Енергията на живота

Разговорът с дядото на Aнастасия

Той стана на следващия ден след като прадядото си отиде.

Обикновено, когато близки хора си отиват от живота, роднините си изказват съболезнования. В последно време дядото на Анастасия беше неотлъчно редом със своя баща. Сега, когато той остана сам, аз реших да го намеря, да поговорим, за да разсея тъгата му, както е прието. Знаех приблизително къде може да се намира и отидох на съседната полянка.

Дядото на Анастасия стоеше неподвижно в края на поляната, гледаше и слушаше как цвърчат на клоните птичките в кедрите. Беше облечен в дълга риза изплетена от влакна коприва и препасана с някакво въже, беше бос.

Знаех, че при обитателите на тайгата не е прието да си прекъсват размишленията един на друг. И започнах да разбирам колко е висока културата им на общуване. Тя говори за уважение към мислите на другия човек.

След известно време дядото на Анастасия се обърна и тръгна към мен. Когато се доближи аз не видях скръб на лицето му, то беше както обикновено благодушно.

— Здрасти, — той ми протегна ръка и се здрависахме. Когато разговаряше, той винаги използваше в речта си съвременни и чести съвсем битови думи, понякога се шегуваше и ме поднасяше. Но не обидно. Напротив, той така предразполагаше към себе си, че изглеждаше че все едно общуваш в роднина. И да се разговаря с него беше просто, на всякакви теми, дори за това, за което обикновено мъжете си говорят когато няма жени.

Несъмнено много от способностите на Анастасия са наследени от нейните родители и прародители и разбира се, от дядото, който непосредствено е взел участие в нейното възпитание.

Какви знания за живота и какви способности се таят у този побелял старец, проживял повече от сто години, запазил остротата на ума си и юношеската си подвижност? С мен говори с прости думи, но веднъж чух как той разговаряше с баща си. Повече от половината думи аз не бях чувал дотогава. Значи, общувайки с другите, от уважение към събеседника той използва само неговата лексика и начина на построяване на речта му.

— Е, как е работата? В твоето цивилизовано общество? Започват ли да се събуждат? — попита дядото шеговито.

— Всичко е нормално, — отговорих аз, — Учените се заинтересуваха от идеите на Анастасия. Разни групи сега работят върху държавни програми, в основата на които са нейните предложения. Работят не само в Русия, но и в други страни. Но кога ще се случи всичко онова прекрасно, за което тя каза, в нашата и другите държави, засега не е ясно.

— Всичко вече се е случило Владимир. Главното е сторено.

— Какво разбирате под «Главно»?

— Анастасия произведе мисълта, образът на бъдещата държава, направи го с присъщата й придирчивост, предвиди и най-дребните детайли и ситуации при материализацията на мисълта в бъдещата реалност.

Сега ти и много хора ще наблюдавате материализацията на прекрасното бъдеще.

Енергията на нейната мисъл е необичайно силна, и няма равна на нея по сила в пространството.

Енергията на нейната мисъл е съвършена и конкретна, но главното е че тя продължава да набира сила благодарение на мислите на другите хора. Сега тя не е сама.

Ето ти самия казваш, че групи учени от разни страни работят върху държавни програми, предприемачите започват да строят именията, за които тя говореше, мисълта й е възприета от много възрастни и млади хора. И тези хора, докоснали се до нейната мисъл ще произвеждат свои мисли.

Мислите на много хора сливайки се в едно, запълват пространството с енергия с небивала сила, тази енергия материализира прекрасното бъдеще. Сега вече се случват отделни проявления на тази материализация.

— А ако някой започне умишлено да възпрепятства въплъщението на бъдещето? Например жреците, които сега управляват света, ако самият върховен жрец започне да пречи?

— Той няма да пречи, той ще помага.

— Защо сте сигурен в това?

— Чух разговор и видях мисълта му.

— Какъв разговор, как сте видели?

— Владимир, ти сигурно вече си се досетил, че моят баща беше един от онези шестима жреци.

— Не съм предполагал подобно нещо.

— А би могъл да предположиш. Макар че външната простота и умението да скриват своите възможности и способности е една от най-важните съставки на тяхното могъщество. На тях не им нужно да се хвалят със силата на своето оръжие, както правят ръководителите на големите държави. Те могат свободно да насочват това оръжие накъдето поискат, насочвайки мисълта на държавните ръководители и създавайки съответни ситуации. А и никога не са си поставяли за цел да се хвалят пред хората.

Тяхната главна тайна цел в продължение на хилядолетия е била да постигнат диалог с Бога.

Действайки те не се бояли от Божествено възмездие, знаейки, че Бог, който е дал на всекиго пълна свобода, няма да наруши Своя завет.

Те управлявали човечеството, измъчвали са го, с това показвайки на Бог, че са по-способни от другите, че от тях зависи съдбата на земната цивилизация.

Подобна ситуация е трябвало, както те смятали да принуди Бог да поведе диалог с тях.

Но диалог не се получавал. И сега стана ясно, защо не е могло да има диалог между жреците и Бог.