Майка Нощ

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАКОСТЕНУРКАТА И ЗАЕКА…

И ето ме в Израел, дошъл по своя воля, независимо че килията ми е заключена и надзирателите ми са въоръжени.

Разказът ми свършва без време, защото утре започва процесът. Заекът на историята за пореден път надбягва костенурката на изкуството. Няма да имам повече време за писане. Отново се впускам в приключения.

Има много хора, които ще свидетелстват против мен. Никой няма да свидетелства в моя полза.

Обвинението възнамерява да започне със записи на най-злостните ми радиопредавания, така че най-безжалостният свидетел срещу себе си ще бъда самият аз.

Бърнард О’Хеър е пристигнал в града на свои разноски и дразни обвинителите с трескавата неуместност на всичко, което може да каже.

Пристигна и Хайнц Шилдкнехт, бившият ми най-добър приятел и партньор по тенис на маса двойки, човекът, чийто мотоциклет откраднах. Адвокатът ми твърди, че Хайнц е пълен с отрова по мой адрес и че показанията му, изненадващо, ще бъдат приети за достоверни. Откъде това доверие към Хайнц, който в крайна сметка работеше на съседното бюро в Министерството на народното просвещение и пропагандата?

Изненада — Хайнц е евреин, член на подмолна антифашистка група, израелски агент през войната и до наши дни.

И може да го докаже.

Добре за него!

Доктор Лайънъл Дж. Д. Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки и Йона Потапов, с псевдоним Джордж Крафт, не могат да дойдат на процеса ми, тъй като излежават присъди във федерален затвор в Щатите. Но и двамата изпратиха писмени показания под клетва.

Тези показания няма да са ми от голяма полза — меко казано.

Доктор Джоунс твърди под клетва, че съм светец и мъченик на святата нацистка кауза. Освен това твърди, че имам най-съвършените арийски зъби, които някога е виждал, освен на фотографиите на Хитлер.

Крафт-Потапов декларира, също под клетва, че руското разузнаване досега не е било в състояние да открие никакви доказателства, че през войната съм бил американски агент. Излага мнението, че съм ревностен нацист, но не бива да бъда държан отговорен за действията си, тъй като съм бил идиот в политическо отношение, човек на изкуството, който не е в състояние да направи разлика между реалността и мечтите си.

Тримата, които ме взеха от апартамента на доктор Епстайн, също са на линия — шивачът, часовникарят и педиатърът — и ще излязат с още по-неуместни брътвежи от Бърнард Б. О’Хеър.

Хауард У. Камбъл, младши, става дума за твоя живот!

Израелският ми адвокат, мистър Алвин Добровиц, се е погрижил цялата ми нюйоркска поща да се препраща тук, с безпочвените надежди в нея да открие някакви доказателства за моята невинност.

Хе-хе.

Днес пристигнаха три писма.

Ще ги отворя сега и ще опиша каквото се съдържа в тях едно по едно.

Надеждата е вечна в човешките гърди, казват. Във всеки случай, надеждата е вечна в гърдите на Алвин Добровиц и това е причината, предполагам, той да ми струва толкова много.

Според Добровиц, единственото от което се нуждая, за да стана отново свободен човек, е някакво доказателство, че е съществувала персона на име Франк Уиртанен и че през войната тя ме е вербувала като американски шпионин.

А сега писмата от днес.

Първото започва с топлото обръщение: „Скъпи приятелю“. Наричат ме така въпреки всичките злини, които се твърди, че съм извършил. Смятат ме за учител. Струва ми се, вече обясних как името ми попадна в списъка на предполагаемите дейци на образователното дело и как започнах редовно да получавам рекламни брошури за материали, полезни за занимаващите се с възпитанието на подрастващите.

Въпросното писмо е от „Играчки и творчество, ООД“.

На което аз отговарям:

Второто писмо?

В него също се обръщат към Хауард У. Камбъл, младши със „Скъпи приятелю“, което доказва, че поне двама от авторите на писма за днес не хранят никакви лоши чувства към мен. Това писмо е от един борсов посредник в Торонто, Канада. То е насочено към капиталистическия аспект на моята личност.

Предлага ми да купя акции от някаква волфрамова мина в Манитоба. Преди да го направя, ще трябва да науча повече за компанията. Ще трябва да знам най-вече дали има способно и почтено ръководство.

Не съм вчерашен.

Третото писмо? То е адресирано направо до затвора.

И… това е любопитно писмо, наистина. Затова ще го приложа към текста изцяло:

Значи отново ще съм свободен човек, за да скитам, където пожелая.

Гади ми се от тази перспектива.

Мисля, че тази нощ ще обеся Хауард У. Камбъл, младши за престъпления срещу себе си.

Знам, че тази нощ е нощта.

Казват, че обесения чува великолепна музика. Жалко, че аз, както и баща ми, за разлика от майка ми, съм настъпен по ушите. Все едно, надявам се, че мелодията, която ще чуя, няма да е „Бяла Коледа“ на Бинг Кросби.

Довиждане жесток свят!

Auf wiedersehen?