Родова книга

Образността. Изпитанието

Вече към края на Ведическия период от живота на хората било направено откритие велико. Откритие, на което не е имало равни през цялата история на цивилизациите човешки на Земята.

Хората познали силата на колективната мисъл.

Тук е нужно да се каже какво предствлява мисълта човешка. Мисълта на човека е енергия, равна на която няма в пространството. Тя е способна да създава прекрасни светове или оръжие, което може да унищожи планетата. И цялата, без изключение материя, която днес е видима, с мисъл е сътворена.

Природата, животните и самият човек — във вдъхновение велико са сътворени от Божествената мисъл.

Изкуствените множество предмети, машини, механизми, които има днес, са сътворени от човешка мисъл. Можеш и да помислиш ти, че всички те направени са от ръцете на човека. Да, днес се налага ръцете да се използват. И все пак отначало всеки детайл е сътворен от мисъл.

В днешния ден се смята, че е по-съвършенна отколкото в миналото човешката мисъл. Но това далеч не е така.

При всеки един човек от цивилизацията Ведическа, по скорост и по пълнота на информацията, тя превъзхождала е милиони пъти, мисълта на днешния човек. Доказателство дори е и това, че все от миналото ние вземаме познания за приложението на различните растения, и за лечение и за храна. А природният механизъм е много по-съвършен от сложните, изкуствени предмети.

Не само много зверове за служба при себе си извиквал е човекът. Не само на растенията е определил предназначението. Когато той разбрал силата на колективната мисъл, видял, че с нейна помощ може и климата да управлява. От земните недра извор да бликне да накара. И ако с мисълта постъпи невнимателно, то в птица в полет даже може да срази. Да повлияе на живота на звезда далечна — градини да сади или здвездата да унищожи. Това не е измислица, реалност е, и дадено било е на човечеството.

Днес знае всеки, че стъпил на пътеката техническа, стремил се е човекът да създаде ракета, способна към зведите да лети.

Летяха до Луната, хабейки средства и сили във вреда на Земята не малко. Но не измениха нищо на Луната. Подобен метод е обречен, безперспективен и опасен за всички хора на Земята и за другите планети. Друг метод има, много по-съвършен. С една мисъл единствена може да се отгледа цвете на Луната, и да се създаде присъща на човека атмосфера, градина да се посади и в плът с любимата в тази градина да се отиде. Но преди това е нужно Земята цяла в градина райска и цъфтяща да се превърне. И е нужно това да се направи с колективна мисъл.

Силна е колективната мисъл, във вселената не същестува сила способна да препятства деянията й. Техниката и материята в днешния ден са отражение на мисъл колективна. Всички механизми, също оръжието — тя е произвела.

Но спомни си какво ти казвах аз, че в онези времена Ведически неизмеримо по-силна е била енергията в мисълта на всекиго. Предмети, като многотонни камъни, събрани заедно едва девет човека могли са да преместват. За да се ползва по-лесно тази мисъл колективна и с полза за мнозинството, като не се събират при това на едно место много хора, измислили са образите на различни богове. И с тяхна помощ почнали природата да управляват.

Богът на Слънцето получил своя образ, на Огъня, Дъжда и Любовта и Плодородието. Всичко, което за живота им било необходимо, творили хората чрез образите, в които се концентрирала човешка мисъл. Тя вършела много дела полезни. Когато примерно бил нужен дъжд за да полее, към образа на бога на дъжда множество хора насочвали енергията своя. Когато достатъчно енергия в образа се събирала, то облаци се появявали и дъжд валял поливайки посевите.

Възможност безгранична е дадена на човечеството от природата Божествена. Когато би могло да овладее съблазънта от власт без граници човечеството, и да сдържи уравновесени в себе си всичките енергии вселенски, то и в други галактики градини, плод на човешка мисъл биха възникнали. Човекът би могъл и други светове да ощастливи със себе си. Периодът с название Образност е бил в разцвета си. В него човекът творил, усещал бога в себе си. А и кой друг би могъл да бъде синът на Бог?

В периода с название Образност, човек подобен бил на Бог и образи творил. Този период е дълъг девет хиляди години. Не се намесвал Бог в деянията на човека. Разнообразните енергии вселенски се раздвижили, със себе си примамвайки човека.

Частички от енергиите всички във вселената има в човека. Те множество са и са противоположни. Но всички частички от вселенските енергии трябва да бъдат в равновесие в човека, единно и в хармония да са обединени.

Когато дори една единстена започне да преобладава, другите в миг започват да намаляват, тогава и хармонията се нарушава… Тогава се преобразява, и дисхармонична става и Земята.

Образът може да води хората към прекрасното, но може и да поведе към унищожение, когато отвътре нарушено е единството.

Какво е образът?

Образът — това е, създадена от мисълта човешка енергийна същност. Той може да е създаден от един човек или от няколко.

Ярък пример за колективно сътворение на образ е актьорската игра. Един описва образ на хартия, друг го изобразява на сцената. Какво става с актьора, изобразяващ образа измислен? Той за известно време заменя собствените чувства, стремежи и желания с онези, присъщи на измисления образ. Като при това актьорът може да промени дори походката си, изражението на лицето, обичайните си дрехи. Така временно измисленият образ добива плът.

Със способност да сътворява образи е надарен единствено човек.

Образът сътворен от него може в пространството да съществува дотогава само, докато с мисълта си вижда го човек. Един човек или заедно няколко.

Колкото повече хора подхранват образа със своите чувства, толкова по-силен става той.

От колективната човешка мисъл образът сътворен може да има колосална сила — или разрушителна или съзидателна. Той има обратна връзка с хората и може характерите да формира, маниер на поведение на малки и големи групи хора.

Като използвали великите възможности на своето откритие творили хората живота на планетата увлечено.

Но още в началото на Образния период, единствено шест човека не могли баланса в себе си да удържат на тези енергии вселенски, които Бог е дал при сътворението на човека. Те, може би и трябвало е да се появят, за да изпита всичко човечеството.

Първо само в един от тях енергията на величието взела връх, после и в друг, и втрети, и у шестия.

Заедно отначало те не са се срещали. И всеки си живеел сам за себе си. Подобното обаче подобието си привлякло. И своята мисъл те насочили към мисълта, как да станат властители над всички земни хора. Те били шестима, пред хората нарекли себе си жреци.

От век на век превъплъщавайки се те и днес живеят.

Народите от цялата Земя само шестима днес човека управляват — тези жреци. Династията им е на десет хиляди години. От поколение на поколение предават те окултни знания, науката за образите също, макар частично,на тях е известна. Ведическите знания те щателно прикриват от останалите хора.

Между шестимата един е главен, и се нарича главен жрец — и днес себе си той счита за главен управител на хорското съобщество.

Само по няколкото фрази, казани от мен, и вписани от теб в книгите, и от реакцията на много хора, върховният жрец заподозря, коя съм всъщност аз. Така, за всеки случай, със сили незначителни опита се да ме унищожи. Но не успя. Той се учуди. Опита се и сили по-големи да използва, още не вярвайки до край коя съм аз.

Сега аз произнсох думата «ведруса» и се разкрих изцяло. Дори от думата бои се живеещият днес на земята върховен жрец. Ти си представи как се тресе сега, когато знае какво стои зад нея. Сега войниците си, своите биороботи, и силите на всички тъмни окултни науки той ще насочи за моето унищожение. И сам ежеминутно план ще гради за унищожението. Нека си гради, но да се занимава с другите няма да има време.

Ето и ти говореше за злобстванията в пресата съвременна, Владимир. Сега ще видиш как ще се засилят те. И още по — изтънчени ще станат Ще видиш провокации и клевета. Ще видш целия арсенал от методи, които са използвани хилядолетия от тъмните сили за унищожението на културата на нашия народ. Но това, което ти в началото ще видиш — е само върхът на айсберга. Не всички хора ще могат окултните нападки да съзрат. Но ти ще разбереш, почувстваш, ще ги видиш. Не се бой от тях, моля те. През безстрашието страшното е безсилно. Видяното веднага забрави. Колкото чудовището и да е било всесилно, забравено веднъж, то престава да съществува.

Необичаен факт, и виждам в теб съмнение. Не бързай на съмнения да се предаваш. Сам помисли без суета.

Даже малка група от хора събрали се заедно нещо да извършат, винаги има лидер, нека управник да го наречем.

Малко предприятие си има официален ръководител. Голямо предприятие има по няколко управителя и един главен сред тях. Има много управители на всякакви територии, които различно се наричат: край, област, щат, землячество, република, не е чак толкова важно, как. Всяка държава си има също управител, той пък — множество помощници. Как мислиш, дали управляващият на държава — това е върхът? Често така си мислят хората. И излиза, че човешкото съобщество живящо на земята не е управлявано от никого? И няма ли желаещи на се качат на земния трон?

Желаещи е имало и има. От недалечната история на теб са ти известни имена на много пълководци, опитали със сила да завладеят целия свят. Но никому от тях и никога не се е уадло да вземе властта над целия свят. Когато те едва се доближавали до властта всеобща, то задължително нещо се случвало. И в крайна сметка и армията и претендентът за световното господство се унищожавали. А пък държавата, посегнала към власт над целия свят и смятана за силна и процъфтяваща, внезапно ставала посредствена.

Така е ставало през всичките последни десет хиляди години. Но защо? Все затова, че има на света отдавна един управник таен. Той с държавите си играе, с управниците им, и с хората отделни.

Нарича себе си той жрец върховен на цялата Земя, и пет негови помощници наричат себе си жреци.

Още на един факт внимание обърни Владимир. Помисли сам, хилядолетия в разни краища на света войните между хора не престават. Във всяка страна — разбойничество, болести и катаклизми разни засилват се през всеки следващ ден, но строга, много строга заповед наложена е на един въпрос: дали наистина по пътя на прогреса върви човешката цивилизация, или деградира човешкото общество със всеки ден?

А отговорът на въпроса ще бъде прост. Ти само отначало погледни, как към властта си жреците вървели и как им се удава и досега да я държат…

Първото им постижение, водещо към тайната им цел, било създаването на Египетската държава. В историята до днешния ден повече от другите държави известен е Египет. Но от историята като вземеш фактите, коментариите и изчистиш мистиката, ти до много жречески тайни ще можеш да се докоснеш.

Факт първи. В историята като върховен управник посочват фараона. И са описани множество военни постижения и поражения на фараоните. Величествените им гробници и днес въображението поразяват и теглят учените да разгадават тайните им. Между другото обаче на пирамидите величието ги отдалечава от главната тайна.

Смятано е, че фараонът не просто всички хора е управлявал, а са го почитали и като Бог. Към него народът обръщал се е с молби за плодородие, да завали дъжд и зли ветрове да няма. За множество деяния фактически на фараоните историята може да разкаже, но множеството факти исторически за фараоните узнавайки, попитай себе си: дали могъл би някой от фараоните действително да бъде управител на голяма държава и за хората Бог? И фактите съпоставил, ще видиш ти — само биоробот е бил в ръцете на жреците фараонът.

А ето фактите какви са, също от историята те са известни. През периода на фараоните е имало жреци в хармове величествени и имало един върховен жрец. Под техния надзор винаги са учили няколко кандидати за фараони. Всичко, какво искали внушавали са на момчето младо жреците. Измежду другото са му внушавали, че фараонът е избран от Бог. Казвали са му и това, че главният жрец сам чул е речта на Бога в тайния храм. По-късно жреците решавали, кой от кандидатите ще бъде фараон.

И ето че денят наставал. На трон величествен, държейки символи в ръце и в специално облекло, сядал новият фараон. Пред хората бил цар всевластен, бог. Жреците само знаели — на трона бил техния биоробот. И точно знаели, от детството му изучавайки характера, как ще управлява и какви дарове в угода на жреците той ще дава.

Имало опити редки от някои фараони да излязат от властта на жреца върховен. Но никому от фараоните и никога не се удало свободен човек да стане. Защото жреческата власт невидима е, а видима пред всички е царската одежда на фараона. Защото властта на жреца не изисква заповед словесна или явно общуване. Защото властта на жреца над всеки управник ни за момент не е отслабвана. И в мнозинството от подданиците, с внушение лъжливо за устройството на мирозданието, тя остава. Когато могъл би сам и на спокойствие да размишлява фараонът, изчистил се от образите, които му внушавали, тогава може би е можел и човек да стане. Но всичко изначално е било замислено така, че фараонът да не може от ежедневната суета да бъде свободен.

Суетата! Потоци информация от всички ъгълчета на обширната държава му носят пратеници, бързоходци, писци, наместници. Нужно е да се вземат решения бързи. А там още и война, и тя отвлича всичките му мисли. И се носи фараонът на колесница, и порицава или награждава своите поданници, и затова дори не си доспива често. А жрецът в това време, спокойно размишлява, и в това е неговото преимущество.

Жрецът строи планове, как единовластно целият свят от него да зависи. И даже нещо по-голямо той замисля, как свой свят, различен от бога създадения, да създаде.

Какво за него са момчето — фараон и подданниците му на тълпи? Те всички са играчки в ръцете на жреца.

Науката на образите жреците тайно изучавали. Човешките маси все повече збаравяли законът на природата.

Жреците, Владимир, енергията на взаимодействие на хората с божественото живо творение — природата, прехвърлили са към измислените от тях храмове, и с нея се подхранвали — с човешката енергия, без да я връщат никога обратно.

Това, което било явно за всекиго в културата Ведическа, внезапно се превърнало в тайна. Народът почнал да заспива, като в хипноза, сякаш в полусън и без да мисли живеел според заповедите. Светът Божествен на природата народът почнал да руши. Изкуствен, на жерците в угода, започнал да строи. Науката си, в тайна най-строга жреците пазели. Дори на свитъци не смеели да я записват. Език изобретили за общувани един с друг, и този факт ти от историята можеш да научиш. Нужен им бил език различен, за да не може неволно при общуването помежду им, някой до тайните им да се добере. Така до днес те се предават в поколенията жречески тези не толкова хитри тайни.

Преди шест хиляди години жрецът върховен, един от онези шест жреци, решил властта да вземе над целия свят.

Той разсъждавал: «По военен път, с армиите на фараоните, няма да взема тази власт, дори ако науча вонначалниците да използват оръжия по-съвършени от тези на другите. Какво може да стори армия от глупци? Ще награбят злато, но такова има и без това премного. Робите са в изобилие, но имат енергия неблагодатна, от робски ръце храна не бива да се взима. Тя не вкусна и вреди. Нужно е да се покорят душите на хората, и да насоча на любовта им трепетна енергията към себе си. Но за това не армия, а мисъл научна нужна е. Науката на образите — това е незримата ми армия. И колкото по-дълбоко я позная, толкова тази армия на мен ще е по-вярна. Колкото по-малко тълпата я познава, в окултност и нереалност потънала, толкова повече на мен ще е покорна».

Жрецът върховен създал своят план. В събитията от шестхилядолетна давност и до днес намира той свое отражение.

На теб и всекиму тези събития известни са. Те само по трактова се различават. Но ти опитай да дадеш и своята, тогава ще намериш истината. Виж!

На съвета на шестте жреци планът излага се и после е известен на мнозина, за това гласи Библията, Стария завет. Жрецът Мойсей по поръка на върховния жрец извежда от Егиет народът еврейски. На народа обещан е живот от прекрасен по-прекрасен в Обетована земя, от Бога за еврейския народ подготвена.

Пред Бога обявяват еврейския народ като избран. Примамливата вест разбунва умовете и част от народа следва Мойсей. Четиридесет години от място на място той води хора през пустинята. Помощници на жреца четат проповеди постоянно, говорят за избраността и ги заставят на воюват и да грабят градове все в Неговото име, в името на Бога.

Когато някой събуден от хипнозата, поискал да се върне към предишния живот, го обявявали за грешник, и за поправяне му се давал ссрок. Ако не се поправял го убивали. Не с имената си, а с името на Бога деяните си жреците прикривали.

Разказвам ти не сън и не измислица. Сам всеки може да се убеди и да намери отговора в Библията — Стария завет. В книгата велика историческа. Събитията истирически да види всеки може достоверно щом леко се събуди от хипнотичния си сън от хилядолетия и прочете как и чрез какво бил е кодиран народът еврейски и бил превърнат в жреческа войска. По-късно се опитал да разкодира народа свой Исус, към познанието проявил способности, и да предотврати опитал се замисъла на жреците. Той, пътешествайки сред мъдреци, стремил се да познае по трошички науката на образите. Научил много, решил да спаси своят народ еврейски. Успял да създаде своя религия, да може на страшното тя да се противопостави.

Не за народите от цялата Земя била религията му. Била предназнчена само за еврейския народ. Сам той говорил за това и не веднъж. Словата му записвали са ученици, ти и днес можеш да ги прочетеш. Ето например, Евангелие на Матей, глава 15, стихове 22-28: «И ето жена хананеянка, излязла от онези места, му викала: помилуй мене Господи, сине Давидов! Дъщеря ми е побесняла. Но той не й отвърнал нито дума. И учениците му, помолили го: пусни я, защото ще крещи след нас. Той казал в отговор:Аз съм изпратен САМО при загиващите овци от дома Израилев».

Какво значат думите: «Аз съм изпратен при загиващите овци от дома Израилев»? Защо е само за евреите учението на Исус? Защо Той смята за загинал еврейския народ?

Уверявам те Владимир,Исус е разбирал, че в хода на четиридесетгодишното кодиране в Синайската пустиня голяма част от еврейския народ потънал бил в син хипнотичен. Тази част и самият Мойсей станали оръдие в ръцете на върховния жрец. Те са войниците му, които той е задължил за да задоволи своето самолюбие, да завземат господството над хората от цялата Земя.

И те ще се сражават хилядолетия в различни ъгълчета на Земята. Не примитивен меч или куршум ще бъдат техни оръжия, а хитрост и създаване на начин на живот, при който всичките народи ще се подчинят на окултизма, а значи и на жреческото самолюбие.

Ще се сражават без да щадят те себе си.

«Но всяко сражение предполага наличие на страни противоборстващи» — помисли ти. — «А щом така е, то къде са жертвите? При сражение трябва да има жертви от двете страни».

Ти би могъл и сам да намериш доказателства по дати на събития, упоменати в различни източници исторически.

За облекчаване на търсенето на тези страшни дати ще ти приведа само няколко от тях. Ако пожелаеш, можеш да търсиш сам тяхното историческо потвърждение.

Сега на всички е известно и на теб, Владимир, как гинат деца и старци от терора в Израел. Съвсем неотдавна, знаеш е имало война, която са нарекли Велика Отечествена. И документи даже са се съхранили, как в годините на войната целенасочено евреите: деца и страци, майки и млади жени, носещи плод в себе си, и юноши, още не знаещи що е любов, в пещи са горили, тровели са с газ и живи в общи гробове са заравяли.

Загинали са не един, не сто, не хиляди хора, от тях милиони зверски са убити за този кратък срок. Като виновен за това, Хитлер посочват историците. Но кой е бил виновен във друго време: годината 1113, Киевска Рус. Народното негодувание срещу евреите избухнало. Еврейски къщи в Киев, а и в други места в Русия са грабени, евреите убивани, без жал дори към децата. Народът руски обхванат от зверска злоба, готов бил да мъсти и на князете, които управлявали. И на съвет събрали се князете и решили закон да издадат: «От днес от цялата руска земя да се изгонят всичките евреи и да не се пускат обратно занапред. Онези които тайно влязат да бъдат грабени и убити».

През 1290 година внезапно започнали физически да унищожават евреите в Англия. И там управниците принудени били да изгонят от страната еврейския народ.

През 1492 година започнали еврейските погроми в Испания. Над всички евреи живеещи в Испания надвиснала заплаха от физическо унищожение, и те били принудени да напуснат страната.

От момента на излизането на евреите от Синайската пустиня народите от различни страни започнали да ги ненавиждат. Трупала се ненавист в множество народи,и ту тук, ту там се изливала в жестоки погроми.

Аз дати ти давам на страшни погроми такива, които можеш да провериш в историята, написана от хората. Множество други, освен на тези дати, конфликти имал е еврейския народ. Всеки от тях отделно, разбира се не е така значим като онези, които на всеки са известни. Но ако малките конфликти в един съберем, то той ще се окаже невиждан по мащабите си и по — страшен и от най-страшните.

Ако така се случва и вече не едно хилядолетие, то може да се направи извод — виновен е пред хората народът еврейски. Но в какво? Казват историците, и древните, и днешните, че заговори против властващите той организирал. Всички да измами, и малко и голямо той се опитва. От небогатия макар и малкото да вземе със измама, богатия изобщо да го разори стреми се. И това го потвърждава факта, че сред евреите има множество хора богати, способни дори на държавниците и правителствата да влияят.

Но има един въпрос. Задай си него ти. Доколко праведен е бил самият онзи, който измамен бил е от евреите? Този, който натрупал е богатство, дали всичко е по честен път добил? А онзи, който на властта е бил обречен, достатъчно ли бил е умен, щом с лекота измамен бил е.

Освен това повечето то властителите са зависими и именно евреите ясно го показват. На тази тема може дълго да се разсъждава, но отговорът прост е: в окултния свят всички живеят в измама. Тогава струва ли си да се съди този, който постигнал е повече сред другите?

А що се отнася до еврейския народ, на неговото нмясто би могъл да бъде всеки друг от днешните народи. Всеки един подложен на невиждано кодиране. В продължение на четиридесет години скитане в Синайската пустиня, слушайки единствено окултности, и без да вижда от Бога сътвореното.

Исус се е опитал да смъкне тази кодировка и да спаси своя народ. Именно за него той измислил новата религия, различна от предишната. Например в противовес на казаното: «Око за око. Зъб за зъб», той казвал: «Ако те ударят по дясната страна, ти си подай и лявата». В противовес на казаното: «Ти между другите си избрания народ», говорел «Ти си раб Божий».

Исус могъл би също да каже истината на народа свой. Да го научи за времената Ведически, за това как човек би могъл да живее щастливо в имение свое, в съприкосновение с творенията на Създателя Отец. Но бил вече кодиран еврейския народ. Той вярвал само на окултните деяния и нереален свят душал съзнанието му. Да действа с окултен способ решил тогава и Исус. Създала се религия окултна.

Жрецът можал да разгадае главният замисъл на Исус. И не една година напрягал мисъл докато решение намери и му се сторило то най-гениалното, когато той решил: «С учението на Исуса да се боря няма смисъл. С ум моите войници от евреите е нужно да внедря сред другите народи на Земята, като при това остане за Израел старата религия». Така и станало, както го замислил главния жрец.

И съществували в едно и също време две философии различни по същност.

Едната гласи: евреите са избран народ, както е учил Мойсей, и всички трябвало да му се подчиняват. Другата казва чрез словата на Исуса: пред Бога всички равни са и помежду си не бива да се състезават хората, и ближния, дори врага е нужно да се обича.

Разбирал жрецът, че ако успее целия свят да обхване с религия, което към любов и покорност всички призовава, и при това да съхрани и юдаизма, който един народ над всичките поставя, светът ще бъде покорен. Светът пред евреите ще се прекланя, но те са просто негови войници. Светът пред жреца ще се преклони.

И тръгнали по света на жреца проповедниците опитвайки се искрено чрез себе си да занесат учението ново на Исуса, но и не съвсем. Вече имало в него немалко и от жреца привнесено. Какво било е после ти знаеш сам. Паднал е Рим. Великата империя не външни врагове са разрушили. Рим се рушал отвътре след като признал християнството. А императорите смятали, че християнството ще укрепи тяхнта власт. Много ги ласкаел един от постулатите: всяка власт е от Бога, управника — император е помазан да управлява по Божия милост.

За век християнството официално и фактически постигнало победа в Рим. Ликувайки, главният жрец дал заповед безгласна, безконтактна на византийския император. И до основи изгорил Рим християнски Александрийската библиотека. Изгорени били седемстотин хиляди и тридесет и три тома книги. Огньове от книги и древни свитъци горели в разни градове. Горяли книги от езическия период, но сред тях били и онези немного, в които се пишело за знанията на Ведическите хора. Тях не изгорили, иззели и ги скрили, и в тесен кръг от посветени те били изучавани, и едва после ги унищожавали.

Жрецът върховен вече смятал, че сега когато все повече се отдалечавали от знанията на първоизточника хората, няма да има повече препятствия по пътя си. И вече по-смел, издал още една заповед невидима и като резултат на 11 събор в Константинопол било анатемосано учението, което се нарича реинкарнация. Защо, не се ли питаш? За да не се замислят хората над смисъла на земния си живот.

За да си мислят, че единствено извън Земята има щастлив живот. И наистина така смятали много народи по Земята.

Жрецът ликувал. Той знаел, какво ще стане по-нататък и разсъждавал: не е виждал човекът животът извънземен. Как да попадне в рая, където е добре или пък в ада плашещ, как да не отиде, за него е неизвестно. Тук ще му дам подсказване окултно в полза на плана ми.

Така и до днес свои подсказки на света раздават жреците на себе си в угода. Но пълна власт над света те не успели да получат веднага, дори когато, бил унищожен най-силният според тях бастион на езическата култура — Рим. Все пак оставал на Земята остров един, и неподвластен на обичайни чародейства. Още преди Рим и преди появяването на учението на Исус, стремил се върховния жрец да унищожи културата на последната ведическа държава — Рус.