Майка Нощ

ГЛАВА ЧЕТВЪРТАКОЖЕНИ РЕМЪЦИ…

Бернард Менгел — полският евреин, който ме надзирава от полунощ до шест сутринта, също е на моята възраст. Веднъж през Втората световна война той спасил живота си като се направил на толкова умрял, че някакъв германски войник успял да му извади три зъба, без да разбере, че си има работа с жив човек.

Войникът искал да вземе трите му златни коронки.

Взел ги.

Менгел казва, че тук, в затвора, спя много шумно, че се въртя и говоря насън цяла нощ.

— Ти си единственият, за когото съм чувал — каза ми Менгел тази сутрин, — че го гризе съвестта за нещата, които е правил през войната. Всеки друг, независимо на чия страна е бил, независимо какво е правил, се смята за добър човек, който не би могъл да постъпи по никакъв друг начин.

— А кое те кара да мислиш, че ме гризе съвестта? — попитах го аз.

— Като те гледам как спиш, как сънуваш… Дори и Хьос не спеше така. До самия край спеше като светец.

Менгел говореше за Рудолф Франц Хьос, коменданта на концентрационния лагер Аушвиц. Под неговите нежни грижи в газовите камери бяха попаднали милиони евреи. Менгел знаеше доста за Хьос. Преди да замине за Израел през 1947 година, той бе помогнал да го обесят.

И не го бе направил, като свидетелства против него, а съвсем буквално — с двете си ръце.

— Когато Хьос беше обесен — каза ми той, — с вързани крака, аз му сложих примката и я затегнах.

— Това донесе ли ти удовлетворение? — попитах.

— Не. Бях като всички останали, преживели войната.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях докаран дотам, че не можех да чувствам каквото и да било — обясни Менгел. — Всяка работа си беше работа и никоя не се смяташе нито за по-добра, нито за по-лоша от останалите.

— След като обесихме Хьос — каза ми Менгел, — аз си събрах нещата и тръгнах да се прибирам у дома. Закопчалката на куфара ми беше счупена, така че го стегнах с дълъг кожен ремък. Два пъти в рамките на един час свърших една и съща работа — веднъж с Хьос и веднъж с куфара си. И в двата случая се чувствах еднакво.