Енергията на живота

Божествената вяра

— Известно ти е, че земята и всичко растящо и живеещо на нея, всички процеси, и дъждът и снегът, и вятърът са замислени от Него изначално.

Създателят ни — Великият Разум — в порив на вдъхновение е сътворил великото творение. И в заключение на Себе си подобен човек могъл да сътвори.

Но от времената на творението за много същности оставало съмнението — от Бога ли наистина е сътворен човек — като творение ненадминато в цялата Вселена. Действителност ли е твърдението Божие, че не просто на много същности, а на самия Бог човек е равен? Сам Бог го казва: «подобие и образ Мой е той, Аз всичко съм му дал и в бъдеще помисленото също му отдавам.»

Бог искал е да види човекът — Своето създание — на Себе си подобен

Виж днешното човечество. Говорят за Бога мнозина. Говорят за любовта си силна към Създателя. И лъжат сами себе си в това. Не можеш да обичаш някого, без да Го виждаш, да го чувстваш и разбираш.

Мнозина казват: «Аз вярвам в Бога». А в какво конкретно вярват? Вярват в това че Бог съществува? Това е ниво на съвсем примитивното съзнание. Човекът казващ: «Вярвам в това, че Бог съществува», фактически признава, че той не чувства, не разбира Бога, а само вярва в Неговото съществуване.

Ако под вяра в Бога те подразбират, че Бог е всемогъщ, добър, любящ родител, то какво освен слова те дават Богу? Рушат творенията Му и от света създаден от Отца се изолират зад каменни стени на манастири. Наизмислили са и са написали хиляди трактати. А едно и също е навсякъде. В трактатите говорят, че е нужно на Бог да се покланят. Покланят се неясно на кого.

Сега Владимир си представи как Бог се чувства като наблюдава тази вакханалия. Ако се постараеш можеш да си представиш състоянието Му. Бог притежава всички чувства на човека, само при Него те са по-силни, по-остри и по-чисти.

Но и със сегашните си чувства, човешки и родителски възможно е да си представиш на нашия Родител, на нашия Създател състоянието.

Ето Той гледа Своите деца, а те не правят нищо друго освен да хленчат: «Ние Те обичаме, Ти само ни дай още от милостта Си. Ние сме Твои раби, ние сме немощни и неразумни, ние сме глупави, Господи, помогни ни.»

Нима създания подобни Богу могат да се държат така? Какво могло би, болка по-голяма да причини на родител от безпомощните стенания на неговите деца? Ето как в същностите вселенски се появили съмнения в съвършенството на Божите творения.

— Но кой, как и кога могъл е да доведе човека до такова оглупяване?

— Да предизвика оглупяването на човека може единствено равен по мисъл нему — т.е. пак човек.

Жреците са насочили човека по път на деградация. Възнамерявали са докажат Богу, че са способни да управляват цялото човечество. А пък стенанията и мъченията хорски да заставят Бога да встъпи с тях в диалог.

Така са смятали защото знаели: Бог не говори никога и с никого, в човешките съдби не се намесва, всички съдби се определят от собствения избор на пътека.

Но ако човечеството се доведе до гибел, Бог би могъл да влезе в преговори с тези, които водят хората към пропаст, за да предотврати падението, с тези, които влияят върху психиката на човека. Да постъпи така заради цялото човечество.

Минавали хилядолетия! Но Бог не влизал в диалог с жреците, не правел нови чудеса да вразумява хората. Сега моят баща, а после и аз разбрахме защо.

Ако Той би сторил това, ако Бог се би намесил в човешкия живот, то Сам би потвърдил това, в което вселенските същности се съмнявали — че човекът е несъвършен.

Но най-важното: Неговата намеса би убила окончателно вярата на човека в самия себе си. Човек би престанал окончателно да търси в себе си Божествените начала, очаквайки единствено помощ отвън.

Той чакал, вярвал в Своите деца, гледайки ставащото страдал, търпейки присмеха и подигравките над Себе си. Той вярвал в Своето творение — човека. Неговата вяра е наистина Божествена.

Жреците се надявали, че само за миг преди мащабна катастрофа развръзка може да настъпи. Надявали се, че от тях замисленото може да се осъществи. И никой не очаквал, че само един човек, млада жена, за броени години ще разруши плановете им, хилядолетните усилия и ще се обърне човечеството към Божествения първоизточник.

Анастасия извърши този поврат. Тя показа на Вселената силата на Божието творение, Божествената мъдрост. И може би за пръв път… Ти само се замисли, представи си Владимир, величието и значимостта на това събитие. За пръв път от мига на сътворението земно Отецът наш е чул слова за съвършенството за Своето творение.

Моделираното от Анастасия прекрасно бъдеще вече живее в пространството, с всеки следващ миг го конкретизират много хора, които започват да разбират своята същност и предназначението си, и неизбежно ще настъпи материализация.

— Но кога ще настъпи тя? Жреците също могат да пречат и да действат.

— Но не върховните. Сега е нужно да се преодолее програмата създадена от жреците. Преди да си отиде моят баща говори с един от тях. Жреците не се срещат никога. Тя се намират в различни краища на земята, но могат да общуват от разстояние, като чувстват помислите си.

Моят баща стоеше на малък хълм. Първите лъчи на изгрева вече се спускаха по короните на кедрите, осветяваха лика на баща ми, фигурата му. Аз чувах как в пространството звучеше беззвучен диалог:

— Аз Мойсей потомък съм на онази династия, която хиляди години съдбите на народи управляваше. Аз съм потомък и родоначалник. Към теб, който се смяташ за върховен, аз се обръщам без молба. Усилията свои не хаби, като противодействаш на Анастасия.

Не съответстват на внучката ми стремежите на нашите помисли-замисли. Несъответствията ми се нравят, както и на моята душа. Аз съм Мойсей, аз жрец съм, по сила ние сме равни, със себе си аз внучката си ще заслоня.

И отговора на жреца върховен:

— Да, Мойсей, по сила ние сме равни. И затова аз зная: не отказ от нападки, а съвет от мен очакваш ти.

Сега аз мисля как да й помогна, как да спра системата чудовищна. Създадохме чудовище и то по-силно е от нас. В създаването му участваше и ти.

То изяждаше деца и ръфаше телата хорски не едно хилядолетие. Сега са нужни усилия от нас столетни за да го спрем.

Но мислите на твоята внучка по-бързи са от нашите. Тя за година твори хилядолетие. Да й помогне или да навреди сега никой от нас не може.

Единственото в което съм уверен, че собствения начин на живот сме длъжни ние да направим по образа, от твоята внучка начертан.

Да вложим знанията в сътворение, за хората като нагледен пример.

Жреците помежду си без много думи разговарят, но в казаното има много смисъл.

— Мисля, че диалога на жреците няма за всички да е разбираем. Например на мен не ми е ясно, що за звяр е този, който деца е ял. А и защо, искайки да помогнат на Анастасия, и жрецът и баща ви казват, че не са в състояние да й помогнат.

— Цялата тайна е в скоростта на мисленето Владимир.

— Как в скоростта? Защо така е важна? Каква е връзката?