Зовът на костите

6

Бе посветила повече време от нормалното на сбогуването с Ибай. С него на ръце бе обиколила къщата стая по стая, шепнейки му гальовни думи и отлагайки момента, в който трябваше да се облече и да тръгне за управлението, и сега, почти час по-късно, още не успяваше да се освободи от усещането за крехкото телце в обятията си. Болезнено тъгуваше за него, никой никога не й бе липсвал толкова. Мирисът му, допирът до него я омагьосваха и будеха усещания, които вече започваха да приличат на спомени, така дълбоко бяха залегнали в душата й. Замисли се за нежната извивка на бузката му, за бистрите му очи - сини като нейните, и за начина, по който я гледаше, изучавайки лицето й, сякаш не беше невръстно създание, а бе въплътил в себе си спокойствието на мъдрец. Йонан й подаде чаша кафе с мляко, Амая я пое, обгърна я с пръсти с обичайния жест, който вече се бе превърнал в навик, но днес не успя да я ободри.

- Ибай май не ви е оставил много да спите - каза Йонан, загледан в тъмните кръгове под очите й.

- Да, има нещо такова... - отвърна уклончиво тя.

Йонан я познаваше добре, от години работеха заедно и той знаеше, че при инспектор Саласар мълчанията струваха толкова, колкото и най-точните обяснения.

- Вече съм готов с онова, което ми поръчахте вчера - каза той и отклони поглед към бюрото.

Тя като че ли се обърка за секунда.

- Ах, да. Вече си готов?

- Не беше трудно, както ви казах.

- Разказвай - подкани го тя и седна пред бюрото до него, отпивайки от кафето.

Йонан отвори един файл на компютъра си и зачете.

- Тартало, известен също като Тартаро или Торто, е същество от митологията на баските в Навара, невероятно огромен, силен и агресивен циклоп, който се храни с овце, девици и овчари, макар че в някои източници се явява и като пастир на собствени стада, но така или иначе, винаги като канибал. Подобни циклопи се срещат в цяла Европа, в Древна Гърция и Рим. Старите васкони от Страната на баските му придават огромно значение, макар че данни за появата му се срещат доста след началото на ХХ век. Той е самотник, обитава пещери, разположени в различни местности според района, но не така недостъпни като тези на богинята дух Мари, и по-скоро в близост до долините, където може да си набавя храна и да засища неутолимата си жажда за кръв. Отличителният му белег е единственото око в средата на челото и разбира се, костите, планини от кости, струпани до входа на пещерите, в резултат от чудовищния му апетит. Добавям ви две доста известни легенди за срещите му с пастири и как е погълнал повечето от тях. Включил съм и историята, според която паднал и се удавил в един кладенец, след като един овчар му избол окото, ще ви хареса.

В Сегама разказват, че Тартало бил човек с гигантски ръст, едноок великан, който живеел в местност, наречена Тарталоечета („Къщата на Тартало“), в близост до планината Садар. Оттам правел набези по долини и възвишения, отвличал агнета и хора, изпичал ги и ги

изяждал.

В един от случаите двама братя вървели по една пътека. Връщали се от събор в съседното село, където били продали овцете си и чудесно се позабавлявали. Както си вървели и разговаряли оживено, изведнъж онемели - пред тях се изстъпил Тартало.

Опитали се да избягат, но не успели.

Великанът ги вдигнал наведнъж, по един във всяка ръка, и ги отнесъл в пещерата си. Там ги хвърлил в един ъгъл и се захванал да кладе огън. Струпал голяма клада с дъбови дънери, а отгоре сложил огромна скара. Братя треперели от страх. После великанът хванал единия от тях, онзи, който му се сторил по-закръглен, умъртвил го с един удар и го метнал да се пече. Вторият овчар заплакал горчиво, като видял трагичната кончина на брат си, който много скоро изчезнал в зейналата паст на чудовището. След като погълнал отвратителния си обяд, великанът сграбчил младежа и го хвърлил върху купчина овчи кожи.

- Тебе трябва още малко да те угоя - рекъл презрително, кискайки се обидно и гръмогласно. И добавил: - Но за да не избягаш, ще ти сложа ей този пръстен.

Речено-сторено. Надянал му великанът вълшебен пръстен, който говорел с човешки глас и непрекъснато повтарял:

- Тук съм! Тук съм!

После Тартало легнал и преспокойно захъркал.

Овчарят разбрал какъв ще бъде краят му, ако не направи нещо, за да го избегне, и решил някак да избяга, преди чудовището първо да го угои, а после да го разкъса. Допълзял предпазливо до огъня, взел ръжена и го нагорещил до червено. Стиснал го с две ръце, промъкнал се до хъркащия Тартало и забил шиша в единственото око на челото му.

Озверял от ярост и болка, исполинът заревал гръмогласно, скочил на крака и заразмахвал ръчища, търсейки младежа, забил нажежения шиш в окото му.

Но овчарят с невероятна ловкост избягвал бесните атаки на своя враг. Накрая пуснал затворените в пещерата овце, а той самият се загърнал в една кожа, та великанът, застанал на входа на пещерата, да не разбере, че бяга.

Почти се бил измъкнал, когато вълшебният пръстен записукал:

- Тук съм! Тук съм!

Така, разбира се, насочвал Тартало, който независимо от огромната си снага тичал като лос след дръзкия овчар.

Момъкът се боял, че трудно ще избяга, и тичал с все сили с надеждата да се скрие в гората, ала пръстенът водел великана с пискливото си повтаряне:

- Тук съм! Тук съм!

Овчарят видял, че ще бъде застигнат, и ужасен от страховития гняв на великана, който напредвал с див рев и клетви, взел героично решение: откъснал пръста си, на който бил надянат пръстенът издайник, и го хвърлил в един кладенец.

- Тук съм! Тук съм!

Следвайки указанията на пръстена, Тартало се хвърлил с главата напред в кладенеца и се удавил.

- Прав си - усмихна се Амая, - много хубава история и личи колко ти харесва.

- Е, не всичко е митология и легенди. В друг ред на мисли, някои терористични групи наричат тартало определен вид бомба. Кутия без видими кабели, в която има фотоелектрическа клетка със светодиод. Отвориш ли кутията, при досега със светлината зарядът избухва. Оттам и името й - едно-единствено око, детектор на светлината.

- Да, това го знаех, но мисля, че става дума за друго. Какво още имаш?

- Една малка филмова компания, която решила да се кръсти Тартало, пет-шест ресторанта, пръснати из цялата Страна на баските. В интернет се споменават легендите, има кратки рисувани видеоклипове за Тартало, ситопечат за фланелки, едно село, в което на годишния си събор изкарват кукла Тартало, и няколко блога, които носят това име или споменават за Тартало. Прилагам ви всички линкове. А! Относно начина на изписване, за който ми споменахте, с две „т“ по средата, той като че ли е най-древният. Към това трябва да добавим, разбира се, и книгите на Хосе Мигел де Барандиаран за митологията на баските.

Телефонът на бюрото на младши инспектора звънна и прекрати изложението му Йонан се извини и отговори на обаждането. Докато затваряше, кимна с глава:

- Комисарят иска да ви види, чака ви.

Комисарят говореше по телефона, когато Амая влезе в кабинета му Тя се извини и се обърна към вратата, но той й направи знак с ръка да изчака.

Остави слушалката и се загледа в нея. Амая предположи, че архиепископът пак оказва натиск върху шефа й, и отвори уста да му каже, че още нямат нищо конкретно, когато той я изненада.

- Няма да повярвате, беше съдия Маркина. Задържаният за убийството на Лусия Агире се свързал с него и му казал, че ако вие го посетите в затвора, ще ви каже къде е тялото на жертвата.

Отиде с колата до хълма Санта Лусия, където се намираше новият затвор на Памплона, показа значката си на входа и веднага я заведоха в един кабинет, където я очакваха директорът на затвора, когото вече познаваше, и съдия Маркина, придружен от една съдебна секретарка. Съдията се изправи, за да я посрещне.

- Госпожо инспектор, струва ми се, че не съм имал възможност да ви поздравя лично, тъй като назначението ми съвпадна с вашия отпуск по майчинство. Благодаря ви, че се отзовахте. Тази сутрин Киралте настоял за среща с директора и му съобщил, че ако отидете да го посетите, ще ви каже къде е трупът на Лусия Агире.

- Мислите ли, че такива са намеренията му? - попита тя.

- Откровено казано, не знам какво да мисля. Киралте е нагъл и самонадеян, похвали се с убийството, а после не пожела да каже къде е скрил тялото. Както ми разказа директорът, нямал никакви тревоги, хранел се с апетит и спял добре, бил общителен и енергичен.

- Чувства се в свои води - добави директорът.

- Така че не знам дали е номер, или истинско намерение, работата е там, че настоява за среща с вас и само с вас.

Амая си спомни деня на задържането му и очите, втренчени в огледалото, докато полицаят го разпитваше.

- Да, по време на ареста също попита за мен, но причините, които изтъкна, ни се сториха нелепи. Пък и тогава аз вече бях почти в отпуск и разпитът бе проведен от екипа, който водеше разследването до момента.

Киралте чакаше вече от десет минути в залата за разпити, когато Амая и съдията влязоха. Седеше облегнат на стола с прави линии, поставен пред масата. Беше разкопчал почти до кръста горнището на затворническата униформа и се усмихваше пресилено, излагайки на показ белезникавите си, доста широки венци.

„Мачото наистина се завръща“, помисли си тя, припомняйки си забележката на Йонан при задържането.

Киралте изчака да седнат срещу него, изправи се на стола си и протегна ръка към Амая.

- Най-после благоволихте да дойдете да ме видите, инспекторке, чаках доста дълго, но държа да кажа, че си заслужаваше. Как сте? Как е домочадието?

Амая пренебрегна протегнатата му ръка и след няколко секунди той я прибра.

- Господин Киралте, ако съм дошла днес дотук, то е само защото сте обещали да разкриете къде се намират останките на Лусия Агире.

- Както желаете, инспекторке, ваша воля, но честно казано, очаквах да сте по-любезна, защото ще допринеса за славата ви на ченге легенда - ухили се той.

Амая просто чакаше, без да сваля очи от него.

- Господин Киралте... - заговори съдията.

- Млъкнете - сряза го Киралте. Съдията го погледна видимо ядосан. - Вие мълчете, господин съдия, всъщност не знам какво, по дяволите, търсите тук, мълчете или няма да обеля нито дума, благодарете се, че ви позволявам да присъствате, защото пределно ясно заявих, че ще разговарям само с инспекторката Саласар, помните ли?

Съдия Маркина дръпна ръце от масата и се изпъна, сякаш се готвеше да скочи върху затворника. Амая почти чуваше как мускулатурата му скърца от възмущение, въпреки това той запази мълчание.

Киралте пак надяна вълчата си усмивка и се обърна към Амая, пренебрегвайки съдията.

- Много чаках, четири дълги месеца. Щеше ми се да стане по-скоро, всъщност работата се проточи по ваша вина, инспекторке. Както сигурно знаете, аз настоях да говоря с вас още когато ме арестуваха. Ако се бяхте съгласили, отдавна щяхте да разполагате с тялото на оная нещастница, а пък аз нямаше да гния четири месеца тук.

- Дълбоко грешите - отговори Амая.

Той поклати глава и се усмихна. „Забавлява се“, помисли си Амая.

- Е?... - подкани го тя.

- Обичате ли пачаран, инспекторке?

- Не особено.

- Не, май не сте от тоя тип жени, пък и сигурно не сте близвали алкохол по време на бременността. Добре правите, иначе децата се пръкват такива като мене - каза той през смях и додаде: - Сега сигурно я кърмите, нали?

Амая потисна изненадата си и се престори на смутена, обръщайки се към вратата и

дръпвайки стола.

- Сега, сега, инспекторке, имайте търпение. Баща ми вареше домашен пачаран, не беше нищо особено, но ставаше за пиене. Той работеше за известна марка напитки в малко селце на име Асанса. Щом приберяха реколтата от трънки, фирмата разрешаваше на служителите си да дооберат плодовете, останали по храстите. Трънките са доста гадно растение, баща ми обикновено ме водеше с него на полето, бодлите им са адски остри и опасни, убодеш ли се, веднага се възпалява и боли дни наред. Реших, че сред тия храсталаци ще намеря най-доброто място за нея.

- Там ли я заровихте?

- Да.

- Добре - обади се съдия Маркина, - ще дойдете с нас и ще ни покажете мястото.

- Не, никъде няма да ходя, последното нещо, което искам, е да видя пак тая кучка, пък и си представям колко се е разкапала вече. Казах ви достатъчно, ще ви опиша и точното място, другото е ваша работа, аз моята си я свърших, а сега, щом приключим, ще се върна в килията и ще си полегна. - Той отново се отпусна на стола и се ухили. - Днешният ми ден беше претоварен с вълнения, изтощен съм - каза, без да отделя очи от съдията.

- Ще следваме процедурата - процеди Маркина. - Не сме тук, за да ни разигравате. Ще дойдете с нас и ще ни покажете мястото лично. Устните указания могат да усложнят търсенето, освен това е минало много време, едва ли има видими следи, дори вие сигурно ще се затрудните да си спомните точното място.

Киралте прекъсна тирадата на съдията.

- Боже господи! Не мога да го трая тоя. Инспекторке, дайте ми лист и химикалка и ще ви го напиша.

Амая му ги подаде, докато съдията продължаваше да протестира.

- Чертеж, надраскан върху лист хартия, не е достоверна карта; всички дървета в градината са еднакви.

Амая наблюдаваше затворника, който, преди да почне да пише, погледна съдията със злобна усмивка.

- Спокойно, Ваша Светлост - каза той подигравателно, - няма да е чертеж. И им подаде лист с кратка комбинация от числа и букви, което изненада съдията.

- Какво е това?

- Координати, господин съдия - обясни Амая.

- Географска дължина и ширина, Ваша Светлост, нали ви казах, че съм служил в Легиона? - добави насмешливо затворникът. - Или предпочитате чертежче?

Асанса се оказа малко село в община Естеля, чийто основен поминък беше производството на ракията от трънки пачаран. Докато успеят да съберат целия екип и да открият посоченото място, вече се бе свечерило и бързо гаснещата светлина като че ли се задържа за още няколко минути в белотата на милионите дребни цветчета, които, макар пролетта да беше още далеч, бяха отрупали короните на дърветата, придавайки им вид по-скоро на дворцов коридор, отколкото на гробище, избрано напосоки от бездушен изверг.

Амая внимателно наблюдаваше как експертите поставят прожекторите и опъват палатката, донесена по нейно настояване въпреки бързането на колегите. Не се очакваше да вали, но тя не искаше да рискува евентуалната повреда дори на най-дребната улика, открита около гроба.

Съдия Маркина се изправи до нея.

- Не изглеждате много доволна, госпожо инспектор, не вярвате ли, че е тук?

- Напротив, почти съм сигурна - отвърна тя.

- Тогава кое ви кара да се колебаете? Позволете - каза той и посегна към лицето й. Амая се отдръпна изненадана. - Имате нещо на косата. - И доближи до носа си бялото цветче, което бе взел.

Амая не пропусна да забележи погледа на Йонан от отсрещния край на палатката.

- Кажете ми какво не се връзва според вас?

- Не ми се връзва начинът, по който действа този тип. Той е христоматийно чудовище: изгонен от армията, пияница, самохвалко, насилник, но...

- Да, и на мен ми е трудно да разбера как една очарователна жена като жертвата може да се обвърже с подобен човек.

- Е, тук вече мога да ви помогна. Жертвата отговаря на профила. Нежна, предана, готова да се жертва за околните, набожна и безкрайно състрадателна. Преподавала вероучение, помагала в обществена трапезария, грижела се за внуците си, посещавала възрастната си майка, но въпреки това била самотна. За такава жена животът има смисъл само ако се грижи за някого, като същевременно мечтае най-сетне да се появи някой, който да се погрижи за нея. Искала е да се почувства жена, не сестра, майка или приятелка, а жена. Проблемът й е бил, че смятала, че за целта се нуждае непременно от мъж.

- Е, госпожо инспектор, с риск да ме сметнете за мачист, ще ви кажа, че няма нищо лошо в това една жена да иска да има мъж до себе си, за да се чувства пълноценно, поне в любовта.

Йонан спря да пише и се усмихна, без да поглежда Амая, поделяйки вниманието си между експертите, копаещите ямата и своята началничка.

- Господин съдия, този тип не е мъж, а човешки индивид от мъжки пол, а между това и да бъдеш мъж има цяла пропаст.

Експертите надигнаха глас: бяха попаднали на нещо увито в черен найлон. Амая пристъпи към гроба, но преди това се обърна към съдията с думите:

- Сигурно и тя го е разбрала и затова е подала жалбата. Прекалено късно.

Когато вързопът се показа, всички видяха, че убиецът е напъхал тялото в два големи чувала за боклук - единия откъм главата, другия откъм краката, и ги бе съединил около талията на жената с хартиено тиксо. Лентата се бе отлепила и лекият ветрец я развя, създавайки странно впечатление за движение в гроба, сякаш жертвата се обръщаше на смъртното си ложе, стремейки се да излезе оттам. Един по-силен порив на вятъра откри сред гънките на чувала червено-белия пуловер на жертвата, който Амая позна от съня си, и по гърба й полазиха тръпки.

- Направете снимки от всички ъгли - нареди тя и докато чакаше фотографите да приключат, отстъпи няколко крачки, прекръсти се и наведе глава, за да се помоли още веднъж за покойната.

Съдия Маркина я гледаше смаяно. Доктор Сан Мартин се приближи към него.

- Това е начин като всеки друг за дистанциране от трупа.

Маркина кимна с разбиране и отклони поглед, сякаш го бяха изненадали в прегрешение.

Сан Мартин приклекна до ямата, извади от старото си куфарче „Гладстон“ къси ножички за нокти, погледна съдията и след като получи одобрението му, сряза чувала по дължина и пред погледите им се откри горната част на тялото.

Трупът беше в изправено положение, леко полегнал надясно, доста разложен, въпреки че студът и сухата почва бяха действали като попивателна и тъканите изглеждаха сбръчкани и изсушени, особено на лицето.

- За щастие, напоследък беше доста студено, разлагането е такова, каквото можеше да се очаква за пет месеца - отбеляза Сан Мартин. - На пръв поглед се вижда голям разрез на шията. Петната от кръв по предницата на пуловера показват, че е била жива, когато са я наръгали. Раната е дълбока и права, а това ни говори за много остро оръжие, голяма сила и твърдата решимост на нападателя да причини смърт. Ударът е нанесен без колебание, от ляво надясно, което показва, че нападателят е десничар. Загубата на кръв е била опустошителна и точно това е привлякло в първите часове толкова некрофаги; по тази причина, макар да е била добре увита и независимо от сухия терен, се наблюдава голяма активност на насекоми през първата фаза.

Амая се приближи до горния край на ямата и коленичи. Наведе леко глава настрани, сякаш й е призляло, и постоя така няколко секунди.

Съдия Маркина я погледна учудено и пристъпи загрижено към нея, но Йонан го хвана за ръката и го спря, шепнейки нещо на ухото му

- Това върху веждата й удар ли е? - попита Амая.

- Да, удар е - каза Сан Мартин, гордо усмихнат като учител от своя добър ученик - и явно е нанесен пост мортем; мястото е хлътнало, но не е прокървило.

- Погледнете - посочи Амая, - като че ли има и други по цялото тяло.

- Да - съгласи се Сан Мартин, привеждайки се още повече над трупа. - Тук дори липсва коса, а това не се дължи на разлагането.

- Йонан, ела, направи една снимка от този ъгъл - помоли тя.

Съдия Маркина приклекна до нея, толкова близо, че ръкавът на сакото му леко я докосна.

Той измърмори някакво извинение и запита Сан Мартин дали според него трупът е бил там през цялото време и дали е донесен веднага след настъпването на смъртта. Сан Мартин му отговори, че да, че останките от ларви съответстват на фауната, типична за района при първите фази, но че ще се произнесе окончателно, след като направи съответните анализи.

Съдията се изправи и тръгна към съдебната секретарка, която си водеше бележки от разумно разстояние.

Амая остана на колене още няколко секунди, оглеждайки намръщено трупа.

Йонан я наблюдаваше в очакване.

- Да я вдигаме ли вече? - попита един от експертите, сочейки трупа.

- Още не - отвърна Амая, без да откъсва поглед от тялото. - Господин съдия - махна тя с

ръка.

Съдията се обърна услужливо към нея и се приближи.

- Киралте не каза ли, че ако е разговарял с мене навреме, е шял да си спести четирите месеца гниене в затвора. Това каза, нали?

- Да, точно това, макар че, след като си призна за убийството, не знам как е очаквал това да стане.

- Аз мисля, че знам... - прошепна тя като на себе си.

Маркина й подаде ръка, която тя погледна с учудване и я пренебрегна, стана и заобиколи гроба.

- Докторе, ако обичате, ще разрежете ли чувала още малко?

- Разбира се.

Той продължи разреза надолу и разтвори чувала до нивото на коленете.

Полата, която Лусия Агире бе облякла с раирания си пуловер, беше свита под тялото й, а бельо отдолу нямаше.

- Вече предположих сексуално насилие, често се среща в подобни случаи и не бих се изненадал, ако е извършено след смъртта - каза съдебният лекар.

- Да, като побесняла фурия е дал воля на всичките си фантазии, но не това търсех. - С безкрайно внимание тя разтвори чувала на двете страни. - Йонан, ела насам. Хвани найлона и го дръпни така, че да не влезе пръст.

Йонан кимна и подавайки фотоапарата на един от експертите, клекна и хвана найлона с две ръце.

Амая коленичи до него, опипа дясното рамо на жертвата и внимателно продължи надолу по ръката, която заради страничното положение на трупа бе останала скрита под тялото. Използвайки двете си ръце, Амая пъхна пръсти под тялото на нивото на бицепса и с леко дръпване извади ръката.

Йонан се стресна, загуби равновесие и седна на земята, но не изпусна найлона.

Ръката беше ампутирана от лакътя надолу с точен и решителен срез, а липсата на кръв позволяваше да се видят закръглената кост и сухата тъкан около нея.

Силна тръпка премина по тялото на Амая. За секунда всичкият студ на света се съсредоточи в гръбначния й стълб и я разтърси като електрически заряд, което я накара уплашено да отстъпи.

- Шефке... - обади се Йонан, връщайки я в реалния свят.

Тя го погледна в очите и той кимна с разбиране.

- Да си вървим, Йонан - нареди Амая, свали ръкавиците и затича към колата.

Изведнъж спря, обърна се и каза на съдията.

- Господин съдия, обадете се в затвора и поискайте да следят Киралте много отблизо, ако трябва, някой да стои при него.

Съдията държеше джиесема си в ръка.

- Защо? - попита той, свивайки рамене.

- Защото ще се самоубие.

Беше отстъпила волана на Йонан - винаги го правеше, когато бързаше и имаше нужда да помисли. Той беше добър шофьор и успяваше да намери точното равновесие между сигурното шофиране и желанието да настъпи газта, на което тя самата би се поддала. Само за трийсет минути стигнаха от Асанса до Памплона. В крайна сметка не бе заваляло, но облаците бяха предизвикали ранно свечеряване без звезди и луна, от което светлините на града изглеждаха приглушени. Още с влизането си на паркинга пред затвора видяха линейката със загасени фарове.

- Мамка му - промълви Амая.

Един надзирател чакаше на входа и им махна да влязат през страничен коридор, без да минават през скенера за проверка. Затичаха напред, слушайки обясненията му.

- Санитарите и лекарят на затвора са при него. Явно е погълнал нещо, смятат, че може би е отрова за мишки. Най-вероятно някой от затворниците, които чистят, му я е доставил на добра цена, обикновено я използват помежду си, за да тровят храната или да я смесват с дрога; в малки дози предизвиква стомашни болки и повръщане. Когато ни съобщиха, вече беше в безсъзнание сред повръщано и кръв, според мен си е изповръщал червата. Дойде за кратко в съзнание, но мисля, че не знаеше дори къде е.

Директорът, блед и притеснен, чакаше пред килията.

- Нищо не подсказваше, че...

Амая го подмина, без да спира, и погледна в килията. Миризмата на изпражнения и повръщано изпълваше всичко около Киралте, който лежеше на носилката интубиран и неподвижен. Дори през маската личаха големите рани около носа и устата. Един от санитарите пишеше нещо, а другият спокойно прибираше принадлежностите.

Лекарят на затвора, когото Амая познаваше отдавна, се обърна и свали латексовата си ръкавица, преди да й подаде ръка.

- О, инспектор Саласар, голяма беля стана тук - заговори той, повдигайки гъстите си вежди. - Нищо не успяхме да направим. Аз пристигнах веднага, защото още не бях напуснал сградата, а линейката дойде само след няколко минути. Какво ли не опитахме, но тези отравяния са абразивни и обикновено са фатални, особено когато някой си ги причини сам. Приготвил си е коктейла предварително - добави той, сочейки бутилката за велосипед, захвърлена в ъгъла - и още с влизането си в килията го е изгълтал. Болката със сигурност е била ужасяваща, но въпреки това се е сдържал да не вика за помощ - Лекарят отново погледна към трупа. - Една от най-страшните агонии, които съм виждал.

- Знаете ли дали е оставил писмо, или бележка? - попита Амая и се огледа.

- Оставил е това - каза докторът и посочи към наровете зад гърба й.

Тя се обърна и се наложи малко да се наведе, за да види това, което Киралте бе написал на стената над горния нар.

ТАРТАЛО

Йонан сбърчи нос също като нея.

- Написал го е с...

- С изпражнения - потвърди лекарят зад гърба му. - Писането с тая гадост е общоприета

практика на протест в затвора, само не знам какво означава думата.