Ръката на пророка

14.

Катлийн отново се опита да се придвижи в гъстата тиня и да стигне до въжето. Усилията й останаха безплодни.

От тавана продължаваха да падат буци, пльокаха около нея.

— Хайде, Томи! Цялата пещера се срутва!

— Действаме, Кат!

Тя погледна нагоре. Гласът не беше на О’Брайън.

В този момент лъчът на фенерчето й освети нечия фигура, спускаща се с главата надолу през отвора над нея. Беше Ема, увиснала за глезените с въже в ръка.

— Слушай, Кат — надвика геоложката клокоченето на водата. — Когато ти хвърля въжето, завържи го на кръста си и те ще те изтеглят. Разбра ли?

— Една секунда!

— По дяволите! Нямаш и половин секунда!

Катлийн пъхна диктофона под широкополата си шапка и стегна ремъка й.

— Добре, готова съм!

Ема й подхвърли въжето. Археоложката го хвана и го завърза за кръста си.

— Завързана е! — съобщи Ема. — Изтеглете ни!

Дребното тяло на геоложката се заиздига нагоре по стената и изчезна през отвора.

Беше неин ред.

— Готова ли си. Кат? — извика Том.

— Да, по дяволите! Побързай!

Усети дръпване — бяха обрали хлабавината на въжето и бавно започнаха да я изтеглят от гъстата тиня и нагоре по мократа стена. Видя протегнатата ръка на Ема и с нейна помощ изпълзя от дупката. Когато очите й се приспособиха към светлината, се озова пред усмихнатите лица на геоложката. Том и… и Джейми!

— Какво правиш тук? — попита Катлийн и отметна калната коса от челото си.

— В хижата са му казали къде сме — отговори О’Брайън вместо него. — И слава богу! Акробатическото изпълнение на Ема беше негова идея.

Камерън се приближи и й помогна да се изправи. Известно време двамата се гледаха един друг, после пилотът се ухили и прехвърли кичур мръсна коса зад ухото й.

— Нямаше нужда да се издокарваш заради мене.

Катлийн се засмя и се огледа. Беше покрита с черна кал от глава до пети. В този момент си спомни за келтския кръст и го извади от джоба на дъждобрана. Златото заблестя на сивата следобедна светлина.

— Намерих го под лявата длан на монаха.

— Боже мой! — ахна Том.

— Под лявата ли? — учуди се Джейми. — Защо ще погребват монах с кръст под лявата длан?

След като прочете надписа на глас, Катлийн подаде находката на колегите си.

— Спорел вас какво означава това?

О’Брайън се вторачи в изящно гравирания върху златния кръст хиберно-латински текст и след малко произнесе сякаш на себе си:

— „Задето се от теб отрече: Отец Бог, Син и Дух Свети тоз негов грях не ще допуснат, задето той видял е туй, що Нечестивият е сторил, що нивга не ще бъде. Бог да прости клетия Броихан“.

Той погледна Джейми и Ема, после пак нея.

— Знаеш ли, Кат. Откриването на тоя кръст в абсолютно непокътнат контекст доказва с доста голяма сигурност три неща: скелетът е на Броихан, той е автор на кодекса и кодексът наистина е автентичен.

— Но за какво трябва да прости Бог на Броихан?

— Задето е виждал бъдещето може би? — предположи професорът и й подаде кръста.

Няколко секунди Катлийн се взираше в древния надпис.

— Едва ли — реши тя накрая. — Броихан е видял нещо… нещо конкретно и особено ужасяващо за монашеската общност на Йона, нещо, което според тях е можел да му покаже единствено дяволът.

О’Брайън поклати глава.

— Нещо, което „нивга не ще бъде“. Но какво. Кат? Какво е това, което „нивга не ще бъде“?

— Отговорът е в кодекса. Том. Може би е нещо много след времето на Броихан, а дори и след нашето.

Двамата замълчаха за миг, после Катлийн попита:

— Не те ли смущава фактът, че открих кръста, светия кръст, под лявата длан на скелета? За християните от девети век лявата ръка е символ на дявола. Онези, които са погребали Броихан, нарочно са извършили богохулство, като са поставили кръста под лявата му длан. Дали не са се опитвали да ни съобщят нещо?

Колегата й сви рамене.

— Какво да ни съобщят?

Един гарван — може би същият, който беше видяла по-рано, — кацна върху килнатия стълб на входа на параклиса.

— Нещо за злото, направено от Броихан — почти прошепна Катлийн и отново се обърна към О’Брайън. — Може би онези, които са извършили богохулство, поставяйки кръста под лявата му ръка, са искали да ни предупредят.