Зовът на костите

38

Дъждът бе понамалял през последните часове. Утрото в Памплона бе настъпило шумно и неспокойно, с натоварено движение и забързани хора, чиито чадъри понякога изчезваха под клоните на огромните дървета, които заобикаляха полицейското управление и бяха безпогрешен знак за идентичността на този зелен и каменен град. Амая гледаше през прозорците на управлението, което по това време на сутринта миришеше на кафе и лосион за бръснене, и й домъчня за къщата им в Памплона. Това насочи мислите й към Джеймс, извади джиесема си и набра.

- Здравей, Амая, добро утро, тъкмо щях да ти звъня...

- Съжалявам, Джеймс, снощи положението се усложни.

- Но ще си дойдеш навреме, нали?

Тя въздъхна примирено, преди да отговори:

- Джеймс, няма да мога да те придружа. Заподозреният, когото вчера задържахме, е извършил оскверняванията в Арискун, а тази седмица се опитал да убие в Елисондо жена си, след като я държал под ключ две години; много е възможно той да е разкопал и гробовете в Хуанитаенеа. Ще дава показания и трябва да присъствам... Разбираш ли?

Той забави отговора си с две секунди.

- Разбирам, Амая, само че... Знаеш колко е важно това. От толкова време го чакаме. Мислех, че ще си до мен.

- О, Джеймс, съжалявам, мили мой. Върви да подредиш изложбата, щом приключа тук, веднага идвам, обещавам ти.

Почувства се почти като предателка. Изложба в „Гугенхайм“ бе сред най-важните събития в живота на всеки творец, а моментът на подреждането й - един от най-вълнуващите за Джеймс. Настанянето и осветлението на творбите, съсредоточеността, с която ги оглеждаше от всички ъгли, вниманието, с което с две ръце местеше дадено произведение, докато светлината падне по желания начин. В движенията му имаше чувствен заряд и еротика, които той подхранваше, вглеждайки се дълбоко в очите й, докато вършеше всичко това.

- Как е Ибай?

- Събуди се преди час. Леля ти го храни с биберона и вече се унася.

- А Елисондо?

- Още не съм излизал, но сестра ти каза, че на улица „Хайме Урутия“ и на площада имало една педя вода. Сега не вали силно, но няма изгледи да спре. Ако продължава така, поне няма да стане по-лошо.

- Джеймс, съжалявам. Бих дала всичко, за да променя нещата.

Отново прекалено дълго мълчание.

- Не се притеснявай, разбирам те. Ще говорим по-късно.

Затвори и остана загледана в телефона, гласът му й липсваше, искаше й се да може да му каже още нещо. Дълго бяха чакали този ден. За пръв път след раждането на Ибай щяха да останат сами, като се изключеха редките вечери навън. Как щеше да го компенсира? И как

щеше да компенсира себе си?

Джиесемът завибрира в ръката й и тя видя, че са пристигнали нови съобщения. Доктор Франц вече открито обвиняваше Сарасола. Излагаше своите доводи, които, интересно, изглеждаха някак по-достоверни и в същото време отчаяни. Тя потърси телефона му и го набра.

Първоначалната изненада на доктор Франц от обаждането й трая точно толкова, колкото му бе нужно, за да прецени дали инспекторката е започнала да го взима на сериозно, или точно обратното. Заложи на първото: защо щеше да разговаря с него, ако не му вярваше?

- Колко се радвам, че решавате да ме изслушате. Сарасола е манипулатор, така е изградил славата си. Трудно ми е да повярвам, че жена с логична мисъл като вас ще се подведе по мистичните брътвежи на един ватикански екзорсист.

Амая оцени ласкателството с мисълта, че тактиките и на двамата не се различаваха особено.

- Той стои зад всичко това, мога да се закълна. Помислете. Нищо не се връзва: нито посещенията на непознатия, нито криенето на лекарства в крака на леглото толкова дълго време, нито чудотворната му поява като спасител, който отвежда майка ви. Мен не може да измами. Само не успявам да проумея с каква цел го прави. Вярно, че от медицинска гледна точка случаят на Росарио е много интересен, но не чак дотам, че да тикнеш оръжие в ръцете на опасно болна жена, която, ако не бяха алармите, щеше да довърши санитаря. Затова ми хрумва само едно: че или е превъртял, или жаждата за слава е замъглила разума му до такава степен, че да извърши подобна ужасия.

Амая се въоръжи с търпение.

- Доктор Франц, няма начин да свържем Сарасола с вашата клиника. Вие го познавате прекалено добре, за да се промъкне незабелязано. Откровено казано, цялата история е съшита с бели конци.

- Аз не мисля така. Сигурен съм, че той стои зад всичко, и както ви казах, няма да се спра.

- Не знам какво означава това, но не си създавайте неприятности. Засега само вие отправяте заплахи срещу Сарасола. Не бих искала да си навлечете проблеми. Оставете нещата на нас, ще проучим случая, обещавам ви.

- Ясно... - Не беше убеден, никак дори. - Този човек е демон, помнете ми думата, колкото и невероятно да звучи от устата на психиатър.

Амая се върна в тъмната стая и се загледа в Гаридо. Въпреки окаяния вид на лицето си той не показваше признаци на умора, седеше спокойно и си играеше да отлепва с нокът етикета на бутилчицата с вода. Един униформен полицай му бе донесъл кафе в хартиена чаша и някакъв сладкиш, увит в целофан, по всяка вероятност от автомата на първия етаж. Гаридо дъвчеше търпеливо всяко парченце, преди да го глътне. Сигурно го болеше ужасно, но не издаваше нито стон. Култура на болката, помисли си Амая. Може би все пак беше по-разпространена, отколкото си представяше Ласа III. Видя, че Гаридо казва нещо на постовия до вратата. Включи високоговорителя, но междувременно Гаридо отново бе замълчал. Тя надникна в коридора и повика друг полицай.

- Сменете колегата си в стаята.

Когато първият излезе, Амая го запита.

- Какво ви попита?

- Колко е часът. После настоя да се обади по телефона.

Амая се обърна към Ириарте и Монтес, които се връщаха от закуска.

- Поискал е обаждане.

Ириарте се изненада.

- Уж каза, че не му трябва адвокат.

- Е, да, но сега иска да се обади. Изведете го в коридора с белезници и не го изпускайте от око.

- Извинете, госпожо инспектор - прекъсна я полицаят, говорил с Гаридо. - Той ми каза, че иска да се обади на своя психиатър.

- На психиатъра си?

- Да, това каза.

Докато се връщаше в кабинета, чу сигнала за входящо съобщение и почти едновременно с него телефонът й завибрира от ново повикване. Беше Сабалса.

- Добър ден, шефке - каза той, като почти всмукна последната дума. - Със социалните изведохме Бенят Салдуа от дома му. Току-що говорих с неговия братовчед от Памплона, той май ще се погрижи за момчето.

- Хубаво.

- Приключих със сравняването на списъците, има няколко повтарящи се имена. Току-що ви ги изпратих.

- Чудесно. Нещо друго?

- Да, тази сутрин проведохме щателен оглед на старата болница за поклонници, където се криеше заподозреният. По всичко личи, че е прекарал вътре доста време, явно чакайки. Намерихме остатъци от храна и провизии, които показват, че е бил там поне от петнайсет дни и е възнамерявал да остане още известно време. Но най-интересното е, че на горния етаж на сградата открихме складирани много от старите мебели на болницата. Имаше легла, лампи, шкафчета, както и витрини с медицински инструменти, доста подобни на скалпела, изследван от доктор Сан Мартин, аз бих казал идентични. Ей сега ще ви пратя снимките.

- По дяволите! Ама, разбира се, старата болница за поклонници! Оттам са взели медицинските инструменти. Гаридо казал на Нурия Отаньо, че ще я „заведе в болницата“, което първоначално ни се струваше лишено от смисъл... Добра работа, младши инспектор, поздравявам ви. Изпратете ги на Сан Мартин за сравнение и... Сабалса, елате в Памплона, трябвате ми тук.

- Да, шефке - отвърна той.

Амая се усмихна. За пръв път го произнасяше отчетливо.

След като затвори, прегледа имейла. Списъкът на повтарящите се имена беше по-дълъг, отколкото си бе представяла. Прочете го, опитвайки се да запомни наизуст имената. Някои й звучаха познато - нормално: през последните години тя и сестрите й бяха чували десетки от тях, докато стискаха ръцете на лекари в коридорите на болници, чакални и психиатрични кабинети. Дори доктор Франц се явяваше два пъти. Но не и Сарасола. Препрочете списъка, за да види дали някое име няма да привлече повече вниманието й. Почти всички фамилии бяха наварски или баски. От най-често срещаните. Затвори списъка и отново се замисли за Гаридо и за казаното от Монтес за терапията за контролиране на гнева. Потърси номера на Падуа.

- Добър ден, госпожо инспектор, канех се да ви позвъня, за да ви улесня. Днес вие сте новината в цялата долина: арестувала е осквернителя.

- Благодаря, Падуа, но този човек е само марионетка. Намираме се още в самото начало.

- С какво мога да ви помогна?

- Хрумна ми нещо. Много ми се ще да разбера дали затворникът от Логроньо, който се самоубил, е ходел на терапия преди или докато е бил зад решетките, и си помислих, че с вашите връзки в националната полиция там... За Медина вече знам, че не е ходил на терапия преди това, но искам да науча дали в затвора се е подлагал на психиатрично лечение.

- Нещо друго?

- Ами тъй и тъй ще се обаждате, поразпитайте и за Киралте; дали и той като Медина е ходил в Памплона. Да видим какво ще ви кажат.

- Сигурно е ходил, повечето затворници се записват на терапия, за да намалят присъдата си, и във всички затвори има психиатър, а в някои ползват услугите дори на лекари доброволци от НПО.

Амая потърси в бележника си още два номера и позвъни. Лелята на Мария смяташе, че да.

- Е, аз не бих го нарекла ходене на терапия; записа се, след като веднъж си поговорих много сериозно с него. Обеща ми, че ще посещава редовно сеансите, но още на втория се отказа.

Сестрата на Едурне си спомни още щом й го спомена.

- Бях забравила, но е точно така, не знам дали е започнал курса на лечение, но сестра ми спомена, че когато му заявила, че ще поиска развод, той й се е заклел, че ще се подложи на терапия. Не знам защо ми е изскочило от ума, сигурно защото беше очевидно, че не е ходил на никакви сеанси - добави тя тъжно.

- А може би е ходил... - прошепна Амая, след като затвори.

Беше към обед, когато получи отговор от Падуа.

- Госпожо инспектор, от Логроньо потвърдиха, че затворникът е провеждал разговори с психиатър. Отбелязано е в един доклад, но нямат име. Пише само „психиатрична помощ" и следва нечетлив подпис. Мисля да се обадим в затвора. Минало е доста време, но там трябва да знаят. В Памплона се оказа по-лесно: и Медина, и Киралте са се записали на терапия. В този случай помощта идва от Университетската клиника. Винаги пращали някого оттам.

Всички косми на тила й настръхнаха при споменаването на клиниката. Може би доктор Франц все пак щеше да се окаже прав.

- Пише ли конкретно име?

- Не, само „Психиатрична помощ от Университетската клиника на Навара“.

Амая излезе от кабинета си, отиде до огледалната витрина и в продължение на няколко минути се взира в Гаридо. Ириарте и Монтес стояха неподвижно до нея пред стъклото.

- Два пъти пита колко е часът. Няма да ни каже нищо. Няма да даде показания, само ни разиграва - обяви Ириарте.

Амая внимателно го изслуша.

- Още не ми е ясно защо, но той непрекъснато пита колко е часът; за него е важно времето да тече. Вече го чухте какво каза. Залъгва ни с обещанието, че по-късно щял даде показания, но няма да проговори. Работата му е приключила в мига, в който жена му е престанала да се държи според очакванията му, в този миг тя е престанала да бъде цел; а с разпита на Бенят Салдуа е приключило и оскверняването. Трябвало е да се самоубие, за да ни попречи да го задържим, но след като не е успял, се е задействал планът, за който вие говорите, а той е да ни разиграва до определен момент, докато някой друг си разиграва коня другаде.

- Няма как да разберем къде точно - обади се Монтес.

- Но моментът трябва да е свързан с вас - каза Сабалса, който тъкмо влизаше.

Амая го погледна, без да го вижда, обмисляйки предположението му.

- Може и така да е - съгласи се тя и излезе в коридора. Другите я последваха. - От кой телефон се обади Гаридо?

Монтес посочи към апарата върху един плот. Тя вдигна слушалката.

- Кой още се е обаждал оттук след него?

- Кой ли не... Но може и да извадим късмет, тези апарати запаметяват последните десет обаждания.

Амая натисна един от бутоните, погледна дисплея и изпухтя, загледана в кодовете.

- Всичките са от Памплона. Йонан, провери ги, ако обичаш.

- Защо смятате, че моментът, който чака Гаридо, е свързан с мен? - обърна се тя към Сабалса, докато се връщаха при огледалната стена.

- Защото всичко в този случай е свързано с вас и с Бастан, но най-вече с вас. Моментът, който чака, със сигурност има връзка с вас.

Амая го погледна много сериозно. Ако изтриеше половината от дивотиите в главата си, Сабалса можеше да стане добър полицай.

Йонан се върна тичешком и видимо възбуден.

- Шефке, няма да повярвате. Повечето обаждания са по служба, има две лични: хората са се обаждали вкъщи и така нататък, но вижте този номер. - Йонан го избра от своя джиесем и й подаде апарата.

Тя ясно чу безличния глас:

- Университетска клиника, психиатрия. Какво обичате, моля?