Зовът на костите

35

Мразеше да носи чадър, но при такъв силен дъжд щеше да стане вир вода още с излизането от колата. Отвори го с неохота и изчака Ириарте да заобиколи автомобила, преди да тръгне към пътеката. Заслонът не се виждаше сред буйната растителност, която, ако преди година го бе обгръщала отчасти, сега вече го бе погълнала изцяло. Падуа чакаше в служебния джип, с който бе стигнал по черния път почти до вратата на колибата. Щом ги видя да се задават, той слезе и тримата заедно влязоха вътре. Увивното растение, което преди година срамежливо надничаше през дупката на покрива, бе превзело гредите, до които достигаше повече светлина, и до известна степен бе спомогнало за образуването на естествен покрив, който пречеше на водата да се излива като из ведро през тесния отвор.

Нямаше и следа от стария диван, нито от юргана, с който бе завита Йоана, масата и пейката до стената също бяха изчезнали. Съжали за последното. Заслоните са приятни убежища без ключалки, замислени да се ползват от всички, места, където пастири, ловци или туристи могат да се скрият от дъжда, от мрака или просто да спрат за почивка. Но смъртта на Йоана бе белязала този тук и в него влизаха вече само животни. Подът беше осеян с малки черни барабонки, а наръчът сено в най-отдалечения ъгъл, наред с характерната миризма на овце, издаваше сегашното предназначение на убежището.

Амая отиде до дъното на постройката и спря да огледа мястото, където преди години бе открито тялото на Йоана, търсейки може би някаква диря от прекършения живот.

- Благодаря ви, че дойдохте, Падуа - обърна се тя към лейтенанта.

Падуа махна с ръка, сякаш не придаваше значение на факта.

- Какво ви се върти в главата?

- Помните ли какво говореше Хасон Медина при задържането си?

Той кимна утвърдително.

- Да, той се срина и призна през сълзи какво е направил на доведената си дъщеря.

- Точно така. При Медина не се наблюдаваха агресивността, нито силното чувство за провал като при другите убийци. Подозренията на жена му бяха предизвикани от порочния начин, по който го сварвала да гледа момичето, и прекаленото внимание, с което през последните месеци следял кога излиза и кога се прибира, как се облича. Самото убийство не се различава от другите, като изключим изнасилването, но то също не е нещо извънредно: много престъпници от този тип подлагат на сексуални издевателства жертвите си.

- Тогава кое не пасва според вас? Аз веднага забелязах съвпаденията.

- Аз също, но виждам и разликите. При другите случаи жените са били родом от долината, но по различни причини вече не са живеели тук, било защото предишно поколение се е преселило в друга провинция, било заради брак или както в случая с Нурия... защото самият насилник я бил откъснал от семейството като част от стратегията за унищожение, която такива като него замислят за своите жертви. Във всички останали случаи убийците са имали и предишни прояви на агресия или на потискано насилие - този вид темперамент е като тенджера под налягане. При Йоана отсъстват два от тези аспекти: първо, тя не само че не е била родена тук, но е и единствената, която е живеела в долината в момента на смъртта си.

Бащата няма предишни прояви на насилие и не отговаря на профила. Извратен тип като Хасон Медина е способен на насилие само по време на полов акт, и то ако жертвата се опъва, както се е опъвала Йоана, доколкото ни е известно.

- Добре, но сигурно и вие сте стигнали до заключението, че подбудителят също трябва да е свързан по някакъв начин с долината - обясни Падуа.

- Да, разбира се, но има още една разлика: при убийството на Йоана няма подпис на местопрестъплението.

Падуа се замисли:

- Нали написа Тартало в килията си и остави бележка, адресирана до вас?

- Само че не на самото местопрестъпление. Е, това може да е от второстепенно значение; в някои от другите случаи подписът се явява само в килиите, но във всичките е част от визуална стратегия. От друга страна, Хасон Медина се самоуби чак след като прекара цяла година в затвора, за разлика от всичките си предшественици, посегнали на живота си веднага; а четирите месеца закъснение при Киралте бяха точно толкова, колкото ми бяха нужни на мен, за да поема отново разследването. Покажете му, Ириарте - каза тя.

Инспекторът отвори папката, която стискаше под мишницата си и я задържа с две ръце, за да може Падуа да я разгледа.

- Всички убийци са се самоубили след ликвидирането на жените, някои от тях на самото местопрестъпление, както този от Билбао, виждате подписа, нали? - посочи тя снимката. -Този от Бургос излязъл от вкъщи и се обесил на едно дърво, ето го пописа. Този от Логроньо - в затвора, ето ви подписа. Киралте - в затвора, веднага след като ни показа къде е трупът на Лусия Агире, подписът...

- И Медина в затвора, с подписа - допълни Падуа, разглеждайки документите.

- Да, но цяла година по-късно.

- Може би заради характера си беше леко... „малодушен“.

- Възможно е, но ако е бил вербуван като своите „побратими“, щеше да постъпи като тях, а начинът, по който се е самоубил, издава твърда непоколебимост, достатъчна непоколебимост, за да си пререже гърлото; аз не бих нарекла това малодушие.

- Накъде биете? Ръката на Йоана се появи в Ари Саар заедно с другите...

- Да, да, за това нямаме никакви съмнения. Почти сме убедени, че във всичките случаи е използван един и същ инструмент.

- Тогава...

- Не знам - поколеба се Амая, оглеждайки се. - Вие сте разпитвали Медина, мислите ли, че лъжеше?

- Не, мисля, че нещастникът казваше истината.

Амая си го спомняше как през цялото време плачеше, как сълзите и сополите се стичаха по лицето му Патетична картина. Призна, че е изнасилил дъщеря си, че я е удушил със собствените си ръце, но когато го попитаха за ампутацията, защо е отрязал едната ръка на трупа, той се стъписа - нямаше представа как е станало. След като импулсивно я бе убил, се бе върнал вкъщи, за да вземе въже и да го увие около врата на момичето, наподобявайки по този начин престъпленията на басахаун, за които бе чел по вестниците. Когато стигнал до

заслона, Йоана вече била без ръка.

- Разправяше, че е усетил нечие присъствие, помните ли?

- Сторило му се, че някой го наблюдава, дори му хрумнало, че призракът на Йоана кръжи около него - отвърна Падуа, обяснявайки на Ириарте.

- След като поставил въжето, се прибрал у дома и зачакал жена му да се върне от работа, преструвайки се, че всичко е нормално. Аз го запитах дали не е извършил ампутацията, за да затрудни разпознаването, но това като че ли въобще не му беше хрумвало, дори обясни, че решил, че някое животно я е отхапало.

- Човекът беше идиот, колко огромен трябва да е бил тоя хищник, за да откъсне изцяло човешка ръка.

- Това е най-малкото. По-важното е защо си го е помислил; помислил си го е, защото ръката е била нахапана, липсвало е парче месо и дори тъпак като него познал, че е ухапване.

- Вярно, имаше следи от ухапване по тъканта - съгласи се Падуа.

- Това също е изключение; в нито един от останалите случаи по труповете не са установени разкъсвания от резци, и то човешки. После идва въпросът за заслона; той не е на пътеката, за да стигнеш до него, трябва да знаеш, че е там, известен е на ловци, овчари, на хлапетата, открили тялото, на местните хора.

- Да, всъщност Хасон го е знаел, защото известно време се е подвизавал като овчар.

- Освен това било февруари, а миналата година валя почти толкова, колкото и тази.

- Е, мисля, че тази година ще поставим рекорд, но наистина валя много и пътеките са били разкаляни. Тук би дошъл само човек, който познава мястото.

- Тогава или Тартало го е срещнал случайно, или е проследил Медина. Аз залагам на второто; възможно е да го е наблюдавал.

- Мислите, че още не са се познавали?

- Мисля, че Тартало е познавал Хасон. Това, в което се съмнявам, е, че в този момент е имал власт над него; тоя тип сигурно доста го е затруднил, цялото му поведение се разминава с профила.

Ириарте се намеси.

- Значи смятате, че първо са се запознали, а после го е вербувал?

Амая вдигна пръст.

- Тук е разминаването - каза тя. - Според мен Хасон е извършил престъплението, подтикван от мераците си, действал е, без да разсъждава и без да го планира; доказателството е, че се е наложило да се върне вкъщи за въже, та да наподоби другите убийства. Убийството на Йоана е случайно престъпление. Той ни каза, че момичето тръгнало с него да закарат колата на автомивка, но по средата на пътя му се прищяло да я обладае. Не го е обмислял, не е търсил нито случай, нито удобна възможност, не е мислил за последиците, действал е, подтикван от похотта, и едва когато страстите му се уталожили, почнал да крои планове: пренесъл я тук, върнал се вкъщи за въже, а след това се опитал да убеди жена си, че момичето е избягало като друг път. Дори няколко дни по-късно, използвайки отсъствието на жена си, скрил дрехите, парите и документите на Йоана и заявил, че е идвала за нещата си. Измислил го е в движение, не е имал план.

- ...Ясно, тогава изниква въпросът...

- Че ако не е имал план, ако убийството на Йоана не е било планирано, предварително обмислено, ако е действал импулсивно, как тогава Тартало се е появил в точния момент, за да отмъкне трофея?

- Явно го е познавал. Щом успява да привлече последователи, трябва да е експерт в разпознаването на убийци, специалист по престъпни профили. Със сигурност го е познавал, обаче Хасон е бил непредсказуем, следователно има само един начин да се е намирал наоколо в подходящия момент...

- Ако го е следял.

- Да, и то много отблизо.

- Не е лесно да следиш някого из долината, без да те усети - усъмни се Ириарте.

- Освен ако не се отличаваш, ако не си част от пейзажа или не си тукашен.