Машина за знамения

Тридесет и втора глава

ЗЕД ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ВГЛЕДА в металната лентичка, която Натан му подаде обратно, и присви очи, докато я обръщаше към светлината. Накрая се отказа с недоволна въздишка.

— Значи твърдиш, че машината, която си открил, изписва тези символи? Що за машина би могла да направи подобно нещо?

— Представлява огромен метален куб. — Ричард посочи с ръка. — Голям е горе-долу от тук до края на масата ей там. Има малък процеп, покрит със стъкло, през който може да се гледа вътре. В кутията има всякакви механизми и чаркове, които работят в синхрон. Като погледнеш през прозорчето, се вижда, че стига много по-надолу, отколкото изглежда отвън. Не е поставена върху пода, а някак извира изпод земята.

Зед огледа отворената на масата книга.

— Можеш ли да разпознаеш някой символ от тези в книгата, който да е като изобразените върху лентичките.

— Ами, символите са един вид език — както гостилничарят поставя над вратата на странноприемницата си табелка с халба бира или ковачът заковава на портата си подкова. Така и тези символи носят някакво послание, само че в случая е по-сложно. Някои от символите върху лентичките са ми познати, но голяма част от изобразеното върху тях не прилича на никой от символите, които съм виждал преди. Тъй като тези символи присъстват в книгата, ми се струва, че тя е справочник за разшифроване на металните лентички.

— Това ли имаше предвид Бердин, като каза, че „онова“ говорело? — попита Ничи.

Ричард кимна. Посочи книгата и огледа многозначително останалите.

— Тази книга, „Регула“, нарича символите „Език на Сътворението“.

— Това си е напредък на този етап — обади се Натан. — Особено при положение, че книгата не предлага шифър към символите, както ти си мислеше в началото.

— Сигурно така ми се е сторило, но сега съм на мнение, че истинското предназначение на книгата е по-скоро свързано с това, което ви споделих току-що. От друга страна, фактът, че не съм успял да разбера как да я накарам да работи, не е причина да мисля, че разшифроването не е истинското предназначение на книгата. Пропускам някакъв ключ, с който да превъртя ключалката към скритите тайни, това е.

Зед откъсна поглед от Ричард, за да се взре пак в металната ивица, която държеше в ръката си. Накрая заговори с тих, притеснен глас.

— Разпознавам някои фрагменти от тези символи.

— От Магьосническата кула — кимна Ричард.

— Значи това са символи като онези, изписани по стените на Кулата. И представляват символни изображения на конкретни идеи.

— Може да се каже, но не само.

— В какъв смисъл не само? — попита Натан. — Ако един символ изобразява нещо — както например череп с кръстосани под него кости е предупреждение за смъртна опасност, — то става въпрос за конкретно послание. Така че какво означава „не само“?

— Според мен важното е как се използва комбинацията от символи — продължи Ричард. — Доколкото мога да разбера от тази книга, конкретните изобразителни средства не са просто емблематични репрезентации на себе си, като халба, подкова или, в твоя пример, череп с кръстосани кости.

Вярно е, че някакви части от тях са разпознаваеми като независими символни единици, но ми се струва, че това не изразява напълно намерението за употребата им тук. Благодарение на тази книга, по начина, по който са навързани по-сложните изображения, мога да видя, че на практика те са част от един комплексен език, а не са откъснати една от друга идеи. Мисля, че тези символи на практика придобиват едно или друго значение в зависимост от това как се комбинират.

Този е най-простият. — Ричард почука по металната лентичка на масата. — Той е различен: символ, който представлява една идея, поне доколкото мога да разбера аз. Този символ не е свързан с нищо друго, така че в този случай не мисля, че целта е била значението да бъде променено от друг елемент. Тук значението е самостойно. Тази самостойна идея е единственото, което е искала да каже машината.

Зед изгледа Ричард с невярващ поглед.

— Което е искала да каже машината? Това пък какво означава? Какво е искала да каже машината?

— Огън.

Зед за пореден път вдигна вежда.

— Огън ли?

— Да. Това е символът за огън. Поради някаква причина не успях да си помогна с книгата, но разпознах символа, понеже съм го виждал във верификационната мрежа за заклинанието Лавинен огън… помниш ли го?

Ничи скръсти ръце.

— Определено го помня.

Зед изсумтя, че той също си го спомня прекрасно.

— Че защо тази машина ще изписва „огън“, ако наистина пише това, върху метална лента?

— Не знам — призна Ричард с въздишка. — Надявах се вие тримата да слезете в онази стая и да огледате машината, за да видим дали няма да ви хрумне нещо. Може да е просто интересно съоръжение от отминала епоха, но може да е и нещо повече, а ако е така, бих искал да знам. Може да го захранва някаква магия. Може би някой от вас се е сблъсквал преди с такава сила и ще я разпознаете.

— Откъде знаеш, че се захранва чрез магия? — попита Натан.

Ричард сви рамене.

— Че с какво друго? Определено не го задвижва водно колело. Светлината, която извира отвътре, наподобява тази на магическите светлинни кълба, които се задействат при доближаване. Надявам се, че някой от вас ще може да разпознае какъв тип магия използва машината, а може би дори и какво е било или какво е предназначението й. Притеснява ме нейното местоположение — в самото сърце на Двореца, под Градината на живота, която представлява ядрото на сложното заклинание, оплитащо целия Народен дворец.

Зед започна да върти пак и пак металната ивица, изучавайки я с жаден поглед.

— Добре — рече накрая. — Ще погледнем. Ти успя ли да разбереш от книгата нещо за другите символи, изобразени върху лентичките?

— Досега единственото, което знам, е, че елементите на различните символи са предназначени да бъдат свързвани — че навързването им един за друг значи повече от всяка отделна част. Поне това гласи обяснението на високо Д’Харански — според него последователността от частите, когато бъдат събрани заедно, оформят език.

— Езикът на Сътворението — заключи Зед кисело.

— Да. Поради това си мисля, че е грешка да се опитваме да тълкуваме символите поотделно. Опитаме ли се, губим представа за истинското значение, изразено чрез комбинацията. Тези нанизи от символични надписи са езикът на Сътворението. Само дето не мога да разбера как да го разшифровам.

Зед посочи с една метална лентичка.

— Значи твърдиш, че тези последователности от символи всъщност трябва да се комбинират като думите в изречение, за да предадат някаква информация, да разкажат нещо, така ли?

Бердин повдигна вежда към Ричард.

— Добри духове, нима не е чудо? Най-сетне той слуша какво му се говори!

Зед не й обърна внимание.

— Значи, ако не сте разбрали нищо от езика на книгата, няма начин да разберете какво означават тези по-дълги поредици от символи.

Ричард почука с писалка по масата.

— Боя се, че не бихме могли.