Зовът на костите

39

Инма Еранс й отправи суров поглед заедно с гримаса на раздразнение, при която устните й почти изчезнаха в грозния процеп, какъвто представляваше устата й. Амая погледна часовника си: или секретарката на съдията работеше извънредно, или бе удължила работното си време, за да е там, когато тя пристигне. Още когато го потърси, за да говори с него, Инма бе прехвърлила обаждането безмълвно и без да отвърне на поздрава й, а сега седеше зад бюрото и се преструваше, че преглежда някакво досие, от което не бе прелистила и една страница през последните десет минути.

Маркина влезе забързано. Носеше дълго палто от вълнен плат, в който капките дъжд не успяваха да проникнат и образуваха по повърхността причудливи матови форми.

- Съжалявам, че ви накарах да чакате - извини се той и забеляза присъствието на секретарката.

- Още ли сте тук, Инма? - каза той, кимвайки към часовника.

- Довършвах тези досиета - отговори тя с меден глас.

- Не сте ли погледнали колко е часът? Оставете ги за утре.

Тя възрази.

- Исках да ги свърша днес, ако нямате нищо против, утре имаме доста работа...

Той се усмихна, показвайки й съвършените си зъби, и пристъпи към нея.

- Дума да не става - каза, затваряйки папката, - няма да ви позволя, вървете си у дома да си починете.

Тя го погледа захласнато няколко секунди, преди да се сети за присъствието на Амая.

- Както кажете - отвърна малко отчаяно.

Веднъж приключил с домашните задължения, съдията тръгна към кабинета си, без повече да поглежда секретарката.

- Заповядайте, инспекторе - каза той.

Амая го последва и усети по гърба си кинжалите, които Инма й забиваше под формата на погледи. Обърна се, за да види едно помръкнало лице, сякаш светлината пред него бе угаснала, устните - по-прави от всякога, а в погледа - древната омраза, присъща за ревнивите жени.

И й се изплези.

Омразата премина в изумление и дълбоко възмущение. Секретарката грабна палтото си от закачалката и излезе почти тичешком. Усмивката още играеше на устните на Амая, когато седна пред съдията. Той я погледна малко объркано, без да е съвсем наясно какво става.

- Сигурно имате новини по случая, иначе нямаше да дойдете - започна любезно той.

- Точно така, още снощи ви съобщих, че сме арестували заподозрения. Държим го при нас, в управлението, но искам да поговоря с вас за друго.

През следващия половин час тя го информира какво са открили през последните часове и какви нови съмнения и подозрения са се появили. Маркина я слушаше внимателно и си водеше бележки, докато тя говореше. Когато свърши, двама помълчаха няколко секунди. Съдията сбърчи леко вежди и наклони глава.

- Искате да арестувате свещеник, аташе на Ватикана по въпросите за защита на вярата и за капак един от най-високопоставените представители на курията, защото подозирате, че е сериен убиец, канибал и подстрекател на престъпници?

Амая затвори очи и изпусна целия си въздух през ноздрите.

- Няма да го обвинявам в нищо, само искам да го разпитам. Той е началник на психиатрията и на Университетската клиника, той посочва психиатрите, които ще оказват помощ по затворите.

- Става дума за безвъзмездна помощ.

- Все ми е едно дали е безвъзмездна, ако помощта им цели да подбужда агресивни типове към още по-голяма агресивност или към самоубийство.

- Това трудно може да се докаже.

- Да, но за момента разполагам с поредица от хвърчащи доклади от затворите, под които стои подписът на Сарасола, а в графата „Изпратен психиатър“ не е отбелязано никакво име.

- Нередност, която наказателните институции не са забелязали - подхвърли съдията.

- Отдолу е стоял подписът на шефа на психиатрията, защо да се усъмняват.

- Мислите ли, че той щеше да подписва лично бланките, ако после сам ходеше при затворниците?

- Би било добро алиби. Сигурно и адвокатът би казал същото.

- Не вярвам в този контекст да се появи адвокат, защото това, което искате от мен, е невъзможно. Става дума за висш представител на Ватикана, дори само това би ни хвърлило в конфликт със Светия престол. От друга страна, говорим за много престижна клиника на „Опус Деи“. Вие сте местен човек, не е нужно да ви казвам кои са те.

- Отлично знам кои са, но искам само да му задам няколко въпроса.

Маркина поклати отрицателно глава.

- Трябва да премислите, обвиненията на един психиатър с наранена лекарска чест, а може би и накърнена текуща сметка не са достатъчни, за да разпитваме видна личност като Сарасола.

- Виновникът за оскверняванията, който се опита да убие жена си, днес сутринта се е обаждал в тази клиника, по-конкретно в психиатричното отделение. Всички убийци са ходили на лечение, а поне двама от тях са посещавали същата клиника. Имат връзка с трима от убийците и съм убедена, че ще мога да докажа, че имат такава и с останалите, а доводите на този наранен по думите ви психиатър не са толкова лишени от смисъл, те са обосновани и добре обмислени, в интерес на истината намесата на Сарасола не изглежда случайна. Той самият настоя аз да се заема с разследването на оскверняванията в Арискун и като по чудо се появи, когато се наложи да преместим майка ми.

Маркина поклати отрицателно глава.

- Ръцете ми са вързани.

Тя го погледна в очите.

- Да, за такова нещо се иска голяма смелост.

Той вдигна нагоре двете си ръце.

- Не ми причинявай това, Амая, недей - помоли.

Тя вирна презрително глава.

- Нямаш право да ми го причиняваш.

- Не знам за какво говорите, господин съдия.

- Отлично знаеш за какво говоря.

Джиесемът на Амая иззвъня. Тя погледна бързо екрана: беше Ириарте. Отговори, втренчена все така предизвикателно в Маркина, изслуша какво й казват и затвори в момента, в който телефонът на съдията започваше да звъни.

- Вие сте дежурен, нали? Не си правете труда да вдигате, аз ще ви кажа за какво ви търсят. Параноичният психиатър с наранена чест сега вече е и с наранено тяло, толкова наранено, че се е преселил в отвъдното; на всичко отгоре най-случайно се намира на паркинга на Университетската клиника, и то след като точно тази сутрин се зарече, че няма да остави така нещата със Сарасола.

Свечеряваше се бързо и черните облаци над Памплона доста спомагаха за това. Най-сетне бе престанало да вали, макар че по небето си личеше, че затишието е само временно. Над двигателите на спрелите полицейски коли бе увиснало покривало от призрачни изпарения, а паркингът бе осеян с локви, които Амая трябваше да обикаля, за да стигне до трупа, следвана по петите от умълчалия се съдия. Щом я видя, доктор Сан Мартин й се усмихна за поздрав.

- Инспектор Саласар, колко се радвам да ви видя, макар и тук.

- Здравейте, докторе - отвърна тя.

Ириарте се приближи и й показа окървавена папка, в която се виждаха документи. Амая потвърди с глава: да, това беше Алдо Франц, доктор Франц.

Тялото беше полуоблегнато на една кола. Струите кръв идваха от врата, от не много голям, но дълбок разрез. Беше наръган няколко пъти с нож и на това място ризата беше разкъсана, а вратовръзката изглеждаше като инкрустирана в стомаха, сякаш раната я бе погълнала.

- Най-напред е бил намушкан в корема; така, без да местя тялото, преброявам осем прободни рани; разрезът на шията е по-късен, вероятно за да му попречат да вика. Имал е време колкото да посегне към раната, за да спре кръвоизлива, виждате ли? - каза Сан Мартин и показа окървавената китка и маншет на ризата. - Сигурно бързо е загубил сили при такова кръвотечение.

Амая погледна съдията, който изглеждаше много мрачен, вперил очи във вадичката кръв, потекла по мократа земя до съседната локва, където бе образувала причудливи червени цветя върху водната повърхност.

Непрекъснатите и безогледни опити на доктор Франц да повлияе на мнението й не му бяха спечелили нейното приятелство, но сега, гледайки бездиханното му тяло, прободено на няколко места и проснато сред локвите, Амая се питаше до каква степен е отговорна за смъртта му, задето не му бе обърнала достатъчно внимание. Вярно, че го бе предупредила да не се замесва, но от друга страна, знаеше, че за него това е нещо лично, а по природа хората се чувстват в правото си и едва ли не задължени да решават за своя сметка подобен тип оскърбления.

Монтес говореше настрани със Сабалса, а младши инспектор Ечайде се усмихваше тъжно на поученията на доктор Сан Мартин, който не можеше да устои на удоволствието да постави на изпитание издръжливостта на стомаха му. Наведен над трупа и въоръжен с химикалка, докторът разтваряше шлифера и сакото на мъртвеца, та Йонан да проследи траекторията на пробожданията.

- Ако се загледате внимателно, ще видите, че макар и много близо едно до друго, лесно може да се установи в какъв ред са били направени. Нападателят явно е стоял отпред, пристъпил е към него със скрито оръжие; може би го е прегърнал или го е задържал, докато го мушка, това тук сигурно е първото, най-ниското пробождане. Нападателят е изчакал да се доближи много и с дясната ръка го е наръгал в червата. - Той вдигна очи към Йонан, за да каже: - Много болезнено, но не смъртоносно. - Издържа две секунди погледа на полицая и се върна към трупа. - Следващите са от чиста ярост, вижда се как е вървял нагоре, сякаш е рисувал стълба, най-вероятно защото жертвата е започнала да се отпуска; напредвайки, е уцелил черния дроб, стомаха и... Помогнете ми - каза той и наведе трупа, опипвайки гърба.

Амая наблюдаваше как младши инспектор Ечайде затваря очи, докато с две ръце придържа безжизненото тяло за едното рамо.

- Да - обяви победоносно Сан Мартин, - точно това си мислех; някои вървят отпред назад.

- Нужна е много сила - каза Ечайде, полагайки с облекчение трупа на земята.

- Или силна омраза - обади се Ириарте. - Личи, че е нещо лично, повечето пробождания нямат за цел да го убият, а само да причинят силна болка.

Амая ги слушаше, поделяйки вниманието си между трупа и съдията, който на няколко стъпки зад нея диктуваше текста за доклада на съдебния секретар, загледан в хипнотизиращата вадичка кръв и произволните дири, които бе очертала по водата, без да се разтваря в нея. Тя тръгна към него и нарочно стъпи в локвата, която се размъти под краката й и й върна вниманието на съдията. Той я погледна за миг в очите, отклони поглед към фасадата на клиниката и кимна утвърдително.

Амая се обърна към своя екип.

- Ириарте, с мен. Монтес, разпределете хората по всички входове: главния, на спешното, към кухнята, всички. Търсим доктор Сарасола. - Изведнъж си даде сметка, че не знае малкото му име. - Свещеник, отец Сарасола, обикновено е облечен в черно расо с бяла якичка, макар че в клиниката носеше бяла престилка. Ако го откриете, любезно го помолете да почака, кажете му, че искам да говоря с него, и не му позволявайте да си тръгне, но без да го арестувате; измислете някакъв претекст.

В този час на регистратурата на клиниката беше спокойно. Амая и Ириарте се отправиха към асансьора, а Сабалса остана пред главния вход. Момичето на регистратурата викна към тях.

- Извинете, на кой етаж отивате? Времето за посещения изтече.

Амая съвсем обърна гръб.

- Извинете! - настоя момичето. - Влизането по етажите извън часовете за посещение е забранено, освен ако нямате уговорена среща.

Гласът й привлече вниманието на охранителя, който промени маршрута на разходката си и се запъти към регистратурата. Вратите на асансьора се отвориха пред тях и двамата влязоха вътре, без да отговорят.

- Сигурно вече предупреждава - каза Ириарте, докато вратите се завтаряха.

Тревогата, изглежда, още не бе стигнала до четвъртия етаж. Подминаха регистратурата на етажа, крачейки решително към кабинета на Сарасола. Зад плота изникна сестра, която не бяха забелязали.

- Извинете, влизането тук не е позволено.

Амая протегна ръка да й покаже значката си и почти докосна носа на сестрата, която сепнато се закова намясто.

Когато стигнаха до кабинета, Амая почука бързо два пъти на вратата, преди да я отвори. Седнал зад бюрото си, доктор Сарасола не изглеждаше изненадан, че ги вижда.

- Заповядайте, влизайте и сядайте. Предполагах, че ще ме посетите. Това, което се е случило на паркинга пред нашата клиниката, е ужасно, в самия център на Памплона! В такъв спокоен град да се случват подобни неща. Ужас!

- Не знаете ли коя е жертвата? - попита Ириарте.

Дори Сарасола да нямаше нищо общо, на Амая не й се вярваше влиятелният свещеник да не е бил осведомен вече за нещо, станало пред входа на клиниката му.

- Е, носят се слухове, разбира се, но кой да им вярва; очаквах вие да ми потвърдите.

- Жертвата е ваш колега, доктор Франц - каза Ириарте.

Амая следеше изражението на свещеника и той, съзнавайки, че го наблюдава, реши да не се преструва на изненадан.

- Да, уведомиха ме, но се надявах да е грешка.

- Имахте ли уговорена среща с него? - попита Амая.

- Уговорена среща с него? Не, не знам защо мислите така, не...

Прекалено дълъг отговор, помисли си Амая; едно „не“ щеше да е достатъчно.

- Както ви е известно, доктор Франц не беше съгласен с начина, по който Росарио бе преместена в тази клиника, и днес сутринта сподели с няколко души намерението си да си изясни някои неща с вас.

- Аз не знаех нищо - заяви Сарасола.

- Много лесно ще проверим последните обаждания на доктор Франц - каза Ириарте и вдигна джиесема си.

Сарасола сви напред устни като за целувка и остана така няколко секунди.

- Възможно е да се е обаждал, но не съм го взел под внимание, обаждал се е няколко пъти след преместването...

- Преобличали ли сте се през последните часове, докторе? - попита Амая, оглеждайки безупречния му вид.

- Накъде биете?

- Аз бих казала, че току-що сте взели душ

- Не разбирам какво значение може да има това.

- Човекът, наръгал доктор Франц, трябва да се е изцапал с кръв.

- Да не би да намеквате...?

- Доктор Франц мислеше, че вие имате нещо общо със случилото се в неговата клиника, със странното поведение на Росарио и че по някакъв начин сте организирали преместването й тук.

- Това е смехотворно. Доктор Франц бе разяждан от професионална завист.

- Защо поискахте аз да поема случая с оскверняванията?

- Какво общо има това?

- Отговорете, ако обичате - настоя Ириарте.

Сарасола се усмихна, гледайки Амая.

- Носи ви се славата. Смятах, напълно основателно, че притежавате необходимия професионализъм и чувствителност за един толкова специален случай; излишно е да ви казвам, че за църква...

Амая го прекъсна.

- Къде бяхте преди един час?

- Обвинявате ли ме?

- Само ви питам - отвърна търпеливо тя.

- Но звучи като обвинение.

- В клиниката ви е извършено убийство, жертвата е идвала при вас, а отношенията помежду ви не са били особено дружески.

- Това, че отношенията ни не са били дружески, се отнася до него; престъплението е извършено на паркинга и тази клиника не е моя, аз съм само директор на психиатрията.

- Знам - каза Амая с усмивка. - Директорът на психиатрията е този, който дава разрешение за външните терапии, като тези, които се провеждат по затворите.

- Така е - съгласи се той.

- Поне двама пациенти, които са убили жените си и са били лекувани от вас в затвора, са се самоубили, оставяйки един и същ подпис.

- Моля? - Изненадата му беше неподправена.

- Хасон Медина, Рамон Киралте, а сега и Антонио Гаридо, който точно днес сутринта използва правото си на обаждане, за да позвъни тук.

- Не познавам тези хора, никога не съм чувал имената им, можете да проверявате колкото телефонни обаждания искате. Днес цяла сутрин бях в архиепископията на среща с един прелат от Ватикана, който ни гостува.

- Под формулярите за лечение на пациентите ви стои вашият подпис.

- Това нищо не означава, аз подписвам много документи. Винаги подписвам и назначенията, разбира се. Но никога не посещавам затворници, това е доброволен труд. Неколцина лекари от тази клиника участват в тази дейност, но мога да ви дам думата си, че никой от тях няма нищо общо с подобно отвратително деяние.

- Не сте ли се самоназначавали за лекар посетител в някой затвор?

Сарасола отрече с глава; объркването му беше очевидно.

- Къде е Росарио?

- Моля? Майка ви?

- Искам да я видя.

- Това е невъзможно. Росарио е подложена на лечение, при което изолацията е от съществено значение.

- Заведете ме да я видя.

- Ако направим това, ще обезсмислим работата от последните дни, а съзнанието на човек като майка ви не работи като нещо, което може да се изключи и по-късно отново да се включи. Прекъснем ли терапията сега, последиците може да са много тежки.

- Приемам ги; от друга страна, онзи ден това не ви вълнуваше особено.

- Ще трябва да се подпишете, че клиниката не носи никаква отговорност...

- Ще подпиша каквото искате, но после; сега ме заведете да видя Росарио.

Сарасола се изправи и Амая и Ириарте го последваха по коридора, преграден с няколко врати, които докторът отваряше с електронната си карта и личен код. Така се озоваха пред една стая. Сарасола се обърна към Амая, очевидно възстановил обичайната си самоувереност.

- Сигурна ли сте? Не го казвам заради Росарио, тя ще бъде щастлива да ви види, убеден съм, но вие готова ли сте?

„Не“, извика едно момиченце вътре в нея.

- Отворете вратата.

Сарасола вкара кода, отвори вратата и леко я бутна навътре.

- Влезте - покани той Амая, отстъпвайки й мястото си.

Инспектор Ириарте се изпречи пред нея, извади оръжието си и пристъпи напред.

- Боже мой! Това не е нужно - запротестира отец Сарасола.

- Тук няма никого - обърна се Ириарте. - Подигравате ли ни се?

Психиатърът влезе в стаята; изглеждаше наистина смаян. Леглото беше разхвърляно, два подплатени каиша висяха от двете му страни.

- А в банята? - подсказа Амая, закривайки с ръка носа и устата си, за да не вдишва миризмата на майка си.

- Тя беше с катетър, за да я държим напълно неподвижна, не е нужно да ходи до банята -каза Сарасола, наблюдавайки с клинично око реакцията на Амая. - Не понасяте миризмата й... невероятно. Аз усещам само използвания тук дезинфектант, но вие...

- Къде е тя? - прекъсна го побесняла Амая.

Той кимна и се отправи към етажната регистратура. Сарасола, изглежда, имаше доста страшна слава. Петдесетинагодишната сестра скочи на крака, опъвайки с две ръце униформата си. Боеше се от него.

- Защо Росарио Итурсаета не е в стаята си?

- О, доктор Сарасола, добър ден. Закараха я за компютърна томография.

- Компютърна томография ли?

- Да, доктор Сарасола, беше планирана.

- Не съм предписвал компютърна томография за Росарио Итурсаета, сигурен съм.

- Предписа я доктор Берасатеги.

- Това е абсолютно нередно - отсече свещеникът и извади телефона си.

Сестрата поруменя и леко потрепера. Амая се извърна отвратена. Ако имаше нещо, което ненавиждаше повече от раболепието на хора като Инмакулада Еранс, това бе сервилността, циментирана със страх.

Докторът набра номера, вдигна апарата до ухото си и зачака, докато лицето му все повече се изкривяваше от ярост.

- Не вдига - обърна се той към сестрата. - Потърсете доктора по интеркома из цялата клиника, да ми се обади моментално.

- Къде се правят компютърните томографии?

- На партера - отговори Сарасола, вървейки към асансьора.

- Кой е този лекар?

- Блестящ специалист, не мога да разбера откъде идва това решение. Росарио не биваше да излиза от изолацията при никакви обстоятелства в тази фаза на лечението и той го знае, така че вероятно е възникнала някаква причина. Доктор Берасатеги е изтъкнат психиатър, един от най-добрите лекари в екипа ми, ако не и най-добрият. Получил е отлично образование и е много тясно свързан със случая на Росарио. - Той махна с ръка, сякаш си бе спомнил нещо. -Вие вече се запознахте - каза, - макар и неофициално. Готвех се да ви го представя в деня на инцидента с майка ви в стаята с огледалата. Спомняте ли си? Беше един от лекарите, с които се разминахме в коридора. Като го видях, си спомних, че той пръв бе проявил интерес към Росарио и нейния случай, и щях да ви го кажа, но вие... всъщност разбирам, моментът май наистина не беше подходящ.

Споменът за страховитото усещане тогава се върна в съзнанието й, но тя го отпрати, опитвайки се да разсъждава.

- Доктор Берасатеги ли ви заговори за случая? Така ли възникна вашият интерес към него?

- Да, вие ме попитахте, спомняте ли си? И аз ви отговорих, че е представян на няколко конгреса и че не помня кога за пръв път са ми споменали за него, но като го видях, се сетих.

- Името му ми звучи познато.

- Нали ви казвам, той е известен психиатър.

- Не, не е заради това - отсече Амая, докато се напрягаше да си спомни и опираше само до неприятното усещане, което човек изпитва, когато знае, че е на ръба да си спомни нещо, но то отново потъва в черните дебри на съзнанието.

Стигнаха до регистратурата на радиологията и докторът отново запита друга разтреперана сестра, докато вътрешната уредба повтаряше съобщението за повикване. Да, имало планирана компютърна томография преди два часа, но не била направена.

- Ще ми обясните ли защо?

- Сега застъпвам на смяна, но в дневника пише, че доктор Берасатеги я е отменил в последния момент.

- Нищо не разбирам - възкликна Сарасола.

Цветът на кожата му, която с всяка минута ставаше все по пепелява, и яростният тон, с който говореше, показваха, че е свикнал да държи всичко под контрол. Той направи още един неуспешен опит да се свърже с лекаря, след което повика охраната.

- Открийте доктор Берасатеги и една пациентка от психиатрията, Росарио Итурсаета. Много е опасна.

- Сигурно имате камери - обади се Ириарте.

- Разбира се - отвърна Сарасола с известно облекчение.

Когато пристигнаха, суматохата в залата за вътрешно наблюдение беше очевидна. Щом ги видя, шефът на охраната се обърна към Сарасола и Амая забеляза, че застана почти мирно, сякаш се обръщаше не към лекар или свещеник, а към генерал.

- Доктор Сарасола, прегледахме записите от камерите и установихме, че психиатърът наистина е слязъл с пациентката до партера, след което двамата са излезли през задния вход.

Сарасола се слиса.

- Какво говорите? Това е невъзможно!

Охранителят извади един кадър върху два от мониторите. Лекар в бяла престилка вървеше до санитар, който тикаше носилка. Пациентът върху нея беше покрит с чаршаф и не можеше да бъде разпознат. Следващият кадър беше от асансьора. На партера двамата се виждаха през един коридор. На следващия кадър санитарят вече го нямаше, а лекарят в бяла престилка помагаше на някакъв човек да върви; човекът носеше дълга до глезените пухенка, а главата му бе скрита под качулка, поръбена с кожичка.

- Отвежда я пеш! - извика Сарасола, без да вярва на очите си.

Радиостанцията на началника на охраната изпращя и някой от другия край му съобщи нещо, от което лицето му помръкна, преди да заговори отново.

- Открили са санитаря в една от стаите на чистачките, ранен е тежко, наръган с нож.

Сарасола затвори очи и Амая разбра, че е на път да блокира.

- Докторе, накъде води този изход?

- Към паркинга - проговори с мъка той. - Не мога да проумея това безразсъдство от страна на колегата, освен ако тя не го заплашва, а вече знаем колко е опасна.

- Погледнете пак, докторе, той върви доброволно и подкрепя нея.

Сарасола се втренчи в екраните, на които се виждаше как лекарят помага на придружителката си да го хване подръка, като същевременно я насочва накъде да върви.

- Трябва ни снимка на доктор Берасатеги.

Началникът на охраната им подаде картон, на който бе прикрепен напечатан върху картичка пропуск. Амая го огледа. С очила и брадичка, това несъмнено беше загадъчният посетител от „Санта Мария де лас Ниевес“.

Няма страх като този, който вече си изпитал и чийто вкус, мирис и допир познаваш. Стар, плесенясал вампир, който дреме, зарит в ежедневие и ред, който държим настрана с престорено спокойствие, не по-малко престорено от заучените усмивки. Няма страх като този, който някога сме изпитали и е останал да тлее неподвижен, изпускайки влажното си дихание някъде в съзнанието ни. Няма страх като този, който ни обзема само при мисълта, че страхът може да се върне. На сън виждаме червената лампичка, която продължава да свети, за да ни напомня, че той не е преодолян, че само е задрямал и ако имаш късмет, няма да се върне. Защото знаеш, че ако се завърне, няма да го понесеш; ако се завърне, ще те довърши - теб и здравия ти разум.

Макар и обездвижена през последните дни, Росарио пристъпваше уверено, леко схваната, но стабилна. Под пухенката се подаваха прекалено бели прасци и крака, обути в пантофи, които влачеше почти без да ги отделя от земята. В съзнанието на Амая изникна споменът за леля Енграси, повлякла подобни пантофи, които й бяха големи, и се запита дали това не е причината. Да я гледа така, на крак, ходейки, беше някакъв вид отклонение от мисловния образ, който бе градила с години. Страхът препускаше на воля, а някъде дълбоко в душата й едно момиченце пищеше „Идва за теб, идва за теб“.

По гърба й премина тръпка и я разтърси като електричество. Тя преглътна слюнката си, станала изведнъж прекалено гъста, и си пое всичкия въздух, който можа, за да компенсира времето, през което бе спряла да диша.

- Имаме ли вашето съдействие? - обърна се тя към отец Сарасола.

- Имате го от самото начало - отговори той.

В гласа му прозвуча укор, който Амая пренебрегна. Тя знаеше, че не е никак приятно полицията да те третира като заподозрян, но пък това й беше работата, а докторът не се бе показал максимално искрен. Тя се доближи до него така, че да е сигурна, че другите няма да чуят думите й.

- Трудно ми е да повярвам, че всемогъщият доктор Сарасола е допуснал някоя овца да се отклони от стадото му, докато е дремел под маслиновото дръвче. Не ви обвинявам в нищо, допускам дори възможността да не сте знаели какви ги е вършило вашето момче на ваш гръб - тя наблегна на „вашето момче“, за да изтъкне отговорността му, - но съм убедена, че ако разпитам всичките ви подопечни, което би било доста болезнено за имиджа на клиниката, те ще заявят, че заради политиката на шефа на психиатрията са били принудени да търсят тези толкова специални случаи, в които сте се специализирали, случаите с по-особен нюанс, нюанса на злото, и че широката доброволческа дейност, развивана от клиниката по затворите, не е продиктувана от алтруистични подбуди, а от интереса да прихванете този конкретен тип пациенти, които изобилстват по затворите, нали така? Доктор Берасатеги ви е споменал за случая на Росарио, но не е преставал да издирва „специални“ пациенти и смея да твърдя, че е имал карт бланш да продължава да ги издирва.

Сарасола я гледаше невъзмутимо, но намеците й, че може би е изтървал юздите на персонала, очевидно бяха попаднали на нерв.

- Политиката на тази клиника при подбора на психиатрични пациенти е обществено достояние, подобно на щедростта и алтруизма, които проявява, грижейки се за затворници, а персоналът, както сама отбелязахте, е обучен да подбира случаите, които биха се оказали най-интересни предимно от гледна точка на изследванията и новите постижения, целящи осигуряването на по-добро качество на живот на нашите пациенти и техните семейства.

Амая възрази раздразнено.

- Това не е пресконференция, доктор Сарасола! Знаели ли сте и поощрявали ли сте вербуването на затворници с психични заболявания със споменатия „нюанс“, или Берасатеги е бил истинският шеф на психиатрията?

Очите му заискриха, но тонът му не се промени.

- Подписвал съм формулярите, както правя с всички членове на моя екип, но не съм знаел за паралелната дейност, която доктор Берасатеги е развивал. Отричам всякаква връзка с моето име и с името на клиниката и отхвърляме всякаква отговорност за престъпленията, до които е могла да доведе работата на доктор Берасатеги.

Амая се усмихна: неумолим защитник на съсловието докрай или лукав велик инквизитор? Все едно, беше й отстъпил, в замяна на това реши да прояви сговорчивост.

- Знам, че ние не можем да ги видим, но би било интересно вие да прегледате отново записите от последните сеанси на Росарио, за да установим дали някоя нейна дума няма да ни насочи към следа. Ще ми е нужна и помощта на шефа на охраната.

Сарасола направи жест на охранителя, който кимна утвърдително и застана по същия начин почти мирно.

Амая се обърна към него.

- Съобщете на инспектор Монтес модела и регистрационния номер на колата на доктор Берасатеги, за да издадем заповед за издирване. Искам да видя цялата налична документация за този лекар: автобиография, препоръки, титли, картона с личните му данни и молбата му за постъпване на работа или писма за представяне, ако има такива. И разбира се, телефонния му номер и адреса, както и тези на роднините му.

Сарасола кимна с разбиране и извади джиесема си.

- Ще се обадя на секретарката си.

Ириарте се намеси.

- Осигурете ни работно място, ако е възможно.

- Можете да използвате кабинета на началника на охраната.

Монтес влезе с увеличените снимки на Берасатеги в ръка и погледна загрижено Амая.

- Сабалса казва, че името на тоя тип се появява поне два пъти в списъка. - Той не сваляше очи от нея, сякаш не можеше да преодолее изумлението си. - По дяволите, шефке, този човек, доктор Берасатеги, беше моят терапевт, докато бях отстранен от служба. Той провеждаше терапията за овладяване на гнева.

Тя го погледна учудено.

- Това да ви е за утеха, инспекторе, нищо чудно тогава, че ви се искаше да ме убиете.

Използвайки кода на Сарасола, Амая получи достъп до цялата документация за доктор Берасатеги. Блестяща биография, учил в Швейцария, Франция, Англия. Роден в Навара, мястото не се уточняваше; липсваха и имената на родителите или адресът им.

- Докторът май е скъсал всички връзки с роднините, но все пак е отбелязан адресът му тук, в Памплона; според записаното не е женен и живее сам.

- Добре, пътьом ще се обадя на съдията, но преди това изпратете по електронната поща снимката на Берасатеги до затворите в Памплона и Логроньо да видим дали някой ще го разпознае. Подчертайте, че е спешно, ако е нужно, разговаряйте с директорите, трябва да знам възможно най-скоро; изпратете я и в Елисондо, нека една патрулка посети Нурия и майката на Йоана Маркес и да им покажат снимката.