Зовът на костите

34

Нямаше и следа от слънцето, което предишната сутрин бе сгряло душата й и бе спомогнало за разсейването на мъглата. Валеше по добре познатия на бастанци начин, който безпогрешо показваше, че дъждът няма да спре през целия ден.

Беше рано, така че подкара колата си към ,Чокото“ и спря пред задния вход на работилницата. Сестра й вече действаше - хлебари и сладкари по традиция стават призори. Амая бутна открехната врата и влезе в ярко осветеното помещение, където неколцина работници вече бяха запретнали ръкави. Тя ги поздрави и се запъти към задната част. Росаура се усмихна, като я видя.

- Добро утро, ранобуднице, ти какво си: полицайка или сладкарка?

- Полицайка, която моли за едно кафе със сладкиш.

Докато Рос приготвяше кафетата, Амая надникна през витрината и огледа замислено цеха.

- Снощи идвах тук.

Рос замръзна с чинийка в ръка и я погледна много сериозно.

- Дано не ти е неприятно, имах нужда да помисля или да си припомня, не знам точно кое от двете...

- Понякога забравям, че това място сигурно те изпълва с ужас.

Амая не отговори, не можеше да каже нищо. Остана загледана в сестра си и след няколко секунди сви рамене.

Рос постави кафетата и сладкишите на ниската масичка пред дивана, седна и подкани с ръка сестра си да стори същото. Изчака я да се настани, но не посегна към кафето си.

- Аз знаех.

Амая я погледна смутено, питайки се какво има предвид.

- Знаех какво става - повтори Рос с треперещ глас.

- За какво... говориш?

- За това, което правеше ама.

Амая се наведе още към нея и постави ръката си върху нейната.

- Нищо не сте могли да направите, Рос, прекалено малки сте били. Забелязвали сте го, разбира се, но при нея всичко беше толкова объркано... Колко му е да заблудиш две невръстни деца.

- Нямам предвид това, че ти отряза косата или че отказваше да танцува с теб, нито ужасните подаръци, които ти правеше. Една нощ от многото, в които ти настояваше да легнеш при мен, така плътно долепена, че се изпотявах, изчаках да заспиш и се шмугнах в твоето легло.

Амая спря с чашата насред път. Ръцете й затрепериха, не силно, но се наложи да остави чашата на масата. Несъзнателно затаи дъх.

- Ама дойде да ме види, мислеше, че си ти, разбира се. Аз вече се бях унесла, но изведнъж я чух, съвсем наблизо, чух много ясно какво каза, тя каза: „Спи, малка мръснице. Ама няма да те изяде днес“. И знаеш ли какво направих, когато тя си тръгна, Амая? Станах и се върнах да легна до теб, полумъртва от страх. От този ден нататък го знаех. Затова винаги ти позволявах да спиш при мен, но съм убедена, че и тя по някакъв начин го е знаела, може би защото усети, че съм почнала да я дебна, да я наблюдавам, докато тя наблюдаваше теб. Не съм го разказвала никога на никого. Съжалявам, Амая.

Постояха така мълчаливо няколко секунди, които им се сториха цяла вечност.

- Не се измъчвай, не си могла нищо да направиш. Само айта е можел да направи нещо. Той е бил отговорният възрастен, той е трябвало да ме защити, но не го е направил.

- Айта беше добряк, Амая, той само искаше всичко да върви както трябва.

- Но е грешал; не по този начин се оправят работите в едно семейство. Той е защитил нея и е принудил едно деветгодишно момиченце да напусне дома си, да живее разделено от баща си и сестрите си. Пратил ме е на заточение.

- Направил го е, за да те предпази.

- Това си повтарях през годините. Но сега съм майка и знам едно: че бих защитила сина си независимо от Джеймс, независимо от мен самата и се надявам и Джеймс да е готов на същото.

Амая се изправи и тръгвайки към вратата, взе палтото си.

- Няма ли да си допиеш кафето?

- Не, не и днес.

Валеше по-силно отпреди, чистачките на колата се движеха на пълна скорост, но въпреки това не успяваха да повлекат изливащата се върху стъклата вода. Тя подкара към участъка, където забеляза как водните потоци се стичат по стръмния склон около сградата и се изсипват в канала, опасващ с тази цел постройката като тесен ров. Вместо да се отправи към главния вход, тя заобиколи зданието и паркира в горната част, между червените коли с емблемата на Окръжната полиция отстрани. Като стигна до заседателната зала, която й служеше за кабинет, видя, че Фермин Монтес вече е на линия. С навити до лактите ръкави той рисуваше диаграма върху някаква нова дъска. До него стояха Ечайде и Сабалса.

- Добър ден, шефке - поздрави радостно Монтес, като я видя.

- Добър ден - отвърна тя, поглеждайки учудено другите двама мъже.

Йонан леко се усмихна, вдигайки вежди, докато я поздравяваше, а Сабалса сбърчи чело и изломоти нещо като поздрав. Върху масата бе струпана цялата документация, събрана по време на разследването. По степента на безпорядък и броя бележки върху дъската Амая пресметна, че тримата са тук поне от два часа.

- Откъде изникна тая дъска?

- Стоеше долу и почти не се използваше, а тук имаме нужда от нея - отговори Фермин, обръщайки се да я погледне. - Опитвах се да вляза малко в час, преди да дойдете.

- Продължавайте - каза тя. - Ще започнем, щом пристигне инспектор Ириарте.

Отвори пощата си и завари обичайните писма. Доктор Франц, който звучеше все по-истерично и вече заплашваше, че „ще предприеме нещо“, и поредното послание от Позлатения гребен.

Има ли по-добро място от плажа, за да скриеш пясък?

Има ли по-добро място от речното корито, за да скриеш камък?

Злото се покорява на собствената си природа.

Ириарте влезе, понесъл една от чашите, които децата му бяха подарили за Деня на бащата, и я постави пред нея.

- Добър ден и благодаря - поздрави го тя.

- Е, господа - обяви Ириарте, - можем да започнем, когато кажете.

Амая отпи една голяма глътка от кафето си и се приближи до дъските.

- Днес към нас отново се присъединява инспектор Монтес, така че ще преговорим всичко, събрано до момента, а след като сте тръгнали по тази линия - каза тя, посочвайки дъската с надпис „осквернявания“, - нека продължим по нея. Понеже виждам, че вече сте го информирали за началото на случая, ще преминем към това, което ни е известно за момента. Разпитахме Бенят Салдуа - младеж от Арискун, автор на блог, припомнящ историята на аготите - каза тя, спирайки за миг поглед върху Сабалса, - и той накрая призна, че има съучастник, възрастен мъж, който установил връзка с него по електронната поща и го подтикнал да премине към действия. Отначало си мислел, че по този начин исканията му ще получат гласност, но когато се появили костите, се уплашил. Вестниците не писаха за това, но всички в Арискун го знаеха, шушукаше се по улиците. Салдуа заяви, че няма нищо общо с костите, че не е участвал и в последното нападение, когато електрокар се вряза в стената на църквата. Момчето беше доста стреснато и разпозна без никакво колебание Антонио Гаридо - продължи тя, сочейки фотокопията от съдебното досие, които Сабалса подаваше на Монтес. - Той пък се оказа съпруг на Нурия: жената, простреляла неканен гост, влязъл с взлом в жилището й, същият, който две години я измъчвал и държал заключена вкъщи, а сега идвал да я довърши. Това ни отвежда - каза Амая и обърна другата дъска - до Тартало. От случая с Йоана Маркес досега бе установена връзка поне с четири други убийства, всичките дело на съпрузи или партньори, близки на жертвите насилници, типични случаи на домашно насилие, с една особеност - че във всичките случаи жените са били родени в Бастан, макар че вече не живеели тук.

- С изключение на Йоана - уточни Йонан.

- Да, с изключение на Йоана, която живеела тук. Във всичките случаи жертвите са претърпели една и съща ампутация, извършена посмъртно; всички убийци са сложили сами край на живота си, оставяйки един и същ подпис: Тартало. Всички ампутации са били извършени с назъбен предмет, за който първоначално се предполагаше, че е някакъв вид циркуляр или електрическа резачка, но след като открихме метален зъб в трупа на Лусия Агире, се установи, че става дума за старинен хирургически инструмент - ръчен трион за ампутации.

Фермин изви едната си вежда.

- За да го докаже, доктор Сан Мартин се опитва да направи шаблон, възпроизвеждащ открития метален зъб, но по всичко личи, че това е използваният инструмент, което изглежда смислено, защото при случая с Йоана Маркес на мястото, където е била извършена ампутацията - заслона, в който бе открито тялото, не е имало ток и електрическа резачка или циркуляр биха били безполезни, освен ако не са работели на батерии. Има и още нещо. -Тя погледна бързо към Йонан и Ириарте, които вече го знаеха. - Беше доказано, че костите, подхвърлени в Арискун при поредицата от осквернявания, са принадлежали на членове от моето семейство и са били поставени там съвсем предумишлено - обясни Амая, макар че пропусна да каже откъде са били взети костите. Засега това бе достатъчно.

- Мама му стара, Саласар - възкликна Монтес, обръщайки се към другите за потвърждение. - Това придава на случая личен характер.

- И аз така мисля - съгласи се тя, - преди всичко, защото разбрахме как е узнал къде да ги намери. Посещавал е майка ми в клиниката, където тя е на лечение, представяйки се за неин син.

- Но... вие нямате...

- Да, Монтес, имам само сестрите, които вие познавате, и това показва докъде стига дързостта му

- Изкопчил е информацията от възрастната ви майка и е подхвърлил костите, за да ви предизвика.

Казано така: „възрастната ви майка“, като че ли се отнасяше за невинна старица, използвана от макиавелийско чудовище. Амая почти се усмихна.

- И вие смятате, че това е онзи тип с отрязаните пръсти?

Ириарте взе думата.

- Не е той. Имаме запис от камерите в клиниката, които го изключват като посетител, но всичко сочи, че тези необуздани и неорганизирани престъпници чисто и просто са слугували на човек с далеч по-буден ум, подбудител, който направлява както му скимне яростта на тези нещастници, насочвайки я срещу жените около тях, и до такава степен им влияе, че е в състояние да ги докара до самоубийство, когато вече не са му нужни.

- Според мен първо трябва да установим кой е имал право на достъп до майка ви в клиниката - предложи Монтес.

- Младши инспектор Сабалса вече работи по въпроса.

Монтес си водеше бележки заинтригуван.

- С какво още разполагаме?

Йонан попита с поглед Амая, но тя поклати отрицателно глава. Фактът, че последните кости са на нейна сестра близначка, не беше важен, нямаше значение точно от кой роднина са. Макар да знаеше, че не е съвсем така, че има значение, фактът, че са на сестра й, означаваше специална провокация и оскърбление, което я терзаеше, но след като не го бе споделила със съдията, не виждаше причина да го споделя с Монтес и Сабалса. За момента това бяха просто поредните кости, подхвърлени при оскверняването, и за нейна радост доста хора вече го знаеха.

- При такъв профил - обяви Монтес - остава само да се свърже директно с вас, за да бъде като по учебник.

- Имейлите - обади се Йонан.

- Да, добре... - каза тя уклончиво.

- Напоследък инспекторката всеки ден получава доста странни имейли. Проверихме 1Р адреса, динамичен 1Р, проследихме го из половин Европа, но още не сме стигнали до изходната му точка; по всичко личи обаче, че е обществен шй пункт.

- Това сигурно значи, че е непроследим - предположи Монтес.

- Точно така - усмихна се Ечайде.

- Кажи го на човешки език, да му се не види - запротестира Монтес, но с усмивка.

- Профил на подбудителя - заговори Амая, пишейки на дъската. - Мъж, свързан по някакъв начин с Бастан. Възможно е той самият да е роден тук или да е имал тукашна жена, която е убил или е искал да убие, и това да е отприщило омразата му към тези жени. Както правилно отбеляза Монтес - продължи тя и го погледна, - очевидно е, че в действията му има лично предизвикателство към мен и че по някакъв начин вече е установил контакт с мен, след като използва кости на мои предци. Това ни води до една доста ясна мисъл: от една страна, аз съм жена и женомразците въобще не ме харесват, обаче действията им са били дирижирани така, че да ме накарат аз да се заема със случая, следователно иска да премери сили с мене. Според изследванията на ФБР подобни профили на престъпни поведения показват, че е горе-долу пет години по-голям или по-малък от мене, което означава възрастова рамка между двайсет и осем и трийсет и осем години. Млад и високообразован мъж. Част от слугите му са били невежи простаци, но поне в два от случаите, този в Бургос и този в Билбао, са били ръководни служители на международни компании с университетско образование, а този от Билбао - и с висок жизнен статус. Не всеки може да попадне в такива среди. Много привлекателен физически, но не прекалено красив, харизматичен и чаровен като личност, способен да излъчва увереност, апломб и така да упражнява властта си. Не знаем как ги вербува, обаче има нещо, което със сигурност знаем за подбудителите: лакеят не се идентифицира с него, това не е връзка между равни, а между слуги и господар. Подбудителят никога не действа с принуда и не постига нищо насила, но е способен да събуди желанието на роба да му угоди на всякаква цена, дори да жертва живота си.

Плътна тишина надвисна над присъстващите, докато Монтес я наруши.

- И такъв тип се развява свободно наоколо?

- Така изглежда.

- Ами слугата?

- Ето описанието му. Профилът му е на необуздан насилник, но не толкова хаотичен, колкото другите, и може би тъкмо заради това подбудителят го е избрал да извърши оскверняванията. Трябва да отчетем, че е държал жена си заключена в собствения й дом, без никой да подозира; ако не беше успяла да избяга, още щеше да си седи там. Преди отвличането вече бил скъсал всякакви връзки със своите и с нейните роднини, нямал вземане-даване, разбира се, и със съседи и приятели. Според колегите му в работата си бил много внимателен, прилежен и трудолюбив, но извън службата не дружал с никого.

- Шефке, позволете ми лично да се заема с тоя тип. Бих искал да поговоря с жената, може би има някаква представа къде се намира. Ако не познава добре района и при патрулите по пътищата, трудно ще се оправи; най-вероятно се крие, защото, ако се беше самоубил, вече щяхме да сме го открили.

Амая се съгласи.

- Добре, заемете се.

Монтес взе от масата доклада за Антонио Гаридо и го прелиства няколко секунди.

- Крие се, сега вече съм убеден - заяви той и показа една снимка. - Вижте в каква кочина е живеел, докато е държал жена си в плен. - На снимката се виждаше разхвърляна къща, купища болкуци и дюшек, от който висяха веригите, държали Нурия окована две години. -Тоя тип не се нуждае от много неща, би живял, без да му мигне окото, и в колиба, и в обор. Мога ли да погледна имейлите, които получавате?

- Да, Йонан, разпечатай му ги, моля те.

Когато Йонан се върна с имейлите, Монтес зачете на висок глас.

- „Камъни в реката и пясък на плажа.“ Никога не съм си падал особено по поезията, бившата ми жена твърдеше, че ми липсвала чувствителност. Какво според вас означава това?

Амая погледна изненадано инспектора - за пръв път го чуваше да се шегува с развода си, може би наистина напредваше.

- Говори за нещо скрито от погледа, и то на толкова явно място, че остава незабелязано. Позовава се на една поема: камъни в коритото на реката и пясък на плажа, нещо, скрито на най-очевидното място.

- Мислите ли, че намеква за човека, когото търсим? Би било върхът, ако ни подсказва къде се крие.

Амая сви рамене.

- Много добре, тогава Монтес се заема с издирването на Антонио Гаридо. Ечайде, ти продължавай по твоята част - каза тя, без да влиза в подробности. - Ако искаш, можеш да придружиш Монтес при посещението му при Нурия. Ириарте, вие идвате с мен; позвънете на лейтенант Падуа от жандармерията и го попитайте дали може да дойде с нас. Сабалса, при вас какво е положението?

- Имам някои резултати, остава ми още много за гледане, но изникнаха доста съвпадения. Една фирма за почистване е сключвала договори и с трите болници, сравнявам имената на персонала. Със заместванията и временните назначения, хората са цял куп и ще ми отнеме доста време. Има надзиратели, работили и в трите клиники, както и лекари, посещаващи повече от една от тях; същото се отнася и за помощния медицински персонал на стаж.

Амая го погледна замислено.

- А доктор Сарасола?

- Не, той не я е лекувал преди. Искате ли да проверя по-обстойно?

- Не, вие продължавайте със списъците; с това ще се заеме младши инспектор Ечайде.

Не пропусна да забележи гримасата на отегчение. Този човек вечно беше недоволен.

Йонан се позабави и по изражението му разбра, че иска да й каже нещо.

- Ечайде, остани - каза тя, когато другите тръгнаха да излизат.

Той се усмихна, преди да заговори.

- Всъщност става дума за една глупост във връзка с писмата в електронната ви поща, но не исках да го коментирам пред другите, преди да съм го споделил вас...

Тя го гледаше в очакване.

- При проследяването на адреса сигналът прескочи до един сървър в САЩ, във Виржиния, а оттам - към мястото, откъдето тръгват имейлите.

- И какво от това?

- Те тръгват от Батън Руж, Луизиана, и проверките ми бяха засечени от ФБР Оттам настояха веднага да ги прекратя, без да ми дадат каквото и да било обяснение, но пътят на адреса ме навежда на мисълта за заподозрян или за внедрен агент.

- Добре. Благодаря, Йонан, добре направи, че го сподели първо с мен.