Енергията на живота

В дълбините на историята

Разказът на дядото на Анастасия ме порази със своята необичайност и простотата на доказателството за необикновеното.

Впоследствие аз сравнявах неговите изводи с други източници и се поразявах от съвпадението на фактите. Факти, които водеха логическата мисъл към определени изводи. По нататък в моето повествование аз ще се постарая да съвместя изводите на дядото на Анастасия с другите източници.

През 3 — 100 г. от нашата ера малки групи вярващи юдеи и неверници живеещи както в Израел (Палестина) така и в пределите на Римската империя започнали да се обединяват в самостоятелно течение вътре в юдаизма — възникнала малка християнска община от хора, които свято вярвали в заветите на Исус Христос и в Неговото скорошно възкресение.

Този факт се потвърждава от множество исторически монографии, в това число и от самата Библия.

С една дума, фактът, че християнското учение е започнало със събирането на малка еврейска община е потвърден.

Но хайде сега да се опитаме да определим по какъв начин учението на тази малка община изведнъж се е внедрило в Римската империя, в днешна Европа и в Русия?

Откъде изобщо за него са научили много страни? Щом дори в Израел за него са знаели малцина.

Според думите на дядото на Анастасия, жреците ръководещи юдеите през това време, са се досетили, че при определена доработка, или по-точно преработка на християнското учение, то може да сформира робски тип човек, който лесно може да бъде управляван. Този тип частично или почти напълно изключва собственото си логическо мислене, и човек започва да вярва в това, което му говорят свещенослужителите или някой друг. По-точно — формира се човек-биоробот, който се подчинява на зададена програма.

(Човекът-биоробот е човек, който се е съгласил, разбира се не съвсем доброволно, а под въздействието на специална окултна програма, да вярва в нереалния свят. А тъй като нереалния свят се изгражда от някого с определена цел, то този някой твърди, че познава законите на нереалния свят и изисква от човека да им се подчинява. А фактически подчинява човека лично на себе си.)

После, от жреците на юдаизма, притежаващи по това време не само знанията, но и практическия опит за внедряване сред масите на нужните им типове учения, били подготвени стотици проповедници от средите на християните, били снабдени с пари и изпратени в различни страни за внедряването на нужното им учение.

Като косвено доказателство за този факт служи следното.

В края на второ столетие на нашата ера еврейските християнски общини разгърнали най-широка мисионерска дейност в различни страни. А тази дейност била предшествана от усилена евангелизация (издаване и тиражиране на християнската еврейска Библия).

На всички прекрасно е известно, че издаването на книги и днес изисква пари. В стародавните времена производството на всяка книга е изисквало не просто пари, а много пари. Не малки средства са били нужни и за пътуванията в другите страни. Такива пътешествия можели да си позволят търговците или състоятелните, знатни хора.

По какъв начин такава скъпоструваща и широкомащабна операция е осъществила община, в която за влизали преимуществено селски жители?

Разбира се, те са получили квалифицирана теоретична подготовка и немалко финансиране. Вниманието към тях от страна на жречеството, моралната и материална поддръжка превръщали вярващия селянин във фанатик.

Само си представете израелския селянин, комуто внезапно казват: «Ние виждаме в тебе велик мисионер и проповедник. Малко ще се понаучиш, ще получиш пари и ще учиш народа, но… Само не в нашата страна. Ти трябва да отидеш в други страни.»

И те се научили, получили пари и тръгнали. Тръгнали в другите страни. И в крайна сметка какво? Постигнали ли са успех? Ни най-малко. Населението на всички страни отхвърляло еврейските проповедници. Не просто ги е отхвърляло, първо ги изслушвало, после ги молело да се оттеглят, а особено досадните били бити и гонени с кучета.

За това свидетелстват многобройни факти от историята на Римската империя от онова време, където били насочени основните сили на проповедниците.

Резултат от широкомащабната акция била организацията на мрежа от християнски общини в редица места из Римската империя. Но те изобщо не влияели върху основите на традиционните вероизповедания.

Древен Рим с оставал езически, какъвто си бил и преди. Никакво влияние не оказали тези секти и върху политическия живот на империята, и върху формирането на нов тип човек, раб-биоробот, за което мечтаели жреците.

Императорите на Рим не покровителствали проповедниците от първата вълна.

Император Нерон, който се отнасял спокойно към различни езически вярвания, не приемал само християните. Християните гонили от своите територии и императорите Дионис (249–251), Диоклетиан (284–285) и Галерий (305–311), който бил един от основните им преследвачи.

Успех бил постигнат едва от втората вълна проповедници. Те вече не били фанатици на вярата. Жреците ги подготвили по такъв начин, че от една страна да могат красиво да говорят за вярата, а от друга — да притежават знания на психолози, с които можели да въздействат върху човека, използвайки стремежите му за собствени цели.

В задачата на проповедниците от втората вълна влизало изключително въздействие върху управниците. Убеждаването на управника в това, че неговата власт ще бъде от укрепена от християнската вяра, която ще я направи вечна, че държавата ще бъде напълно управляема, контролируема и процъфтяваща. А тази цел били въведени доктрините: «Всяка власт е от Бога» и «Управникът е Божи наместник на земята.»

Изповедта позволявала да се контролират мислите, копнежите и постъпките на всеки член на държавата. С една дума започнали да убеждават управниците, че християнизацията на държавата ще създаде най-удобните условия за управление.

Външно това наистина изглеждало така, но само външно. Управниците, поддали се на тези уловки, не подозирали, че всъщност самите те попадали под управлението на други сили.

Положението на християнството в Римската империя забележимо започнало да укрепва от 312г., когато на тях им се удало да убедят император Константин в това, че за него е изгодно да има християнски църкви в държавата.

Константин се съгласил да ги покровителства, да ги поддържа, заедно с храмовете на римските богове.

В резултат положението на християнството в Римската империя значително се подобрило, богатството се увеличило, а следващите поколения християнски епископи добили могъществото на римските сенатори.

Този факт и множество други говорят за това, че даденото учение не би могло да се развива и да оказва някакво сериозно влияние върху обществото без поддръжката на светските управници. Самите му лидери винаги са се стремили към властта.

Могъществото на Римската църква е голямо и днес, но Римската империя я няма. Случайност ли е това? Изключение от правилата или закономерност? На този въпрос може да отговори историята на държавите през следващите векове чак до наши дни.

Никой няма да може да посочи нито една държава на нашата планета, която е започнала да процъфтява с идването на християнството. И обратно, могат да се посочат редица държави, постигнати от печалната участ на Римската империя.

И още един интересен исторически факт. Абсолютно във всички държави приели християнството, скоро се появявали евреи от нехристиянско вероизповедание и разгръщали доста странна дейност. Те забогатявали с необикновена лекота.

Тяхната дейност във всички християнски държави придобивала толкова мащабен характер, че не можела да остане незабелязана както от народа, така и от правителствата на тези страни.

Когато в някоя страна тя достигала кулминационната си точка, народът започвал да бие евреите. Правителството ги гонело от страната.

От началото на второто хилядолетия от нашата ера са известни многобройни факти за еврейски погроми в различни християнски страни.

През 1096 г. били прогонени и разгромени десетки еврейски общини по Рейн. През 1290 г. евреите били изгонени от Англия. В края на XIV в. в Испания били умъртвени над 100 хиляди евреи. (Наистина, след известно време евреите отново тихомълком се завръщали в тези страни).

Този списък от исторически факти може да бъде увеличен значително. Но защо? И така е съвършено ясно, че постоянно повтарящите се в продължение на много столетия и сходни една с друга ситуации са програмирани.

И тъй като загубите се понасят от представителите на християнския свят и самите евреи, то съществува трето действащо лице, което не губи. За това трето лице, типът човек в християнския свят и еврея-юдей са само биороботи, които могат лесно да бъдат манипулирани.

Кое това трето лице? Историците-изследователи опитващи се да се доберат до същината, до корените на вихрещата се в света вакханалия, която не се прекратява вече хилядолетия, посочват винаги евреите.

Сякаш те са за всичко виновни. Но ако съществува трета сила, то евреите, както и християните, са само марионетки — биороботи в ръцете на тази трета сила. Но възможно ли е сега да се определи и докаже нейното съществуване? Разбира се, че възможно. С какво? С Помощта на историческите факти и логическото мислене. Съдете сами.

Между еврейските съсловия има един род, съсловие, националност или каста, може да го наречете както искате, същността не е в названието, накратко ще ги наричаме «левити».

Има исторически извори според които родоначалници на левитите са египетските жреци. Обръщайки се към известни на повече хора извори, и по-конкретно на Стария Завет, можем да видим, че левитите са имали особено положение.

Например, по израелските закони те не участвали във военни действия. Не били длъжни да плащат никакви данъци и налози. При преброяването на израелското население, за което се споменава в Стария Завет, левити не подлежали на преброяване.

При разполагането на становете по време на походи израелските родове, наброяващи от петдесет до сто и петдесет хиляди човека, се разполагали в кръг. Всекиму мястото било определено предварително. Знаело се на юг, на север, запад или изток да се разположи лагера и къде да се постави охраната. Мястото на левитите винаги било в центъра. Фактически, в задълженията на всички израелски родове влизала охраната на левитите.

И с какво са се занимавали представителите на това съсловия — левитите?

В техните задължения влизало да излъчват от своите среди свещенослужители, да следят за съблюдаването на установените за евреите закони. При това тези закони регламентирали какво да се яде, как да се постъпва с неверниците, къде да се ходи.

Сурова регламентация, конкретна, обхващаща целият ден на бодърстване, от сутринта до вечерта, а също посочваща, кой, къде да се намира. С кого да воюва.

С това именно левитите се явявали фактическите управители на еврейския народ. И съдейки по всичко, доста квалифицирани управители.

Трудно е да се каже, дали самите левити са били евреи. Далече не всички закони, към които трябвало да се придържа всеки един евреин, се отнасяли за левитите. Например, в противоречие на задължителния за всички еврейски закон, те не били задължени да извършват обрязване на осмия ден след раждането.

По такъв начин, познавайки тайните науки на египетските жреци, имайки възможност да се занимават с експерименти, да наблюдават и размишляват, освободени от военна повинност и обичайната за всички работа, те можели от поколение в поколение чак до днешния ден да усъвършенстват своите знания.

Как така «и до ден днешен» би могъл да се усъмни някой, ние не сме чували за такава националност или съсловие — левити. За англичани, руснаци, французи се чува много, а неясно защо, за най-умните, че и всичко ръководещи левити, на малцина е известно.

Ами защото, както и египетските жреци, те трябвало да остават в сянка. В случай на нещо, всички претенции се отправяли към евреите — изпълнителите на тяхната воля.

И ето че се нападат евреите в продължение на хилядолетия в различни страни на света. За какво ги нападат? За това, че евреите по все всевъзможни начини се опитват да спечелят колкото може повече пари. И у мнозина от тях това се получава.

Но каква връзка имат с това левитите? Какъв интерес или облага имат те, ако евреите в Англия, Испания или Русия прокарат политиката си и преведат в своите банки съществена част от държавните или частни средства? С други думи ако ги ограбят? Народът и управляващите в тези страни ще забележат тези неблаговидни деяния, ще започнат да бият евреите, или просто да се отнасят зле с тях. Та нали така могат да стигнат и до левитите. Изобщо, може да ни се строи, че няма логика в действията на мъдрите левити. И няма защо да помагат с мъдрите си съвети на евреите и да изграждат за тях хитроумни комбинации. И да манипулират цели държави.

Оказва се, че има защо. Интересът е пряк, прост и конкретен Парите! Състоятелните евреи, в която и страна да се намират, са задължени да плащат една част от своите приходи на левитите. Доказателства? Моля! Съгласно Стария Завет, израилтяните са длъжни да дават една десета част от своя доход на левитите. Буквално това звучи така:

19. Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; това е завет со’лен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.

20. И рече Господ на Аарона: ти няма да имаш дял в земята им и част няма да имаш между тях; Аз съм твоя част и твой дял вред синовете Израилеви.

21. А на Левиевите синове ето, Аз дадох за дял десятъка от всичко, каквото има Израил, за службата им, която изпълняват в скинията на събранието.

22. А занапред Израилевите синове не бива да се доближават до скинията на събранието, за да се не огрешат и да не умрат.

23. Нека левитите извършват службата в скинията на събранието и да носят върху си техния грях. Това е вечно узаконение в поколенията ви; но между Израилевите синове те няма да получат дял;

24. понеже на левитите давам за дял десятъка на Израилевите синове, който те принасят за възношение Господу, затова им и рекох: между Израилевите синове те няма да получат дял.

25. И рече Господ на Моисея, думайки:

26. обади на левитите и им кажи: кога вземате от синовете Израилеви десятък, който ви дадох от тях за дял, то възнасяйте от него възношение Господу, от десятъка десятък, —

27. и това ваше възношение ще ви се зачете като жито от гумното и като вино от лина;

28. така и вие възнасяйте възношение Господу от всички ваши десятъци, които взимате от синовете Израилеви, и давайте от тях възношение Господне на свещеник Аарона;

29. от всичко, що ви се подарява, възнасяйте възношение Господу, от всичко най-добро, каквото се освещава.

30. И кажи им: кога принесете най-доброто от това, то ще се зачете на левитите като получаваното от гумно и получаваното от жлеб;

31. можете да ядете това на всяко място, вие и (синовете ви и) семействата ви, защото това ви е заплата за вашата работа в скинията на събранието;

32. и няма да се огрешите, кога принесете най-доброто от това; и няма да оскверните посвещаваното от синовете Израилеви, и няма да умрете. (Числа 18,19–32)

Някой ще си помисли, какво е отношението на Стария Завет отпреди две хиляди години към днешния ден? На това може да се отговори. Нима днес сред евреите няма вярващи, свещенослужители, равини? Разбира се, че има! И разбира се, че повечето евреи съблюдават религиозните канони. А щом е така, опитайте се да си представите какви колосални капитали, разпръснати по банките в различни страни притежават левитите. При това на тях не им е нужно задължително да се тревожат за опазването и увеличаването на своите капитали. Много банкери в различни страни са евреи, и това е тяхна работа. В нужен момент левитите разбира се могат да подскажат, къде е по-добре да се вложат парите. Кои режими, групировки или опозиции на съществуващото правителство да се поддържат или, обратно — да се унищожат с помощта на финансови интриги.

В информацията на Анастасия, че само няколко жреци управляват цялото човешко съобщество на цялата земя, можеше да се усъмним. Но сега, когато се изгради цяла логическа верига, съмнения не може да има за хората още способни логически да мислят. Фанатиците тук не влизат в сметката.

А логиката се заключава в следното.

От Египет, ръководени от жреците излизат около милион евреи. Най-близките помощници на жреците са левитите, на които е възложена задачата да формират от евреите определен тип човешки индивид. За това е създадена определена идеологическа религия, която предписва серия от ритуали и своеобразен начин на живот.

Левитите успяват да осъществят поставената пред тях задача. Създадената преди няколко хилядолетия идеология владее евреите и днес. Те ги отличава от многото националности живеещи на земята.

Един от основните постулати на тази идеология е твърдението, че Бог, измежду другите народности, населяващи земята, е посочил само евреите в качеството им на избран народ.

И така, и днес идеологията съществува, евреите съществуват, конфликтите продължават, мнозина знаят за тях. Но къде са левитите? Много ли чуваме за тях? Почти не чуваме. И в това е хитростта им или мъдростта им, както искате го наречете, но те съществуват.

Сега си представете, че на земята съществува малобройно съобщество от хора, владеещи в по-голяма степен от всички останали хора езотеричните знания, придобили през хилядолетията все по-голям и по-голям опит на практическо въздействие върху масите.

Може ли с тях да се сравнява институт в някоя държава, занимаващ се с проблемите на развитието на страната, с формирането на идеология?

Това е невъзможно по редица причини. Основните от тях са следните.

Левитите са предавали езотеричните знания на своите потомци по наследство, предават ги и днес.

Съвременната наука отхвърля езотеричните знания. А следователно, не се занимава сериозно с тяхното изучаване.

Тази абсурдна ситуация не случва случайно. Защо абсурдна ли? Сами съдете.

От една страна, държавата признава официално някои религии, а нали това също е чиста езотерика. Държавата дори създава изгодни условия за материалната им издръжка. От друга страна държавата не създава условия на своята наука за изследване на езотричните направления. Следователно на територията на такава държава се легализирани структури, способни да влияят върху психиката на населението. Но светското правителство има доста смътна представа за това, как се изразява в живота това влияние. Тогава кой кого управлява?

И правителството и всички мислещи хора могат да се опитат да си извлекат поука от историята. Историята е много добра житейска школа. Но затова историята трябва да се познава. Тези, копито управляват света, прекрасно я познават. Но за повечето хора и правителствата в това число, историята на държавата в която те живеят не им е позната, и нещо повече, тя е изопачена. Това добре се вижда в примера с Русия.

До съвсем неотдавна в училищата, институтите, изкуството и особено в литературата, а и изобщо навсякъде се твърдеше, колко ужасен е бил животът на нашите баби и дядовци в царска Русия. Мнозинството свято вярваше в това. Мнозинството не само вярваше, но и се възхищаваше от онези, които са ни извадили от ужаса на царизма. Герои и кумири за мнозина станаха комисарите в кожени куртки. Символ на мракобесие бяха поповете.

И изведнъж, пред очите ни, забележете, не след две-три поколения или столетия, а направо пред очите ни историята се промени.

Оказа се, че комисарите в кожени куртки са били бандити, че над народа ни се е извършвал геноцид. И ние, след царизма, сме живели в най-ужасната, най-тоталитарната държава в света. И отново мнозинството повярва в това. И отново мнозинството се възхити от онези, които са ни избавили от гнета на тоталитарната държава.

Не смятам да правя оценки, кой от режимите е по-лош и кой е по-добър. Но ми се иска заедно всички да се замислим над феномена на промяната, полярната промяна на нашето съзнание за доста кратък период от време. Замисляли ли сте се защо така се променя? Сами по себе си ли се извършват промените или под нечие въздействие?

Не е трудно да се досетим: върху нашето съзнание отдавна и с лекота са въздействали, въздействат и сега. Ние сме като опитни зайчета в нечии ръце.

Съревновават се помежду си само майсторите на въздействие. Те ни правят неспособни да възприемаме историческата действителност.

Но нека поне се опитаме да узнаем каква е тази действителност всъщност. Да опитаме да определим историческата действителност не по нечии думи, а чрез собствените си размишления.

Обърнете внимание, че може по цял да се предава по телевизията по няколко шоута за това как изтънчено изневеряват мъжете на жените и обратно. Предлагат ни се за обсъждане маса несъществени проблеми, но не дай Боже да засегне някой от политиците, журналистите или писателите сериозна тема. Тя може да се мерне и веднага да се изгуби в кашата от сплетни, стрелящи сериали, психотропна реклама и клевети.

Необходим е сериозен анализ на преживяното, критичен анализ на днешното състояние на живота на хората на планетата и изработка на план за бъдещето. Необходима е нова идеология. Идеология, която не сблъсква челно цели народи, а ги обединява. Но ако хиляди пъти се каже, че тя е необходима, ако дори се извика хиляда пъти, тя няма да се появи. Ако се съберат заедно всички водещи учени на света и те седнат за да я изработят, тя пак няма да се получи. Ще има само безкраен спор.

Ако науката можеше да изработи такава идеология, то тя отдавна би я представила поне в рамките на една страна.

Анастасия. Сега вече не е важно коя е тя. Важно е друго.

На фона на вихрещата се вакханалия Анастасия подари на света идеята за родовите имения. Сега вече става ясно, че с прости думи тя изложи философия, нова идеология, която е била и си остава непоколебима в човешките сърца от времето на сътворението на света.

Император и просяк, християнин и юдей, мюсюлманин и шинтоист, руснак, китаец или американец — винаги са намирали най-голяма благодат и успокоение на душата в лоното на Божествената природа.

Философията на Анастасия, това е философия на обединението не на думи, а на дело в интерес на различните народи. Както показа животът тя се възприема от хора от различни националности, в това число и от евреите. Имам документални свидетелства за това.

И аз предлагам да се обсъдят нейните идеи, нейните философски стремления от еврейските аналитици, християните и идеолозите на патриотичните движения. От лидерите на малки и големи обединения. Самото обсъждане това вече е съзидателен процес, който може да доведе до единството на противоположностите. Който може да доведе до «съвместно творение и радост за всички от съзерцаването му», както е искал Бог.