с теб — каза той. — Дай ми тези няколко дни — това е всичко, за което те моля. Никакви обещания. Никакво съжаление. Любов за мига — само за мига. Не мисли за утре или за това, което друг иска от теб. Можеш ли?

Тя кимна на врата му. Колко странно, да живееш само за мига — и да мислиш само за себе си. За няколко дни можеше да остане при Тревилиън и да забрави дълга си към другите. Можеше да не се тревожи за бъдещето на сестра си. Да не мисли за ужасната майка на Хари. Можеше да се смее и да разговаря за неща, които я интересуваха, вместо да се преструва, че харесва коне, кучета и лов.

— Няма да докосваш Ниса — каза тя. Когато той не отговори, тя го погледна в лицето.

— Нито едно докосване? Дори някоя и друга целувка?

За първи път разбра, че я дразнеше.

— Достатъчно е, че ти разрешавам да я зяпаш. И никакви покани към сестра ми да седне в скута ти.

— Само ако ти седиш в скута ми — каза той с дрезгав глас.

— Мисля си, че би ми харесало. — Тя го целуна, после се отдръпна от него и стъпи на земята. Той нежно отметна една паднала къдрица зад ухото й.

— Уили? — каза тя. — Има ли много начини, по които… може да се прави това?

Очите му блеснаха.

— Има безброй начини.

— Предполагам, че си ги опитал всичките — огорчи се тя.

— Само ги разучавах за сериозния случай.

Тя го погледна и се усмихна.

— Ще ти дам твоите дни. Не, ще подаря на себе си тези дни. През времето, което ни е отредено, ще мисля само за сегашното, не за бъдещето или за миналото. Не за твоето или моето минало.

Той я помилва по бузата.

— Моето минало не бива да те тревожи. — Взе я за ръка и я поведе по стълбите.

— Онова, което ме тревожи сега, е твоето бъдеще. Какво ще правиш с Ниса?

— Единственото, което съм решил за бъдещето, е да ти покажа всички тънкости на любовта.

Клер му намигна.

— Винаги съм учила с удоволствие.

Прегърнаха се засмени.