Енергията на живота

Към юдеите, християните и не само

Обръщайки се към юдеите и християните, аз се надявам на разбиране поне от част от привържениците на тези две взаимноизключващи се идеологии. Ясно ми е, че далеч не всички ще осъзнаят целта, заради която бях принуден да засегна тази тема.

Едва бях засегнал темата за евреите и християните в предишната си книга и веднага последваха обиди.

Макар по същество казаното от Анастасия да преследва едно единствено нещо — да хвърли светлина върху причините за конфликтите между народите. Конфликти, които не спират в продължение на пет хилядолетия.

Когато работех над тази книга, здравият смисъл ми подсказваше, че е по-добре да не засягам темата за евреите и за християните. Защо да дразня част от читателите, че и да ги настройвам срещу себе си? Но от друга страна, притежавайки определена информация смятам, че нямам право да я премълчавам, колкото и неприятна тя да се стори някому.

Привеждайки информацията за еврейските погроми, които продължават вече н едно столетие, аз упоменах само исторически факти, и доколкото можех се постарах да не коментирам описваните обстоятелства и де им давам субективна оценка.

Единствената ми цел е да се опитам да предотвратя поредния широко мащабен погром над евреите в няколко страни едновременно.

Този погром по мащаба си би могъл да бъде много по-голям, от колкото устроеният от хитлерова Германия. Той е почти неизбежен. Може да ги предотврати едно единствено нещо — достатъчната степен на разбиране на причините за предишните погроми и съответните действия за отстраняването на тези причини.

Ще се опитам да не прибягвам до твърденията на отшелницата от сибирската тайга — Анастасия и нейния дядо, макар че лично за мен те с всяка година стават все по важни.

За други те могат да изглеждат само измислица. Ще се постарая да дам доказателства от всички известни факти или от такива, в съществуването на които всеки може да се убеди сам ако поиска.

И така, както е известно от историческите извори, погромите над евреите са започнали още от времената на египетските фараони. През последното хилядолетие те са ставали с периодичност веднъж на около сто години. Ставали са в различни, станали вече християнски страни. И с всяко следващо столетие те ставали все по-мащабни. Последната широко мащабна акция по унищожаване на евреи била извършена от хитлерова Германия през 1939–1945 г. Евреите са изгаряли в пещи в концентрационни лагери, разстрелвали са ги, тровили са ги с газ. По различни данни, в този период са унищожени около шест милиона евреи.

Периодичността в повтарящите се събития, свързани с унищожаването на евреите от народи на различни страни и в продължение на хилядолетия, ясно и убедително говори за съществуването на някакви причини, предизвикващи тези събития. Но именно истинските причини някой се опитва щателно да замаскира.

Средствата за масова информация — пресата, радиото и телевизията — се стараят да не засягат тази така остра тема. Само намек за такава тема в средствата за масова информация се оценява като разпалване на национална вражда.

Всъщност за разпалването на национална вражда, по-скоро може да послужи премълчаването на острите и вълнуващи обществото въпроси.

А за това, че еврейския въпрос вълнува, свидетелстват много факти.,

На мнозина е известно публичното изказване на руски генерал депутат в Държавната дума, заявил от трибуната на митинг. Накратко следното: «Вън всички евреи от Русия!»

Редица депутати от Държавната Дума осъдиха генерала. В пресата естествено не му дадоха думата. В полемика никой не влезе с него. Защо? Може би този генерал е един-единствен в Русия, който поддържа такова мнение, и не си струва да се хаби скъпоценно ефирно време за спор на цялото общество с един човек?

Смея да твърдя, че не е единствен. Такива са много и в средите на генералите, и между чиновниците, и сред младежта.

Количеството хора, смятащи, че всички беди идват от евреите, расте от ден на ден. Мълчанието на пресата дава възможност да се натрупва критична маса. Ще приведа цифри, които повече от красноречиво свидетелстват за това.

От 1992 г. в Русия, от различни издателства за излезли над петдесет книги, изобличаващи евреите. В тази доста сериозна цифра не влизат стотиците самиздатски материали, многобройните вестници и списания.

Тези издания не лежат на лавиците в магазините, не прашасват в книжарските складове. Те се предават от ръка на ръка. Много от тях се изчитат както се казва «от кора до кора». Тези издания са търсени. А това, че въпросът, вълнуващ множество хора, не се обсъжда в пресата се оценява просто — «цялата преса е в ръцете на евреите». Аргументите на тези хора са такива, че за неподготвен човек ще му е трудно да спори с тях.

В купето на влака, с който се връщах от Санкт-Петербург в Москва, влязоха двама мъже и младо момиче. Мъжете бяха облечени в ризи с тъмен цвят, препасани с широки офицерски колани. Очевидно уморени от някакви бурни събития те легнаха на горните легла да почиват.

С момичето, което също беше строго облечено, аз се заговорих. Изясни се че се връщат от конгрес, както тя се изрази, «на патриотичните сили в Русия».

— И какви задачи решаваше вашият конгрес? — попитах аз момичето

— Борбата със световното еврейство — гордо отговори тя.

— Как можете да се борите с някой, например в Европа или Америка, като се намирате в Русия?

— Наши привърженици има и в Европа, и в Америка. Не с всички имаме контакт, но познаваме много движения, които споделят нашите възгледи. Скоро срещу световното еврейство ще се обединят патриоти от различни страни.

Момичето говореше словоохотливо и смело, дали по поръчение, дали по собствена инициатива, тя изпълняваше ролята на агитатор на своето, както тя беше сигурна, «патриотично движение».

Аз я попитах:

— Кажете, а на вас лично, евреите по някакъв начин навредили ли са ви?

— Разбира се, че са ми навредили. Заради тях съм принудена да живея в бедна и мръсна страна, кланяща се пред Запада, ядяща неговите огризки.

— А защо смятате евреите за причина за неудачите в страната?

— Защото програмата на техните действия е такава особена. Да измамят, да окрадат една страна, после друга, трета. А като се изправи на крака първата, пак да я очистят. Те не ни смятат за хора. Ето прочетете какво пише тук. Това е извадка на някои цитати от Талмуда. Тя ми подаде тъничка брошура, разтвори я на определено място и аз започнах да чета.

Няма да привеждам тук тези цитати, защото тогава по време на разговора ми беше трудно да съдя доколко съответстват те на казаното в Талмуда. Но това, че според Стария завет, на евреите се предлага да се смятат за избран народ ми беше известно. Работата е друга. Поразен от яростната агресивност на младата «патриотка», аз помислих, че е нужно в края на краищата да погледнем истината в очите.

Причините за непрестанните вътрешни конфликти в много страни се крият в съществуването в обществото по едно и също време на две взаимно изключващи се религии-идеологии.

Нека разсъждаваме какво е това религия? Това е, преди всичко идеология, формираща определен тип човек, включваща в него определена програма за действия.

Религията, в дадения случай на еврейския народ, определя този народ като единствен богоизбран и дори конкретизира, регламентира неговите действия по отношение на другите народи.

В християнството се казва: човекът-християнин е раб и едва след земния живот някои могат да отдъхнат в рая. Богатия трудно би попаднал в рая.Трябва да се възлюби ближния и да се споделя с него имуществото.

В Талмуда се казва: «Всичко е твое», в Библията — «Всичко давай». Добра комбинация. Тези две взаимно изключващи се идеологии, както знаем са излезли от една точка, от Израел. Но това не означава, че техните автори са именно евреите. Важно е друго — неизбежността на конфликта.

Това, че конфликтът между привържениците на две идеологии е неизбежен, лесно може да се проследи дори по поведението на малките деца. Ако кажем на едно дете, че всички играчки, които то вижда му принадлежат, а на друго дете внушим, че трябва да дава играчките си, когато някой му ги поиска, какво ще се случи?

Детето може би два-три пъти ще се съгласи да даде играчките си, но със сигурност няма да изпита любов към този, който му ги взема. После ще поиска да си върне нещо, ще протегне ръчичка, но нищо няма да му дадат. В резултат то ще се разплаче или ще се опита да приложи сила.

Получава се, че с помощта на две различни идеологии се предопределя конфликта дори между децата, които ще се родят в бъдеще.

Националността в дадения случай няма абсолютно никакво значение.

Ако направим всички евреи християни, а всички славянски народи — юдеи. Ще се случват същите конфликти.

Не различните националности постоянно воюват помежду си, а различните идеологии, «използващи» националностите.

Не веднъж ни се е случвало да слушаме дори от много културни и посветени хора, че е необходима търпимост в отношението към различните вероизповедания. В Държавната Дума е приет закон, наказващ онези, които разпалват национална и религиозна неприязън. По телевизията виждаме как лидерите на различни духовни обединения заедно присъстват на правителствени светски приеми.

Всичко изглежда добре, интелигентно, правилно. Обаче екстремизмът от това не намалява. И ни показват минирани плакати с надписи: «Бий ги!» и слушаме информация за взривове в обществени организации…

Какъв е проблемът? Всичко много просто. Само с красиви думи и призиви ситуацията не е възможно да се промени.

Не само това, от тях тя само се задълбочава, умело се маскира зад тези думи. Маскира се, за да може в час «х» да взриви и унищожи държавата.

«Хайде да сме търпими към всички вероизповедания». Хайде. Аз например мисля така, и много други не са против търпимостта.

Но какво се получава при това със самите вероизповедания? Ето какво.

Всяко от тях с всички сили се стреми колкото може по-бързо да набере повече сила, да привлече на своя страна колкото може повече привърженици. В резултат, след като сметнат, че са завоювали достатъчно здрави позиции, двете идеологии задължително встъпват в борба. За това ясно свидетелства историята на безконечните конфликти. Но човечеството като закодирано, в продължение на много векове настъпва все върху едни и същи мазоли.

Знаели ли са това жреците създатели на двете идеологии? Знаели са. Не са могли да не знаят те, които са способни да оказват психологическо влияние върху милиони хора от различни страни. Те, които са способни така да кодират хората.

Дали наистина са искали да ощастливят еврейския народ, говорейки за неговата избраност? Историята показва, че целта е била съвършено различна. В продължение на векове еврейският народ се използва като разменна карта, като изкупителна жертва, като щит, който не позволява на хората да обърнат внимание на онези, които «играят играта си», използвайки и юдеите, и християните като пешки в не много сложна партия. И на едните и на другите това кодиране носи само страдания.

Сами съдете накъде отива всичко днес. В света се натрупва все повече енергия на агресия. Продължава конфликтът между Израел и Палестина. Използвайки военна техника и поддръжката на САЩ, Израел може да окупира и да накара палестинците да се подчинят на неговите изисквания. Но това съвсем не означава, че ще възникне взаимно уважение между двата съседни народи. Съвсем напротив, рязко ще нарасне агресивната енергия по отношение на евреите в целия мюсюлмански свят. Тази енергия със сигурност ще се прояви, включително и в непрекъснати терористични актове на територията на Израел и САЩ. Но работата не е само в прекия израелско-палестински конфликт.

За много хора на планетата все по-очевиден става факта на задънения път за развитие на земната цивилизация.

СПИН, наркоманията, престъпността, техническите катастрофи разкъсват хората. Огромното количество хора на планетата са лишени от възможността да употребяват храна, която не вреди на здравето, да пият чиста вода, а не замърсена, да дишат чист, а не вредоносен въздух.

А какво ще стане ако тези хора получат информация за истинската причина за социалните и технически катаклизми? Ако се появят лидери, които да покажат истинските виновници да влошаващата ситуация на планетата, ако разгадаят играта им, целите им, задачите им?

От това именно се боят световните идеолози. Затова, стараейки се да не допуснат всенароден гняв в свой адрес, те подхвърлят все една и съща изпитана карта — евреите. Уж че те са виновни за всичко — дръжте ги! Масите в гнева си се нахвърлят върху всички евреи без изключение. Така е ставало не веднъж през вековете. Нахвърлят се, смятайки, че ликвидират злото. Но всъщност само «изпускат парата.»