Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване

И ТАКА… Къде е липсващото Основно? И каква е новата посока?

И двете май са добре скрити. Можели ще ни помогне в търсенето, ако първо открием и посочим какво сме ние всъщност.

Като Човешки Умове ние сме това, което мислим. Ние също сме и онова, което другите мислят. Повечето от това има твърде малко общо с нашите материални тела, когато слезем под повърхността. За да се запознаем с това по-отблизо, хайде да създадем модел на Човешкия Разум, какъвто е и какъвто действа на практика — прагматичен модел, ако ви се харесва. Представете си го като изграден на пластове, нещо като лук, и нека започнем да работим „отвътре навън“.

Същност на личностното

Това е присъщият оригинален Човешки Мозък. Като започнем рт тази вътрешна същност, ние сме есенцията на сбора от нашите преживявания без ограничения. Вътрешната сърцевина е съставена от следното:

— преживяното и съзнателно помисленото от нас до днес;

— преживените от нас чувства;

— любовта, която сме изразили и преживели;

— преживените от нас сънища, независимо дали ги помним или не;

— болките и удоволствията;

— бляновете, желанията и надеждите;

— всичко горепосочено по време на нематериалната ни дейност (например сън и т.н.)

— всяко от горепосочените по време на всички предишни жизнени дейности;

— неидентифицирани елементи.

Животинска подличност

Това е слоят или елементът, който е най-труден за контрол. Всичките изражения на Човешкия Ум преминават оттук и получават данни в Системата за Живот на Земята също оттук. Ето тук става филтрирането, обезцветяването и затъмняването. Проблемът е, че ние си мислим, че се нуждаем да се облегнем на него или не можем да останем физически човеци. В психологическо отношение то включва пласт, съдържащ мозък на бозайник, мозък на влечуго и нервна система. Неговите сигнали оставят следа върху почти всяка страна от човешкия живот, почти, но не изцяло.

Съзнателен Разум

Следващият слой може да бъде определен като онова, което вие си мислите, че сте, което е съвсем различно от това да знаете кои сте. Причината е, че рамо част от вътрешната същност е валидна за съзнателното вие; заради това има повече изкривяване, тъй като изражението трябва да мине през Животинската Подличност. Съзнателният Разум може да бъде напълно точен, но в някои области местни схващания и обичаи дават противоположна интерпретация от тази на Вашата Личностна Същност.

Въпреки че голямата част от този пласт е съзнателно скривана от другите, значителна част се изразява в нашата външна личност. Защото тя е толкова силна, че-ние нямаме избор върху това. Този слой по-нататък се усложнява от системата на убеждения; за много от нас сложността прераства в бъркотия. Не е учудващо, че повечето от нас не намират ясен път навън.

Външен човешки Разум

Следващият външен слой е онова, което ние мислим, че другите си мислят за нас. Това е огромна смесица, защото част от него е интуитивна — несловесно общуване, което се обърква с онова, което нашите сетива и аналитични приемници ни казват. Този слой е в състояние на постоянно течение, непрекъснато се променя при всяко ново преживяване и възприятие.

В тази секция, която строго се контролира от културния контекст, ние развиваме неестествени и синтетични нагони и мотиви? което, може би води до повечето умствени и физически болести. Опитвайки се да се крепим или като водим напълно обратно съществувание, а това правят много хора, този начин на живот може, ако му позволим, да надделее, да доведе до същински ад-на Земята.

Роля на човешкия Разум

Движейки се навън, стигате до външния слой: онова, което искате другите да мислят за вас. Това обикновено е сравнително лесно. Най-често то се установява от възприемчивостта и нуждите на света около вас, положен отгоре надеждно от вълни и импулси, изтласкани от вътрешната ви същина. Представянето на личността внимателно и обикновено е покрито с измамен блясък. В трудни моменти никога не се появява следа от вътрешните пластове, дори и при голям стрес. Такива случаи умират заедно с фалшивите си лица, непреклонно и стоически.

Излъчване на човешкия мозък

Лай-външният слой, доста по-голям от вашите очаквания, е съставен от чуждите мисли за вас. Представете си, че съществувате когато и където някой друг човек или същество мисли за вас, дори и само понякога. Бихте могли да добиете представа за степента, като си спомните за всички онези, за които вие мислите, дори и само от време на време. Прибавете (само като убеждение в тази точка) всички онези, за които вие все още мислите, въпреки че те вече не населяват физическото си тяло — те сега са „някъде другаде“ — плюе онези, които ви познават от някое друго съществуване, където и каквото би могло или е било могло да бъде.

Твърде малко от тази радиация, излъчена от вас, като възприета от другите, ясно осъзнава вашата вътрешна Същност. Действат прикриването инфилтрацията. Но един проблем наистина ни създава голямо безпокойство, и той е — какво мислят другите за нас.

Достатъчно за този модел на Човешкия Разум. Сега може би изглежда, че бихме успели да изострим Различния си Мироглед, ако се концентрираме единствено върху знаците на Вътрешната ни същност, докато те си проправят пътя през множеството пластове на това, което сме ние.

Но трябва да се пазим от имитациите — онези, които са посветени на Системата за Живот на Земята и могат да възпроизвеждат огромно количество симулирани Вътрешни Същности, така умно направени, че биха могли да замаскират действителното действие и мотивация на Системата за Живот на Земята. Лесно е да бъдем заблудени.

Може би ще бъде от полза да възприемем, докато убеждението се превърне в Познание, че ние като Съзнателен Човешки Разум притежаваме едновременно и индивидуални цели, и цели като биологичен вид или цели за съществуване в Системата за Живот на Земята, което не е обичайно разбрана част от нашето познание при физическа будност. Възниква конфликт, когато Човешкият Разум изисква някакво действие, а Системата за Живот на Земята сама по себе си не може да откликне. Появява се нарастващо подозрение, че мнозинството от нашите умствени и физически грешки е резултат от този конфликт. Най-малката част от този конфликт е външна, по-голямата се намира в навика и мотивацията в рамките на Човешкия Мозък.

А ето и няколко от общите признаци на Личностната Същност, които биха могли да се появят през пластовете Те не са съвсем точно Системата за Живот на Земята и са неживотински, и не са записани по реда на тяхната значимост.

Емоция

Всеки израз на чувство: мъка, радост, яд, злоба, екстаз, омраза, екзалтация, депресия и т.н. — е все субективен и спонтанен: Решението е чувствата да бъдат преживени и впоследствие да ги поставим под контрол и да ги насочваме по наше желание.

В Системата за Живот на Земята няма чувство извън задълженията за оцеляване, като тези за опазване на малките, а те са напълно агресивни задължения, или пък отбранителни по своята мотивация. Най-близките симулации са желанието за притежание, надмощие, ревност, гордост и т.н.

Способност за реакция на преживяното (емпатия)

Емпатия е чувството на признателност и дори разбиране, без да е необходимо да притежавате някакви лични спомени или преживявания. То е признаването на единството извън материалните същества. То също е отражение на познанието, че такава опитност е съществена за индивидуалния процес на обучение. Затова нищо не може, а и не трябва да се направи, за да опитваме да променим проблемите, с които другите трябва да се справят. Съчувствието и състраданието са специфични видове, които са оцветени от емоции с разнообразна степен.

Системата за Живот на Земята не притежава познание или разбиране за тази област. Най-приблизителното решение може би е инстинктът на стадото или глутницата, който стриктно се базира на нагона за оцеляване.

Вероятно съвременните изследвания на делфините в случая са уместни.

Нежна усмивка

Това е пряк информационен поток на ниво Личностна Същност. То е форма на онова, което може да се нарече несловесно общуване — многократно и напълно едновременно предаване/приемане, което не може да бъде изразено с думи. Изражението на лицето е автономен отклик: „Получих го, силно и ясно!“

Системата за Живот на Земята не притежава нищо сравнимо с това. Най-близко би могло да бъде отношението, развито между Човешкия Разум и любимите животни — близване на ръката или мъркане. Но симулациите са навсякъде!

Широка усмивка

Друг тласък директно от Личностната Същност. Това излъчване не може да бъде преведено с думи или графики. „Радост“ и „удоволствие“ са твърде земни. Съществуват много имитации и понеже е твърде подкупващо, индикаторът широко се използва за манипулиране.

И отново няма нищо сравнимо в Системата за Живот на Земята. В тези рамки всяко подобие е признак или встъпление към хищничество.

Забелязваме на красотата

Това е чиста Личностна Същност. То е непоквареното възхищение от вдъхновението и съзиданието на изграденото не само в Системата за Живот на Земята, но и на моделите на Човешкия Разум, от устремените нависоко мостове и сгради до акапелните хорове и представления на Човешкото Съзнание. То е процес на събиране на информация/ опитност, на който Човешкият Разум не може да устои.

Системата за Живот на Земята не притежава схващане, нито пък нещо сравнимо за него, и затова не съществуват имитации.

Носталгия

Тя извира от нашия Личностно Същностен източник на спомени, който най-добре е осмислен като емоционални стойности от предишна опитност в сегашния ви живот. В тази посока е възможно да има отклонение от лежащите в основата й косвени принципи: „Покажете ми пътя да се върна у Дома.“

Системата за Живот на Земята няма схващане или сравним модел, който да не е систематично обоснован. Най-близки са мигриращите птици и сьомгата, но техните мотивации са практически систематични модели.

Нежен допир

Много прост израз на Личностната Същност. Допир вместо прегръдка, потупване вместо удар с юмрук, замахване вместо блъскана Дори и животните разбират и знаят разликата.

В Системата за Живот на Земята животните наистина научават грубата разновидност. Но всичко, което те могат да направят, е да ближат или да се отъркват, което може би е достатъчно.

Анонимен дар

Истинска демонстрация на Личностната Същност в действие. Алтруизмът и агапията4 са действащи илюстрации. Служба на другите без каквато и да е компенсация или признание, освен от собствената същност на Човешкия ви Разум.

В Системата за Живот на Земята това е напълно извън разбирането. Ако се сеща, то е случайно, а не планирано.

Мислене

Човешките Мозъци са мислители до степен, неизвестна където и да е другаде в Системата за Живот на Земята. След като веднъж преминем покрай примамките на системата, ние откриваме поток от идеи, просветления, интуиция, инвенция, нововъведение, всичките сортирани за нас от нашия великолепен процесор — ума. Те са произведения на заповедите на Личностната Същност и често пъти са проблеснали благодарение-на любопитството, един голям катализатор за промяна.

Няма нищо дори далечно наподобяващо в Системата за Живот на Земята. Всичко, което откриваме, е някакво елементарно обработване, някакви инстинктивни процеси, които обикновено се приписват на енергична възпри-емчивост на физическите сензори. Някои животни наистина притежават любопитство, което често води до фатални последици.

Огромният къс самородно злато

Поради това, че този въпрос на универсален интерес е толкова неразбран и Зле тълкуван, налага се специално разширено изследване за редуцирането му до някакво близко до разумното ниво. Следващият РОУТ ми е предаден от приятел и е едва началото. След като веднъж е възприет, той ще се разшири, както е проектиран.

Любов не се учи и не може да се купи. Любовта не може да бъде научена. Тя се образува у индивида а отговор на външни стимули. Индивидът няма контрол върху образуването. Щом веднъж е започнало, то може да бъде на-слоявано или сублимирано, но никога разрушавано. Физическата смърт няма влияние върху неговото съществуване, защото толкова много енергия нито е зависима, нито пък е част от време-пространството.

Това е излъчване, което не може да бъде сграбчено или задържано. Вместо това то се усеща, преживява и преминава през индивида, който му добавя онази допълнителна порция, която се е генерирала от това преминаване. Поради това енергията е увеличената индивидът се превръща в един постоянен предавател и приемател оттук нататък.

С това твърдо подчертаване на сексуалното пробуждане и мита за романтиката не е учудващо, че толкова много хора претендират да са преживели това, което можем да наречем щршата Л в техните отношения. Не е така. Единственият начин, по който можете да го придобиете, е чрез споделени житейски-преживявания и опитност, а дори и тогава няма гаранция, От друга страна, то ще нараства у вас. Не трябва да работите по него, напук на казаното в книгите. Времето не е фактор от жизнено значение. Колкото по-дълбоко и по-интензивно е споделеното преживяване, толкова по-малко време е необходимо.

Други видове привличане не винаги са деструктивни или без стойност, но те не са от тази категория. Разликата е, че Голямата Л е неразрушима и безкрайна и никога не зависи от местните обичаи и навици. Приятелството например може да бъде описано като сянка на Голямата Л или в най-добрия случай като целувка от братовчедка.

Най-големият проблем е в грешната идентификация. Ние падаме в капана на увереността, че сме открили Голямата Л, много често с ужасяващи резултати, когато идеалът и любимият не съвпадат.

Най-важният и видим аспект на Голямата Л е може би майчинската любов. Тя се справя с теста възхитително, въпреки че често получава дълбоки наслоения от протокола.

Мъжете намират Голямата Л у други мъже, а жените у други жени обикновено като резултат от дълбоко преживяване в определен период от време, въпреки че разширената опитност не възбужда автоматично Голямата Л. Въпреки че когато се случи, понякога без усилие и без съзнателно усещане, тя е постоянна в пълния смисъл на думата. Ако работите заедно, играете заедно, живеете заедно, борите се, страдате, смеете се и сте от един отбор, вероятността нараства.

Главната характерна черта на Голямата Л е, че тя не изчезва с физическата смърт и вие не можете да я потушите през физическия си живот. Извън необходимост, притежание или по причини, неконтролирани от вас, вие можете да я пречистите, макар че тя винаги ще бъде там кротко тлееща у вас. Защо изразът „Докато смъртта ни раздели“, станал част от нашата култура, е мистерия? Може би е включен, за да може физически оцелелият човек да се почувства свободен и да се ожени отново и да създава повече деца, за да подсигури бъдещото продължение на човешкия род. Иначе си губи смисъла.

Голямата Л е най-чистата форма на Личностната Същност.

Споделяйки всичко това, аз мисля, че източникът на липсващото Основно сега вече е ясен — Личностната Същност. Но как стана така, че вие наистина се познавате?