Седмият печат

VII

Тръгнаха пеш от прекрасната сграда на борсата, до която оставиха колата. Прекосиха градината на парк „Гмайнер“ — зелен оазис насред самия „Бьорсеплац“, и поеха по „Ренгасе“ — улицата, която свързва величествения бароков дворец Шьонборн-Батияни и абатството Шотенкирхе, прочут средновековен център. Прекосиха площада и Карим като гид поведе Томаш към двореца Ферщел с пищната вътрешна галерия Фрайюнг. Минаха през галерията и се озоваха пред огромно заведение, чийто вход се охраняваше от фигура на мъж, седнал на стол, изработена от папиемаше.

— Кафене „Централ“ — поясни Карим.

Кафенето приличаше на катедрала. Огромни гръцки колони поддържаха високия сводест таван, откъдето се спускаха бледи сферични полилеи. Мекото им сияние се губеше под слънчевите лъчи, които струяха мощно през широките прозорци, спускаха се от високото, от свода, и разливаха ослепителна светлина из кафенето. Но даже и този блясък като че оставаше на втори план, затъмнен от изискания стил на вътрешната декорация и архитектура. Налагаше се не толкова светлината, колкото хармонията на линиите, елегантна смесица от всички нюанси на жълтото в стил ар нуво41, придаващ на кафенето класическа изтънченост. По времето, когато са носили фрак, бастун и бомбе, това място сигурно се е считало за шик.

Някои от клиентите разсеяно разлистваха вестник или изглеждаха погълнати от приятно четиво, други се наслаждаваха на капуцинер42 или на коктейл Фарисей43, но всички, абсолютно всички, слушаха унесени вълшебната соната, която пианистът свиреше със затворени очи и отпусната назад глава, отдаден на опиващата страст на музиката. Моцарт изпълваше кафенето, звуците се лееха като нежните трели на лястовичките, посрещащи пролетта.

Минаха с леки стъпки, за да не смутят вдъхновението на музиканта и да прекъснат леещите се звуци на прекрасната соната, и седнаха на малка овална маса в ъгъла, с гръб към прозореца.

— Забележително място — прошепна Томаш, съзерцавайки сводестия таван. — Забележително.

— Нали? — усмихна се Карим, настанявайки се на стола. — Казват, че преди тук са се събирали писателите на Виена. — Посочи с пръст статуята от папиемаше, пазеща входа на кафенето. — Онзи там е един от тях.

Томаш се загледа във фигурата.

— Кой е този?

— Не знам. Някакъв поет.

— Известен ли е?

Карим погледна през прозореца към „Херенгасе“ и „Миноритенплац“ изпълнени с движение.

— Нямам представа — каза той. — Но районът на Шотенринг и Алзергрунд е бил обитаван от интелектуалци. Фройд, например, е живял тук. Сега неговият дом е музей.

— Един сервитьор в смокинг се приближи до масата.

— Guten Tag!44 — поздрави той несигурно. Очевидно не знаеше дали клиентът с шумаг щеше да го разбере. — Was mochten Sie?45

— Turkischer46 и Rehrucken47 — отговори Карим. Веднага след това стана и погледна Томаш. — Отивам до тоалетната. Вие поръчайте.

Докато арабинът се отдалечаваше с енергична походка, историкът прегледа менюто.

— Ами… аз малко съм изгладнял — каза на сервитьора. Посочи една от снимките в менюто. — Какво е това?

Австриецът се надвеси и се вгледа в платото.

— Heringsalat?

— Да. Какво е това?

— Салата от херинга.

— Донесете ми една порция.

— А за пиене?

— Една наливна бира.

— Pfiff, Seidl, Krugel?

— Не знам. Каквато и да е, няма значение марката.

Сервитьорът поклати глава.

— Не, не. Искам да знам каква да бъде халбата по големина.

— А… най-добре половин литър.

— Значи Krugel.

Когато Карим се върна, на масата вече го чакаше димящо турско кафе и сочно парче шоколадова торта. Пианото мълчеше, а пианистът беше седнал на бара и пиеше кафе Einspanner48. Томаш беше получил своята голямата халба бира и похапваше от салатата. Приличаше на човек, който си почива и се наслаждава на слънчевите лъчи, но пред него на масата лежеше предвидливо отворен бележник.

— Може би не е лошо да използваме музикалната пауза, за да навлезем в разговора ни — предложи той веднага щом Карим се върна.

— Много добре — съгласи се човекът от ОПЕК, залепвайки пръсти за чашата с кафе, за да провери температурата. — Кажете какво искате да научите.

— Преди малко ми казахте, че при срещата си с вас Филипе Мадурейра се е интересувал от състоянието на производството на петрол в световен мащаб. Нормално ли ви се стори това?

Карим се замисли.

— Нормално? Не знам. Искам да кажа, че е нормално да се прави оценка на пазарните условия, все пак малко преди това бяха станали атентатите от 11 септември, Съединените щати бяха нахлули в Афганистан и международното положение беше изключително нестабилно. В този смисъл, струва ми се разбираемо различните правителства да искат да защитят интересите си и да проучат дали пазарът ще издържи. Но си спомням, че той изглеждаше много настоятелен най-вече относно производството на ОПЕК.

— Така ли? Защо?

— Ами… предполагам, че това може да се очаква, нали? Ако погледнем реално на нещата, производството извън ОПЕК се намира в бедствено положение…

— Как така?

Карим отпи бавно глътка от турското кафе и направи дълга пауза.

— Вижте — каза накрая. — Какво знаете за бизнеса с петрола?

— Малко. Не забравяйте, че съм историк. Особеностите на енергийния пазар никога не са били тема, която да ме накара да тръпна от възбуда.

Арабинът прехапа устна, докато обмисляше как да обясни нещата на такъв лаик.

— Добре, трябва да разберете, че това не е обикновен бизнес — каза той за начало. — На първо място, говорим за бизнес, който движи най-много пари в света. И слава богу, центърът му е в Близкия изток. — Карим отново отправи молитва към небесата и възхвали божието величие, отправяйки традиционното Аллах акбар! После се вгледа в Томаш. — На второ място, този бизнес е толкова важен, че се слива с политиката. — Наведе глава. — Като казвам политика, имам предвид политика от най-висок ранг, която решава въпроси на живот и смърт и предопределя съдбините на страни и цивилизации. — Символично сви юмрук. — Петролът е власт. Разбирате ли? — Сви още по-силно юмрука и го приближи до лицето си. — Власт.

— Да, разбира се. Парите предполагат власт.

Карим поклати глава.

— Не, не разбирате. Не говоря за властта, която ни дават парите. Говоря за власт в един много по-дълбок смисъл, фундаментален и първичен. — Отпи глътка кафе. — Чуйте. Седем години след откритието на Спиндълтоп Великобритания решила да промени из основи военния си флот, като се отказала от въглищата и преминала от твърдо гориво на двигатели, задвижвани от нефтопродукти. — Присви очи, сякаш току-що беше изрекъл нещо с непреходно значение. — Схващате ли значението на това решение?

— Предполагам, че като са модернизирали флотата си, британците са станали още по-силни.

— Не, нищо подобно. Британците са предприели доста спорен ход. Разполагали са с флот, движен от въглища — суровина, която била в изобилие във Великобритания, — и са преминали на флот, движен от деривати на петрола — суровина, с която страната не разполагала. Сега разбрахте ли? — Направи пауза, оставяйки казаното да улегне. — Промяната на практика означавала, че снабдяването с гориво вече не било даденост. Ако Великобритания искала да гарантира движението на военната си сила, то тя трябвало да гарантира и сигурни пътища за снабдяване. С други думи, била принудена да защитава интересите си в Близкия изток. От този момент нататък националната сигурност се обвързала безвъзвратно с ключовия въпрос за достъпа до петрол. — Карим отново сви юмрук. — За тази власт говоря.

— Разбирам.

— Който държи петрола, държи света в ръцете си — продължи арабинът, като вдигна юмрук пред лицето си. — Великите сили не само имали нужда от петрол, за да водят войни, те започнали да воюват заради петрола. Разбирате ли?… Когато Хитлер казвал, че Русия му трябва заради Lebensraum49, „жизненото пространство“, не е имал предвид руското селско стопанство, а петролните находища в южните територии на страната. Германците не разполагали с тази суровина в своите предели и се нуждаели от сигурни доставки, за да се наложат като велика световна сила.

— Хм.

— Поради същата причина японците бомбардирали американския флот в Пърл Харбър.

— Ами!… Да не искате да кажете, че заради петрола…

— Да, точно това казвам.

— Но в Пърл Харбър не е имало петрол!

— Но е имало в Холандски Източни Индии, днешна Индонезия. Япония се е намирала в същото положение като Германия: не разполагала с петрол в собствените си граници и е трябвало да си го набави от друга страна. Японците са имали въпиеща нужда от кладенците в Холандските Източни Индии, но са се опасявали от интервенцията на американската армия, тъй като Америка била наложила петролно ембарго на Япония. Затова японците атакували и неутрализирали базата в Пърл Харбър.

— А, значи това е причината.

— А защо според вас американците оглавиха операцията за освобождаването на Кувейт през 1991 година? Смятате ли, че тази операция щеше да бъде проведена, ако страната произвеждаше само банани?

Томаш се разсмя.

— Разбира се, че не.

— Войната в Залива беше преди всичко война за петрола. Същото се отнася и за нахлуването в Ирак през 2003 година. За какво според вас беше войната? Заради оръжията за масово унищожение, които впрочем не съществуваха?

— Заради петрола.

Карим удари по масата.

— Разбира се, че заради петрола! Вицепрезидентът Дик Чейни дори го оповести публично, докато накрая някой не му запуши устата. Факт е, че американците искаха да преначертаят картата на Близкия изток според собствените си интереси, а всичко останало са само приказки.

Томаш се завъртя на стола си.

— Вижте какво, нима американците не са големи производители на петрол?

— Те са на трето място в света.

— Тогава какъв е проблемът?

Карим остана съсредоточен за миг, сякаш се канеше да направи важно разкритие.

— Проблемът е, че този петрол е на привършване.

— Какво искате да кажете с това?

Арабинът разтвори ръце с дланите нагоре.

— Това е третото нещо, което трябва да научите за петрола: количеството му е ограничено. Разбрахте ли? — Повтори същото, почти на срички: — Петролът е в ограничено количество.

Томаш повдигна вежди.

— Ясно, че е така. Но съм чувал да казват, че ще го има още дълго.

— Така е, с божията милост.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че петролът, който ще го има дълго, е този на ОПЕК. — Приведе се към своя събеседник с едва забележима усмивка. — И най-вече този на Саудитска Арабия, Маш’Аллах!

— А петролът извън ОПЕК?

— На привършване е.

— Не вярвам.

— Повярвайте ми.

— Но ще открият още.

Карим се разсмя.

— Личи си, че не сте добре запознат с този въпрос — каза той. — Знаете ли какво е петролът?

— Ами… маслена течна субстанция, която идва от земята.

— Да, но какво представлява?

— Химично съединение.

— Всичко на този свят е химия, драги мой. — Посочи към Томаш. — Дори и вие. Питам ви дали знаете какво точно е петролът?

Историкът сви рамене.

— Знам само това, което всички знаят.

— Тоест почти нищо — каза арабинът. — Тогава ме чуйте. — Взе чашата с турско кафе и я разклати, раздвижвайки черната течност. — Както петролът, така и въглищата са остатъци от жива материя. Въглищата се образуват от растителни остатъци, докато петролът се образува от животни, погинали преди милиони години. Животинската мазнина е богата на водород, който след като се свърже с най-често срещания елемент у живите същества, въглерода, дава въглеводородни съединения. Петролът всъщност е смес от въглеводородни съединения, образувана на базата на мазнини от мъртви животни. Тази мазнина се събира под земята и се трансформира в петрол, когато престои известно време на температура между сто и сто тридесет и пет градуса по Целзий. Веднъж образуван, петролът търси начин да излезе на повърхността, като мастилено петно върху гъба.

— Но животни има навсякъде. Щом петролът идва от животинската мазнина, тогава би трябвало да се намира в изобилие.

— Не е задължително. Трудно се постига необходимото равновесие. Мазнината не става на петрол току-така. Трябва да са налице съответните температурни условия в определен период, за да се получи петрол. Ако мястото е прекалено дълбоко, температурата ще е прекалено висока и петролът ще се превърне в газ или ще бъде унищожен. Разбирате ли? Условията са прекалено специфични и деликатни. Освен това със самото си образуване петролът изчезва, понеже веднага изплува на повърхността. За да го намерим под земната повърхност, трябва да установим зоната, където петролът се е насъбрал, след като не е успял да излезе поради някой блок, който го е похлупил. Този блок е подобен на коркова тапа. Петролът напира да излезе навън, но корковата тапа е запушила изхода. Проблемът е, че местата, където съществуват подобни условия, са рядкост и ние ги знаем почти всички.

— Дали наистина ги знаем?

— Несъмнено. За да има петрол, е необходимо да има източник с насъбрана животинска мазнина в определен момент и при определена температура, които да позволят тя да се превърне в петрол. Трябва да има и пореста скала, през която петролът да премине, изкачвайки се до непроницаема скала, която да послужи като коркова тапа и да го задържи, за да се натрупа. Този вид почва може да бъде разпознат чрез модерните сателитни технологии и така да се локализират всички места, където би могло да има петролни залежи.

— И?

— В света съществуват едва шестстотин системи с подходящи условия за образуването на петрол или газ. Четиристотин от тях вече са били изследвани или са в процес на проучване, а останалите двеста се намират в Арктическите води. Забележете: няма и най-малка гаранция, че можем да открием петрол в която и да било от тези двеста системи.

— Но кой знае, току-виж се оказало, че открием огромни количества?

Карим поклати глава.

— Това е малко вероятно. Системите, които подлежат на проучване, се намират на труднодостъпни места и залежите, ако ги има, ще са твърде малки. Големите системи са по-лесни за намиране от малките, поради което и са открити по-рано. Колкото повече напредва експлоатацията, толкова повече намаляват полетата. И това би могъл да го обясни всеки геолог.

— А какво е положението на другите, вече изследвани четиристотин системи?

— Що се отнася до ОПЕК, всичко е наред. Имаме достатъчно петрол — и за нас, и за другите, Маш’Аллах! Но извън ОПЕК проблемът е сериозен. — Арабинът го повтори в речитатив. — Голям, голям проблем.

— Колко голям?

— Вижте, след откритието на Спиндълтоп станало ясно, че в Тексас има изобилие от петрол. Веднага след това били открити големи полета в други части на Съединените щати, като Оклахома, както и във Венесуела, Мексико и Русия. Европейските сили се съсредоточили в Близкия изток, британците — в Иран, а холандците от „Шел“ — в Ирак, последвани от американските компании, които създали „Арамко“ в Саудитска Арабия. Но през 1951 година Иран национализирал британската компания, която се намирала на негова територия — пример, който бил последван от други страни в района, обединили се през 1961 година, за да основат ОПЕК. — Карим се усмихна. — Организацията, за която имам честта да работя.

— И чието производство, както ми казахте, върви добре.

— Слава богу, върви добре. — Карим се обърна нагоре и възхвали още веднъж божието величие. — Благословен да е Господ, който ни пази нас, неговите верни последователи, на които е поверил истинското слово, така както е записано в свещения Коран. — Заглади заострената си брадичка. — Знаете ли колко петрол има в Близкия изток?

— Не, очаквам да ми кажете.

— Повече от половината петрол, съществуващ в света. А това означава, че национализациите са лишили западните нефтени компании от половината от наличния нефт. Това, с което те разполагат, е така нареченият петрол „не-ОПЕК“.

— Петрол „не-ОПЕК“ ли?

— Точно така. — Удари отново с пръст по масата. — И точно този петрол е на привършване.

— Как така на привършване?

— Свършва. — Карим придърпа към себе си бележника на Томаш и взе писалката. — Познат ли ви е терминът „пик“?

— Не.

Арабинът начерта възходяща линия върху чист лист от бележника.

— Производството на блага си има свой пик. Производството расте, расте, расте, докато достигне половината и започва да спада, спускайки се надолу като планински склон. — Писалката достигна определен връх на листа и започна да се спуска по низходяща траектория. — Ето това се нарича „пик“. Когато прехвърлим пика на дадено производство… — Вдигна очи нагоре в молитва. — Нека Аллах, всемогъщият, да се смили над нас.

— Защо?

— Защото това означава, че вече няма да можем да увеличаваме производството. Обратно, ще произвеждаме по-малко петрол. — Надвеси се над масата към него. — Виждате ли какъв проблем би могло да представлява това? — Начерта друга възходяща линия в бележника. — Световното търсене непрекъснато се увеличава. Има все повече хора и все повече потребители на планетата. В Китай, където преди се придвижваха на велосипеди, сега преминават на автомобили. В Индия е същото. — Пресече възходящата линия на търсенето с низходящата линия на предлагането. — А производството на петрол спада.

Томаш не откъсваше очи от двете пресичащи се линии.

— Да, виждам — прошепна. — Цените на горивата ще скочат.

— Ще стигнат трицифрено число. И въпреки това петролът няма да стигне за всички. Краят на евтиния петрол ще доведе световната икономика до ръба на пропастта.

— И кога ще стане това?

— В случая с „не-ОПЕК“ петрола пикът бе неминуем. В Съединените щати това стана през 1970 година, същото се случи и с големите нефтени полета в Канада и Северно море. Най-големият производител на петрол в Западна Европа, Норвегия, всеки момент ще навлезе в пика; Русия ще се сблъска със същия проблем в най-скоро време. Според изчисленията петролът „не-ОПЕК“ ще достигне своя пик още през 2015 година, ако не и по-рано.

— Господи!

— И това не е всичко. От 1961 година насам разкриването на нови залежи от петрол е в упадък. Въпреки развитието на нови технологии за проспекция на петролните полета, от година на година се откриват все по-малко залежи. От 1995 година потреблението на петрол в света възлиза на двадесет и четири милиарда барела годишно, но се разкриват едва девет милиарда барела нов петрол на година.

Като чу това, Томаш присви очи.

— Но това е голям проблем.

Карим кимна утвърдително.

— Действително. Когато петролът започне да недостига, световната икономика ще изпадне в криза. Спомнете си какво стана последните три пъти, когато преживяхме срив в производството на петрол. — Вдигна три пръста. — При арабското ембарго през 1974 година, Иранската революция през 1979 и войната в Залива през 1991 година. Какво се случи тогава със световната икономика?

— Влезе в рецесия.

— Точно така. И забележете, говорим за последиците от временни сривове. — Направи пауза и изчака ефекта от думите си. — Опитайте сега да си представите последствията от един постоянен срив, какъвто ще настъпи след прехвърляне на пика на производството. — Нова, смразяваща пауза. — Това ще е краят на цивилизацията, такава, каквато я познаваме.

Томаш въздъхна.

— Това означава, че ще трябва да се преориентираме към нов вид енергия.

Арабинът го изгледа подигравателно.

— Какъв нов вид енергия? Ще се върнем към въглищата?

— Не, ще трябва да открием друг източник на енергия.

— Но това е илюзия. Засега няма друг източник на енергия, който да може да поддържа световната икономика.

— Ще открием нова.

Карим се разсмя, поклащайки глава.

— Опасявам се, че това не е така лесно.

— Защо? Щом можем да отидем до Луната, навярно ще можем и да открием нов вид енергия.

— Може би, не казвам, че е невъзможно. Въпросът е, че още не сме го открили. Най-добрият вариант засега е природният газ. Има го в изобилие и не замърсява много.

— Ето, виждате ли?

— Проблемът е, че природният газ е много по-скъп от петрола и транспортирането му от зоната на производство е трудно. Бъдете сигурен, че пренастройването на икономиката към природен газ, наложено от изчерпването на петрола, ще се отрази твърде негативно на световната икономика. Освен това въпреки относителното изобилие на природния газ, продължаваме да говорим за невъзобновяема суровина като петрола.

— Няма ли други алтернативи?

— Има — атомната енергия. Но проблемите с нея са известни, нали? Атомните централи са невероятно скъпи и обезопасяването им е сложно, както се видя при случая с Чернобил. А и още не е изяснен въпросът с радиоактивните отпадъци, които замърсяват всичко, до което се докоснат, и чийто живот може да трае хиляди години. Тези централи са толкова проблематични, че повечето страни ги закриват.

— Трябва да има някакво разрешение.

— Разполагаме още със слънчевата и вятърната енергия. И двете са чисти, но проблемът е, че все още не са достатъчно ефикасни и гъвкави. Фотоволтаичната клетка, например, превръща в електричество едва една десета от слънчевата енергия, която получава. От друга страна, както слънцето, така и вятърът са непостоянни източници. Когато вятърът утихне, ветроенергийните турбини престават да произвеждат енергия, същото става със слънчевата енергия вечер или при облачно небе. А има и друг аспект — и двете са отчайващо скъпи. — Карим махна категорично с ръка. — Тези източници на енергия със сигурност ще намерят своето място, не отричам, но не си и помисляйте, че могат да се превърнат в основи за изграждането на новата световна икономика.

Томаш въздъхна.

— Разбирам — каза той. — Значи с нас е свършено.

— Съществува и възможността да открием друг начин за постигането на контролиран ядрен синтез, което би ни осигурило един неизчерпаем източник на чиста енергия.

— Така ли?

— Лошото е, че ще са нужни сто години, за да развием новата технология.

— Сто години? — притесни се Томаш. — Ние не разполагаме с петрол за сто години занапред.

— Кой ви каза това?

Историкът беше озадачен.

— Ами… вие.

— Казах само, че пикът на петрола „не-ОПЕК“ е неминуем.

— А на този от ОПЕК?

— Е, този, слава богу, май е в изобилие. Благословен да е Господ, милосърдният! Ако нашите изчисления са верни, Близкият изток, и по-специално Саудитска Арабия, плуват в петрол. Нашият пик се очаква да настъпи едва след петдесет или сто години.

— А тази преценка наистина ли е точна?

Карим обърна очи нагоре, за да покаже, че всичко е в божиите ръце.

— Иншаллах!