1

„Животът на шмекера Гусман де Алфараче“ от Матео Алеман (1547–1614), класическо произведение на жанра роман за пикаро или „шмекерски роман“; тези романи разказват в реалистичен стил за хитростите и шмекериите на главния герой, с които той се старае да забогатее и да се издигне в обществото. — Б.пр.

2

Урка (исп.) — голям кораб за превоз на зърнени и други култури, също и за риба. — Б.пр.

3

Вирхен (исп.) — Дева, има се предвид Дева Мария. Според католическата традиция Дева Мария се е явявала в различни епохи, по различни начини и на различни хора. Според мястото, където това е ставало, идва и наименованието Вирхен де Фатима, Вирхен дел Кармен, Вирхен де Гуадалупе и т.н. В конкретния случай става дума за Вирхен дел Асоге, а по-нататък в романа Девата ще се свързва и с други места, например Вирхен де Регла. — Б.пр.

4

Матео Алеман (1547–1614) — автор на споменатия преди роман „Животът на шмекера Гусман де Алфараче“. — Б.пр.

5

Името на тогавашния испански крал Фелипе IV тук, както и на други места, в които е споменавано от героя Франсиско де Кеведо, е изписано и звучи по италиански Филипо IV, навярно намек за престоите на поета в Италия. — Б.пр.

6

Става дума за Гаспар де Гусман, граф Оливарес, (1587–1645 г.), довереник и първи министър на крал Филип IV, политически противник на Ришельо. Един от най-именитите испански държавници. Заради заслугите му крал Филип IV го удостоява с херцогска титла. — Б.р.

7

Торе де Хуан Абад — малко селище в Ла Манча, където Франсиско де Кеведо получава наследство и прекарва известно време от живота си. — Б.пр.

8

Стихотворенията в книгата са преведени от Боряна Джанабетска. — Б.р.

9

Гурапи е мн.ч. на думата „гурапа“, която идва от арабската дума „гурап“, означаваща кораб, галера. — Б.пр.

10

Аренал (исп.) — квартал на Севиля край река Гуадалкивир, формиращ същинския център на града, заедно с още няколко квартала; буквалният превод е песъчлива почва. — Б.пр.

11

Триана — квартал на левия бряг на река Гуадалкивир, намиращ се извън стените на града. — Б.пр.

12

Кърмъз — насекомо, от което се добива червена боя. — Б.пр.

13

Дървото кампече — тропическо дърво, с твърда и много ценна дървесина, Haematxilon campechanium. — Б.пр.

14

Бразилско дърво — дърво, известно още като Дървото на щастието, Dracaena fragans Massageana. — Б.пр.

15

Алкасар (исп.) — дворец, думата е от арабски произход и с нея често се наричат кралските дворци в Испания, особено в южната й част. — Б.пр.

16

Алтосано (исп.) — невисок хълм. — Б.пр.

17

Тагарете — река, вливаща се в Гуадалкивир. — Б.пр.

18

Според една испанска версия на легендата за рицаря Ролан испанският герой Бернардо дел Карпийо води баските, които искат да си отмъстят за нашествието на франките в Испания и убива Ролан в прохода Ронсесвайес или Ронсевал. — Б.р.

19

Обсадените от римляните жители на иберийския град Нумансия предпочели да се самоубият, вместо да се предадат на завоевателите. Този героичен период от историята на Иберийския полуостров е възпят и от Мигел де Сервантес в пиесата „Обсадата на Нумансия“. — Б.р.

20

Изразът „толедска нощ“ означава безсънна нощ. — Б.пр.

21

Каса де Контратасион (исп.) — Къща за сключване на договори. Институцията е създадена от Католическите крале през 1503 г. и е съществувала до 1790 г., предназначението й е било да ръководи и контролира трафика на всякакви товари от Индиите към Стария свят и обратно, като нищо не е можело да поеме в едната или другата посока, преди да се плати данък от 20% на испанската корона. Каса де Контратасион е имала и друга функция — школа по мореплаване. — Б.пр.

22

Квинтал — мярка за тегло, приблизително 46 кг. — Б.пр.

23

Ароба — мярка за тегло, отговаряща на 11,5 кг в Кастиля. — Б.пр.

24

Доня Ана Гомес де Мендоса-и-Силва — съпруга на седмия граф Медина Сидония, на която той построява дворец в югозападната част на Испания; прилежащите към него земи скоро започват да бъдат наричани „земите на доня Ана“; днес те представляват Националния парк „Доняна“ и се простират в провинциите Уелва и Севиля (Андалусия). — Б.пр.

25

Гамара (исп.) — конски нагръден ремък. — Б.пр.

26

Ескараман е персонаж от престъпния свят, създаден е от Франсиско де Кеведо в неговите весели романси и се радва на изключителна популярност. — Б.пр.

27

Братството — жаргонен израз за крадци и негодници. — Б.пр.

28

Сифилис. — Б.пр.

29

Гарнача — сорт сладко черно грозде и вино от това грозде. — Б.пр.

30

Алмогавар — наемен войник, обикновено принадлежащ на каталонската корона, обучен да напада изневиделица и да се разправя жестоко с неприятеля. — Б.пр.

31

Как, Какус (мит.) — великан-човекоядец, който открадва четири бика и четири крави от тези, които Херкулес е отнел от Герион, но Херкулес открива крадеца и го убива. — Б.пр.

32

Тантал — съгласно древногръцката митология син на Зевс, който бил допускан до трапезата на боговете на Олимп. Самозабравил се от гордост, той решил да изпита божествената им същност, като убил собствения си син и поднесъл на трапезата нарязаното му на късове тяло. Боговете съживили момчето, а Тантал бил обречен на вечни мъки в подземното царство. — Б.пр.

33

Аламеда (исп.) — алея с тополови дървета. — Б.пр.

34

Лонха (исп.) — борса, покрит пазар за риба. — Б.пр.

35

Сеисдедос (исп.) — Шест пръста. — Б.пр.

36

Титлата „Католически крале“ се дава на Фернандо II, крал на Арагон, и съпругата му Исабел I, кралица на Кастилия от папа Александър IV. — Б.пр.

37

Последните думи от католическата литургия, обозначаващи края й. — Б.пр.

38

Времето през тези два месеца е от решаващо значение на реколтата през годината и явно незаинтересоваността към тях показва, че не се издържат от обработването на земята. — Б.пр.

39

Първият рицарски орден в Кастилия, основан през 1164 година с благословията на папа Александър III като военно подразделение на цистерцианския монашески орден. Основна цел на рицарите от ордена е била отвоюването на полуострова от маврите. — Б.пр.

40

Кортеси (исп.) — национални заседателни органи в Испания и Португалия. — Б.пр.

41

Agnus Dei (лат.) — Агнец Божи — Медальон с образа на Агнеца, благословен от папата, който се освещава на всеки седем години. — Б.пр.

42

Мярка за течност, приблизително 2 л. — Б.р.

43

Ла Аливиоса — Утешителката. — Б.пр.

44

Сегидиля — испански народен танц и песен. — Б.пр.

45

Лузитания — римското име на Португалия. — Б.пр.

46

Първите думи от „Енеида“-та на Вергилий. — Б.пр.

47

Началните думи на незавършената поема „Фарсалия“ (Поема за гражданската война) на римския поет Лукан. — Б.пр.

48

Рентой — вид игра на карти, която се играе от осем души. — Б.пр.

49

В залива на Кадис, между Бербате и Санлукар, има район, богат на риба тон. По време на владичеството на крал Фелипе II (1527–1598, крал от 1556) тези земи са принадлежали на влиятелния в двора дон Алонсо Перес де Гусман, херцог де Медина Сидония, който контролирал улова. Когато аристократът се намирал в тези свои имения, мнозина, под предлог, че отиват за риба тон, всъщност са търсели начин да се доберат до знатния херцог, за да му поискат услуга или просто за да бъдат забелязани. Оттам идва въпросният израз, който означава да правиш привидно едно нещо, но да преследваш друга, скрита цел. — Б.пр.

50

Не знаем и не искаме да знаем (лат.). — Б.пр.

51

Буквално от испански, Кръста на Хълма. — Б.пр.

52

Чакона — старинен испански танц. — Б.пр.

53

Вириато — голям пълководец от лузитански произход, който век и половина преди раждането на Христа е владял по-голямата част от Иберийския полуостров. — Б.пр.

54

Кабо (исп.) — геогр. нос. — Б.пр.

55

Луиш ди Камоеш (1525–1580) — знаменит португалски поет, автор на „Лузиади“. — Б.пр.

56

Вара (исп.) — мярка за дължина, равна на 0,835 м. — Б.пр.

57

Матафионес (исп.) — тънки въжета от двете страни на платното, които служат за обиране на рифове. — Б.пр.

58

Хакара (исп.) — шеговит романс. — Б.пр.

Загрузка...