Зовът на костите

7

Когато свикаше съвещание, винаги гледаше да пристигне първа в залата и често оставяше по няколко минути, за да застане до прозореца, който гледаше към Памплона, и съсредоточено да подреди мислите си, заслушана унесено в усилващата се гълчава зад гърба й. Само Йонан се доближаваше мълчаливо да й поднесе чаша кафе, което тя винаги приемаше и често дори не близваше, след като си стоплеше ръцете.

Обърна се към залата, когато чу гласа на инспектор Ириарте, който поздравяваше с усмивка присъстващите. С него влезе и младши инспектор Сабалса, който й кимна, измърмори нещо неразбираемо и седна до своя началник. Амая изчака всички да се настанят и заговори тъкмо когато вратата се отвори и влезе комисарят; той се подпря на стената със скръстени ръце, извини се и я подкани да продължи.

- Все едно ме няма - каза.

- Добър ден на всички. Както знаете, днес се събираме, за да изработим стратегия за действие по поредицата от осквернявания на църквата в Арискун. Предварителните резултати от анализа на костите пристигнаха току-що, но заключенията не хвърлят особена светлина: човешки кости, на дете под една година. Доктор Сан Мартин ще ни информира, ако се появи нещо ново, когато получи изследванията черно на бяло; засега ще започнем с уточнението какво точно значи оскверняване и защо смятаме, че в този случай несъмнено става дума за това... - Тя стана, направи няколко крачки и спря зад гърба на младши инспектор Ечайде.

Оскверняване означава да се отнесеш без необходимото уважение към нещо свещено, да поругаеш, опетниш или покажеш непристойно отношение към неща, които следва да бъдат зачитани. В този смисъл и имайки предвид, че деянието е извършено в храм и че на всичко отгоре са използвани човешки останки, би трябвало да приемем, че се касае за оскверняване, но преди да продължим и да решим как ще действаме, трябва да изясним някои аспекти. Съществуват толкова вида осквернявания, колкото и престъпни поведения, така че ако разгадаем механизма на оскверняването, ще получим профила на типа индивид, когото търсим.

Най-често срещано е вандалското оскверняване; то обикновено се свързва с градски банди и маргинални групи, които изразяват несъгласието си с обществото, като се нахвърлят върху неговите свещени и религиозни символи. Нападат паметник или библиотека, изгарят знаме или чупят витрините на голям търговски център. Този вид оскверняване е най-често срещан и най-лесен за разпознаване по явните признаци на ирационално насилие. Към втората група би следвало да отнесем осквернителите на църкви и гробища, престъпни банди и групи, чиято единствена цел при нападението на подобни места е кражбата на ценни реликви. Кутията за църковни дарения, високоговорители, озвучителни и осветителни уредби, златна или сребърна утвар, като дарохранителници, свещници, потири, че дори инструментите на гробарите. В по-екстравагантните случаи се крадат бижута и дори златни зъби от труповете. Наскоро беше задържана банда, която обираше платинените рамки, с които на много гробове се украсяват снимките на покойниците. Някои от тези престъпници, както става ясно от собствените им показания, напоследък са започнали да правят инсценировки, намекващи за сатанински ритуали, с цел да заблудят разследващите и да отклонят по този начин вниманието към сектите, с което хвърлят населението в голям смут. При такива случаи не бива да се подвеждаме и трябва да знаем, че сатанистите рядко проявяват интерес към джиесема на свещеника. Така стигаме до следващия вид оскверняване, езотеричното. Йонан...

Йонан се изправи и тръгна към дъската.

- Става дума за магически ритуали, присъщи за различни култури. Повечето от тези псевдоосквернявания са в действителност видове магии, хаитянско вуду, бразилско кандомбле или кубинско пало майомбе - обясняваше той, докато пишеше на дъската.

Това са ритуали, свързани със смъртта и спиритизма, практикувани предимно на гробищата, но не и в храмове и църкви. Само сатанистите избират християнски култови места, защото според разбиранията им обичаят трябва не само да прославя Сатаната, а и да оскърбява Бога. Сатанинските осквернявания се срещат рядко, макар че вчера на съвещанието с епископа бе намекнато, че на такъв тип деяния не се дава гласност, за да се избегне призивният ефект. Най-често попадаме на свещени символи, омазани с изпражнения, повръщано, урина, животинска кръв, пепел, а при по-зрелищните постановки се режат главите на светци, рисуват се фалически символи по богородиците, разпятията се обръщат наопаки и други подобни. Преди няколко години в малък параклис в галисийското градче А Лансада сатанисти проникнали в храма през нощта, разсичайки вратата с брадва. Взели фигурата на Светата Дева, особено почитана в района, отрязали й двете ръце и ги хвърлили от скалистия бряг. Това е идеален пример за инсценировка: можели са просто да влязат с взлом през масивната порта със стара заключалка, без аларми и да измъкнат цялата фигура, само че онова, което направили, било далеч по-зрелищно и обидно.

Амая отново взе думата.

- Остава ни оскверняването като социален протест или поне така го оправдават неговите извършители. Имах възможността да изуча отблизо този тип поведение, когато бях в Америка, във ФБР В този случай се разбиват гробове и се изравят телата на определени хора, след което трупът се подлага на ампутации и обезобразяване само с цел да се вършат безчинства. Това изисква доста високо равнище на омраза към обществото и заради профила им подобни субекти се считат за изключително опасни, тъй като става дума само за определен стадий от поведението им и в крайна сметка не е изключено те да насочат гнева си към живи хора. Един от най-известните случаи беше на полицай от спецотряда, който загина при взривяването на тайна квартира в Леганес, в която се криели терористи след бомбените атентати в Мадрид на 11 март. След погребението няколко души изровили тялото му посред нощ, обезобразили го и го подпалили. Трябва да се знае, че при мюсюлманите изгарянето означава окончателно унищожаване на душата на покойника, което прави невъзможно възкръсването му за вечен живот.

В изследванията на престъпното поведение такова държание много често се смята за стадий на психично разстройство, предшествано от издевателства над животни, умишлени пожари, нощно напикаване, сериозно изоставане в училище, домашно насилие и изявен психосексуален елемент, поради затрудненията на такива хора да установят здравословна сексуална връзка.

Държа да призная, че първоначално бях склонна да приема теорията за хулиганство и все още не съм я отхвърлила напълно, но има някои аспекти от историята на Арискун (за тези от вас, които не я познават, Йонан е подготвил изложение, където изрежда историческите основания), които не ни позволяват да изключваме вероятността да се касае и за нападение от социален тип, може би в най-ембрионалната му фаза.

Има друг вид осквернител, който остава настрана: крадецът на произведения на изкуството. Такива хора влизат в предварително проучени храмове, без да причиняват големи щети, взимат със себе си само много ценни предмети, обикновено работят по поръчка и никога не действат необмислено или набързо.

- Съгласен съм - намеси се комисарят. - Какви мерки сте предприели?

Ириарте отвори бележника си и започна да чете.

- Засега имаме патрулна кола двайсет и четири часа пред входа на църквата и това, изглежда, е поуспокоило хората. Някои дори са изказали благодарност и от онази нощ не е имало инциденти.

- Разпитахте ли живеещите в най-близките до църквата къщи? - запита Амая.

- Да, но никой не е видял, нито е чул каквото и да било въпреки абсолютната тишина, която цари нощем в Арискун. Ударите с брадва при разбиването на пейката трябва да са били доста шумни.

- Стените на църквата са много дебели и биха заглушили до голяма степен трясъците, същото се отнася и за стените на къщите, а в мразовито зимно утро прозорците и дървените капаци със сигурност са били плътно затворени.

Ириарте кимна утвърдително.

- Открихме също най-дейните младежки групи с най-подчертан противообществен уклон, но и там ударихме на камък. Хлапетиите в Арискун са доста мирни, леки изблици на самостоятелност и горе-долу толкова. За повечето хора, набожни или не, църквата е символът на Арискун.

- А как стои въпросът с аготите? - запита Амая.

Ириарте изпухтя.

- Много щекотлива тема, шефке. За огромна част от жителите на Арискун това е едно от нещата, за които предпочитат да не говорят. Мога да ви кажа, че доскоро, ако чужденец дойдеше и попиташе за аготите, се изправяше пред непробиваема стена от мълчание.

- Има няколко забавни анекдота по въпроса - обади се Сабалса. - Разправят, че преди години известен писател се появил в Арискун и бил принуден да се откаже от идеята си да пише за аготите, защото хората отговаряли на въпросите му като малоумни или казвали, че никога не са чували за подобно нещо, че това са легенди и че не вярват да са съществували наистина. Говори се, че самият Камило Хосе Села е проявявал интерес към темата, но със същия резултат.

- Такива са моите съседи - усмихна се Амая. - Предполагам, че положението се е променило с новите поколения. По правило младежите се гордеят със своя произход и не усещат товара, който носят по-възрастните. Както казвах вчера на Йонан, историята на аготите не се различава много от тази на евреите или мюсюлманите; имало е разделение по религиозен, полов и наследствен признак, по икономическо положение, на практика почти както сега... Дори жените от знатни семейства не са се спасявали от уредени бракове или

задължително постъпване в манастир.

- Възможно е да сте права. Повечето младежи гледат на историята отпреди Гражданската война като на неозойската ера, въпреки това е по-добре да внимаваме, за да не нараним нечии чувства.

- Ще внимаваме - съгласи се Амая. - Още днес следобед ще замина за Елисондо и ще остана там няколко дни начело на разследването.

Комисарят кимаше с глава, потвърждавайки думите й.

- Йонан ще потърси в мрежата групи, настроени срещу Католическата църква, плюс всичко свързано с аготите и повредените при оскверняванията реликви. Искам да ми уредите среща с енорийския свещеник и капелана на Арискун, но поотделно: не бива да отхвърляме възможността нападенията да са отмъщение срещу някого от тях. Не забравяйте скорошния случай с изчезването на Каликстинския кодекс¹⁰, зад който се криеше лично отмъщение на бивш служител в храма срещу старшия свещеник на катедралата в Сантяго. Така че, преди да се хвърлим да градим исторически и мистични теории, няма да е излишно да проучим замесените както при всеки друг случай. Имам няколко идеи, по които ми се ще да поработя. Засега няма друго - заключи тя, стана и излезе след комисаря. - Ще се видим там утре сутрин.

10 Рядка ръкописна книга от XII в., открадната от архива на Катедралата в Сантяго де Компостела през 2011 г. и открита от полицията година по-късно. - Б. пр.

Докладът, който я бе държал будна до три сутринта, беше върху бюрото на комисаря. Тя огледа картонените корици, опитвайки се да открие някакъв знак, че е бил прочетен.

- Успяхте ли да хвърлите едно око на доклада ми?

Комисарят се обърна към нея и няколко секунди я гледа замислено, преди да отговори.

- Да, Саласар. Доста е подробен.

Амая изучаваше непроницаемото му изражение, опитвайки се да прецени дали това „подробен“ е добро или лошо.

След кратко мълчание комисарят неочаквано добави:

- Подробен и крайно интересен. Разбирам защо е привлякъл вниманието ви. Обяснимо е, че лейтенант Падуа е видял някакви улики, но съм съгласен с неговите началници. Ако бяхте ми представили този доклад преди седмица, щях да ви заявя същото, което шефовете му са заявили на него. Улики действително има, но са доста пресилени, може да се окажат случайни съвпадения; дори фактът, че затворниците си пишат помежду си или с почитатели на техните престъпления, се среща по-често, отколкото хората си представят.

Той направи пауза, докато сядаше срещу нея.

- С вчерашните събития обаче историята придобива нов обрат, след като Киралте ви е замесил с решението си да признае само пред вас къде се намира трупът. Дълго мислих, госпожо инспектор, но още не съм стигнал до ясен отговор. Всички случаи са официално приключени. Всички убийци са мъртви, самоубили са се. Различни случаи в различни провинции и водени от различни полицейски подразделения, а вие настоявате да започнем ново разследване.

Амая продължаваше да мълчи, издържайки погледа му

- Имам ви доверие, вярвам на инстинкта ви и знам, че сигурно има нещо, което е привлякло вниманието ви... но не виждам достатъчни основания, за да разреша започването на ново разследстване, при което на всичко отгоре ще се вдигне голяма пушилка около компетенциите на други полицейски подразделения.

Той направи пауза и Амая спря да диша.

- Освен ако не премълчавате някое сведение...

Амая се усмихна. Този човек неслучайно беше комисар. Тя извади от вътрешния джоб на сакото си прозрачния найлонов джоб и го подаде на комисаря.

- В деня, когато си преряза гърлото в тоалетната на съда, Хасон Медина носеше този плик.

Комисарят го пое, огледа го и прочете надписа през найлона.

- Адресиран е до вас - възкликна учудено той. После отвори едно от чекмеджетата на бюрото си най-вероятно за ръкавици.

- Можете да го пипнете, вече е обработен, не е открит нито един отпечатък.

Комисарят извади плика от калъфа му, измъкна картончето, прочете го и погледна Амая.

- Добре - каза той. - Давам ви разрешението си да започнете разследване въз основа на това, че двама от убийците са се обърнали изрично към вас.

Амая кимна.

- Трябва да действате максимално тактично и разбира се, да получите одобрението на съдия Маркина, което едва ли ще ви бъде трудно, той, изглежда, много ви уважава като следовател: тази сутрин ми се обади по повод случая „Агире“ и се разсипа да ви хвали. Не искам конфликти с други полицейски служби, така че ви моля да бъдете любезна и внимателна. - Той замълча театрално. - В замяна на това очаквам напредък по случая с църквата в Арискун.

Амая махна с досада.

- Знам какво мислите по въпроса, но за нас е важно да разрешим този случай час по-скоро, сутринта ми се обади кметът, беше много притеснен.

- Със сигурно ще се окажат някакви хулигани.

- Ами арестувайте ги и ми дайте имената им, та епископът да престане да ни притиска. Те са силно разтревожени от случилото се; вярно, че понякога прекаляват, когато се отнася до техните неща, но също така е вярно, че при други, по-зрелищни случаи на поругаване не са проявявали такава загриженост.

- Добре. Ще дам всичко от себе си, вече знаете, че сме поставили патрулка пред входа на църквата. Предполагам, че с това духовете ще се поуспокоят и ще ви оставят на мира.

- Няма да е зле - съгласи се той.

Амая се изправи и тръгна към вратата.

- Почакайте, Саласар, има още нещо.

Амая спря и застана в очакване.

- Вече мина година от отстраняването на инспектор Монтес след събитията по време на разследването по случая „Басахаун“. Вътрешната комисия го проучи и препоръчва връщането му на служба. Както знаете, за целта инспектор Монтес трябва да получи положителни

оценки от всички замесени полицаи, в случая инспектор Ириарте и вие самата.

Амая продължаваше да мълчи, изчаквайки да види накъде ще тръгне разговорът.

- Обстоятелствата са променени. Тогава вие бяхте водещ инспектор на разследването, а сега сте началник на отдел „Убийства“, поради което инспектор Монтес ще бъде под ваше разпореждане като останалите. Ако се съгласите да бъде върнат на служба, можете да го зачислите към вашия екип или към друга група, но така или иначе, трябва да вземете окончателно решение. Екипът ви куца, ако не е Монтес, ще трябва да вземете за постоянно друг полицай в звеното си.

- Ще си помисля - заяви студено тя.

Комисарят долови нейната враждебност.

- Госпожо инспектор, не се опитвам да повлияя на решението ви, само ви информирам.

- Благодаря, господин комисар - отвърна тя.

- Можете да си вървите.

Амая затвори вратата зад гърба си и прошепна:

- Да, разбира се.

В средата на деня Институтът по съдебна медицина на Навара пустееше. Мокрите от излелия се само преди час дъжд повърхности блестяха под колебливото слънце, показало се между два пороя, а многобройните празни места на паркинга говореха за обедна почивка. Въпреки това тя не се изненада да види, докато приближаваше, двете жени, които хвърлиха недопушените си цигари и тръгнаха към нея веднага щом я забелязаха. Тя направи упражнение по мнемотехника, опитвайки се да си спомни имената им: „като сестрите на Лазар“.

- Марта, Мария - поздрави ги тя. - Не би трябвало да сте тук - продължи, знаейки предварително, че роднините нямат друго логично място, където да идат, и че ще стоят пред вратата или в малката чакалня, докато не им върнат скъпия покойник. - Не биваше да идвате, ще ви повикат, когато... - Винаги трудно произнасяше пред близките думата „аутопсия“ с всичкия зловещ заряд, който тя съдържаше. Това беше просто поредната дума и те знаеха за какво са там, някои от тях дори я произнасяха без задръжки, но на нея самата, след като бе наясно какво крие, й се струваше остра като скалпела, който разрязваше във формата на гръцко У тялото на любимото същество. - Когато приключат с всички тестове - добави.

- Госпожо инспектор. - Говореше по-голямата, дали беше Марта, или Мария, не беше сигурна. - Разбираме, че аутопсията е задължителна, защото майка ми е умряла от насилствена смърт, но днес ни казаха, че може би чак след няколко дни ще ни предадат... тялото.

Сестра й заплака и в опитите си да спре сълзите, хлипаше приглушено, сякаш се давеше.

- Кажете ми защо, вече знаете кой я е убил, вече знаете какво й е сторил този изверг. А сега и той е на оня свят и да ме прости Господ, много се радвам, че е умрял като гаден плъх, какъвто си беше.

Тя също се разплака, но гневно избърса едрите сълзи от лицето си, защото за разлика от сестра си тя плачеше от ярост.

- ...А същевременно ми се щеше да е още жив и да изгние зад решетките. Разбирате ли ме?

Ще ми се да можех да го убия със собствените си ръце, да му сторя това, което той е сторил на нашата майка.

Амая кимна с разбиране.

- Пак няма да се почувстваш по-добре.

- Не искам да се чувствам по-добре, госпожо инспектор, мисля, че в този момент нищо на света не може да ме накара да се почувствам по-добре. Само бих исках да го нараня, ей това е.

- Не говори така - замоли я сестра й.

Амая постави ръка върху рамото й.

- Не, не би го направила, знам, че мислиш, че би могла, че много ти се иска, и до известна степен това е нормално, но ти не би причинила на никого такова нещо, убедена съм.

Жената я погледна и Амая разбра, че е на път да рухне.

- Защо сте толкова сигурна?

- Защото, за да извършиш такова нещо, трябва да си като него.

Жената закри устата си с ръце и по ужасеното изражение на лицето й Амая позна, че я е разбрала. Другата жена, която изглеждаше по-слаба и беззащитна, прегърна сестра си с едната ръка, а с другата хвана врата й и с меко движение, което не срещна съпротива, наведе главата й върху рамото си с нежен и утешителен жест, който - Амая не се съмняваше в това -бе научила от майка си.

- Кога ще ни я върнат? Мислехме, че щом приключат аутопсията... Защо ще се бавят още?

- Майка ми е лежала пет месеца, захвърлена в някаква ледена нива, сега и на нас ни трябва време, за да се сбогуваме с нея, да я погребем.

Амая ги огледа, преценявайки издръжливостта им - не беше зле да го има предвид. Роднините на изчезналите жертви проявяваха голяма устойчивост, подхранвана от надеждата, че близките им са живи, напук на всякакви прогнози и въпреки доказателствата, които сочеха непоправима развръзка. Но появеше ли се тялото, всичката енергия, която ги бе държала на крак, рухваше като замък от пясък посред буря.

- Добре, изслушайте ме и не забравяйте, че това, което ще ви кажа, е част от разследване, поради което разчитам на вашата дискретност.

Двете я погледнаха в очакване.

- Бях искрена с вас от самото начало, още когато ме помолихте да потърся майка ви, защото бяхте убедени, че тя не е заминала доброволно. Информирах ви за всяка стъпка и сега искам да продължите да ми вярвате. Доказано е, че майка ви е станала жертва на Киралте, но не съм убедена, че той е единственият замесен.

Изражението и на двете премина в удивление.

- Имал е съучастник?

- Още не съм сигурна, но този случай ми напомня за друг, в който участвах като съветник и при който имаше подозрения за намесата и на второ лице. Тъй като друго полицейско подразделение се занимаваше с него, процесът по сравняване на улики и доказателства ще бъде малко по-дълъг и сложен. Вече всичко е задействано, но може да отнеме часове, дори дни, не бих могла да кажа със сигурност. Разбирам, че ви е било тежко, но майка ви вече не е в ледената нива, тя вече е тук и е тук, за да ни помогне да разгадаем престъплението срещу самата нея. Аз ще бъда вътре с нея и ви уверявам, че никой не уважава толкова много всяко нещо, което би могло да ни проговори, колкото съдебните медици. Те са гласът на жертвата, повярвайте ми.

По примиреното им изражение разбра, че ги е убедила, и макар да не се нуждаеше от тяхното разрешение или съгласие, присъствието на възмутени близки само щеше да затруднява работата й.

- Можем да поръчаме поне заупокойна молитва за душата й - прошепна Марта.

- Разбира се, ще ви поолекне, а и на нея би се харесало.

Подаде им решително ръка, която и двете стиснаха.

- Работя по случая, ще се опитам да ускоря нещата и при първа възможност ще ви се обадя.

Амая влезе в залата, след като смени палтото със стерилна престилка. Доктор Сан Мартин се бе привел над стоманената маса и сочеше на двамата си помощници нещо върху екрана на компютъра.

- Добър ден. Или трябва да кажа добър следобед? - поздрави тя.

- За нас е добър следобед, вече обядвахме - отговори един от лекарите.

Амая сдържа гримасата на недоверие, която вече се изписваше на лицето й. Тя притежаваше стомашната издръжливост, която би следвало да притежава, но й се струваше... абсурдно да си представи как тези тримата си похапват, преди да се захванат с аутопсията.

Сан Мартин почна да надява ръкавиците си.

- Е, госпожо инспектор, кажете с кой от двамата да започнем.

- Кои двама? - попита тя объркано.

- Лусия Агире - отвърна докторът, сочейки покритото с чаршаф тяло върху масата. - Или Рамон Киралте - добави той, обръщайки се към по-далечната маса, върху която се виждаше обемист вързоп, все още в чувала за транспортиране.

Амая го погледна въпросително.

- И двете аутопсии са в програмата ми за днес, ще започнем от тази, която вие предпочитате.

Амая се приближи до торбата с тялото на Киралте върху масата, отвори ципа и огледа лицето му Смъртта бе заличила напълно и последната капка чар, ако изобщо можеше да се говори такъв. Около очите се бяха образували тъмни петехии, които говореха за еднакъв брой спукани капиляри при напъните за повръщане. В полуотворената, изкривена в спазъм уста белееха зъбите и върхът на езика, който надничаше като трета устна, целият обложен с белезникав слой. Изгарянията от киселината обхващаха подутите устни; по тях все още имаше остатъци от повърнатата храна, която бе потекла към ухото и косата и бе оставила засъхнали сплъстени кичури. Амая погледна към масата, на която лежеше жената, и поклати невярващо глава. Жертва и палач само на два метра един от друг, в една и съща зала за аутопсия, не беше изключено дори двата гръдни коша да бъдат разтворени с един и същ скалел.

- Той не би трябвало да е тук - изрече тя мислите си на глас.

- Какво казахте? - попита Сан Мартин.

- Той не би трябвало да е тук... С нея. - Помощниците я гледаха учудено. - Не едновременно - поясни Амая и посочи другото тяло.

- Струва ми се, че и на двамата вече им е все едно, не мислите ли?

Амая ги погледна и осъзна, че колкото и да обяснява, няма да я разберат.

- Не съм убедена - прошепна тя на себе си.

- Добре, от кого да започнем, избирайте.

- Той въобще не ме интересува - отговори студено тя, - самоубийство и точка. - Вдигна ципа и скри лицето на Киралте.

Сан Мартин сви рамене и отви първото тяло. Амая спря пред масата, сведе глава за бърза молитва и чак след това погледна трупа. Без червено-белия пуловер тя едва позна в тялото пред себе си усмихнатата жена с жизнерадостно лице от снимката в антрето на дома й. Трупът беше вече измит, но синините, раните и кръвонасяданията бяха толкова много, че тялото изглеждаше мръсно.

- Докторе - каза Амая, приближавайки се към него, - всъщност трябва да ви помоля за една услуга. Знам колко стриктно спазвате процедурите, но това, което най-живо ме интересува, както се досещате, е ампутацията. Изисках снимките на костните останки, открити от жандармерията в пещерата край Елисондо - продължи тя и показа на Сан Мартин дебел плик. - Засега са ми предоставили само това и ви моля да сравните сеченията на разрезите по костите. Ако успеем да установим връзка между този случай и убийството на Йоана Маркес, съдията ще ни даде разрешение за допълнителни действия, които биха ни довели до напредък. Тази вечер имам среща с него и се надявам да мога да му представя нещо повече от теории.

Сан Мартин кимна с разбиране.

- Добре, да започваме.

Той запали мощна лампа върху трупа, центрира лупата върху раната на ръката и снима разреза. После се наведе, докато носът му почти опря в раната.

- Чист разрез, пост мортем, сърцето вече е било спряло, а кръвта е започвала да се съсирва. Направен е с назъбен предмет от рода на електрически трион за рязане на дървета, но по-различен; напомня ми много за случая на Йоана Маркес, защото посоката на разреза предполага също така електрически нож или циркуляр. Тъй като тогава се прие, че извършителят е бащата, не бяха проведени повече проучвания за предмета, с който го бе извършил, направено бе сравнение с някои от неговите инструменти вкъщи и в колата, но без положителен резултат.

Амая нареди върху негатоскопа снимките, които Падуа й бе предоставил, и светна бялата светлина, докато Сан Мартин поставяше до тях току-що изплютата от принтера снимка.

Оглежда ги дълго, сменяйки реда им и дори слагайки ги една върху друга, като междувременно издаваше едва доловими и ритмични кратки звуци, които изкарваха Амая от кожата и предизвикваха духовитите забележки на помощниците му

- Бихте ли казали, че всички разрези са направени с един и същ предмет? - запита Амая, изваждайки доктора от неговото задълбочение.

- О - възкликна той, - не бих посмял. Но мога да твърдя, че техниката при всичките е една и съща, че всичките са дело на човек, който работи с дясната ръка много уверено и с голяма сила.

Амая го погледна недоволно.

- Въпреки че - продължи той, усмихвайки се на надеждата, пробляснала в очите на инспекторката - по снимките не съм в състояние да определя възрастта, нито пола, всички те са от възрастни индивиди, обаче костите са голи, без останки на тъкан, а възрастта на една кост не може да се определи на око; освен това само по снимка не мога да ви кажа, разбира се, дали са от хирургическа ампутация, или от осквернен гроб. Безспорно на пръв поглед разрезите много си приличат и всички кости са предлакътници... Но за да дам окончателно мнение, ми трябва използваният инструмент. Бихме могли да направим отливки директно от костите, за да ги сканираме и да ги наложим една върху друга. Съжалявам, госпожо инспектор, това е всичко, което мога да направя по снимки, виж, ако разполагахме с мострите, би било друго.

- Жандармерията има собствена лаборатория, там ги съхраняват, но началниците, както ви е известно, никак не обичат да споделят сведения. От години повтарям, че докато не се създаде независима криминална бригада, съставена от членове на всички видове полиция, включително с участието на Интерпол, които да си сътрудничат в една и съща лаборатория, ще пипаме като слепци при разследването на убийства - оплака се Амая. - Добре че има полицаи като Падуа, които наистина искат да разкриват престъпления, а не да печелят точки в своя полза.

Амая се върна до тялото и се наведе така, както преди го бе направил доктор Сан Мартин, за да огледа раната отблизо.

Тъканта изглеждаше повехнала, напукана и много суха. Беше белезникава, почти безцветна в сравнение с останалото тяло. Тя различи тесните бразди, оставени от триона по костта, и тогава й се стори, че вижда тъмна остра точка, забита в тъканта.

- Докторе, елате, ако обичате. Какво може да е това според вас? - попита тя, отстъпвайки му мястото пред лупата.

Той вдигна изненадано очи.

- Не бях обърнал внимание, браво, Саласар - каза той доволно. - Може да е костица, отчупена по време на рязането - отбеляза, докато измъкваше с пинсети дребната находка. Разгледа триъгълното парченце под лупата и го пусна в един поднос, където то падна с присъщия за метал звук. Бързо го занесе до микроскопа и вдигна усмихнато поглед, докато отстъпваше мястото на Амая. - Началник Саласар, това е зъб от метален трион, трионът, с който е била ампутирана ръката на тази жена. Ако повторим шаблон от този зъб, ще можем да установим сравнително точно вида на триона, а от вашето умение да убедите съдия Маркина ще зависи възможността да направим пробите, за да констатираме дали е същият, който е бил използван и при случаите от пещерата край Елисондо. Сега, ако ми позволите, ще продължа с аутопсията - каза той, докато подаваше табличката с мострата на асистентката, която веднага се залови за работа.