Енергията на живота

Терорът

И така, в последните години много страни бяха залети от вълна от терористични актове. От паметта на днес живеещите на земята хора не са заличени все още такива широко мащабни като този от 11 септември 2001 в Америка. Страшен терористичен акт беше извършен в нашата страна съвсем неотдавна. На 23–26 октомври 2002 повече от 800 човека, отишли да гледат мюзикъла «Норд-Ост», бяха пленени от терористи в московския Театрален център на Дубровка.

Между тези два широкомащабни терористични актове станаха други по-малко «зрелищни» в различни краища на земята, отнасяйки човешки животи.

Всеки път правителствата от различните страни гневно осъждат терористите. Специалните служби уверяват че е неизбежно наказанието на виновните и предприемат все по-завишени мерки за сигурност.

Вече е създадена международна коалиция за борба с тероризма. Обаче терорът не намалява и днес. Напротив, той става все по-изтънчен и мащабен. Създава се впечатление, че и правителствата и спец службите от много страни, през цялото време са насочвани от някого по лъжлива следа.

Истинския източник и главният организатор на много терористични актове, които се случват в света, беше бегло споменат в Русия съвсем неотдавна.

По време на вземането на заложниците на 23–26 октомври бяха показани много коментари и интервюта по водещите телевизионни канали.

Между другото се предоставяше информация и от името на извънредния щаб. Представяше я заместник-министъра на вътрешните работи на Русия. Сивокос, стегнат човек, той говореше отчетливо, почти по военному. В неговите речи липсваха думи-паразити, думи-звуци от типа на «а-а-а» Фразите му се отличава с осмисленост и чувствителност, а това означаваше, че неговата мисъл работи достатъчно бързо и ясно. Именно той беше един от първите, който каза: «Имаме работа с религиозни фанатици». Мнозина може и да не са обърнали внимание на тази фраза. За малцината разбиращи тя означава «гръм от ясно небе». За пръв път, и то от устата на зам. Министъра на вътрешните работи беше назована със собственото й име една от основите на тероризма. След терористичния акт беше огласена още една мисъл: «Ислямски фундаментализъм». Започнаха да се разнасят гласове за това, че ислямските фундаменталисти са обявили война на християните и юдеите, а по-конкретно на Израел, САЩ и Русия.

Възниква въпроса: как да се борим с религиозния фанатизъм? Аз предлагам да се успокоим и да разгледаме ситуацията по задълбочено. Преди всичко нека се разберем, само на исляма ли е присъщ фанатизма или го има и в другите религии? Разбира се, има го. Да си спомним историята. Да си спомним многобройните кръстоносни походи на християните. Да си спомним картината «Болярката Морозова». Да си спомним многото мъченици готови заради някакви религиозни догми да жертват собствения си живот. След смъртта им те са издигани в ранг на светци.

Съвършено очевиден става факта, че не сама по себе си като цяло, а конкретни догми, внедрени в различните религии, карат хората да пренебрегват собствения си живот. Религиозния фанатик самоубиец е сигурен в обратното, че не пренебрегва живота си, а преминава в истинския живот.

Как става това? Между вярващите, без значение мюсюлмани или християни, винаги може да се отдели една група най-силно привързани към всякакви догми. После с помощта на окултни ритуали да се засили още вярата им, да бъде доведена тя до фанатизъм. По такъв начин може да се получи биоробот, вярващ в това, което не може да види, и не е в състояние да разбере с логика.

По-нататък, онзи, който познава законите на психиката, прекрасно вижда какви копчета може да натисне и ги натиска. Не с пръст разбира се. Той просто назовава обекта, който трябва да се унищожи в името на светлия живот. Биороботите само започват да разработват операцията по унищожаването и я осъществяват. Собствения им земен живот за тях вече няма значение. Те са сигурни в собствения си преход към по-добрия, небесния.

И докато съществува доктрината за благото не на земята, а някъде другаде, никакви спец служби и армия няма да ликвидират терористите-смъртници.

Нека си представи следната ситуация. Спецслужбите на водещите държави са се обединили и със съвместни усилия са унищожили всички терористи до един. Е какво ще промени това? Ще се родят нови. Нали съществува доктрината, която ги произвежда.

Тогава къде е изходът? Разбира се, традиционните мерки за сигурност трябва да се спазват. Но наред с това е необходимо да се разбере пагубността и да се ликвидира доктрината, пораждаща все нови терористи-самоубийци.

Да се разбере! Сега това е най-важното! Иначе борбата с тероризма ще се превърне в анекдотична ситуация.

Представете си такава ситуация. Религиозен фанатик, терорист-самоубиец, завладява самолет и го насочва към някакъв значим обект в населено място. С терориста се водят преговори, съобщава му се, че има готовност да се изпълнят неговите искания. Но преговарящите дори не си представят, че исканията на религиозния фанатик не са негова цел. Неговата цел е да загине и да се пренесе в неземния рай, който той си представя.

Догмата за рая извън земята влияе и върху невярващите хора. Тази догма се проектира от колективната мисъл на хората от различни вероизповедания. Тя оказва пагубно най-пагубно влияние върху цялото човешко съобщество вече не едно хилядолетие.

Това, което сега ще кажа, може да изглежда невъзможно, даже фантастично. Обаче единственото безкръвно решение на проблема може да бъде следното.

Патриарсите, мюфтиите, старейшините на религиозните направления, и на първо място християните, католиците и мюсюлманите трябва незабавно да се съберат на събор, внимателно да оценят създалото се положение в света и да променят унищожаващите живота доктрини в своите религиозни учения. Необходимо е да се помогне на религиозните фанатици отново да придобият човешко светоусещане, необходимо е да се заяви: «Тук на земята, а не някъде, е нашият Отец.»

А ако духовните лидери не се съберат? А ако не направят подобно заявление?

Няма страшно.

То вече е направено!

Просто заявленията на лидерите на духовните обединения: «Нека да живеем дружно» вече не трогват никого. Просто на заявленията, че ние нямаме отношение към терора, малцина вярват, необходима е по-кардинална крачка.

Казах, че подобен събор и неговите изявления могат да бъдат сметнати за нереални. Но нека помислим, защо едно толкова просто и реално действие може да изглежда нереално.

Защо ние не вярваме в това, че много духовни хора, с високи санове, не биха могли да се договорят помежду си?

И ако те не могат да се разберат, какво може да се очаква тогава от обикновените вярващи?

Ако те не могат да се разберат сами, тогава трябва да им се помогне с помощта на здравомислещите хора и правителствата.

Трябва да се разберат!

Нека по-добре да говори човешкият разум. Разумът на Божиите деца.

На пръв поглед може да изглежда, че позитивните изменения в Русия, а и в други страни вследствие на идеите на Анастасия, могат да станат само след дълго време, че човешкото съзнание се променя постепенно. Обаче практиката показа, че у мнозина читатели то се променя мигновено.

Нека видим какво би се случило с Чечня, ако Правителството на Русия и Държавната Дума разгледат и приемат закон за отдаване по хектар земя на всяко желаещо семейство, за да се изгради свое имение. Такова каквото предложи Анастасия.

Та какво би се случило с Чечня? Ами ето какво.

Двадесет хиляди бежанци, които вече три години живеят със семействата си на палатки, биха получили свои имения.

За тези три години палатките, които сега се намират в мръсни палаткови градчета, днес биха се намирали в прекрасни градини. А някои биха успели и къща да си построят.

Кой пречи подобно нещо да се осъществи сега? Този, комуто е изгоден не мирът, а нещо друго. Този, който се опитва да не допусне позитивни промени в Русия.

Напразни се стараете, момчета! Едва ли някой от вас дори и смътно си представя, коя е Анастасия, и на какви сили тя се явява олицетворение.

Едно ще кажа: тя не просто ще сътвори това, което е замислила, тя вече сътвори замисленото. Сега се извършва материализацията и вашето противопоставяне е потвърждение за това. Боклук има на всеки строеж, но след това той задължително бива изчистен и се садят цветя.