Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване

Първоначално разбрах, че ми е невъзможно да взема връх над загубата на моя приятел ИНСПБС. Опитвах много пъти в отчаянието си да го срещна в нашата контактна точка, но нямаше никой. Просто беше празна. Липсваше дори и лек полъх на енергийно излъчване. Чувството на изоставеност и липса на посока бе зашеметяващо.

Беше трудно да се предпазя от получената в резултат на това депресия от ежедневието си, но сякаш в по-голяма или по-малка степен успях. С изчезването на връзката с ИНСПЕС целта ми да стана член на тези същества стана мъглява. Но тя наистина не бе забравена. Постепенно постигнах отново баланс, тъй като ежедневните въпроси изискваха отговори. И тъй като не познавах никого, който би могъл да ми е от полза, запазих проблема за себе си.

Очакваше се да поема в „нова посока“, но и понятие нямах или пък решение какво означава това. Във връзка с това бе и въпросът: какво бе Основното, което ми липсваше? Въпреки това имаше един въпрос, по който бях сигурен: каквато и да бе посоката, тя бе неделима част от учебния процес, независимо дали го харесвах или не.

Отново се обърнах към Основното. Какво ли можеше да бъде?

Дадох си сметка, че нещо не достигаше и на собствения ми Различен Мироглед. Единственото предложение, за което можех да мисля, бе да се върна обратно към Основата в опит да разкрия какво точно липсваше. Нямах избор.

Имаше нужда от солидна основа на добре изпробвано „познание“, преди да поема авантюрата към непознатите области, където се надявах да разкрия липсващото основно. За да започна, трябваше да установя приоритета — ясно разбиране на понятията „тук и сега“, на материалния живот, точно какъвто е, без философски и емоционални обяснения и оцветяване. Това би направило откритието устойчиво. И така, имайки предвид всичко това, аз се приготвих да сложа в ред мислите си.

Системата за живот на Земята

Когато основаният на въглерода живот започнал да се появява и разраства в разнообразни форми, всяка форма е имала като първична директива оцеляването. В подробности това означавало физическо оцеляване във високо организирана и балансирана система на противоположности и симбиоза. Оцеляването на индивида гарантирало оцеляване на съществата.

На друго ниво самата Земя е получила подобна инструкция, което хвърля нова светлина върху феномените, като например вятърните и океанските течения, земетресенията и вулканите. По този начин майката Земя среща много от критериите за съществуване на формите на живот. Това вгражда умствено съзнание, много по-различно от онова на доминиращите същества на въглеродна основа, които не са имали и сега нямат познания за този аспект на системата.

Оцеляването е било и е първият закон на системата. С цел оцеляване всяка форма на живот се е нуждаела от приемането на нейните собствени дневни дажби храна. Онези, които по някаква причина не са могли да го направят, или са мутирали, или са изчезнали.

При разширяването на елементарните форми на живот в различни същества се е появил и модел. По-големите, по-бързите форми са открили, че по-малките или неподвижни форми са добра храна. В отговор по-малките форми са се научили да се движат по-бързо, да се възпроизвеждат по-често и обилно, или са били изчиствани от схемата на нещата. И обратното, по-бавните големи форми открили, че дребните, но по-бързи форми се явяват с остри зъби и способност да действат в съгласие. В действителност нито една 4юрма на живот не е в абсолютна безопасност от останалите. Опасност, криза, стрес или смърт станали основният модел. Страхът от индивидуалното неоцеляване, след като опасността се появявала всяка минута, дръпнал спусъка на действието — борба или излитане — при типичните участници в Системата за Живот на Земята. И доколкото целият модел и процес се разширявали, се появило равновесието, балансът, който ние днес познаваме като хранителна верига.

Системата за Живот за Земята е била и все още е идеално саморегулираща се, самонастройваща се, самогенерираща се организация на енергия. Колкото повече изследваме взаимодействените симбиозни взаимоотношения, които се съдържат там, толкова по-привлекателни и комплексни стават те. Цялостната конструкция е една от противоположностите, въпреки че всяка част е взаимосвързана.

Като се вгледаме в Системата на Живот на Земята, виждаме, че лежащото в основата съревнование сякаш е продукт на заповедта за оцеляване. Всяко и всички живинки се състезават за основата на физическото оцеляване — храна, вода, кислород, топлина и слънчева светлина. Често това се пренася в живия космос, но и в земята, във водата, във въздуха. Имаме различни наименования за него: териториални претенции, стая, дом, леговище, кошара, ловни резервати, частна собственост, имот, градове, нации. Живите форми се борят за тях и умират пак за тях.

Срещу това е установено деликатното определяне на живия свят на основата на възможностите. Всяко същество може да оцелее само в подходящата за него околна среда. Във водата, въздуха — системата остава в постоянен баланс само ако хранителната верига действа ефективно, често до точката, когато промените не са нищо повече от малко преместване или настройка. На земята обаче поддържането на баланса било по-трудно. Въпреки това разнообразието на живи форми се развивало по-бързо, с впечатляваща изобретателност, която била използвана за разрешаване на проблемите с възпроизводството и оцеляването.

Сега основата, от която действам в момента, включва следните позиции:

1. При навлизането си в Системата за Живот на Земята на всяка жива форма е втълпено — вероятно чрез Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), — че най-важната мисия е оцеляването! Това е и подмолният нагон, стоящ зад всяко действие, предприемано от участниците. Целта е оцеляването на съществата, изразено първоначално като оцеляване на индивида. Тази директива е специфично свързана и ограничена до физическото съществуване, без други заключения. Успехът се равнява на физическото оцеляване. Провалът означава неоцеляване или физическо несъществуване — смърт. Страхът е равнозначен на възможността за неоцеляване.

2. Системата за Живот на Земята е обективна поради това, че всяка форма на живот се съревновава с останалите за животоподггържащите хранителни вещества. Това състезание съществува както между съществата, така и вътре в самите същества. Сдружаването между съществата е стандартно действаща процедура. Системата често подтиква към сдружаване като необходимост за оцеляване. Цялото е система от предшестване.

3. Всяко познание, което не се отнася до физическото оцеляване, се охулва. Всяко чувство, което се изразява, е отклонение, тъй като няма връзка с първичната директива за оцеляване. Страхът не се приема като чувство.

4. Основният модел на системата се променя. Статичностга е ентропия. Ентропията означава смърт. По този начин дисбалансът е постоянен, което създава адаптивен и стабилен отговор на всички нива. Поляризацията или разделянето са интегрална сила в действие през цялата система.

За нашия Различен Мироглед Системата за Живот на Земята се разглежда като хищническа хранителна система, макар че рядко се възприема като такава. Може да се стори хаотична и преплетена, но тя е организирана и действа в съответствие с няколко прости правила:

Раста и съществувай толкова дълго, колкото можеш.

Вземи това, което е необходимо за съществуването.

Поддържай своите създания чрез възпроизводство.

Няма ограничения или условности в прилагането на тези правила. Силата, скоростта, лъжата, острата възприемчивост и бързият отговор — всички те са силни активи. Симбиозните и паразитните партньори са високо уважавани. Чест, етика, съчувствие и други подобни не съществуват. Всеки участник е хищник и процесът не може да бъде променен, докато Системата за Живот на Земята съществува. Оцеляването е трудно, ако не и невъзможно, без хищническо действие.

Несвойствености

Сред гладко протичащия ефективен процес на Системата за Живот на Земята проблеснала една необичайна форма на живот. Би могло да се случи на всяко от хилядите други същества, но защо точно на това създание се е случило, никой все още не знае. То е дало като резултат не ново оформление, а модификация на старото. По този начин частта от вътрешната енергия на едно тяло или система от тела, която не може да се извлече и съответно е неизползваема (Бел. изд),

чин всички първоначални модели на Системата за Живот на Земята останали здрави и само частично под контрола на това ново същество.

За да стане тази нова мутация издръжлива, тя би трябвало да се е случила на повече от едно същество, а и на различни места. Разкритите от археолози и антрополози доказателства показват, че във времето, когато системата е започнала да действа, това е станало почти мигновено и едновременно в различни области.

Тези по новому модифицирани същества са били много затруднени с оцеляването в ранните етапи: тяхното оформяне ги е принудило да развият собствени уникални методи. Съществото е било сравнително обезкосмено, освен по главата, което означавало да предприеме специални мерки за предпазване от студа, горещината, челюстите и остриетата на другите. Не е притежавало нито остри зъбни, нито здрави челюсти, което е било и главното неудобство при самопредпазването и агресивното събиране на храна. Нямало е опашка, което означавало, че не могло да се катери по дърветата, за да избегне атаките, и нещо по-важно, липсвали му тези способи за изразяване на чувства Двата крака вместо четири довели до липсата на равновесие, тромавост и несръчност, в добавка и вертикалният гръбначен стълб, който първоначално е бил оформен като хоризонтален. И накрая, то притежавало допълнение към животинския си мозък, нещо приличащо на тумор, което наистина изразява разликата.

Другите животни били по-големи, по-бързи и по-силни. Те можели да се катерят по-добре, да плуват естествено и да издържат на условията много по-лесно. Трябвало да минат много поколения за новодошлите, за да си представят защо и как биха мргли да оцелеят с това непохватно и неефективно физическо тяло. Постепенно те си дали сметка, че са различни от всички останали животни. Стотици хиляди години минали, преди те или поне някои от тях да узнаят, че те, разбира се, са нещо повече от друг вид животно. Но някои и сега гледат на себеподобните си като на разумни животни.

Този нов фактор в Системата за Живот на Земята се оказал разрушителен и обезпокоителен. Той имал същите нагони, мотиви и ограничения, както и останалите форми на живот, плюс забраните от размерите на тялото и възможностите. Въпреки че новото същество започнало да доминира над останалите в относително кратки срокове. Единствената област, която продължавала да се съпротивлява, била самата енергия на Земята. Основните модели на земя, въздух, вода и огън останали в по-голямата си част неконтролируеми и неразградени.

Победата имала значителна и жизнена цена. Посвещавайки фактически цялата си енергия на Системата за Живот на Земята, новите същества не обърнали внимание или отхвърлили всяко директно познание по въпроса какво би могло да бъде извън нея. Й затова те станали плътно затворени в действителността на теорията на Системата за Живот на Земята. Но в пряк конфликт с масивното поглъщане и преосмисляне на земното познание била най-съществената характеристика на съществата — мисловна осъзнатост, чужда за самата система. Това бил развиващият се ум, който предвидил начините за завладяване на всички останали същества, които продължават да приемат първоначалната „команда за оцеляване“ до крайности и абсурди, напълно несъстоятелни и извън онова, което дори смътно е обяснено, както е необходимо.

На някой от етапите новите създания сами си дали названието Човек: Човешки „Същества“. „Хомо сапиенс“.

От самото начало Човешкият Разум научил много от своето наследство. Той открил, че животинскотр стадно чувство за сдружение върши добра работа. Възприел познанието за съвкуплението, придобито от животните, които се грижат за своите малки, докато те сами не станат способни да се грижат за себе си. Същото станало и с отборното действие при ловуването. Организираното сдружение му позволило да се справя успешно с другите животни. Така че съществата се развили като най-големите хищници, които Земята някога е познавала. Те създали процеса на изкуството и науката, че дори и спорта.

Животинската теория за лидерството била призната отрано. Първоначално най-силният поемал водещата позиция. После били прибавени качества като сръчност, интелигентност, възможности на ума. Лидерът пръв имал право на избор върху жените, пещерите, най-добрата част от лова Така съревнованието се обърнало навътре кой ще вземе връх. Хищничеството и противопоставянето между съществата станало норма, така както в зоологическата Градина или стадото.

В цялата история, когато и човеците да са се организирали в големи групи от някаква забележителна стойност, теорията за появата на Бога винаги е ставала фактор от първа величина: Едно просто обяснение защо това се е случвало е, че когато Човешкият Разум преминава в зряла възраст, за него повече няма бащински напътствия, които да учи, обвинения, предоставена помощ или установяване на правила. Нуждата от бог или богове затова би могла да има прости, разумни източници. Като деца ние растем под влиянието на баща и майка — непосредствените представители на мощта и славата, които са ни създали. Когато самите ние станем възрастни и родители, ние търсим или измисляме един по-голям Баща или Майка, които да изпълняват тази роля. Богът на теория е задоволителен начин да обясним непознатото и да освободим човешкото същество от най-различни нежелани отговорности. Някои развиващи се човешки същества, които поддържат теорията, че никой или нищо не е по-велико от тях, трудно могат да приемат това.

За да се изяснят и поставят Неизвестните в категорията на Известното, Човешкият Разум също се е придвижил в друга посока. Той взима директни повтарящи се преживявания и, като използва правилото за причина и следствие, ги обръща в Известни, което се предава от баща на син, от майка на дъщеря, после от говоримото към писаното слово и вероятно към онова, което става познато в училище. Съвсем относително доскоро съществуваха необмислени и прекалено опростени процеси за търсене на Познатото, на които бе дадено названието наука.

С течение на времето новите доминиращи човешки създания развили хищническия процес далече извън основата на „Убивай за храна“. Те определили свои собствени правила и закони, които често са в конфликт със Системата за Живот на Земята. Страхът все още бил главният инструмент на търговията с алчността, егото, сексуалността и други толкова важни компоненти. Независимо от изкривяването и затъмнението обаче, различното мислене се проявявало.

Отново и отново противоположният Човешки Разум започнал да изразява и демонстрира елементи, напълно несравними със Системата за Живот на Земята. Такива са били: първо — заинтересуваност и съчувствие към други членове на съществата; второ — заинтересуваност и съчувствие към други видове същества; трето — нарастващо любопитство и неудобно подозрение по отношение на ограниченията, поставяни, очевидно върху всички участници в системата. Историята и философията са пълни с любопитни търсачи и съмняващи се Човешки Умове. Винаги е имало, както има и днес, един много тънък слой от Човешки Съзнания, които имат времето и енергията да поседнат и помислят. Те са минали покрай неотменната нужда от усилие за оцеляване.

Колко са те? Един на хиляда? Един на десет хиляди? На сто хиляди? Вместо да планират и организират експлоатацията на приятелите си — останалите същества, — или да извличат богатства от земята, тези любопитни и съмняващи се Човешки Умове проправят моделите извън Системата за Живот на Земята, у самите себе си и у останалите. Те смятат за достатъчно да дръпнат струните на съчувствието в техните собствени създания и да предават нататък онова, което са открили. Съобщението им бе, че човешките същества са нещо повече от обикновени животни, живеещи и умиращи в Системата за Живот на Земята.

Въпреки че досега като резултат е постигнато малко, освен такива познания като надежда, упование, вина, проста вяра и слабо определена колекция от намеци и предположения под общото заглавие на любовта. Така че като цяло съществата остават незадоволени и без почивка.

Тогава това е Системата за Живот на Земята, където и ние сме сега, както и състоянието на Човешките Умове. Тези са Познатите и оттук Започваме, в съответствие с нашето настоящо научно мислене.

Но… липсващото Основно? Дори когато светлината се увеличава, аз все още не мога да го разпозная!