Родова книга

Ритуалите

Не малко сили за употребени впоследствие от окултните жреци за да опорочат и да изопачат смисъла на действията — ритуали от времето Ведическо. Например се е пускал слух за това, че ведите се кланяли на водната стихия безрасъдно. Дори най-хубави девойки, все още непознали любовта, в жертва на тях ежегодно че принасяли. В езеро или река ги хвърляли завързани за сал, на смърт обричайки ги.

С водната стихия, езеро или река, при ведите наистина е имало свързани много действия различни. Но смисълът им бил е съвсем друг — не на смъртта, а на живота те помагали. Ще ти разкажа само за един. Сходство във външните действия дошло е и до наши дни. Но само сходство. Рационалният му смисъл поетичен и велик, днес заменен е с неяснота и окултизъм.

И днес в страни различни има празник, с водата свързан, когато да плават по водата венци се пускат или пък малко салче с фенерче красиво или свещ, като молят от водата да им донесе късмет. Но виж, откъде идва този празник и колко е рационален и поетичен първоначалният му смисъл.

Случвало се това и във Ведическите времена, когато една или пък две девойки, не е толкова важно колко, в родното си селище, не са намирали любим. И по време на голям празник на няколко селища едновременно, определеният за себе си те не намирали. Изобщо не защото нямали избор. Пред тях прекрасни юноши, с погледи осмислени, като на Богове, на празничните действия блестели. А сърцето девиче и душа друг чакали. Но не ги посещавала Любовта. За някого девойката мечтаела, но за кого? Сама тя не разбирала. Никой и досега не би могъл да обясни загадката и свободата на избора на енергията на Любовта.

Ето затова в определен ден отивали девойки при реката. Пускали по водата неголямо салче. С гирлянда от цветя по края сала украсявали. По средата гърненце слагали с напитка — сок или вино. Край гърнецето редяли плодове. Напитката девойката сама било е нужно да приготви, а плодовете да откъсне от дървета, които посадила е самата тя в родовата градина. Още на салчето могло е да се сложи лента от ленени влакна изплетена, или пък друга вещ, но непременно сътворена със собствени ръце. Последна се поставяла на салчето малка лампада.

Около огъня горящ на брега, танцували свой хоровод девойките и песни пеели за любимия си, когото още не познавали. После, с клонче горящо от огъня лампадките запалвали. Бутвали салчетата към течението на реката, което ги подхващало и носело внимателно към непозната далнина.

Девичи погледи изпращали с надежда своите салчета, само огньовете в лампадките се виждали вече отдалече, и се смалявали. Но на девойките сърцата с надежда се разгаряли. Радостно и нежно чувство растяло все още незнайно към кого.

В своите домове побягвали девойките, усамотявали се и с трепет се подготвяли за срещата. Той идвал, желаният от тях, при изгрев или по залез, не е от значение. Но как така? Какво го е довело? Мистика ли е помагала за срещата или рационалност? А може би и знанията, към които ведите се докосвали чрез чувствата си, ти сам отсъди.

Плавали салчетата на девойките, понесени от речното течение, в определени дни, известни на всички селища, дори далечните.

На път могли да бъдат ден, и два, и три. През всички тези дни и нощи лунни, на бреговете речни с надежда и сами, очаквали ги юноши, все още не познали любовта.

Ето един видя далечно огънче, носено от реката. Веднага скача във водата, плува да посрещне огънчето на любовта. Пламналото тяло на юношата не изгарял, а ласкаел потокът на прозрачната речна вода. Все по-близо, близо и огънчетата и очертанията на салчетата се виждали — едно от друго по-красиви. Той си избрал едно от тях. Незнайно защо смятал е, че изборът му е най-правилен?

От средата на реката към брека той водел салчето, побутвал го и ту с ръка ту с лицето аи докосвал го по краищата. Течението на реката сякаш играело си с него. Но тялото, изпълвало се с все повече сила, не забелязвало играта на реката, а мисълта му вече на брега била.

Сложил на земята внимателно сала юношата, с дъх изгасил лампадката, напитката опитал с възхищение и бързо към дома си тръгнал, за път да се приготви. Всичко, което на салчето лежало взел юношата със себе си. По пътя вкусвал плодове, и от вкуса им възхищавал се. Скоро пристигал в селището, откъдето бил изпратен сала, и намирал безпогрешно тази градина и дървото, чиито плодове пътя му са подслаждали.

Ах, — могат хора де се удивят някои — все пак без мистика тук не е минало: как така без грешка са намирали любимата си юношите?

Може да се каже, че тяхната Любов ги водела по пътечката известна само на нея. Но мога и да опростя — и лампичката тук е помагала. На малкото съдче, в което с масло фитилът плавал и горял, се слагали насечки. По тях е можел лесно всеки да определи, от колко време горял е огънят в лампадката. Скоростта на течението на реката била е също известна.Съвсем проста задача — и лесно се е решавала. В селището дърво да намериш, от което си опитал плодове, за юношата от Ведическото време съвсем не е било трудно.

Че са еднакви един с друг плодовете само на невнимателния може да се строи. Плодовете на растения еднакви, дори редом растящи, имат различия по форма, цвят, мирис и вкус.

Едно едистнствено остава си необяснимо. Как и заради какво, тя и той, за пръв път срещнали се, непременно се влюбвали един в друг? И необикновено пламенна била е любовта им.

«Всичко е просто тук, — би отговорил философ от днешния ден. — Техните чувства се разпалвали още преди срещата от собствената им мечта».

Но на въпрос подобен с малко хитрост да отговори би могъл старец знаещ и побелял: «Винаги била е палавница нашата река».

Разбира се, ако би желал, могъл би знаещият старец с подробности да каже за всеки миг в разказания от мен ритуал, да го анализира и с точност да определи предназначението и всеки миг. Трактат велик могъл би да напише. Ни никой знаеш няма да похаби мисъл за занимание такова. Цялата работа е в това, Владимир, че те… не са анализирали живота, а са го ТВОРИЛИ!